Искам мнението ви - канят на рд само едното ми дете??

 

Интересно какви хора ли са майките и бащите на 1-2годишни деца?
И да речем ако за майка на 2г дете може да се предположи, че работи, то болшинството от майките на 1г деца са по майчинство.
И да, правя рожденният ден на дъщеря си точно в деня, в който се пада. Миналата година това беше четвъртък, а тази година в петък.
Правя го когато за мен и дъщеря ми е удобно, а това съответно е 10.30ч сутринта, когато тя се е наспала и може да се приготвим и отидем в клуба, за да посрещнем гостите си.

  Да, наистина, какво стана с рожденния ден и изобщо с отношенията на тези семейства 

Съъгласна съм, че ако почнем да мерим кой колко дал и колко взел, всичко се обезмисля

Поканите за РД получаваме/даваме с имената на поканените, т.е децата.
Ходила съм на РД само с баткото, на деца от групата му. Децата, с които играем заедно ги канят и 2мата, но тя малката играе с приятелите на баткото.
Няма да се обидя ако поканят само едното, няма и да попитам за другото. Ако няма кой да гледа другото ще се обадя, че не можем да отидем, без да правя драми от това.
Децата не знаят колко струва РД в клуб, а искат да поканят много деца. Случвало се е да поканя деца, които никога не ни канят на техните РД, но това е било желанието на детето, пък и не всеки родител може да покани 20 деца.
Семейно сме ходили само на РД, когато изрично сме поканени всички и то на най-близки приятели.

Ох, на мен това ми беше болна тема,когато бях дете.Навсякъде ми натрисаха по-малкия ми брат,че да не скучаел у дома.Кошмар.

Аз разбирам родителите на рожденика.Детето им има празник, редно е да го празнува с деца-приятелчета, а не с приятелите на родителите си.Това,че на вас ви харесва да се събирате на маса е друга тема.Сигурна съм,че имате достатъчно поводи-вашите рождени дни,например, на които не каните приятелите на детето си.А децата на приятелите,които идват,понеже няма кой да ги гледа не са винаги приятели за вашето дете.
На детски празник възрастните нямат място,освен ако не е семейно тържество с баби и дядовци,братовчеди и лели.
Детският празник е за децата.Поради невъзможността да се придвижат сами до мястото, естествено, го води някой родител.Но дори този родител не е поканен, а е там по необходимост.

Когато канят моето дете на клуб,ангажимента,който поемам е да купя подарък и да си заведа сина да се забавлява.Не очаквам нито да ме черпят мен, нито мъжа ми,ако сме двамата-поемаме си сметката.
Ако сина ми иска да покани 5 деца и тези 5 деца трябва да дойдат с родителите си и по-малките си братя и сестри може да не мога да си го позволя финансово-парите са си пари,колкото и да са.НЕ става дума за това ,колко подаръка ще получи детето.А за разликата във финансите, за която не всеки има реална представа.Все пак цената на една напитка в клуб и същата,купена в супера е различна.

Честно, не разбирам големите очаквания на родителите на децата.

Допускам, че хората просто са наясно, че сте от хората, които "винаги правят всичко заедно" и "никога не делят децата си" (и очевАдно са прави), затова са се застраховали против нашествието ви
На всеки детски рожден цъфват поне едни такива и нахалството им винаги ме е изумявало. И изобщо не се притесняват, че всеки път са единствените по рода си. Понякога на домакините просто им писва и си казват направо. Браво на такива!

Аз заради такава покана вече година не контактувам с приятелка от ученическите си години, с чието семейство после бяхме и семейни приятели.
При нас казусът беше следния. 4 месеца търсих клуб, който да побира 25 деца и още токлова родители (второто се оказа по-проблемно). Не зная дали, защото са близначки, но контактуваме със страшно много мами и дечица (по площадки, приятели, колеги, детска градина) и за мен е голям проблем да се органича дори и в 25 деца. От клуба казаха, че това им е макс. капацитет. Та м.г. реших да не каня големите. Моите момичета правеха 4 и всички деца бяха на вързаст 3-5, а голямото на въпросната приятелка е 4 клас. Никога няма да й забравя реакцията - направи ме на 2 ст. Оттагава нито аз се обаждам нито тя. Другата с такива деца реагира нормално - каза "Ми правилно да не би брати й да ходи с кака си по купони". Аз също не виждам какво би правило 10-11 годишно дете в зала с топки и занимания с клоун, но това вече е въпрос на гл.т. и ако имаше физическа възможност щях да поканя всички. Чудя се, дали пък по-правилното решение е да не се кани цялото семейство, а ако са много близки да се почерпят в дом. обстановка, ама и срещу тази тези сигурно ще има против ? 
Тогава изпаднах в страшна депресия и обсъдих случката със 100 човека. Болшинството твърдяха, че биха постъпили като мен. Сега реакцията на Питам ме навежда на мисълта дали и мен не мислят за сметкаджийка, макар че ако дадеш 600-700 лв за 1 детски рожден ден 3-4 деца в повече за пренебрежимо малка сума.   
В момента ме е налегнал бременилският дебилизъм и гледам на нещата по-философски - важно е рожденниците да се чувстват добре на собствения си празник, а това че има плиткообидни приятели или "сметкаджии" е мнооооого на заден план. 

bibi, добре си разсъждаваш не е от бременността... (за което те поздравявам)

Биби, както писах по-напред в темата. Съвсем нормално е всеки да си прави сметката за партитата, които организира, съвсем нормално е гостите да се съобразяват къде и с кого отиват.

Аз съм от хората, които имат и двата опита с покани - и покана, предполагаща свободна воля и съобразителност (за което откликнах със същото) и покана-непокана, която освен да ме настрои за неопределено време към този човек, друго не постигна. Такт, му е майката, това е един детски рожден ден, това е празник и не бива да става повод за караници и обречени отношения!

Не знам ти как си подходила към твоята приятелка, може би е добре да споделиш, да видим има ли и други начини да се кажат тези неща. И как онази те е направила за 2 ст., което също го смятам за проява на лош вкус, защото с това ти няма да й станеш по-длъжна да я поканиш в пълен състав.

  Браво! Съгласна съм с теб! Такива дребнавости и *махленски* сметки не ти и трябват 

А авторката къде е ?

Май не и харесаха нашите разсъждения.....

5-годишните деца сами избират кого да поканят и ако то не иска да има бебета, защо да канят по-малкото дете? Не виждам нищо обидно в тов Не мисля, че някой, който прави рожден ден за детето си пресмята толкова на дребно - да не присъства таткото и бебето, за да изядат по-малко... Чак се учудвам, че може да му мине на някой през ума 
А и ако отидете с бебето, ще се съобразявате с него, а те щом имат дете на тази възраст най-добре го знаят...а все пак е рожден ден на 5-годишни, които ще вилнеят и ще се радват на игрите си.

Това вече си е личен избор на госта, дали ще идва с малкото си бебе или не, независимо дали поканен изрично или не. Но да ти диктуват кой трябва да ти го гледа... Има деца, които не можеш да оставиш и на баща им да ги гледа, привързани са дотолкова към майката, че е чак объркващо. Аз съм за повече такт.

Всъщност, ако се съобразяват с присъствието на малко бебе, често рождения ден може и да пропадне.Според мен личен избор трябва да има канещият, и да определи границата, а не да чака на съобразителност.Видно е, че няма такава често.

Валентина, тактичността е много хубаво нещо, но … освен, че в известен смисъл също е субективно понятие, не всички хора я притежават (и това само по себе си не ги прави лоши или злонамерени) и второ, предполагам сама си се убедила, че поради факта, че изисква и съответната съобразителност у отсрещната страна, в голям процент от случаите води до 100% автогол! Четейки примера с РД на твоята приятелка ми стана малко смешно, тъй като познавам поне двама човека, които биха изръсили и още по-големи „простотии”, не защото не искат да поканят някого, а точно в старанието си да се съобразят с всичко и всички и да бъдат тактични (не мога естествено да твърдя, че и твоя случай е такъв)! От моя гледна точка, самият факт, че някой кани някого на семейно тържество (било то лично или на децата), означава, че чувства въпросния човек/хора достатъчно близки и неговото/тяхното присъствие му е приятно и очаква разбиране, в случай че има известни затруднения/условия. Същевременно, ако отсрещната страна също го смята за близък, би трябвало да се съобрази с условията без излишна мнителност и постановки, ‘дет се вика от едното уважение, и да не се впечатлява чак толкова от точния им „изказ”. Или поне да си изясни нещата конкретно и на място. Та така… Ако човек сериозно се замисли, повечето ни страдания и обиди са плод на собствените ни врабчета в главата!