от прочетеното до тук оставам с впечатление,че на повечето ви прави удоволствие да удряте мъжете си.значи мъжете не могат,но жените може да удрят....нещо не е наред тук 
Виж целия пост
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
# 451
26 авг. 2010, 12:32 ч.
А ни, никой никога никого няма право да удря. И детето примерно не ти е собственост и не трябва да го удряш. Това с удрянето ми и шамарите е много болна тема и избягвам да го обсъждам, защото жени които нямат деца ми обясняват, че моите са някакви си защото не ги удрям и те като имат деца ще ги пошамаросват, но това не е начина. Винаги трябва да се намира начин с думи..
Виж целия пост
от прочетеното до тук оставам с впечатление,че на повечето ви прави удоволствие да удряте мъжете си.значи мъжете не могат,но жените може да удрят....нещо не е наред тук
# 452
26 авг. 2010, 14:24 ч.
Никога. Нито мен, нито децата. Дори, когато ми се е искало, да ги поступа тях, или да ми даде повод на мен 
Има тотална вътрешна блокада да посяга да физически по-слаби същества. Баща ми също. Всичко друго, за мен е поведение извън нормата. Ненормално поведение. Което, не може и не трябва да се толерира при никакви обстоятелства.
Виж целия пост
Има тотална вътрешна блокада да посяга да физически по-слаби същества. Баща ми също. Всичко друго, за мен е поведение извън нормата. Ненормално поведение. Което, не може и не трябва да се толерира при никакви обстоятелства.
# 455
27 авг. 2010, 00:10 ч.
Признавам, не съм чела и едно мнение по темата, нямам и намерение да го правя, просто ще отговоря на въпроса: ако ме беше ударил, нямаше да ми е мъж, а бивш, сл. няма как мъжът ми да ме е удрял.
Виж целия пост
# 456
27 авг. 2010, 15:56 ч.
Никога не ме е удрял,знае че ако го направи това ще е края!Аз съм на мнение,че венъж удали те ще има и втори и трети и т.н!
Виж целия пост
# 457
27 авг. 2010, 16:18 ч.
Да, удрял ме е...няколко пъти. Освен това и един побой имам от него преди няколко години. На сутринта...каза,че не помнел...Беше ми пукнал главата/която сама си зарастна - не отидох на лекар/, за сините няма да говоря....Не му е ежедневие...засега. Загърбила съм всичко заради децата, щастие не търся. За съжаление едно от децата стана свидетел.
Виж целия пост
# 458
27 авг. 2010, 22:20 ч.
И как това помага на децата ти?! Би ли пояснила?
Каквито и оправдания да си измисляш, моля те, не ги вменявай на децата си, ако искаш те да станат нормални хора!
Виж целия пост
Да, удрял ме е...няколко пъти. Освен това и един побой имам от него преди няколко години. На сутринта...каза,че не помнел...Беше ми пукнал главата/която сама си зарастна - не отидох на лекар/, за сините няма да говоря....Не му е ежедневие...засега. Загърбила съм всичко заради децата, щастие не търся. За съжаление едно от децата стана свидетел.
Каквито и оправдания да си измисляш, моля те, не ги вменявай на децата си, ако искаш те да станат нормални хора!
# 459
13 септ. 2010, 00:58 ч.
Изчезвай докато е време! Семейното насилие ескалира и в много случаи завършва с убийство. В мирно време умират много повече жени, отколкото са умрели реално по време на войната. И това е, защото жените го позволяват! Не може да има оправдание боят над жена! Човешко право е да си защитена и здрава, мила! Прибирай си децата и изчезвай, вади ограничителна заповед и го разкарвай от живота си.
Доказано е, че децата, които са свидетели на домашно насилие, усвояват начина на мислене: "Тате бие мама и няма проблем според нея, значи всичко е наред". Ако имаш дъщеря, тя ще се натресе на домашен насилник в 90% от случаите ("Щом един мъж ме бие, значи ме обича"). Ако имаш син, той ще се превърне в домашен насилник в над 90% от случаите ("Да обичаш една жена означава да я биеш"). Не те упреквам, просто искам да помислиш дали това искаш за децата си. Може да не избягаш сега, важно е само да помислиш и да държиш това, което ти написах, в ума си.
Виж целия пост
Да, удрял ме е...няколко пъти. Освен това и един побой имам от него преди няколко години. На сутринта...каза,че не помнел...Беше ми пукнал главата/която сама си зарастна - не отидох на лекар/, за сините няма да говоря....Не му е ежедневие...засега. Загърбила съм всичко заради децата, щастие не търся. За съжаление едно от децата стана свидетел.
Доказано е, че децата, които са свидетели на домашно насилие, усвояват начина на мислене: "Тате бие мама и няма проблем според нея, значи всичко е наред". Ако имаш дъщеря, тя ще се натресе на домашен насилник в 90% от случаите ("Щом един мъж ме бие, значи ме обича"). Ако имаш син, той ще се превърне в домашен насилник в над 90% от случаите ("Да обичаш една жена означава да я биеш"). Не те упреквам, просто искам да помислиш дали това искаш за децата си. Може да не избягаш сега, важно е само да помислиш и да държиш това, което ти написах, в ума си.
# 460
13 септ. 2010, 09:06 ч.
Никога.
И не разбирам жените които смятат ,че за децата е по-добре да живеят сред насилие отколкото да да се разделят с насилника.
Виж целия пост
И не разбирам жените които смятат ,че за децата е по-добре да живеят сред насилие отколкото да да се разделят с насилника.
# 461
14 септ. 2010, 17:07 ч.
Бившият ми приятел беше много нервен тип. Викаше и псуваше на поразия за щяло и нещяло. Случвало се е да се скараме нещо , да ми се ядоса , почва да мята предмети , да хвърля , да чупи да трещи , но на мен не е посегнал и физически никога не ме е наранил , и не би. Не , че словесната агресия е малко де , но за бой поне не си е помислял. Ако беше посмял да ми посегне , като се знам - няма никакво съмнение че нямаше да ме види никога повече през живота си , и хич не бих съжалявала.
Със сегашният съм нямала до сега никакви проблеми засягащи този въпрос. Не мога изобщо да си го представя да ме удари. Ако при някакви обстоятелства , някога в някаква паралелна вселена това се случи , бих била толкова огорчена , обидена и разочарована , че всякакви чувства и желание да съм с него биха се изпарили за винаги. Не бих простила. Най-малкото , защото човек който ме обича не може никога да ме нарани , и аз никога не мога да обичам човек , който ме е наранил.
Вярвам , че не е толкова лесно да вземе една жена това решение , да напусне мъжа си след един шамар , особено след години брак зад гърба си и общи деца с този човек. Но и вярвам , че то е по-доброто решение.
Виж целия пост
Със сегашният съм нямала до сега никакви проблеми засягащи този въпрос. Не мога изобщо да си го представя да ме удари. Ако при някакви обстоятелства , някога в някаква паралелна вселена това се случи , бих била толкова огорчена , обидена и разочарована , че всякакви чувства и желание да съм с него биха се изпарили за винаги. Не бих простила. Най-малкото , защото човек който ме обича не може никога да ме нарани , и аз никога не мога да обичам човек , който ме е наранил.
Вярвам , че не е толкова лесно да вземе една жена това решение , да напусне мъжа си след един шамар , особено след години брак зад гърба си и общи деца с този човек. Но и вярвам , че то е по-доброто решение.
# 462
14 септ. 2010, 17:18 ч.
Добре де, как прощаваш обиди, псувни и истерии, пък един шамар - не? Как правиш разликата кое е допустимо и кое - не? Защото понякога една дума може да те нарани много повече от един шамар...
Виж целия пост
# 463
14 септ. 2010, 17:28 ч.
Извинявай, ама ти наистина ли това го мислиш???? Какво значи заради децата?????.
Аз съм удряна веднъж и преглътнах. Беше бебе малката. След около година и повече - се случи втори път - и ПОСЛЕДЕН. И от тогава повече от 10 години е БИВШ...... Голяма преди има няма година, вече почти 16 годишна, след среща с татко си каза "Мамо, добре че си се развела навремето с татко". Както казват по американските филми - No comments.
Това с оправдаването с децата е да прикрие собственото ти нежелание да си тръгнеш и явно така ти отърва малко или много. И си е лично мое мнение. Никой не може да ме убеди,
че може да се отглеждат щастливи деца при нещастна майка, НИКОЙ. Моят живот до сега е доказателство за това поне за мен.
Виж целия пост
Да, удрял ме е...няколко пъти. Освен това и един побой имам от него преди няколко години. На сутринта...каза,че не помнел...Беше ми пукнал главата/която сама си зарастна - не отидох на лекар/, за сините няма да говоря....Не му е ежедневие...засега. Загърбила съм всичко заради децата, щастие не търся. За съжаление едно от децата стана свидетел.
Извинявай, ама ти наистина ли това го мислиш???? Какво значи заради децата?????.
Аз съм удряна веднъж и преглътнах. Беше бебе малката. След около година и повече - се случи втори път - и ПОСЛЕДЕН. И от тогава повече от 10 години е БИВШ...... Голяма преди има няма година, вече почти 16 годишна, след среща с татко си каза "Мамо, добре че си се развела навремето с татко". Както казват по американските филми - No comments.
Това с оправдаването с децата е да прикрие собственото ти нежелание да си тръгнеш и явно така ти отърва малко или много. И си е лично мое мнение. Никой не може да ме убеди,
че може да се отглеждат щастливи деца при нещастна майка, НИКОЙ. Моят живот до сега е доказателство за това поне за мен.
# 464
14 септ. 2010, 17:30 ч.
Нито можеш да си сигурна, че ще отгледаш щастливи деца при щастлива майка, нещата не са толкова елементарни 
Виж целия пост
Препоръчани теми