Как да я отуча да говори на диалект?

  • 5 221
  • 43
Малката ми дъщеря е на 3г.3м. От юли месец ходи на градина, като преди това беше в ясла. За тези, има-няма 3 месеца речника и се промени съществено. Живеем във Варна и тук, знаете има специфичен диалект, който аз определено не понасям. Драмата ми е, че сега щерката говори по ужасен начин. Например: "махни са" , "ни ма пипай". "остави ма", употербява почти винаги "туй" и "тъй", вместо "това" и "така". Знам, че не е болка за умиране, но се дразня, защото упорито следих да се учи да говори правилно. С голямата ми дъщеря не успях да се оправя, но ми се иска с малката да имам по- голям успех. За съжаление прекарваме малко време заедно, основно вечер между 19 и 21ч. Непрекъснатите поправки от моя страна, вече определено и досаждат и дори провокират съзнателен отпор у нея. Не знам как да процедирам, не искам да съм досадна. Говорих с едната госпожа в градината да я поправя когато я чуе да говори по този начин, но не ми се вярва, че ще се случва често. Все пак са 30 деца и едва ли и е до това. Наистина съм в шах и не знам как да постъпя.
Дайте някакви насоки, че си е дразнещо.
Виж целия пост
# 1
Ами не знам точно. Общуването с теб е винаги от полза, така че отделяй й повече време. Не толкова да я поправяш, колкото да има разговор, да й четеш приказки, дори филмечата да гледа или да слуша касети/дискове (не знам дали децата го правят, моето хич не иска).
Синът ми, например, от около две седмици упорито казва "глей" вместо "гледай" и след като си остане събота и неделя вкъщи - всичко си е по старому. Тръгне ли на детска, пак изяжда "д"-то. Има чувство за хумор и все го бъзикам, че е гладен, но съм наясно, че средата определя до голяма степен говора.
Виж целия пост
# 2
Досадно, не досадно, аз лично винаги поправям, след всяка неправилна или паразитна дума. Накрая има ефект.
Виж целия пост
# 3
Ами сетих се за познати на моя колежка - американци, живеят в Япония.
Имат две деца, които с родителите си говорят на английски, но помежду си - на японски.

Детето ти ще продължи да изкарва много време в своята собствена среда.
Така че просто поправяй!
В даден момент вече ще е късно.
Виж целия пост
# 4
Аз също винаги поправям колкото и досадно е. Много болна за мен тема е диалектният говор.
Е па, щото у нашта децка.... ooooh!
Виж целия пост
# 5
И аз поправям. Постоянно! Но да има кой учителките в училището да поправя... Може и в детската градина да говорят така учинелките.
Виж целия пост
# 6
Поправям аз, но нещо нямам кураж. Кака и така, преди 10 години я поправях постоянно, но ефекта беше нищожен. Разбирам, че по- голямата част от времето си прекарва с децата в градината и ги копира в известна степен, но не ми се иска все още да се предам. Това със слушането на касетки с приказки е идейно, не съм се сещала. Довечера ще и пускам, стига да ги открия, че кой ти слуша вече касети!? Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Само да добавя, че ако детето ми започне да употребява диалектни думи, и да възразява срещу поправянето - просто няма да разбирам какво ми казва, докато не употреби правилната дума.
По принцип съм ужасно либерален родител, но за правоговор компромис не бих направила за нищо на света.
Виж целия пост
# 8
Моя син преди време покрай контактите си с пра-бабите беше започнал да говори на диалект.
Ефект имаше непрекъснато повтаряне не само на правилните думи, но и че така говорят само бабите на село и ще му се подиграват децата, ако го чуят да говори така.

Много бързо престана, даже започна да поправя бабите  Peace
Виж целия пост
# 9
И това опитвах Red. Казва ми например: "Мамо, вдигни ма!" Казвам и, че нищо няма да направя, докато не ми го каже правилно както сме си говорили. Отговорът е: "Мамо, моля те, вдигни ма!" Simple Smile Аз съответно казвам, къде и е грешката, а тя повтаря след мен уж правилно, но пак първосигнално и идва да каже "ма", а не "ме".
Не мога да се начудя на такава скоростна промяна, само за три месеца!? ooooh!
Виж целия пост
# 10
Поправям, при нас е много трудно, защото се говори меко. Това е едното с което се боря, другото е разговорния речник. Постоянно казвам, че не е ''кво'' а ''какво'', че не е ''що'' а ''защо''. За сега ефектът е минимален, но аз съм упорита.
Важен е и личният пример.
Виж целия пост
# 11
По този повод се сещам, как едно време и аз започнах да говоря диалектно, когато започнах да ходя в 1-ви клас. Майка ми много ми се караше, стана голяма патардия, но аз й казах, че ще си говоря както искам и всъщност, че така говорят всички. Отдавна не говоря диалектно, но никога няма да го забравя - просто исках да съм като всички
"Туй", "онуй", "тъй", "напреде", "назаде" - мнооого ме дразнят.
Личният пример е важен, но средата понякога отблъсква "различните".
Виж целия пост
# 12
Мен майка ми цял живот ме е поправяла, особено ако "-мекам", както казва, но признавам, на моменти ми е идвало в повече. Знам правилото, но като по цял ден съм с децата, вечер ми се иска да споделя емоци и вълнения, а не да съм на изпит по правоговор (бих се притеснявала прекаленото поправяне да не затвори детето в себе си). Затова ти предложих индиректен начин. А поправките си остават, но умерено.
Имам почти всички приказки от плочите от моето детство, качени на дискове, но не можах да запаля сина си да слуша. Въпреки всичко този линк http://ljube.com/278  ми е в любимите. Дано на детенцето ти му допадне  Hug
Виж целия пост
# 13
Малката ми дъщеря е на 3г.3м. От юли месец ходи на градина, като преди това беше в ясла. За тези, има-няма 3 месеца речника и се промени съществено. Живеем във Варна и тук, знаете има специфичен диалект, който аз определено не понасям. Драмата ми е, че сега щерката говори по ужасен начин. Например: "махни са" , "ни ма пипай". "остави ма", употербява почти винаги "туй" и "тъй", вместо "това" и "така". Знам, че не е болка за умиране, но се дразня, защото упорито следих да се учи да говори правилно. С голямата ми дъщеря не успях да се оправя, но ми се иска с малката да имам по- голям успех. За съжаление прекарваме малко време заедно, основно вечер между 19 и 21ч. Непрекъснатите поправки от моя страна, вече определено и досаждат и дори провокират съзнателен отпор у нея. Не знам как да процедирам, не искам да съм досадна. Говорих с едната госпожа в градината да я поправя когато я чуе да говори по този начин, но не ми се вярва, че ще се случва често. Все пак са 30 деца и едва ли и е до това. Наистина съм в шах и не знам как да постъпя.
Дайте някакви насоки, че наистина си е дразнещо.
Ох, до болка познато...Щерката не използва вече толкова често неправилните форми (всекидневна борба си беше!), но говори толкова меко, че ме изкарва от нерви! А това още по-трудно се коригира. Мислих, мислих и реших, че след 1 година ще я запиша в театрална група. Сега е на 6г.
Виж целия пост
# 14
Поправям . Много и непрекъснато .
Не понасям да се говори неправилно .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия