Карате ли се с майка си ??

Публикувана: 14 окт. 2009, 22:26 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2009, 08:26 ч.

10 728
99

novo mame

Кукумицина

Регистриран

# 45 15 окт. 2009, 19:36 ч.

За съжаление аз съм от тези, които не могат да се похвалят с любвеобвилна майка, а най-малкото с майка-приятелка.

Виж целия пост

danaia

# 46 15 окт. 2009, 20:11 ч.

О,не!Майка ми е много добра и отговорна жена, винаги когато е имала възможност ми е помагала и никога не ме е ангажирала с нейните проблеми които не са никак малко.Уникална е и много я обичам.Преди не я оценявах колко е важна за мене,но откакто се роди дъщеря ми и съм в лицето на родител си давам сметка какъв човек е стоял зад гърба ми .Не се карам с нея,няма за какво ни се разбираме само с поглед,надявам се и аз да съм такава майка.

Виж целия пост

xenia

# 47 15 окт. 2009, 20:40 ч.

Цитат на: Шани в чт, 15 окт 2009, 15:06

Цитат на: xenia в чт, 15 окт 2009, 02:08

. Защото такава е била майка ти, такава биба ти и въобще..нямаш друг модел на поведение.

аз съм расла в голяма свобода (ако мога да се изразя така. Но свобода и доверие, не свободия...
Обаче на моята дъщеря не мога да й я дам. Просто животът сега е друг и няма как да я оставя безконтролна.
Убиецът на сестрите Белнейски е все още неизвестен. Майката кога беше разбрала, че децата липсват?

Ти си и значи пазача от убийците. Laughing

Ами твоя пазач кой е? Защо си мислиш че дъщеря ти има нужда от боди гард в твое лице?

Виж целия пост

Нисти

# 48 15 окт. 2009, 20:46 ч.

Случва се да се поскараме, но е по-скоро изключение. Майка ми е много кротък човек, за разлика от мен.

Виж целия пост

galinela

# 49 15 окт. 2009, 20:51 ч.

Не често. Но определено, ако не съм на нейното мнение. И в този случая предпочитам да не споря, за да не се караме. Пред нея уж се съгласявам да не стане война, но си знам какво да правя и си го правя после.

Виж целия пост

iguanna

# 50 15 окт. 2009, 21:28 ч.

Днес цял ден тази тема ми се навира в очите. И в душата. Преди 9 години на днешния ден за последен път празнувахме рожденния й ден заедно.
Колкото и да се карате с майките си, колкото и да сте различни и да имате усещането, че не ви разбират - намерете сили и време да ги гушнете и да им кажете, че ги обичате!

Виж целия пост

Красива Белла

Потребител

# 51 15 окт. 2009, 21:41 ч.

Игуана,ти ме накара да се размисля.Мама е най-тихия човек,когото познавам и на мравката път прави,което ме изнервя.След смъртта на баща ми живее при нас,което доста наруши навиците ни.Винаги съм била свободна и независима от родителите си,трудно се разбирах от дете с тях,било ми е мъчно,че в тяхно лице не съм намерила приятел - трудно показват емоции,чувства.С годините разбрах,че хората са различни и не можеш да искаш нещо,което не притежават.За много неща се виня и може би за това показвам обичта си към децата,нещо което не помня в детските си години.Обещах си - ще бъда по-добра с мама!

Виж целия пост

iguanna

# 52 15 окт. 2009, 21:55 ч.

Бъди, Белла.
По леко е да се опиташ сега да бъдеш добра, отколкото един ден да понесеш тъгага и угризенията, че не си го направила. А и ако успееш да бъдеш добра с нея ще я направиш щастлива - дори и да не го покаже.

Виж целия пост

tahito

# 53 15 окт. 2009, 22:24 ч.

И според мен е по-важно да обръщаме повече внимание на добрите качества на майките си, отколкото да се втренчваме в лошите. И аз самата притежавам такива. Понякога съм се вбесявала от себе си, но търся решение...
Не че моята майка не ме вбесява понякога, но (и аз от позицията на родител) като се поосъзная какво ми е дала тя и баща ми(а той колко ме дразни напоследък, сигурно кара нещо като критическа), струват ми се маловажни препирните ни. Всеки трябва да отстъпва.

Мисля си... Не е ли най-милата дума "мамо": веднъж - да има на кой да я кажеш,
а друг път - да я чуеш?

Виж целия пост

Otimerk

# 54 16 окт. 2009, 02:07 ч.

"виж каква е майката, за да разбереш каква ще стане дъщерята" - народна мъдрост Laughing

много си приличаме, затова сме в постоянни пререкания Whistling

Виж целия пост

emo i lili

# 55 16 окт. 2009, 07:22 ч.

Никога-тя е най-добрият и доверен мой приятел.Много си помагаме,а и ако аз или тя не сме доволни от нещо си го казваме спокойно без кране и сърдене.

Виж целия пост

simonelka_27

# 56 16 окт. 2009, 07:39 ч.

Разбира се ,че се караме няма как иначе живеем под един покрив.Някой беше казал,че две жени брашно не мелят, но тя премълчава, аз премълчавам. По някога излизаме двете и си говорим за това което ни товари, обижда и наранява.Мисля ,че трябва да търсим баланса, и като се има предвид ,че с възрастта ще става по трудно.

Виж целия пост

Ариеле

Гост

# 57 16 окт. 2009, 09:53 ч.

Ние с моята се караме много. И това много ме боли, но в крайна сметка и на мен ми е писнало от както се помня все мнение да ми налага и никога да не иска да ме разбере. А пък недай си боже и споделя нещо тя го използва като оръжие и вместо да се опита да ме разбере и да ми влезе в положението, тя рови все повече и повече в раната. Като ровенето се състои в това, че каквото иска да си каже, винаги си го казва под вида на Ирония и насмешка.
Просто не се разбираме. И аз от много години престанах да и споделям каквото и да било. Както и съвети не искам от нея.
Имам чувството, че тя изобщо не се усеща колко много ни вреди това нейно мислене,с което винаги твърди колко права е тя и колко грешно мисля аз.
Как не разбра колко се очуждавам по този начин от нея?

Много болна тема ми е това...

Виж целия пост

issy81

# 58 16 окт. 2009, 10:10 ч.

Никога не съм се карала с нея- късметлийка съм явно. Тя е най- готиния човек, когото познавам. Винаги е готова със съвет (в 99,9% правилния), винаги ми помага, безкрайно добра и раздаваща се, не ми се меси много, приема моите решения, винаги е до мен като ми трябва, безкрайно търпелива, приела и грешките ми без скандали и ме е научила да се поучавам от тях. Изстрадва всяка моя тръпка с мен. Обичам я безкрайно много. Тя е безкрайно силен човек, пребори рака- само се моля да ми е жива и здрава Praynig