подсъзнанието може всичко 17

Интуицията...ми се губи. Разделям нещата точно на "чувство" и "разум" в конкретния случай, а те са диаметрално противоложни.
Как да попитам Библията?

Намисляш си въпроса и отваряш, където се случи. Чета предния, този и следващия абзац. Почти винаги отговаря. Остави я сама да се разтвори, където иска. Ако не ми отговори три пъти по ред спирам да питам. Практикувам този метод от около 20 год. и почти винаги отговаря.

Благодаря, остава да си набавя Библия тук, че нямам. Хм...дали няма онлайн? отивам да търся.

Здравейте!
Бях влязла тук само за бърз прочит преди лягане, но последите постове за допитването до  Библията ме заинтригуваха и реших да опитам с една електронна версия. Уцелих произволна страница от файла и произволни 3 последователни абзаца. Ставаше дума за живот след смъртта и ново начало. Доста обнадеждаващо ми прозвуча и се надявам, че не е случайно.

darena, имаш и моята подкрепа!

Пера около мен има в изобилие, но едва ли мога да ги смятам за ангелски знаци. Идват или по-скоро излитат от пухения елек на мъжа ми.

Четирилистна детелина досега съм намирала само веднъж. Не помня да се е случвало нещо важно тогава и не свързвам намирането на детелината с конкретно хубаво събитие.

Момичета искам да ви запитам нещо

Както всички нас,и аз имам желание което и над всичко.Искам го страшно много.Искам да се влядея и да не мисля само за него,но не успявам...Заело е почти изцяло съзнанието ми.Знам че не е добре,чак пък толкова..да мисля само за него.
Моля ви,за нещо и аз незнам,някаква техника

Давам му Delete,Cansel...много ми е трудно

Допитването до Библията,ми се струва много добро.Ще го опитам Велла,Благодаря 

Darena....имаш и моята подкрепа! Но нали знаеш , че ситуацията може да я владееш и че всичко е в твоите ръце!  Опитай да си представиш    как ще мине срещата, като си представиш друг резултат... Най-важното е на срещата да си спокойна! Успех мила !  

jorjito...и вие ми липсвахте! Чудесно е това, което си "преживяла" при изпращането на писмото! Относно Ангелите, не се притеснявай...и не го бързай. Ако не разбираш някой знак, помоли за друг...ще откликнат! Ще се получи, може би точно  когато най-неочакваш...  

Klemy..няма по-напреднали ...всички вървим заедно Сега на въпросите ти:

"Искам да питам по-напредналите за нещо:
-осъзнали сте/съм/ нещо, съвсем практично и функционално, че не трябва и не може да просъществува...по съвсем основателни причини. Но въпреки това го искате/искам/ неистово...
Каква е правилната позиция?

-След като съм осъзнала, че това не може и не трябва да просъществува, не го искам неистово. Отказвам се от него!Защо да си губя времето и енергията напразно?

Придържам се към това, което осъзнавам и се опитвам да противодействам на чувстват /които съвсем очевидно са нелогични и ПАГУБНИ/...или пренебрегваме всичко това и следваме само чувството?
Нуждая се от отговор, защото се лутам между двете...последно време удържам всичко  в полето на логиката, защото другото наистина би било пагубно, но...не съм сигурна. "


-Не бих следвала логиката , защото тя  е създадена от ума и може да ни обърка или подведе.  Бих се вслушала във вътрешната си Интуиция! Това сърцето ти и това, което чувстваш. Те са показателни, а не логиката.  Тя, интуицията,  винаги ще те води в правилна посока!   Ако емоциите са пагубни, както описваш...то това е  много ясен знак, да се откажеш. Според мен е пилеене на енергия за нещо/или някой / което/който не си заслужава! Запомни обаче едно важно нещо, че докато се борим за нещо такова, може да изгубим шанса си, да получим нещо, което наистина си заслужава!   Освен това интуицията не ти се губи,както си мислиш...защото ти ги усещаш нещата, и знаеш вътрепно, че това нещо не може да просъществува, значи усещаш, но протсо не искаш да я чуеш. А тя ти говори с емоции...усещане,  че това е пагубно нещо...но въпреки всичко го правиш..ето така пренебрегваш интуицията си. 

Прегръщам те и ти желая успех в намирането на истината за себе си !    

Хич не си мислете, че съм се отказала от тази тема.
Даже напротив! Чета с още по-голям интерес - само, че не мога да се включа с нещо градивно и за това само чета.
Интересното е, че понякога правя нещата, за които говорите, чисто интуитивно, без да разбирам защо. Понякога се стрелва някаква мисъл в главата ми и аз я следвам - обикновено това е правилния път, начин или подход. Понякога, напоследък доста често се появява и шестото чувство - усещане за това как ще се случи дадено нещо. Чувствам чужди чувства и състояния (дали не полудявам?!?).
Продължавам да ви чета и да си обяснявам някой неща.

И ... ви благодаря - някак си се чувствам приета тук!

*Rozichka*, това все едно аз съм го писала. Когато открих тази тема, останах приятно изненадана и с усещането, че се връщам на добре познато и приятно място. 

Днес прочетох коментар, че повечето нови идват тук с убеждението как зареждането на порфейла и талисманите ще им решат проблемите като с магическа пръчка. Лично за себе си знам, че не е така и не това е причината да се включа в темата. Не познавам никоя от вас, но се чувствам много спокойно и уютно в компанията ви. 

Лека нощ!

 

Здравейте!
Аз като новобранец изобщо не мога да се оплача от лошо отношение, дори напротив - получих много внимание и подкрепа. Колкото повече чета, толкова повече се запалвам. Между другото, почти всичките симптоми, за които пишете, са ми минали през последните няколко години през главата, някои все още ме държат, но не знам за какви импланти говорите и не съм чела нищо за Крион (свалих някакви книги, но не съм стигнала до тях).

Та, да си задам въпроса. Запалих се по руните и започнах старателно да чета за тях. Първо мислех да си направя тези трите за портмонето - с цел финансово благополучие. Докато четях в този сайт http://www.runmag.ru/amulet.html (линка пак от вас го имам), установих, че не мога да се ориентирам за дърво (доста е сложен изборът, да не говорим, че няма кой да ми го намери и нареже на правилни формички). Та се спрях на камък. Намерих един паркинг, засипан с камъчета и се посветих на търсенето на малки, плоски, кръгли или поне симпатични камъчета. Събрах доста, после видях, че не било правилно - трябвало да се върнат на мястото, ако не ги почувстваш подходящи за целта. Междувременно се замислих, че бих искала да направя талисманче за дъщеря ми - има доста проблеми в училище (хиперактивност, липса на внимание, лошо поведение и смяна на държава и език, липса на приятели, трудности в адаптирането). Даже пробвах с въпроса "Как да помогна да разреши проблемите си в училище" в този сайт http://www.runes.inchaos.org/BG/old/index.html (линка пак от вас го имам). Даде ми като отговор руна, която имаше в описанието нещо за приятелството. Копирах я с PrnScr в един документ в Word с цел да я нарисувам, като стигна до правенето на талисманчето. Както и отговора на още два въпроса, но днес се оказа, че и трите въпроса, заедно с картинките-отговори липсват от документа. Имаше списък от стъпки в undo, че са съществували, но не ми позволи да ги върна, нито има стъпка, на която да съм ги изтрила. Нямам обяснение за изчезването на точно тези картинки и въпроси. В този документ копирах доста информация за руните преди и след тях - всичко останало си стои.

За детенцето ми си харесах едно кръгло плоско камъче с розов отенък (единственото от купчинката). Много му се радвах и докато ги мих и подсушавах. Даже си мислех дали да не го задържа за моите финансови руни, толкова много ми харесва. Все пак я попитах да си избере едно камъче за нея, което да стане нейното "магическо камъче" и да й помага в училище. Изсипах всички камъчета на една салфетка и излязох от стаята. Почти веднага извика "Мамо, ето го моето камъче!". Беше избрала точно това с розовия отенък (няма друго такова, не мога да го сбъркам).

Сега обаче продължавам да чета сайта за руните и се притеснявам дали мога да й направя талисманче аз или не. Първо - пише, че за да направиш талисман, се иска известен опит и знания (особено за друг човек), които очевидно все още нямам. Второ - пише, че ако избереш да поемеш по пътя на магията, нямало обратен път. А аз не се виждам в ролята на магьосница. Вие пък пишете, че ако направиш талисман, но не вярваш в магии, няма да има ефект. А аз не знам дали вярвам, в смисъл - раздвоена съм. Трето - какво би се случило, ако тя загуби своето талисманче, както губи всякакви други вещи? Нали се освещава и активира, придава се лична енергия... Отделно, че не съм сигурна, че мога да намеря емайлна синя боя (спомената е като подходяща за рисуване върху камъни). Сега, след като установих липсата на картинката, която беше излязла в отговор на моя въпрос за нея, се притеснявам, дали е редно изобщо да й правя такъв талисман. Според упътванията за подходящ ден от седмицата останах с впечатление, че сряда е най-подходящия ден, т.е. утре. Четох няколко пъти описанията на руните, но не открих коя е тази за приятелството. Има друга - за знания, която мисля, че е полезна за нея, но като не съм сигурна?! Пише и за комбиниране на руни, но това изисква по-висша степен на умения, а аз и нисша нямам... Не знам може ли да нарисувам на едната страна на камъчето една руна, на другата друга, или трябва от няколко руни да се състави общ знак (и такива картинки срещах в нета). Изобщо колкото повече чета, толкова повече се обърквам и отказвам от идеята... Някой може ли да ми даде съвет как да постъпя? Предварително благодаря!

x-x-x, аз също съм новобранец, но доколкото знам, не е добре да се месим в чуждите съдби. Дали ще е чрез желанията от списъка или чрез изработване на талисман, това си е намеса.
Сигурно има как да се помогне на момиченцето ти, но не точно по този начин.

Искам да ви задам и още един въпрос. Без да изпадам в крайности, че очаквам решение веднага или като от казана на магьосницата. Реално търся решението повече от една година, питам разни хора, дори професионален психолог (засега един забърках), чета книги, мисля и анализирам, но не го намирам. Проблемът е настоящият ми (втори) съпруг, с който сме женени от 10 месеца само. Няма нищо общо с тиранозавъра, който беше бившият ми съпруг. Безкрайно мил, любезен, грижовен, слънчев, обичан от всички... Няма да го хваля повече, добричък си е. Има си и кусури, но вече съм се примирила с повечето от тях или ни съвпадат - т.е. няма повод за недоволство...

Само дето има един много вбесяващ навик, който е повод да се караме почти ежедневно и задължително всеки уикенд. Независимо колко се старая да поддържам къщата, да лъскам, пера, гладя, готвя, подреждам, украсявам... като се прибере, почва да дудне как работи от 8 сутринта до 8 вечерта и като се прибере, почва да шета в къщи - само той готви, само той чисти, само той пере, само той глади.... а аз съм като на курорт - само си лежа, нищо не правя, дори... не съм свършила (винаги се намира нещо, ако ще и да е, че детето е капризно, както обикновено). Колкото и да се опитвам да не се поддавам на гнева, колкото и да се опитвам да го разбера и да мисля позитивно, дори стачки и бойкот правя от време на време (както в момента) на цялата домакинска работа с цел да го накарам да се осъзнае, че далеч не всичко прави той - няма отърване. Тая песен си я повтаря всеки ден без оглед дали съм чистила и готвила или не. Като се заям - "ок, нали чистиш - защо е мръсно?". Отговорът е: "не те е срам, аз работя от 8 до 8, накрая се прибирам да чистя, пера, готвя, а ти само мързелуваш и нищо не правиш....." Т.е. нито е да го правя, нито е да не го правя. И в двата случая той не си мръдва пръста, но не спира да ми нарежда как той прави всичко и как живея на негов гръб.

Чувствам се безкрайно обидена и унизена от тази ситуация. Той изобщо не разбира защо. Май и другите не ме разбират. По-скоро ще се разведем, отколкото някой от нас да отстъпи от позицията си. Той е убеден, че той прави всичко, аз само от време на време "участвам" и му "помагам". А аз подивявам предид как пропилявам целите си дни, затрих си и бизнеса заради него и накрая разбирам, че съм нищо - нищо не правя, всичко, за което си губя времето е негова заслуга, аз съм безполезна и мързелива използвачка.... Сигурно звучи абсурдно като повод за развод, но и двамата го споменаваме доста често.

Мисля си, че това е поредното зло, което ми се случва в последните години (вече ви писах как през последните 7 години нещата в живота ми се случват с невероятна скорост и невероятна сила - безкрайно добри, едновременно с безкрайно лоши). Хем съм намерила мъжът, с който искам да прекарам живота си, хем се караме ежедневно буквално без причина. Нямам никакво обяснение за тази негова мания да ме обижда и да си присвоява моите заслуги към домакинската работа, след като ми отне социалната реализация, която имах, а нова все още не е на хоризонта.... Търся някакви идеи как да се измъкна от собствените си негативни емоции или да променя безумния повод за караниците ни? Или поне идея защо се случва това, защото това е първият въпрос, на който търся отговора и не мога да го намеря... Благодаря отново!

Green Splash, мислих за това, но в сайта за руните пише, че може да се прави талисман и за други хора. Още повече, че тя знае, не е да й го правя тайно от нея. Е, не съм сигурна дали не трябва тя да участва и в правенето или поне в активирането му, но от друга страна не искам да я обременявам с мисли за магии или да я правя "магьосница". И така си има достатъчно проблеми в училище и сред връстниците си. Това би я изолирало още повече от останалите, сред които и сега трудно се интегрира...

Иначе ти благодаря за мнението! Надявам се някой от по-опитните да ми даде повече яснота в тази ситуация....

Dess 

Хайде и аз да се включа с една притча ( не си спомням дали е пускана  ):

БЕДНИТЕ

Бащата в едно много заможно семейство решил да изпрати сина си на пътешествие, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората.
Синът поживял няколко дни във фермата на едно семейство, което било смятано за много бедно. Като се върнал вкъщи, бащата го попитал:
- Е, как мина пътуването?
- Беше чудесно, татко – отговорил синът.
- Разбра ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал бащата.
- О, да – отвърнал синът.
- И какво научи от това пътуване? – попитал отново бащата.
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн,стигащ до средата на градината, а те имат един безкраен залив. Ние имаме скъпи фенери в градината, а те имат всички звезди на нощното небе. Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат безкрайните полета. Ние купуваме храната си, а те си я отглеждат сами. Ние имаме огради, които да вардят имотите ни, а те имат приятели, които да ги пазят.
Бащата онемял от изумление, а синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни!

Лелеле колко пак сте изписали , връщам се да чета назад... 

Един баща подарил на дъщеря си прост медальон и й казал, че в него е затворен безценен диамант. Ако някога изпаднела в нужда, можела да отвори медальона, да продаде диаманта и да се избави от трудностите.
Дъщерята пораснала, станала жена и се борела с бедността, но самата мисъл за диаманта, затворен на безопасно място в медальона, който носела на шията си, й давала достатъчно смелост да се справя. Години по-късно тя най-сетне постигнала успех във всички области на живота си и вече не се налагало да се бори за оцеляване. Любопитството й нараснало до такава степен, че просто трябвало да научи колко струва диамантът в действи¬телност.
Жената отнесла безценния си медальон при най-добрия бижутер в селото, за да оцени диаманта. Бижутерът погледнал обикновения, потъмнял медальон с известно презрение, вдигнал чукчето и с един лек удар счупил медальона на парченца и извадил малко, блестящо камъче. Мъжът го вдигнал към светлината и казал:
- Но това не е диамант, скъпа госпожо, а най-обикновено евтино стъкло!
Изумена от новината, жената започнала да се смее, да плаче и отново да се смее.
- Не, скъпи ми господине, това е най-безценният диамант на света! - отвърнала тя, изтривайки сълзите от очите си.
Нейният баща й бил дал безценен камък - дарът на надеждата и вярата, че винаги ще бъде в безопасност. Тя винаги щяла да му бъде благодарна за това.

x-x-x ,моята интуиция ми подсказва да не правиш сега руни за дъщеря ти /първо -нещото изчезва, второ - не си опитна, трето - разкъсваш се от съмнения/
Просто го наречете , че това е нейният камък на щастието /или нещо подобно/ и , ако го загуби- че просто е направила някой друг щастлив. Може да му нарисуувата кръстче, или детелина.
Не съм го чела - така ми идва отвътре

 Darena, Винцето ти е казала- смени настройката - слайдирай друг сценарий   Успех , мислено съм с теб  

Баркодът е езотеричен знак