Така е, съгласна съм, но имах пред вид, че една спокойна, усмихната, ведра и приятна среда, е къде къде по-добра за децата от другото. Иначе то Божа работа, вярно е 
Виж целия пост
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
# 466
14 септ. 2010, 17:49 ч.
Но дали едно дете ще успее да бъде щастливо без единия родител? Дали липсата му ще бъде благоприятна обстановка?
Защото често децата на разведените родители тайно много страдат от този факт и често обвиняват именно себе си...Трудно е!
Виж целия пост
Защото често децата на разведените родители тайно много страдат от този факт и често обвиняват именно себе си...Трудно е!
# 467
14 септ. 2010, 17:53 ч.
А ти прочете ли какво съм написала, или така си говориш с етикети? Написах какво каза вече порасналата ми дъщеря, в смисъл когато вече има все пак нещо в главата и може сама да наблюдава и да си направи изводите. И това при положение, че бях достатъчно разумна да не говоря нищо срещу баща им през всичките тези години. Включително не съм им казвала, че ме е ударил. Освен това говорих за моя случай, в който бяха достатъчсно малки и няма как да се обвиняват, че имат те вина за това.
Виж целия пост
# 468
14 септ. 2010, 18:40 ч.
Не уточних както трябва. Не ме е обиждал , лоши думи срещу мен директно - не . Псувал е - но не мен , а нещо си - така от яд , като е ядосан е блъскал пак от яд . Например зад волана като започне да крещи и да псува с всичка сила някой шофьор , това този шофьор не го чува , цялата агресия я поемам аз - която съм с него в колата , макар да не е насочена към мен.
Имах предвид че е бил нервен тип , със склонност към нервни изблици , но не ги е изливал върху мен умишлено никога.
Иначе съм съгласна , че една дума може на нарани много повече , и една такава дума също не бих я простила. За мен границата на допустимото е тънка.
Виж целия пост
Добре де, как прощаваш обиди, псувни и истерии, пък един шамар - не? Как правиш разликата кое е допустимо и кое - не? Защото понякога една дума може да те нарани много повече от един шамар... 
Имах предвид че е бил нервен тип , със склонност към нервни изблици , но не ги е изливал върху мен умишлено никога.
Иначе съм съгласна , че една дума може на нарани много повече , и една такава дума също не бих я простила. За мен границата на допустимото е тънка.
# 469
14 септ. 2010, 19:05 ч.
За какви етикети пишеш?
Аз разсъждавам върху темата просто.
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
Но също така не вярвам в идеята, че в момента, в който майката се почувствала нещастна - трябва да се разведе и да търси други. Нещата са доста сложни и обвързани. Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
Виж целия пост
А ти прочете ли какво съм написала, или така си говориш с етикети? Написах какво каза вече порасналата ми дъщеря, в смисъл когато вече има все пак нещо в главата и може сама да наблюдава и да си направи изводите. И това при положение, че бях достатъчно разумна да не говоря нищо срещу баща им през всичките тези години. Включително не съм им казвала, че ме е ударил. Освен това говорих за моя случай, в който бяха достатъчсно малки и няма как да се обвиняват, че имат те вина за това.
За какви етикети пишеш?
Аз разсъждавам върху темата просто.
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
Но също така не вярвам в идеята, че в момента, в който майката се почувствала нещастна - трябва да се разведе и да търси други. Нещата са доста сложни и обвързани. Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
# 470
14 септ. 2010, 19:19 ч.
Вилико, да не би да искаш да кажеш, че би била щастлива в семейство, в което шамарите се размятат за добро утро? 
Виж целия пост
# 471
14 септ. 2010, 19:36 ч.
Ииии...как до това заключение стигна точно?
Ако искаш мога да се самоцитирам, но по-добре върни и прочети отново за какво пиша аз.
Идеята беше, че щастието на майката не е гарант за щастие за детето. И то беше по повод обвинението, че жените, които не напускат съпрузите си, макар да не са щастливи - г о правят заради децата си. Ами да, заради децата си...правим много неща! Само това.
Виж целия пост
Вилико, да не би да искаш да кажеш, че би била щастлива в семейство, в което шамарите се размятат за добро утро?
Ако искаш мога да се самоцитирам, но по-добре върни и прочети отново за какво пиша аз.
Идеята беше, че щастието на майката не е гарант за щастие за детето. И то беше по повод обвинението, че жените, които не напускат съпрузите си, макар да не са щастливи - г о правят заради децата си. Ами да, заради децата си...правим много неща! Само това.
# 472
14 септ. 2010, 20:02 ч.
Аз пък това, за което ти говориш, го наричам Егоизъм, с главна буква.
Освен това, кой е казал, че биологичността е абсолютно и единствено достатъчна, някой да може да бъде наречен Родител, пак с главна буква?
Виж целия пост
Освен това, кой е казал, че биологичността е абсолютно и единствено достатъчна, някой да може да бъде наречен Родител, пак с главна буква?
# 473
14 септ. 2010, 20:07 ч.
Кое пък сега е егоизъм точно 
Аз не споря за това кой е родител. Просто казвам, че понякога родителите наистина се жертват заради децата си и така е редно. Само понякога.
Виж целия пост
Аз не споря за това кой е родител. Просто казвам, че понякога родителите наистина се жертват заради децата си и така е редно. Само понякога.
# 474
14 септ. 2010, 20:35 ч.
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
====== Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
Това наричам егоизъм (питаш и отговарям, какво съм репликирала).
И дори и да е както казваш, в единия случай имаме Нещастна майка и Нещастни деца. В другия Щастлива майка и Нещастни деца. Моята версия е, че във втория вариант вероятността децата да са щастливи е мин 50:50. Докато в първия случай е 0. Освен всичко, ако децата поне замалко загърбят егоизма си, за който споменах, може пък и да видят, нещо отвъд. Щастието не е даденост. Трябва малко и да се понапънеш и да го поискаш и да направиш нещо за това. Ако средата я има - воала - постарай се и ти малко. А така както ти звучиш, дори и сега се усеща чувство - абе тя майка ми не е имала право да напуска баща ми, пък ако ще и да я размазва от бой или там каквото й се е случвало на жената, за да се раздели. Няма как една жена, твърдяща че мисли за децата, просто ей така да си събере багажа и да си тръгне, видиш ли просто за да е щастлива тя и да не й дреме за децата. Със сигурност се слагат хиляди неща За и Против на кантара. Аз твърдя, за себе си, че съм избрала по-добрият вариант за децата си, а времето показа, че те сами стигнаха до този извод. Да не говорим, че до майката има човек, който 1000 пъти повече заслужава да бъде наречен Баща, пред биологичния такъв.
Виж целия пост
И съм дете на разведени родители и знам какво е да нямаш баща вкъщи.
====== Понякога това щастие на майката може да стане нещастие за децата й. Въобще...
Това наричам егоизъм (питаш и отговарям, какво съм репликирала).
И дори и да е както казваш, в единия случай имаме Нещастна майка и Нещастни деца. В другия Щастлива майка и Нещастни деца. Моята версия е, че във втория вариант вероятността децата да са щастливи е мин 50:50. Докато в първия случай е 0. Освен всичко, ако децата поне замалко загърбят егоизма си, за който споменах, може пък и да видят, нещо отвъд. Щастието не е даденост. Трябва малко и да се понапънеш и да го поискаш и да направиш нещо за това. Ако средата я има - воала - постарай се и ти малко. А така както ти звучиш, дори и сега се усеща чувство - абе тя майка ми не е имала право да напуска баща ми, пък ако ще и да я размазва от бой или там каквото й се е случвало на жената, за да се раздели. Няма как една жена, твърдяща че мисли за децата, просто ей така да си събере багажа и да си тръгне, видиш ли просто за да е щастлива тя и да не й дреме за децата. Със сигурност се слагат хиляди неща За и Против на кантара. Аз твърдя, за себе си, че съм избрала по-добрият вариант за децата си, а времето показа, че те сами стигнаха до този извод. Да не говорим, че до майката има човек, който 1000 пъти повече заслужава да бъде наречен Баща, пред биологичния такъв.
# 476
14 септ. 2010, 20:53 ч.
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
Виж целия пост
Ужас
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
# 477
14 септ. 2010, 20:54 ч.
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
Виж целия пост
Ужас
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Не мога да повярвам, че избълва всичко това...
Още не те е опознала, за да знае, че смисъл нЕма
# 478
14 септ. 2010, 20:55 ч.
Знам, винаги, когато човек не може да се изкаже аргументирано - или се заяжда, или сменя темата, няма лошо
Виж целия пост
# 479
14 септ. 2010, 21:02 ч.
Това последното, към кого се отнасяше, че не си спомням, да не съм се аргументирала, нито съм сменяла темата, по която си хортувахме, ох пардон, аз бълвах, и това беше твоя АРГУМЕНТ.......
Въпрос на гледна точка всъщност, за теб - бълвам. За мен - ти звучиш негативно, ранено и някак не слънчево. Аз пък се старая да съм къде къде по-позитивна. Някак си ми е по-хубаво
Слънчев, усмихнат и цветен ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН за всички майки и техните деца утре пожелавам от сърце и намирайте сили в себе си да бъдете ЩАСТЛИВИ и УСМИХНАТИ. Аз поне вярвам, че това във всички случаи помага на децата (и не се оставяйте да ви удрят)
Виж целия пост
Въпрос на гледна точка всъщност, за теб - бълвам. За мен - ти звучиш негативно, ранено и някак не слънчево. Аз пък се старая да съм къде къде по-позитивна. Някак си ми е по-хубаво
Слънчев, усмихнат и цветен ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН за всички майки и техните деца утре пожелавам от сърце и намирайте сили в себе си да бъдете ЩАСТЛИВИ и УСМИХНАТИ. Аз поне вярвам, че това във всички случаи помага на децата
(и не се оставяйте да ви удрят) Препоръчани теми