Карате ли се с майка си ??

        Понякога причина за неразбирателството м/у майка и дъщеря не е самата връзка, а основно различни характери. Независимо, че майката възпитава дъщерята, тя не я прави свое копие( в редки случай се получава, но в повечето случай има съпротива). Аз съм имала цял живот проблеми с майка ,никога не сме били на едно и също мнение, стигали сме до жестоки скандали  , сестра ми години на ред приемаше нейното влияние и се превърна в нейно копие, което сега се опитва да промени и това води до скандали по между им.  Според мен всичко опира до опита на майката да властва по един или друг начин  Аз показах, че това е невъзможно при мен и след много разговори, тя се примири и ме остави сама да се оправям, рядко се виждаме, но вече не се караме. Не по малко важен момент е прошката между двете 

По - скоро - да. Непрекъснато намираме повод за какво да се спречкаме и да спорим - и на живо, и по телефона. Добре, че не ни държи много дълго 

Отдавна не се карам с майка ми, поне имайки предвид кавгите по между ни, когато живеехме под един покрив.
Опитвам се да се отнасям с уважение и на нормална дистанция - ако искам съвета й, я изслушвам; иначе просто се информираме взаимно, повечето ни разговори са такива, които не могат да предизвикат кавги - разказвам какво прави щерка ми, как е в работата ми, разпитвам я и нея за ежедневната й програма; обсъждаме книги, филми.
Ако почувствам, че нещо не ми е по сърце - казвам го максимално ясно, без драми, спорове или каквото и да е и не приемам да ми се напрапват неприятни за мен неща, но от моя опит поне съдя, че за да се постигне такова ниво на общуване трябват много упражнения И смело мога да заявя, че майка ми много ме обича, както и аз нея и никога споровете ни не са били повод да се съмнявам в това, просто имаме много различен светоглед, много различни емоционални усещания, но това е моята майка и ще си остане единствената до края на живота ми, не мога да променя нея, мога да променя моето възприятие за нея.

Да,често се карам с майка ми.Прекалено много ми се бърка във възпитанието на детето,а и почти винаги сме на различни мнения.
По-скоро тя иска да се заяжда с мен и за това така се получава.Като ни делят 20години разлика и е живяла повече от мен,не означава,че разбира от всичко,не винаги тя е правата.

Не се караме. Държим се изключително възпитано една с друга. Вероятно, защото живеем далече една от друга.

Момичета,моята майка я няма от 13 години,почина два дни след рожденния си ден.През деня бяхме заедно,а на другия....вече я нямаше.И ние много сме се карали,имало е дни когато не сме си проговаряли.Тогава си мислих,че темите и причините поради които се караме са ужасно важни и сериозни,че винаги аз съм правата, я тя е виновна.....сега когато я няма,ако знаете как съжелявам,ако знаете как ми се иска да я прегърна и да и кажа да ми прости.Толкова ми липсва.......
Не им се сърдете и не ги лишавайте от вашата любов,защото ще дойде време,и няма да има на кого да кажете"Мамо,много те обичам"

На мен мойта майка никога не ми е казвала че ме обича и съответно и аз на нея  
Винаги след 2 дена се скарваме защото тя се държи с мен като че ли съм малоумна . Трябва да проконтролира всяко мое действие и всичко да става по нейния начин . Дори когато я помоля да не прави нещо само чака да си обърна гърба и го прави както си е навила. Тотално не ме уважава защото знае че съм и дъщеря и каквото и да наяправи аз и да се сърдя няма значение нали ми е майка.
Не мога да и обясня че съм си у нас а ТЯ  ми е на гости. Тя смята че ми помага като готви нещо което знае че мразя и ме нарича неблагодарница. Нито веднъж в живота ми не ме е питала какво искам аз все прави каквото тя смята че искам... ит.н. и т.н. ....
Освен това е грубиянин и когато и споделя нещо го използва за да ме нарани слред време злобно и хапливо. Не мога да вирея около нея но ето сега ми се налага да ходя на лекци и да стои с бебо от време на време скарахме се на втория ден защото само ходи по голямата ми дъщеря и и намила за щяло и нещяло. Голяма досада - детето ме гледа с поглед СПАСИ МЕ МАМО. Явно така се чувства важна и полезна. Мъжа ми работи в чужбина и не е тук постоянно а тя пред него не би посмяла да се държи така. Той каза ако не се получи с майка ми да си намнеря жена да ми помага срещу заплащане ... луда работа е обаче човека като няма елементарен такт и светоусещането му е такова - не майка а господ да е няма да се получи. Завиждам на момичетата които казават че са приятелки с майките си. Ние сме много отчуждени.   

Току-що пак се скарахме!Направо вече Заплаших я ,че ще заминем за Австралия и очите ни няма да види вече.А тя ми вика"И кво ще прайш там-ще живееш с аборигените ли?" Пък аз й отговорих:"Ми по-добре там с тях ,отколкото тук с теб" : Направо вече ще хвана гората!!!

Мноооооого рядко ,аз не обичам да се карам с когото и да било.

Ежеминутно  Ако минат 10-15 минути без кавга, значи нешо не е наред.