ами "случва се" и нея ли да я заболи главата. 
Виж целия пост
Приятелите и бебето
- Публикувана: 8 окт. 2009, 11:48 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2009, 20:49 ч.
# 16
8 окт. 2009, 17:27 ч.
Всяко нещо с времето си.Сега се радвай и наслаждавай на бебока!
Ако едно приятелство се е загубило,значи то никога не е било такова.
Виж целия пост
Ако едно приятелство се е загубило,значи то никога не е било такова.
# 17
8 окт. 2009, 17:34 ч.
Да бе, тези без деца не разбират, те са безчувствени празноглави копелета, които си мислят, че светът е забавление... Глупости. Не е хубаво да отсвирваш приятелите си, когато имаш бебе, защото и децата растат и имат свой живот, а този на родителите им не се върти само около тях (или поне не е здравословно), така че приятелите с деца или без са си приятели и ако искаме от тях да ни разбират и да ни съчувстват, трябва да го правим и ние.
Виж целия пост
# 18
8 окт. 2009, 17:37 ч.
След като родих, не съм си прекъснала контактите с никой от приятелите ми. Просто с тези, които вече имаха деца, си говорих повече на тези теми, а другите се стараех да не товаря с неща, които не ги интересуват.
Виж целия пост
# 19
8 окт. 2009, 23:26 ч.
Просто в момента сте на различни вълни. Няма нищо необичайно в това.Не трябва да се чувстваш виновна,нито пък да упрекваш приятелката си,че не те разбира. Всичко това ще отмине,бебето ще порастне,а тези,които са ти истински приятели,ще си останат такива.
Виж целия пост
# 20
8 окт. 2009, 23:53 ч.
Напълно нормално поведение на хората край теб, които нямат деца...
Наистина - малко досадно е да говориш само и единствено за твоето дете, примерно...
За теб животът се е променил и приоритетите сега са ти други, но за всички останали той си тече по стария начин - излизания до късно, нови познанства, спане до обяд, дълги разходки, много свободно време и т.н.
Лично аз, също загубих връзка с една доста близка приятелка, след като тя роди.
Не че сме искали така да стане, но просто интересите й вече са други, ежедневието й е като график, има съвсем други проблеми и нужди и т.н.
И така - от целодневно заедно, ние сега се чуваме само по телефона...
Виж целия пост
Наистина - малко досадно е да говориш само и единствено за твоето дете, примерно...
За теб животът се е променил и приоритетите сега са ти други, но за всички останали той си тече по стария начин - излизания до късно, нови познанства, спане до обяд, дълги разходки, много свободно време и т.н.
Лично аз, също загубих връзка с една доста близка приятелка, след като тя роди.
Не че сме искали така да стане, но просто интересите й вече са други, ежедневието й е като график, има съвсем други проблеми и нужди и т.н.
И така - от целодневно заедно, ние сега се чуваме само по телефона...
# 21
9 окт. 2009, 00:45 ч.
И аз така .Супер тъпо е когато си без дете,някой да ти дрънка на кафе за памперси,повръщане,акита,колики,зъби и т.н.Дори и с дете ми идва в повече някой майки когато започнат да влизат в подробности около ежедневните проблеми.Това са натоварващи теми в много случай безинтересни за събеседниците.Така че в повечето случай ги отбягвам,освен ако не са ме попитали. 
Виж целия пост
След като родих, не съм си прекъснала контактите с никой от приятелите ми. Просто с тези, които вече имаха деца, си говорих повече на тези теми, а другите се стараех да не товаря с неща, които не ги интересуват.
# 22
9 окт. 2009, 01:07 ч.
Определено е по-трудно (в сравнение с преди 
) да се виждаме с приятелите ни, които нямат деца. Най-вече идват вкъщи на по кафе, иначе не е възможно да ходим по ресторанти с дечко... 
Темите на разговор изобщо не са се променили, просто честотата на вижданията е по-малка, както и основно през деня се виждаме с всички.
Виж целия пост
) да се виждаме с приятелите ни, които нямат деца. Най-вече идват вкъщи на по кафе, иначе не е възможно да ходим по ресторанти с дечко... Темите на разговор изобщо не са се променили, просто честотата на вижданията е по-малка, както и основно през деня се виждаме с всички.
# 23
9 окт. 2009, 09:16 ч.
След като родих усетих,че почвам да губя най-добрата си приятелка поради тази причина.
Затова сега правя така-виждаме се по-рядко,но по-качествено.
Примерно веднъж в месеца,малкият остава с баща си и си говорим само за неща ,който нея я интересуват
(защото мен мен интересува само факта,че днес не е акал-а това едвали е мн интересно
).
Забелязах,че след това се чувствам много разтоварена и отпочинала.
Виж целия пост
Затова сега правя така-виждаме се по-рядко,но по-качествено.
Примерно веднъж в месеца,малкият остава с баща си и си говорим само за неща ,който нея я интересуват
(защото мен мен интересува само факта,че днес не е акал-а това едвали е мн интересно
).Забелязах,че след това се чувствам много разтоварена и отпочинала.
# 24
9 окт. 2009, 14:05 ч.
7 приятелки имам, които са в най-близкото ми обкръжение - само аз имам дете. С тях се виждам сама, детето го виждат на рождения му ден 
За мен по-кофтито е, че през деня искам да се обадя на някоя от тях да се разходим и.. 
няма кой да издържи на напъна в южния парк. Т.е. въобще не им предлагам варианта, просто кротичко си чакам да започнат една по една да забременяват. Тогава ще възобновим приятелството си по нов начин и ще променим донякъде заедно ежедневието си . Честно казано аз в момента се нагаждам постоянно..В събота и неделя съм една, а делничните дни съвсем друга..
Но за чувство на вина изобщо не може да става дума. Това е твоят живот, твоето дете, семейство. Ами ако те бяха родили преди теб?
Виж целия пост
За мен по-кофтито е, че през деня искам да се обадя на някоя от тях да се разходим и.. няма кой да издържи на напъна в южния парк. Т.е. въобще не им предлагам варианта, просто кротичко си чакам да започнат една по една да забременяват. Тогава ще възобновим приятелството си по нов начин и ще променим донякъде заедно ежедневието си . Честно казано аз в момента се нагаждам постоянно..В събота и неделя съм една, а делничните дни съвсем друга..Но за чувство на вина изобщо не може да става дума. Това е твоят живот, твоето дете, семейство. Ами ако те бяха родили преди теб?
# 25
9 окт. 2009, 15:22 ч.
Реакцията на околните е знак за това, какво трябва да се промени в поведението ти. Не казвам, че детето ти трябва да не те интересува, но не очаквай всички да примират от кеф след двучасов безинтересен ( за тях) разговор. Просто общуването преминава през различни фази, количеството не значи качество. Освен това има неща, които не всеки може да разбере. Има неща за които осведомявам съпруга ми накратко, а разисквам надълго и нашироко с приятелка. Това не значи че единият ми е по близък от другия, просто знам, че на единия му е интересно и знае за какво става дума, а на другия не. Нищо странно и нередно не намирам.
Освен това разбирам хората с деца и закъсненията и претенциите им, аз също съм в този кюп, но не изисквам от другите някакво безкрайно търпение. Ако знам, че някъде се ходи по ергенски, а аз няма на кого да оставя детето, не се сърдя на тези, които имат възможност да се забавляват.
Виж целия пост
Освен това разбирам хората с деца и закъсненията и претенциите им, аз също съм в този кюп, но не изисквам от другите някакво безкрайно търпение. Ако знам, че някъде се ходи по ергенски, а аз няма на кого да оставя детето, не се сърдя на тези, които имат възможност да се забавляват.
# 26
9 окт. 2009, 15:25 ч.
Аз не мисля, че това е ревност. Просто вече имате съвсем различни теми и интереси, които ви вълнуват
Виж целия пост
От както родих забелязвам промяна в отношенията на приятелте ми (които нямат деца) към мен.В началото много се радваха на мен и бебето,но след време като че ли започнаха да ревнуват....
Аз не мисля, че това е ревност. Просто вече имате съвсем различни теми и интереси, които ви вълнуват
# 27
9 окт. 2009, 17:08 ч.
Моят проблем е друг. Докато бях в майчинство сама си гледах детето и исках да се виждам и с приятелки, които нямат деца, за да си говорим за различни неща, а не за кърмене, захранване и т.н. Приятелят ми работи само на дежурства и аз изчислявах кога той ще може да гледа детето и да го храни, а аз да се видя с някоя приятелка, с която да си говорим за всичко друго, но не и за бебета. Съответно се обаждах дни по-рано, за да кажа в кои дни аз мога и ако имат време, да се видим на кафе поне за 40 минутки. Еми, с някои се виждах, дори едната, като разбра, че имам нужда от такива контакти започна да ми се обажда по-често. Друга моя много близка приятелка, с която дори сме живели заедно, помагали сме си финансово коя когато е имала нужда и т.н., все не намери време да се видим. Смени си работата, започна собствен бизнес, дори клиентка й пратих. Все искаше да се видим - поне така казваше по телефона, но не намираше време. При последният ни тел. разговор си призна, че тя е несериозна и затова не сме се видели още. Може би месец по-късно й написах съобщение във Фейса, че съм й сърдита, че 8 - 9 месеца не сме се видели. Очаквах, че ще се обади, да се видим. Излъгах се. Не ми се обади. Разбрах, че майка й е оперирана. Звънях й 2 дни 1 път на единия, а на втория ден и на 2-та моб. телефона - не ми вдигна. Исках да окажа подкрепа, въпреки всичко. Отказах се. тя ми честити РД, но не в деня, когато детето ми стана на 1 г., а когато детето на наша обща приятелка стана на 1 г. - 9 дни след моето. И то във Фейса. Написах й, че се съм очаквала включване от нея и й обясних за какво съм я търсила. Е, никакъв отговор отново. Иначе пита общата ми приятелка как съм. Но все си мисля, че само аз мога да се сърдя в нашия случай.
Няколко пъти я сънувам как се караме жестоко, не помня за какво. На сутринта си мисля, да й пратя смс или съобщение във Фейса, но се отказвам всеки път.
Простeте за дългото излияние.
Виж целия пост
Няколко пъти я сънувам как се караме жестоко, не помня за какво. На сутринта си мисля, да й пратя смс или съобщение във Фейса, но се отказвам всеки път.
Простeте за дългото излияние.
# 28
9 окт. 2009, 17:20 ч.
Мисля, че е съвсем нормално да е така! Аз след като забременях, започнах да пълня главата на моите 2 неангажирани приятелки (останалите са мъже или вече отдавна семейни и с деца) с теми като "Какви витамини се пият", "Колко нараства матката през бременските месеци" и тем подобни за тях "глупости". Усетих се. Сега когато се виждам с тях гледам да ги изслушвам и до колкото мога да вляза в тяхното положение. На мен ми е по - лесно да разбера тях, от колкото те мен. Но живот и здраве да родя, да мине време, ще се старая да запазя сегашното ни общуване! Не трябва да оставяме дългогодишно приятелство заради временна промяна на интереси. След време и те ще забременеят и тогава ще ме разберат!
Виж целия пост
# 29
9 окт. 2009, 20:49 ч.
И аз така. Повечето жени от приятелското ми обкръжение вече имат бебета или малки деца. Поддържам с тях отношения, каквито по държам и с приятелите без деца. Звъня им за кафе, сбирки, купони. Факт е, че често ми отказват заради ангажиментите към децата. Не им се сърдя по никакъв начин, даже напротив - оценявам и разбирам, че за тях децата им са на първо място. Очаквам и те да проявяват разбиране към факта, че още нямам засилен интерес към АМ, марки памперси и колики.
Виж целия пост
Абсолютно съм съгласна.
Аз не се умилявам на чуждите деца. Живот и здраве, като имам собствено може би. Надявам се тогава да не се превърна в досадница за околните.
Аз не се умилявам на чуждите деца. Живот и здраве, като имам собствено може би. Надявам се тогава да не се превърна в досадница за околните.
И аз така. Повечето жени от приятелското ми обкръжение вече имат бебета или малки деца. Поддържам с тях отношения, каквито по държам и с приятелите без деца. Звъня им за кафе, сбирки, купони. Факт е, че често ми отказват заради ангажиментите към децата. Не им се сърдя по никакъв начин, даже напротив - оценявам и разбирам, че за тях децата им са на първо място. Очаквам и те да проявяват разбиране към факта, че още нямам засилен интерес към АМ, марки памперси и колики.
Препоръчани теми