Трудно проговарящи деца - тема 2

Благодаря все пак..

Здравейте и ние сме в отбора на трудноговорещите деца   Момиченцето ми е на 2г.2м. и говри много много малко казва само мама,баба,тати и т.н. от този сорт думи .Неиска да повтаря нищо след мен ,несвързва две думи в изрещение   След обстойна консултация с двама логопеди и по тяхна препоръка ние започнахме логопедични занимания с детето ми ,дано има полза от тях  
Казаха че имаме Дисфланзия на развитието на говора ето точно какво е това
----------------------
когато детето изостава в своето езиково
и речево развитие т.е. значително се
различава от връстниците си;
когато това дете живее в нормална
езикова и социална среда – говори се на
един език, с него се общува от страна на
възрастните и т.н.;
когато това дете няма умствена
изостаналост;
-когато това дете има нормален слух;
когато това дете няма дефекти на
артикулационната мускулатура;
на практика всичко при тази ситуация
е нормално , но въпреки това детето
проговаря по-късно.

К а к в о т р я б в а д а п р а в и м ?
да направим преглед с опитен специалист;
да сме сигурни , че детето чува добре;
да се започне адекватна медикаментозна
терапия (лекарствата подпомагат, но
самостоятелно няма да развият говора );
да се стимулира контакта на детето
със себеподобни – да се включи в детски
колектив;
да се започне специализирана логопедична
терапия;
родителите да се включат активно в
терапевтичния процес. Те трябва да станат
Ко терапевти на логопеда.
да се запази спокойствие и да не се
коментира пред детето неговия проблем,
защото то ще развие чувство за вина пред
мама и татко.
да назовават пред детето предметите
и явленията от дома и бита- най-напред с
кратки думи, а по- късно и с изречения;
да се опитват да насочват детето да ги
гледа при говорене;
да стимулират по всякакъв естествен
начин движение на устните и езика.

П р о г н о з а
Прогнозата за развитие на езика и речта
е оптимистична- обикновено тези деца
проговарят и могат да използват думите
при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме
закъснели и когато детето тръгне на
училище – тук езиковата и речева система
се натоварва твърде много и тъкмо тези
деца имат проблеми с овладяване на учебния
материал.

.Маги., за пръв път чувам за Дисфланзия.
Да не би да имаш предвид Дисфазия?

Поста на Маги доста ме заинтригува,тъй като сина ми е на същата възраст и той не говори,казва около 15 думи,гледали са го двама логопеди ,а наскоро го водих и на психолог,всички казват,че той няма проблем с проговарянето(психологът установи,че той се плаши от нови неща и няма креативно мислене  )Реагира адекватно в различните ситуации,когато "обяснява" нещо го прави с различни мимики,звуци и жестове,разбира всичко,но....не говори!
Ако мога да помоля специалистите в темата да обяснят,дали наистина дете на тази възраст се счита за изостанало в говорно отношение и коректна ли е така поставената диагноза на толкова малко дете(визирайки горния пост)
Възможно ли е "да се отключи" по някакъв начин говора на дете,което  има доста богат пасивен речник?
Да го водя ли и при други специалисти,да чакам ли...честно казано и аз незнам какво да правя .Надявам се на съвет от вас!!!

lissana, специалистите при които го води освен, че са констатирали проблемите не ти ли предложиха програма за терапия?
Чувала съм много приказки за деца, които изведнъж проговарят, но при моето дете това не се случи.Наложи се да работим много и упорито.
Поговори пак с логопед, но трябва да е специалист точно за толкова малки деца.Успех.

Здравейте , може да погледнете  какво трябва  да може   едно дете   на 2 год и  на 3год  в норма .
http://www.childdevelopmentinfo.com/development/language_development.shtml

Втората година

Стадий на активна реч. Автономна реч. Детето използва аморфни думи-корени, като ги извлича от думите, чути от възрастните. От 1 г. и 6 м. с една и съща дума детето обозначава редица предмети (“па” – пате, лопатка, падам; “ко” – колело, кокошка). Детето още не може да обобщава. Например разбира значението на “маса”, “стол”, “легло”, но въпреки това не знае значението на думата “мебели”.

Началото и краят на периода на автономната реч са свързани с началото и края на кризата на първата година. Задържането на детето на този стадий до 3-5 години е свидетелство за изоставане на психичното на развитие.

Към 2 години детето свързва познатите думи с изображения на предметите (показва мече, топка, слънце).

Автономната реч се заменя от “телеграфна”. Отначало това са думички, изразяващи смисъла на цяло изречение. Детето използва думи, обозначаващи предмети, свързани с желанията и интересите му. Тъй като в обкръжението на детето съществува индивидуален набор предмети, с които то се среща често, играе, вижда,  то и наборът думи при децата е различен. Когато се научи да употребява думите в определени ситуации, детето ги използва и в други ситуации, като понякога не забелязва подмяната на правилното им значение. Това, по правило са съществителни, отначало в женски род, по-късно в мъжки, глаголи, дори прилагателни в единствено число. Детето вече може да променя думите, употребявайки не само сегашно, а и минало време на глаголите, множествено число на съществителните.

Трета година

Речта придобива свързан характер. Появяват се изречения, които стават все по-сложни. Детето задава съпроси, сменя интонацията. В речта му има още много граматични грешки, може да е накъсана. Често повтаряне на думички, запъване при произнасяне, но към 4 години това преминава. Речниковият запас бързо нараства, към 3 години може да съдържа 1000-1500 думи! Често децата създават свои собствени правила на речта, свои думи.

Задържането на речта след 3 години може да въздейства пагубно не само на речевите способности, но и на уменията да се чете, пише, дори мисли. Т.е. протича задържане на развитието на цялата психика на детето. Затова си струва да се обърне внимание, ако развитието на детето се отличава силно от възрастовите норми, и да се потърси специалист (логопед, психолог) за помощ. Колкото по-рано се открие проблемът, толкова по-лесно е да се справите с него и да избегнете по-нататъшни усложнения.

Тревожни сигнали,на които трябва да обърнете внимание:

    * на 3 месеца детето не се обръща, когато му говорите;
    * на 4-6 месеца не реагира на промяна на интонацията, не се обръща, за да търси източника на звука, в бърборенето си не употребява звуковете “б”, “м”, “п”;
    * на 10-12 месеца не разбира често употребявани от възрастните думи, не се обръща, когато го викат, не имитира звуци от речта на възрастните, за привличане на вниманието ви използва само плач;
    * през първата-втората година не може да показва по картинка (“Къде е мечето?”), не разбира съвсем прости въпроси;
    * през втората-третата година бърка понятията “горе” и “долу”, не може да изпълни последователно две команди (“Вдигни шишето и ми го дай!”), да състави фраза от 2-3 думи, да назове познати предмети;
    * през третата-четвъртата година не отговаря на най-обикновени въпроси: “кой?”, “какво?”, “къде?”. Околните не го разбират, употребява фрази, състоящи се не повече от 4 думи, произнася неправилно по-голямата част от звуците.

Bluevelvet - беше ми много интересно да прочета написаното за развитието в "норма" и докато четях се запитах - е, и ако детето покрива и е покривало в съответната възраст всичко написано, това значи ли, че няма място за притеснение??? Например моят син на 6 и половина годиние, проговори къно, думите се увеличават бавно...и днес като привикваше единия от нас да легне при него докато заспи каза :"идвай, тука има място", за да легнем до него, а в същото време още не задава въпроса"защо". Тоест къде е в развитието си детето, ако едни от показателите се покриват от него, а други не....

The Game,това което ми каза психолога не е проблем,а по-скоро особеност на характера,не ми предложи никаква терапия.Вторият логопед,с който се срещнах също ме убеждава,че детето няма проблем и на този етап не се нуждае от специални занимания.И двамата специалисти се занимават с малки деца.
Bluevelvet, благодаря за изнесената информация,но едва ли има някой притеснен родител,който да не се е запознал какви трябва да са уменията на децата "в норма".По мои скромни наблюдения има доста деца,които са извън тези норми,но са си съвсем нормални,което,лично за мен,автоматично разширява възприетите граници.
И все пак наистина бих се радвала,ако някой ми отговори на конкретния въпрос: Счита ли се дете на 2.2г,което почти не говори за говорно изостанало,ако всичко останало му е "в норма"?

Аз от всичко прочетено в нета и от всички консултации със специалисти логопеди и детски психолог съм установила ,че дори всичко друго  да е нормално за тази възраст ,на дете което има много по беден речник от връстниците си трябва да му се подпомогне проговарянето .Тези логопедични занимания дават голям напредък на децата да достигнат нужното ниво за тяхната възраст.
Малко ми е странно вие като сте ходили при логопеди който се занимават с малки деца как така нищо не са ви казали в смисъл поне някаква терапия  За дете на 2г.2м 15 думи в речника е много ,много малко 

  Лисана, щети отговоря по следния начин - логопедите и таблиците го считат ,а повечето обикновени хора не го считат за нещо особено. Защото има много деца, които си наваксват сами ,като тръгнат на градина примерно, но не всички.
 Моя син освен известно забавяне с говора, има и други проблеми и затова аз го консултирах с логопед много рано, а редовно ходи от 2 месеца и напредъкът е много голям. Мисля че навременната терапия му помогна да влезе в нормалните граници - вече прави 4-5  изречения по 2 думи. И повтаря абсолютно всичко ,което чуе-къде по-добре къде по-неясно, но се старае. За това кратко време въведе много нови звуци - к, г ,х , о, у ,и ,л ,с ,ц ,и р-то дори се опитва да каже. Като осъзна звуците, почнаха думите бързо да се увеличават.Но ние ще си ходим дълго време на логопед, защото това подпомага цялостното развитие,.
  Аз например съм много доволна, че синът ми на 2 години може да се занимава 45мин. с различни задачи и да се концентрира добре. Мисля ,че това ще му е от голяма полза по-нататък.
 А иначе познавам няколко деца на същата възраст ,които говорят по-малко от него, но никой не ги смята за изоставащи.
 Познавам и едно дете на 4 г, което говори елементарно по бебешки ,но родителите "не им се занимавало с глупости" и затова не го водят на логопед

Абсолютно осъзнавам,че този беден речник е недостатъчен за тази възраст,инъче не бих тръгнала да го водя по специалисти,той имаше проблени с харненето до около 1.8-1.9г,което предполаггам също оказва влияние за забавянето на говора.
Със сигурност знам,че няма да оставя нещата така,но и знам колко е важно да се попадне на подходящия логопед и въпроса е къде да го намеря.
Благодаря ви на всички за коментарите!!!

Здравейте, синът ми скоро ще навърши три и говори много малко. Предстои ни работа с психолог, започваме на 21.07. Дотогава ще записвам всичко, което може да е от помощ- това което обича да прави, какво е казал всеки ден и т.н.
Чета наред какво ли не, но не знам какво да очаквам.  
Бременността ми беше безпроблемна, раждането протече идеално, дори писах в темата за "смешните" раждания. Започна да се храни изцяло сам на 15 месеца. Отказваше да бъде хранен. Не знам за особеност на характера ли да го броя, или идва от другаде, но науми ли си нещо, край. Голям инат е, но понякога ме слуша, ако иска.
Вчера махнахме памперса. Хем не иска пелени, хем не иска да седне ни на тоалетната (има си седалчица), нито на гърнето. Стиска се, докато не направи локва и каже "О-о", т.е. беля.
Това не е нито първия, нито втория ми опит, но преди не регистрираше че нещо става, или му беше все едно. Това смятам за напредък.
Ще съм ви благодарна да споделите вашите премеждия с памперса. Ясно ми е, че децата са различни, но сигурно има връзка мужду проговарянето и ходенето до тоалетна.

Много хубаво си го написала ,трябва да откриете специалиста който може да помогне на детето ти  Ти от кой град си ?

Аз немисля ,че двете неща имат връзка говоренето с махането на памперса  Моето момиченце нищо че неговори и неможе да ми каже например думата ,,пиш,, или ,,ако,, на 1г.8 месеца сама започна да си показва ,че и се пишка и ака като дойде до мен и се хване отдоло и вика ЪЪЪЪЪЪЪЪЪ демек нещо и се прави и така до ден днешен тя така си ми казва макар че още неможе да различи кога и се ака и кога и се пишка   

Здравей, много ми е познато това нещо за което пишеш. Ние махаме досега две лета подред  памперса и все ставаше ясно че са просто амбиции и детето не е готово.
Тази година на 01.06 започнахме поредния опит и слава богу за сега е успешен. В началото бяхме като вас - само с Не и Не искам, реших да не го слагам на тоалетната защото там нещо не му е много комфортно на адаптора. Преценихме че изпишването в кофичка е по вероятно да бъде одобрено ако въобще можем да говорим за одобрение. Трябва да споделя че важно беше изпикаването да стане БЕЗ гащи за да разбере детето че не страшно-некомфортно-неприятно или опасно. С това искам да кажа че ако можеш да го оставиш по голо дупенце имате повече шансове. На нас най-ни помогна сутрешното изпикаване с банята. След ставане веднага там и пусках вода да тече леко му мокрих крачетата и дупето докато се изпишшка. НО не го къпя, изкъпвам го като се изпишка. Докато пишка го поощрявам с браво. Трябваха му две сутрини за да разбере че няма нишо страшно и може да го контролира. Тогава беше готов за кофичка. Изпишване там ни отне още 3 дена, след това всичко си тръгна  много по лесно. седмица след това сколни да пишка на адаптор в тоалетната. Е ,има моменти на заиграване и забравяне - леко изпускане , но аз постоянно следя и питам далу има пиш. Предполагам че след месец вече ще е много лесно. Та това е съветът ми - оставиш ли го да пишка в гащите , процедурата много се утежнява, дори и да го дразни че е напишкан пак не може да се научи че може да го контролира.
Ако съм пропуснала нещо съм готова пиша пак.
Поздрави и успехх.