Почитатели на Майкъл Джексън 13 - I JUST CAN`T STOP LOVING YOU

http://www.theinsider.com/photos/2441558_Michael_Jackson_Home_Vi … 7&c_type=news
Най-прекрасното личице!

Нали знаеш,че това е восъчна фигура?

Искам да благодаря  на всички за вчерашните поздрави-да им пожелая всичко най добро и лек и успешен ден!!! ЗА ВАС ОТ МЕН

Да знам,но е толкова истинска.

Въпросите за книгата все се появяват след моите постове /сигурно случайно/, но все пак да кажа, че аз не знам какво става

Здравейте  
Искам да ви споделя, че и аз сънувах Майкъл. Тази сутрин след звъна на телефона съм заспала и в рамките на половин час Го сънувах. Като станах първата ми мисъл беше притеснението, че съм се успала. Но след около 5 минути се усетих, че всъщност съм сънувала сън...и то с Майкъл. Незнам дали нещо означава или просто отразява чувствата ми. Сънувах, че е на гости в къщи. Беше с бели дрехи с нещо светлосиньо по тях. Имаше някаква жена и деца с Него, имаше и други хора. Но някак всичко беше различно като насън и лицето му също. Исках да разговарям с Него, но се притеснявах, а също и от факта, че не знам английски. В един момент започнах да му говоря на български и той ми се усмихваше и ми отговаряше адекватно, разбираше ме. След това беше облечен в други дрехи - черно-бели. Незнам защо се оказахме прави и Той щеше да говори нещо пред всички и аз изведнъж се приближих и го прегърнах. Изненадващо и за мен и за Него. И както говореше аз му прошепнах "Обичам те, Майкъл!". След това се наложи за нещо да отида в друга стая и като се върнах...Него го нямаше. Беше си тръгнал и нямаше и следа...Стана ми много тъжно и празно, че не успях да си взема сбогом с Него, или поне да му кажа "довиждане". Не можах да Го питам и да разговарям с Него за всичко. Изчезна ей така, както и се появи.
У мен останаха смесени чувства - на удовлетворение и щастие, че му казах "Обичам те, Майкъл!" и в същото време огромната празнота, че не можах да се сбогувам с Него. Изпуснах го за малко...
Днес е Петковден и може би не е случаен съня ми, незнам. За мен лично отразява действителността. Търсих начини да Го пусна, но явно не мога, не съм готова.

Здравейте момичета!

Гласувахте ли за Майкъл в класацията American Music Awards?

Ако все още не сте направили тава ето линк към гласуване за Американските музикални награди.

Майкъл е номиниран в няколко категории, така че не забравяйте да минете през всички тях.

Има нов фен сайт на Майкъл .Ако някой желае може да се регистрира ьсъщо и да бъде част от екипа.

Сладкишка и аз снощи сънувах Майкъл!Има нещо общо с твоя сън.За това реших да го разкажа.Бяхме в някъква много красива къща.Той беше там с децата си.През цялото време си играеше с тях и беше толкова щастлив и толкова спокоен.Само това си спомням.

Само да попитам правите ли предварителна регистрация. На мен не ми дава да гласувам.

Да.Трябва да се регистрираш предварително.

 
И аз не мога да се регистрирам!

хммм, защо ли? Аз успях без проблем, няма нищо сложно в регистрацията...

Аз малко трудно се регистрирах,но на третия път успях 

На мен ми ползва регистрацията от фейсбук и веднага ме пусна да гласувам

И аз гласувах.

Малко материал за четене, един по-сериозен поглед върху живота на Майкъл . Статията е стара, но това едва ли има значение. И е дълга, но почти не намерих какво да съкратя.


http://elitestv.com/pub/2009/07/celebrity-scales-michael-jackson … elebrity-obsessed


Накрая тя свали маската и нейното просълзено прощаване изведнъж очовечи Майкъл Джексън в очите на милионите не само разплакани фенове, но и скептично настроените недоброжелатели в целия свят. Речта на Парис Джексън стана трогателен завършек на мемориалната служба за нейния знаменит баща. В същото време думите й напомниха за противоречивото наследство, което най-големият артист на всички времена остави след себе си след трагичната си и загадъчна смърт.Тази смърт не даде отговори, а само породи нови въпроси за необичайния живот, който световният идол водеше зад кулисите на личната си сцена.

Многобройните догадки за истинската причина за смъртта му варираха от теорията за случайна предозировка на лекарства до заявления на семейството му за заговор и убийство. В последните години на живота си Джексън попадна във водовъртежа на лекарствената зависимост с помощта на широка мрежа приближени, стараещи се да му угодят и недобросъвестни медицински лица. Не само живота му, но и смъртта му съпътстват сложни юридически и етически дилеми. Опекунството над трите му деца и биологическия им произход, разпореждането с имуществото му, погребението му, използваните средства от управата на Лос Анджелис за провеждане на мемориалната служба – тези и много други въпроси сгъстиха мрачните облаци след 25-ти юни.

След смъртта му кутията на Пандора, какъвто беше неговият скрит, но намиращ се под постоянно наблюдение живот, се отвори пред жадните за пикантни подробности публика и медии. Ежедневните публикации на пресата станаха като медицински картон. “Снимка от аутопсията”, “Изгорените коси на Джексън”, “Рани и следи от убождания”, - това са само част от тях. Навярно само писател с голямо въображение може да измисли история, толкова драма-тична и пълна с унизителни подробности. При цялата полза от жълтите вестници за развлечението на публиката, те силно навредиха на паметта на Майкъл като заместиха  анализа на културното му наследство с разглеждане на трупа и обстоятелствата около смъртта му.
 
Благодарение на активната си работа, многобройните инициативи в областта на публичната пропаганда и милионите, дадени за благотворителност , Майкъл Джексън привлече инвестиции и вниманието на световната общественост към решаването на сложни и вечни проблеми, стоящи пред човечеството – СПИН, рак, глад, насилие, расизъм, екология, тоталитаризъм, нарушение правата на животните, жестоко отношение към децата, свободата на словото – с всички тези актуални въпроси се занимаваше той, използвайки възможностите си. В него имаше рядко, нехарактерно за другите артисти от този ранг интуитивно разбиране на проблемите на човечеството.

Много хора са толкова заслепени от неговата ексцентричност и непрекъснатите слухове около неговия живот и смъртта му, че изобщо не забелязват социалните и политически теми, присъстващи в музиката му, видеото му и неговите публични прояви. В неговата лирика присъства необикновено емоционално напрежение и нескрити чувства, а клиповете на някои песни ,като "They Don't Care About Us", "Heal the World" и "Earth Song" са пълни с откровена душевна болка. Ако внимателно анализираме робтата му ще видим горещо желание за подобряване живота на бедните и угнетените в целия свят. Страстта и въодушевлението, с които Джексън заравя ръце в пръстта и хваща стволовете на дърветата в клипа към Earth Song както и текста на песента представят пред нас един истински лидер на човечеството, дълбоко обезспокоен от проблемите,с които се сблъсква.

Малко след смъртта му в света станаха събития, потвърдаващи наличните проблеми, за които той се  опитваше да отвори очите на обществото. В Иран загина момичето Неда Ага-Султан, В Северна Корея американски журналисти бяха несправедливо осъдени на тежък изправителен труд, Във Вашингтон бял защитник на теорията за расово превъзходство уби черен охранител. Майкъл Джексън открито се изказваше против подобни форми на расизъм и репресии и се опитваше да ни вдъхнови да прекратим тези актове на насилие. Как можем ние да пренебрегваме този апел, когато е така важно да предприемем действия? Освен че пренебрегваме неговите призиви, ние продължаване да опорочаваме неговото дело.

Фокусирани върху физическите подробности за смъртта му, ние загърбихме неговата социална значимост за съвременната култура. Майкъл Джексън се превърна в символ, притежаващ огромен потенциал и способен на сложи началото на период на обществена нетърпимост. Какви успехи са постигнати за решаване на повдигнатите от него въпроси за нарушаване на човешките права? Какво още трябва да се направи? Това са ключовите проблеми, които сме длъжни да разгледаме в контекста на неговата смърт.

Някой разбира се ще попита защо тази нееднозначна фигура – човек, бивша мишена на критика и обществен негативизъм – трябва да има такава тежест при формиране на общественото мнение по истинските въпроси на днешния ден. Понякога, за да бъдат принудени хората да мислят върху своите принципи и ценности, е необходим само един човек, отчетливо открояващ се на фона на останалите. И това не е задължително да бъде политически или духовен лидер. На Джексън му се присмиваха и кланяха. Заливаха го с мръсотия и го величаеха. В много отношения неговият живот беше низ от най-невероятните височини и съкрушителни падения, които животът може да поднесе. Потресаващ талант, успех, богатство и обществено обожание – от една страна и необичайна самота, страх, зависимост и унищожена репутация – от друга. Но независимо от това Майкъл беше много повече от артист. Неговите постижения в областта на музиката са огромни и именно неговото широко културно влияние позволи да се преодолеят икономически, социални, политически, расови, религиозни и възрастови бариери. Джексън израстна от един магически изпълнител до хуманист с историческо значение. Той беше съвременен глашатай, пророк, съумял да вдигне нивото на гражданското съзнание над националните граници. Именно такова ниво на обществено съзнание се изисква от тези, които са благословени с природен талант, власт и богатство. И нима ние не сме длъжни да подкрепяме хората, натоварени с тази важна мисия, вместо да ги хвърляме в калта.? След време анализ на значението на неговата личност и труда му ще бъде направен и неговото културно влияние ще бъде признато. Като произведение на класическата гръцка литература, изобразяваща вечните теми за човешката борба и страдание, идеите и творчеството на Майкъл Джексън с времето ще заемат своето достойно място в културния пантеон. Но защо трябва да убиваме пратеника?

Агресията на медиите против него се предизвиква и от това, че той, като символична фигура ни принуждава да се погледнем в огледалото, да видим сложните и неразрешими лични и обществени проблеми – проблеми, които не искаме да признаем.Той хвърля светлина върху постиженията и провалите на цивилизацията в най-откровен вид. Да се отнасяме  с презрение  към изменението на външността му означава да признаем крайностите на една култура, обсебване от красотата и възможността с помощта на пари да променим и ДНК-то си.
Като коментираме неговата маска, нима не признаваме наличието на своите собствени такива, зад които понякога се скриваме в пряк и преносен смисъл. Не е странно, че физическите изменения на “странния” и “уродлив” Джексън заклеймиха именно медиите, които всъщност подкрепят идеята за физическо съвършенство с цената на всичко. Както каза той самият в интервюто с Башир – “Пластичната хирургия не е измислена за Майкъл Джексън”.

За обвиненията за посегатество срещу малолетни, повдигнати против Джексън в началото на 1993 г. и през 2005 г. обществеността и медиите буквално го разпънаха на кръст. В същото време, самите твърдения бяха, както изглежда, само необосновани опити за изнудване, причинени от дребната алчност и ревност на обвинителите. Независимо от оправдателната присъда успехът и репутацията на Майкъл Джексън в очите на обществото беше сринати. Повдигнатите срещу него обвинения представляваха класически лов на вещици в съвременна форма. Обвиненията вероятно бяха провокирани от ревност, възникнала у родителите на предполагаемите жертви от това, че децата им са очаровани от Джексън. Възможно е родителите да са мислили, че ме могат да си съперничат с него по отношение на любовта и материалните блага, което той даваше на децата. Ревността с комбинация с алчността лесно се възпламенява. Изобразяването му в медиите като ексцентрик с много пластични операции го направи лесна мишена. Хората просто не вярваха, че човек, държащ се и изглеждащ по този начин може да бъде по душа добър, чувствителен, състрадателен и обичащ. Нещо трябваше да не е в ред. Но нека да помислим за това, че Майкъл просто е искал да даде надежда на тези, на които не им е провървяло в живота.Нима това не е безчувствено унищожаване на човека заради нашите собствени слабости и страха, че нещо ни е непознато и не го разбираме.

 Размишлявайки над живота, а сега и над смъртта на Майкъл Джексън, е трудно да не почувстваш тъга и да не разглеждаш неговия образ в трагична светлина. При цялата власт, богатство и слава него го застигна съдбата на птица, убита с камък по време на полет. Притесняван от обществото, той продължи да се затваря в себе си, страхувайки се, че този свят, за изцелението на който беше така загрижен, го отхвърля. Творец и хуманист, той беше натоварен с мисия, която, както смяташе сам, не може да изпълни. Болкоуспокояващите донесоха забрава, заглушавайки мисълта за това, че опитите да помогне на хората и да промени света се провалят. Бремето на известността и разяждащата критика се оказаха непосилни за един човек. Майкъл стана един съвременен Сизиф, осъден вечно да търкаля камък по хълма и да вижда как той се връща обратно надолу. За съжаления този Сизиф претърпя крах под натиска на тази борба.

 Майкъл Джексън беше възнесен от медиите до нивото на бог, легендарна фигура, само за да могат същите тези, които създадоха неговия успех,  да го замерят с камъни  и разпънат отново. Несъмнено, той имаше странности, стигащи зад пределите на нормите и социално прииемливото поведение. Но означава ли това, че е извършил нещо незаконно или неправилно? Много от действията му бяха нетрадиционни, но нима мащабът на неговата известност и глобалният му статус не надвишаваха всичко, на което е била свидетел съвременната култура? Неговото величие и неговата оригиналност бяха свързани неразривно и просто се допълваха.
 
Несъмнено, безпрецедентната слава и богатство позволиха на Майкъл Джексън да се откъсне от мнозинството и да види света от самостоятелна позиция. Но понякога просто е нужно такова привилигеровано и в същото време изолирано състояние, за да бъдат  направени безпристрастни изводи и със средствата на изкуството да се създаде най-правдив социален репортаж. През цялата човешка история много творци са подигравани и презирани от обществото по време на техния разцвет, а след това посмъртно слагани в обществото на Великите. Без съмнение, Майкъл Джексън все някога ще получи заслужено признание на критиката  като творец  и най –важното -  като хуманист.