НОВО: Дигитални асистентиВиж

Тема за страстта към пътешествията

  • 18 925
  • 337
# 105 21 окт. 2009, 21:22 ч.
Цитат на: Bellamore в ср, 21 окт 2009, 21:00
Е аз не съм се вързала, ми че той Еко не е ли много сложен като автор?

Определено, идеята е, че манекенките обичат да яхват вълната на това, което е актуално (както беше КОелу Mr. Green, както стана по едно време и Еко с "Името на розата" - безплатното томче на Труд), не че главите им разбират нещо между главната буква и точката Wink

По въпроса с пазаруването - пазарувам оскъдно, предимно миниатюрни, но добре изработени сувенири или нещо характерно от района, за което не трябва да изсипя една торба с пари Wink
Виж целия пост
# 106 21 окт. 2009, 22:15 ч.
Цоп и аз при пътешествениците Hug
Обичам да пътувам,ходи ми се на мнооого места,мога да се връщам навсякъде ,където ми е харесало безкрайно много пъти.
Болни сме, хорааа, болни,ама от хубава болест Joy
Заразих се от мъжа ми и при двама заразно болни родители, децата и те такива едни "панти" hahaha
Често обичам да казвам,че пътешествията са единственото нещо, с което никога няма да прекалим и да разглезим децата си.
"Болните деца" на пътешествениците са открити и богати хора с ясен поглед , устремен все по-надалеко и по-надалеко,те мечтаят и изпълняват мечтите си Blush

И за да не е само  сериозен пост, да кажа; малката ни дъщеря (4г.),като я "засърбят подметките" и вика на баща си: "Тате,ходи ми се някъде,ама с GPS...(това значи надалеко) hahaha

Обичаме да пътуваме сами с колата, не си падаме по организираните екскурзии, сами си ги планираме, сами си ги мечтаем, сами им се наслаждаваме Whistling Два пъти сме ходили без децата, ами липсват ми, ние сме постоянно заедно и като се разделим , дори за екскурзия , през цялото време нещо липсва, пак е хубаво, но не е цялото семейство, а и радостта и еуфорията, с които децата чакат и преживяват пътуването ни зарежда само с положителни емоции, които ни топлят до следващия път.  Изказах се  bowuu  
Виж целия пост
# 107 21 окт. 2009, 23:41 ч.
fiesta, и ние сме така, рядко оставяме малкия, когато пътуваме. Заразили сме го Simple Smile.
Виж целия пост
# 108 23 окт. 2009, 10:45 ч.
При мен пътуванията винаги са свързани и с купуване на разни неща. Не, не шопинг непременно в истинския смисъл, просто трябва да купя нещо, което после неизменно ще свързвам с мястото. Някак обичам да си материализирам преживяванията, по тази причина винаги мъкна два фотоапарата и снимам каквото ми видят очите, иначе спомените ми избледняват след време и това е един от лесните начини да ги визуализирам.
Виж целия пост
# 109 23 окт. 2009, 11:03 ч.
Да, спомените много избледняват!  Sad
Виж целия пост
# 110 23 окт. 2009, 11:09 ч.
Най-силните ми спомени са свързани с песни.
Когато чуя песен, която съм чула на определено място... усещам какво съм почувствала там преди толкова време...
Пренасям се на другото място.
 Heart Eyes
Виж целия пост
# 111 23 окт. 2009, 11:19 ч.
аз съм така с миризми.
Една събота сутрин, някой съсед се беше разготвил, нещо с яйца. Замириса точно така, както миришеше на закуската в хотела в Пукет. Направо ми се дорева....
някои неща, пък, ми миришат на Египет и т.н.  Simple Smile
Виж целия пост
# 112 23 окт. 2009, 11:29 ч.
О да, парфюмната памет - много мощно средство да те върне някъде и то с пълна сила. Проблемът е, че тя е спонтанна, т.е. случайно ако доловиш определена миризма. А понякога целенасочено искам да си спомня нещо и начинът най-често са снимките.
Виж целия пост
# 113 23 окт. 2009, 11:36 ч.
Цитат на: veni9 в ср, 21 окт 2009, 23:41
fiesta, и ние сме така, рядко оставяме малкия, когато пътуваме. Заразили сме го Simple Smile.

И ние сме така, даже досега не сме я оставяли никога. Искаме да сме си заедно и така ни е по-спокойно и приятно. Возила се е с часове на абсолютно всякакви превозни средства без гък и мък- е как да не я вземе човек  Sunglasses

И аз винаги си купувам по нещо за спомен, но и аз асоцирам дадено място и с миризмата му  Simple Smile. Цветя, цъфнали маслинови дръвчета или пържен чесън... всичките те както и много други ме връщат в спомените ми...


Цитат на: pina в пт, 23 окт 2009, 11:19
някои неща, пък, ми миришат на Египет и т.н.  Simple Smile
Точно пърженият чесън примерно  Mr. Green
Виж целия пост
# 114 23 окт. 2009, 21:40 ч.
С умора свързвам пътуванията напоследък. От дете непрекъснато пътувам - поради професиите на родителите ми, сега вече и за удоволствие. Но сякаш с всяко посетено място положителните емоции намаляват. Напоследък чета в този форум и ми прави впечатление, колко еднакви са снимките... Отиваш на някое място, щракаш като обезумял - и после между албумите няма разлика. Хем знам, че разлика няма как да има - ходи се по утъпканите туристически пътеки, снимат се все същите мостове, сгради, улици. Сега ме очакват Виена, Берлин, Братислава - разгледах снимки и албуми, все едно съм била там вече, даже емоция не остана. Ще отида да направя същите снимки.

След тристния музей, влак, хотел вече всичко се слива в плетеница, не съм съвсем сигурна кое къде е било и къде е случило, кое къде съм гледала. И най-лошото е осъзнаването, че с нищо не са ми допринесли пътуванията - не се чувствам поумняла, обогатена по някакъв начин, че съм видяла на живо Х или У, или че съм била някъде. Само съм хванала фалшива позлата.

Може би защото си местя често и местоживеенето, вече не ме удовлетворява да живея на едно място, след няколко годинки ме хващат нервите, а в същото време никъде не си намирам мястото. Мисля си, че ако цял живот бях останала в някое селце и не бях мърдала по-далеч от най-близкия град, можеше да съм много по-щастлива и лесно задоволима.

Съжалявам, че толкова депресивно звучи постът ми, не е умишлено. Май не можах и точно да изразя, каквото искам да кажа. Може би, че страстта по пътешествия няма само положителни страни... че поражда някаква неудовлетвореност, лесно доскучаване и търсене на следващото пътуване-играчка. Но вероятно проблемът си е в мен. Simple Smile
Виж целия пост
# 115 23 окт. 2009, 21:48 ч.
Лизбет, това, което описваш никога не съм го усещала (чук-чук на дърво Wink). никога не съм била на място, което да чувствам, че съм виждала. винаги откривам нещо ново, съвършено различно и то ме пленява. дори и когато някъде не ми е харесвало като цяло все съм намирала нещо, което е положително и съм запазвала хубав спомен.
но най-вече се надявам никога да не ми стане безинтересно. дори сега, лятото по Скандинавието, в началото мислех, че може да се отегча, всеки ден на различно място, може би еднакво излъчване, архитектура...снимките може би си приличат, да...но аз никога не съм правела добри снимки, не съм умеела да запечатам моментите така, както остават в съзнанието ми (нещо, което Асинка и Лени правят уникално добре!)

колкото до пазаруването като се отиде някъде...аз много купувам от всякъде. с мъжа ми сме шопинг маниаци и положението с прибирането на багажа все е проблем...
Виж целия пост
# 116 23 окт. 2009, 21:57 ч.
Лизбет, постът ти ме накара да си пожелая нещо: да ми даде Бог толкова много пътешествия, че накрая да се отегча  Laughing
В известен смисъл те разбирам - то е като с всички други мании - в един момент го прави човек само заради спорта, по инерция/навик. Може би и тук важна е дозата и на какво време се приема... знам ли...
Виж целия пост
# 117 23 окт. 2009, 22:26 ч.
Интересен поглед по темата,може би единствения различен и все пак не искам да попадам в плетеницата на такива мисли и чувства Praynig
За снимките съм съгласна до някъде,ако си на организирана екскурзия минаваш по един и същ маршрут (ние си ходим сами, както вече казах), НО все пак когато всеки  разглежда снимки усеща различни неща,спомените и преживяванията са различни,така ,че всичко пак е относително.
Донякъде те разбирам ,щом казваш , че от малка си постоянно на път,може и да ти е дошло в повече, но от друга страна казваш , че не си намерила и мястото ,на което да се чувстваш добре, което за мен е доста мъчително. Аз живея в Горна Оряховица, не голям град, но се чувствам на мястото си, тук е всичко , което имам - семейството , приятелите, всяко място ми е скъпо и се радвам, че етака.
А пътуването...ах пътуването не спирам да мечтая Blush
Виж целия пост
# 118 23 окт. 2009, 22:47 ч.
Темата стана още по-интересна...Знам ли, надявам се и при мен да не се породи в един момент умората и отегчението от пътуванията...Предполагам, че няма да се случи или няма да е скоро, просто в детството и тийн годините си нямах никаква възможност да пътувам - предимно финансово не можехме да си го позволим, макар и това да не изчерпваше причините. Сега е съвсем различно - откакто започнах да пътувам по широкия свят (добре де, засега широка Европа Wink) имам усещането за някакъв вид прераждане или по-точно казано - усещане за раждане всеки път, когато изляза от ежедневието и заживея по някакъв начин живота на някой друг, колкото и силно да звучи. За това ми е нужно обаче повече време - поне няколко дни, в които да изпълзя поне малко от обичайното си аз, да пообиколя по-известните места (и да направя очакваните снимки, които обаче са ценни за мен, защото са именно моите) и да се потопя в по-неизвестните кътчета, които конкретната дестинация ми предлага и които винаги търся - докато планирам пътуването или докато опознавам новото място. Изобщо...дай Боже да имам шанса да го изживея отново и отново.
Виж целия пост
# 119 23 окт. 2009, 23:06 ч.
Предполагам, че когато един ден обиколя всяко земно кътче и аз ще поискам да се спра, но едва ли ще се случи скоро. Аз също не съм пътувала като малка и всъщност мога да кажа, че пораснах в този момент, в който започнах да пътувам и да се оправям сама по летища, граници и в чужди градове. За мен пътуването значи израстване. Едно пътуваме може така да разтърси вътрешния ти свят, така че да не си вече същия и да промени дори характера ти.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало