В калейдоскопът на живота погледнете ,за 125 арабски приказки при нас се спрете

Ми то аз съм блондинка, затова явно ми е толкова трудно да разбирам какво става в темата вече....Кой бил бременен, аз ли  ?  Уж не съм баш платинено руса, но излиза, че съм тъпа точно колкото трябва....бременна без да съм подозирала...Но пък интриги обичам, ще взема пак да си върна тайтъла 'интригантка'.




Споко, на мен ми е още по-гузно като се сетя, че във втори клас пишех стихотворения възхваляващи комунистическата партия....

ясно за филма. аз упорито си разглеждах линковете, за да разбера за какво става въпрос  . благодаря за уточнението НСЕ.

Тес, ако наистина си имала предвид мен, свалих епизодите от тук. Те са всъщност цели 16 зип–файла. Файловете се свалят един по един – сайтът не позволява едновременно сваляне на два файла, а и след всеки файл се чака 15 мин за право да сваляне на следващия. Малко е играчка, но ако имаш работа на компа (например случайно пишеш пейпър този следобед  ), не се усеща. След като си свалила всички 16 файла, ънзипваш първия и директно ще се ънзипнат всички епизоди.
Самото пътуване проследява пътя на тамяна от Оман до Витлеем. Аз почнах отзад напред  , и тъкмо изгледах 4–ия епизод с Петра, Уади рум, йерусалим и Витлеем. И мога само да го препоръчам – красота и интересни разкази, история и любопитни факти, а аз дори почуствах Коледната топлина и настроени само от видеото на празнуването във Витлеем, представям си какво е чуството, ако имаш възможността да си там по това време. 
Имаше и едно не особено толерантно изказване на един уж духовник, но иначе нямам оплаквания 

Невена, радвам се , че пак си с нас   

Монда, до сега не съм те поздравявала за прекрасните снимки и разкази, страхотни са  . На мен мечтата ми е да видя един единствен ливански кедър, та ако ще да е по-млад-само на около 100-ина годинки. И на това ще съм доволна. Но едва ли...

Като сме се заприказвали за стихове, да си призная и аз. Пописвах едно време. Но в по-ранните години- за родината, а в по-късните- за любовта. Даже си имах една тетрадка, която сега е в голямата дъщеря. И не ми вярва, че аз може да съм писала такива стихове. Кой знае за каква сухарка ме е мислила 

ааа Алвера, що пък да те взема за сухарка, може би си мисли "и мама е била млада и романтична" 

Аз се мия с халебски сапун, като от снимките на Монда. от 1г не позлвам измислени шампоани от нашумелите реклами. Знам, че свекър ми  ходи веднъж на година до някакъв човек, който произвежда и купува цял чувал    обаче не знаех, това , че зависи от колко години е, се използва з алице,  коса или пране.  Пробвала съм да пера с него и според мен не става добре.


Правете дуа за един пътник 

като се заговорихме за лични стихове... съвсем приятелски ви завиждам, че си спомняте с добро чувство за детско-юношеските си поетични излияния. аз лично не храня добри чувства и спомени към ранния си поетичен период, нито дори към редките си настоящи римувани изцепки.. проблемът е, че поезията винаги се появява в живота ми в момент на безкрайна мъка... не я обичам... предпочитам да чета чужди стихове, а иначе от собствените си писания понасям само прозата, дори и тъжна - смилам я по-лесно, пиша я по-леко... разбират ме по-добре... иначе римите ми са мрачни. може би това е една от причините още като дете да обичах бягството в чуждите писания - изчетох сума книги и все още продължавам, чета всякаква и разнообразна информация, която незнайно защо запомням, макар да не ми е нужна и в никакъв случай не е за да "обера овации". ясно ми е, че всичко се открива в google / wikipedia или въобще в нет пространството. просто понякога имам чувството, че е някаква мания (казвам го абсолютно професионално) - това желание да знам за почти всичко, да знам произхода на някоя дума или обичай (и не само да го прочета и да се задоволя, ами и да търся втори и трети източник, а като капак и да го запомня, без да влагам старание...) не е здравословно. май не е това мястото, но не знам къде другаде да си споделя... принципно съм бъбрив човек, но за себе си някак не ми се говори.. свива ми се нещо в гърлото... колко пъти ходих на психолог, заради тази щуротия със запомнянето   гледат ме като ударени - един вид "хората се чудят как да запомнят, ти се чудиш как да не помниш"... ами като всички ми казват, че ще ми се пръсне главата от информация... или пък по едно време си мислеха, че преписвам на писмени изпити, заради количеството изписана информация. и сега като някоя майка ми се оплаква, че детето е книжен червей и знае неща, които не са му нужни в живота...   става ми жал за мъничето. понякога се улавям, че помня неща свързани с историята, литературата, религията и всяка друга област, много по-лесно от неща свързани с медицината, просто защото си казвам
"само ще го прочета, няма да го помня, няма да се натоварвам с излишна информация". макар и в професионално отношение да съм странен човек... в смисъл специализирам детски болести, а непрекъснато чета новите неща в общата медицина и вътрешните болести и други базисни специалности... все повтарям, че не може да се огрее навсякъде и все упорствам да съм на максимума... сигурно ще ме сметнете за луда.   ето сега като чета за детска неврология (ужасна специалност - една от най-изпълнените с нещастие, дано никога не се наложи да я работя като основна специалност) какво ми трябва да се ровя да чета за разните места, на които пускате снимки ? както и да е. ще гледам да няма повече лични отклонения. благодаря, че ме търпите. Ето нещо за разведряване:
Новобранец се жалва на началството:
- Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас...
- Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Дано пътникът пристигне жив и здрав и Господ да го пази от беди.

Хадил, звучиш, сякаш страдаш от този неограничен капацитет за запомняне    все едно е някакъв непосилен товар, под който изнемеогваш, но не знаеш как да се отървеш от него.


Аз пък помня хиляди глупави неща, които никога няма да  ми потрябват, като всичките ми досегашни телефоони номера, номера на предишната ни кола, вучилище помнех кой какво е направил и казал, обаче същественото влиза през едното ухо и излиза през другото 

Даваха навремето за някаква жена, която спала само по 2-3 часа на денонощие и се чувствала отлично.
Така, че щом не излиза пушек от мозъка ти, значи всичко си е наред 



Абе днеска било Хелоин, или както там му казват    Като излизахме навън и срещнахме сума ти баби яги и кжи ли не същества. А тази ве4ер тока спира на 7 пъти   досега

Здравейте арабелки,
Гледам сте се разписали по нощите!
Да ви похваля още една дама, справила се блестящо със загадката.Поздравления за Айа!  
Заговорили сте за стиховете..Аз пък, обратно на Хадил, обичам изразяването в стихотворна форма.Не твърдя ,че последното ми се отдава кой знае колко, но  поне стиховете ми не са мрачни...И по отношение на тематика - варират от стихотворения за животинки, мама и тати в ранна детска възраст, преминат през описания от шилан вид, осмиващ някои минуси на даскалята и стигнат до такива за любовта ...А, сори, през последните години си драскам често и осмиващи самата мен стихове... В този ред на мисли се присещам за Шехи , която беше сортирала  преди време в окончателния им вид всички написани от нас стихове в темата,а после аз ги бях пуснала като пост...Ама в коя тема беше, не ги намирам..... Като заговорихте ми се прииска да ги прочета, имаше разни шедьоври там. 
Хадил, споко!Съвсем нормална си си.Виж аз не съм. Не веднъж хората са ми правили забележка, че съм ненужно, да не кажем даже болестно критична към себе си и близките си.И ако за мен е вече късно да се променям, то трябва да се постарая това ми поведение да не попречи на децата.Дано да се справя. Въпреки, че бера вече "плодовете"- неуверени във възможностите си деца.Ама пусто такъв ми е характерът, не ми се обръща езикът за похвала! За 4-и километър ли съм, я кажи!
Ало, блондинката, знаех си аз, че няма да ни пропуснеш в уведомяването, ако си бременна!

да ти кажа Шилан, наистина ми пречи... в смисъл понякога се притеснявам, че отговарям на всякакви въпроси - гледат ме странно като някоя "всезнайка, дето парадира със знанията си" или "грешка на природата". и имам чувството, че част от проблемите ми със съня са заради това. иначе проблемът ми в социализацията си е само заради лошия ми характер   . и аз като теб мога да кажа за определена случка още от училище кой какво и как е казал. все още не виждам пушек... ама да видим де.
С този Хелоуин да видиш смях у дома - мъничките се правят на малки вещички (не че им е трудно !), а големите ги учат да се смеят "зловещо" - излиза като смях на анимационна вещица    иначе се опитали да си направят тиквени фенери - резултат: мръсна кухня, 4 изтърбушени тикви и доста материал за тиквеник, ама не го ядат термитчетата.
НСЕ - аз пък толкова поощрявам мъниците, че са толкова уверени в себе си чак дразнят. Вчера едната вещичка ми казва по повод някакъв отговор, който й дадох: "Нещо не ми се струва точно, така че почети по въпроса леличко и пак ела да ми отговориш." 

Хадил,какви празници празнувате във вашия дом? За рамадана помня, че не се изложи , бая нарастна готварската тема тогава    Български празници чествате ли, там разните баби марти, Гергьовден и т.н? А шиитските? А Нова година?  Ти беше казвала, че майка ти  твърдо отстоява традициите и не позволява бг реч в дома си, ама щом дава на малките да й цапат кухнята с хелоунски тикви, значи не е чак толкоз неотстъпчива 

НСЕ, мн сме говпорили с теб за тази товя самокритичност. Може би това ти е насадено от родителите. Татко също беше много критичен към нас. Аз не вземам критиките много присърце, ама брат ми се дразнеше.  Често пъти родителите прекаляват в амбициите си за грандизоното бъдеще на отрочетата си.

Като ми влезе нещо в дървената кратуна, сиреч като си наумя нещо, не кротвам докато не го открия.Та в този ред на мисли, след усилено търсене в темите, намерих въпросния пост на Шехи, съдържащ всички стихотворения.Прочетох си ги с кеф и ми стана много мило..
За желаещите да си ги припомнят или пък за по-новите момичета : едно линкче към тях
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=341971.msg9083782#msg9083782
Шилан, права си, но донякъде. Баща ми беше изключително всискателен и амбициозен  nо отношение на мен, но успоредно с това беше и щедър на похвали, в случай, че такива бяха заслужени.Тук е разликата между мен и него.Аз не мога да си изкривя езика да ги похваля, дори в случаите, когато напълно са го заслужили.За сметка на това, ако са сгафили нещо, съм първа жичка за водичка в критиките и  меленето..

На нас татко не ни е натяквал гафовете, ако примерно 5ца по математика или история се смята за гаф    Въпреки , че за него си беше голяма болка де. Още помня как ме хвана да решим всички задачи след уроците от учебника, сигурно до полунощ съм седяла    и никак не ми беше весело  даже 

Обаче аз и майка сме царици по натякването, в главите си имаме сканирани всевъзможни случки и ако влезнем в пререкание си ги изреждаме всички една по една   

НСЕ - ето тук са стихчетата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=338889.0

а, сега видях че си ги намерила  и на мен ми стана много мило като ги прочетох отново ...

Майка ми е изключително критична по отношение на езика и там въобще няма място за компромиси. За племенниците (те са деца на мои братовчеди) там тя не се меси много. Християнски празници не празнуваме, но аз разрешавам на малките да си имат елха на Нова Година (още от Коледа всъщност, но уважението към Иисус при нас не се изразява с толкова внимание като при християните) и им правя яйца за Великден и козунак и курабийки, за да не се чувстват изолирани, като си ходят при приятелчетата, иначе са напълно наясно кое е наш и кое не е наш празник (говорим за религиозните). Иначе Новата година си я празнуваме. Ислямските празници са на почит у дома, напълно разбираемо и в частност Ид ал фитр, Ид ал адха, Маулед ал набауи (рождеството на Пророка Мохамед /сааас/) и Закария (един много весел и цветен празник). Честваме ислямската нова година много кротичко и то вечерта преди настъпването й, защото след това започва Мухаррам и в първите 10 дни от този месец няма хубаво нещо да се празнува - това няма нищо общо с шиитското течение   (интересно ми е защо реши да питаш за шиитските празници?). Ашура (първите 10 дни на Мухаррам) имат мястото си в исляма още преди зараждането му като религия, като част от арабските традиции, а по-късно придобива мрачната слава на битката при Кербала, която е една от най-срамните в ислямската история - нещо признавано от всички течения на исляма. От нерелигизоните празници свързани с Ирак винаги се отбелязва 14 юли - провъзгласяването на Ирак за независима република и още 2 спорни дати  . У дома винаги са се уважавали (с наистина странно изглеждащо преклонение, отстрани погледнато) националният празник на България (3-ти март), денят на Априлското въстание, денят на Ботев (2-юни има предвид). Майка ми е от хората, които при зазвучаване на сирената на втори юни, винаги се просълзява (братята й са загинали за подобна кауза, така че нещата са комплексни). С особена почит е и девети май. Празници като Хелоуин нямат място в празничния ни календар с изключение на това, че са забавление за малките - не ги подготвям, сами си правят мазалото с по-големите. Сигурно съм пропуснала един или два повода, но засега това се сещам.
Стиховете ви са наистина забавни и свежи !

Близначкова, мерси! Как са двамата сладури?Рядко се включваш и  напоследък не споделяш с нас иначе толкова свежите им лафчета...