Удрял ли ви е шамар мъжът ви

А чия е грешката?Едва ли насила са я омъжили за него.
Относно съвета:В такива случаи той е само един-напускаш насилника.
Друг е въпроса кой и дали е готов да го изпълни.

Че кой казва, че не е сгрешила и че насила е омъжена?      
  Момичето потърси съвет как да се справи със ситуацията... ...........
Така и така се разводни темата, смятам да се приключи до ту. Даниела, заповядай в линка, който ти постнах по-нагоре, за да не се СПАМ-и повече тук.

То в живота си човек прави много грешки.
И да не забравяме,че всяка една от нас може да е на нейно място.

Разбира се, че всеки прави грешки. Мисълта ми е, че тя трябва да мисли как да я поправи тая грешка, а не "дали" да я поправи.

Да се спасява по-бързо.

Не ме е удрял, но на няколко пъти ме е стряскал много сериозно. Ревнив е и в тази връзка имаше период, в който беше станал коренно различен човек. На моменти се плашех от перспективата да останем заедно доживот, при все че тъкмо се бяхме оженили. Дори трудно се прибирах вкъщи, а като ходех навън все някъде "случайно" го засичах с колата след мен.  Това си е по своему също вид тормоз, било то и психически. Разбира се, има хора, които са постоянно такива, за щастие, при нас нещата улегнаха и вече две години не съм видяла дори лоша дума у дома.

Само, че винаги ще си имам едно наум за това колко лош може да стане и най-добрия човек. 

Шамара е само един от видовете домашно насилие.... но има и други - системен псих. тормоз , физическо - насилствен секс . Не става въпрос за изнасилване а за секс в брака " по задължение" Чувала съм да казват - хич не ми беше до снощи до с... ама моя като настоя - какво да го правя. ИЛи пък - правя го винаги когато иска , за да не вземе да тръгне по чуждо..

По въпроса за търпението- тук за съжаление имат голяма роля социално- икономическите фактори. Е хубаво пишете - багажа, детето и вън , ама пусто с к`ви пари се наемат квартири и се гледат от 1 човек 1-2 или 3 деца?!! Да не говорим че в малките населени места на сама жена веднага и се лепва етикет! Докато това не се промени - домашното насилие, прикрито в повечето случай ще съществува!

Достатъчно сме се нагледали и аз и той на шамари в домовете на родителите ни. Говорим за това - баща ми редовно посягаше на майка ми, последно може би, когато бях на 25-26 г. и живеех у дома след, като завърших университета. Последното беше последно, защото тогава настоях и с майка ми отидохме в поликлиниката и полицията с медицинското и т.н. Писахме жалба и ни посетиха полицаи, които го предупредиха, че при следващо такова действие ще се пристъпи към съдебно решение да напусне апартамента. Той не може да ми прости за това и до днес и винаги, когато се караме ми го напомня (искала съм да го изгоня от апартамента, който той е плащал). Аз съм толерантна и не се карам често с баща ми. Майка ми от тогава просто избягва да разговаря с него, живеят под един покрив, но тя го избягва от тогава (вече 5 години) от тогава. Знам, че за повечето хора звучи невероятно.
В семейството на моя приятел също подобно поведение е било редовно, а и на него баща му е и алкохолик. Веднъж приятеля ми е набил баща си, когато е посегнал на майка му. От тогава ужким не и посяга, но не знам. Аз проблемите си ги решавам с полицията и съда и мисля, че така е правилно. Незнам дали въпросния баща алкохолик посяга още на съпругата си, но често са в конфликти (скандали) и после се сдобряват и т.н., за което основната причина е сигурно пак финасово-жилищна. Къщата е негова, а и той получава добра пенсия и плаща повечето сметки.
След описаните ситуации, съответно ние в къщи не си посягаме, защото знаем какво е. Аз съм по нервна, избухлива, крещяща, ревяща. когато изпадна в такова състояние той отива в другатна стая, а аз го преследвам и му крещя, той просто мълчи, а аз крещя "Говори бе, говори. Кажи, че не съм права." А той каза "Не искам да говоря с теб и да ес караме. Права си." Аз побеснявам още повече, но това е. Изморявам се и ревяща заспивам. Това са нашите разправии. На другия ден той ме нарича "цупъл", а аз пак се ядосвам, но нямам време да рева, че трябва да ходя на работа и после за 3-4 дни спирам да съм "цупъл". Така я караме вече 3 години и половина почти.

За 4 години никога не ме е удрял. Мъжът ми е избухлив, често го изкарвам извън нерви, той от своя страна крещи, понякога хвърля предмети, удря врати / дори счупи една/, но никога агресията му / физическа/не е насочена към мен. Знам, че понякога вината е изцяло моя, защото аз никак не съм лесна, а от друга страна неговата професия е наистина много натоварваща, но ако си позволи да ме удари, не бих му простила и вероятно ще се разведем.
Не разбирам жените, които търпят не просто да ги удрят, а да ги смазват от бой, това за мен е необяснимо... Нито от финансова гледна точка, нито от страх бих стояла при подобно животно! Но пък всеки си носи сам кръста!

Не, никога не ме е удрял / за 31 години /, няма и да ме удари.
Да кажа честно около мен няма пример за ударена жена. Такива неща, не са се случвали нито при родителите ми, нито при тези на съпруга ми, нито знам за такива инциденти при приятелите ни.
Но, не съм убедена  че ударили веднъж ще го направи пак. Човек може да си изтърве нервите. Темата е за шамар нали така, не за системен побой.

Затова си има и приказка: ако нещо се случи веднъж, може и да не се повтори, но повтори ли се то със сигурност ще има и трети път.   

Не,основната причина е ,че повечето мъже имат ниско самочувствие.Физическата агресия е единственият бърз и ефективен начин за легитимиране личността им,при наличието на всички (осъзнати) дефицити.Употребата на сила е израз на слабост и неспособност за себе-отстояване.

Аз зная случаи,при които мъжете посягат "с възпитателна цел",т.е. засливат внушението ,че са водеща фигура във връзката и от тях зависи как партньора ще израсне и накъде ще отидат отношенията.Докато повечето жени (казвам повечето,защото и сред нас има насилници,макар и далеч по-малко) реагират от позицията на равнопоставеност (която от мъжете се тълкува като слабост и нужда от "вкарване в пътя").

Алкохолът и семейното подражание не са първоизточник на агресията,а само "оправдание" тя да се отприщи. 

На мен тия статистики ми се струват малко измислени.Никой в родата не е посягал на жена си.
Щеше да се чуе за толкова години.
От всичките ни близки приятели(около 12 семейни двойки с деца),не мога да си представя нито един,който би посегнал на жена си,изключено е просто.
Много ми се струва преувеличено,че всеки четвърти посягал на половинката.
Това са явно мъже алкохолици,или от селата,или от малцинствата.

Или крият добре,обикновено от срам?Не винаги пребиват жената.Това не може да се скрие

Хора от близкото ми обкръжение,които посягат на жените си-професор в университет /не близва и капка алкохол,живее изключително здравословно/,инженер /пие за наздраве само по празници/,висш управленски кадър /пие всеки ден,посяга когато е трезвен,може би защото му се пие  /
Насилникът не винаги е от село,ниско образован,тъп и алкохолик.Напротив

Да споделя и аз- моят мъж до сега не ми е покавал агресия. И аз около себе си нямам познати потърпевши на насилие пък било то и шамар.  И аз съм на мнение, че такива случки много редко, дори като изключение се случват еднократно.
За себе си не знам как бих реагирала ако някога си позволи да го направи защото честно казано не мога да си го представя, все пак зависи и от ситуацията. Някой назад в темата беше споменал, че това е бързия начин някой да те докара на себе си, шамари не са ми прилагали но силно раздрусване на раменете и силна прегръдка вършат работа.

На такива твърдения и толкова наивни хора си казвам: "да се смееш ли да плачеш ли"
Баща ми е магистър икономист, а от 10-15 г. и експерт счетоводител, дипломиран одитор. Не е от село, дори родителите му не са от село. Майка му е от Бургас. Не е алкохолик. Дори смея да кажа, че най-често скандалите с бой са се случвали, когато е бил абсолютно трезв.
Понеже сме от малък град и живеем в затворено общество доста хора го познават. Колко от тези хора знаят за това, което се случваше? колко от хората, които не са ни съседи знаят за това2
Когато след около 15-16 г. брак майка ми за ... път искаше да промени нещо (по онова време нямаше семейни консултации при психолог) сподели с най-близките им приятели кумувете и друго приятелско семейство, които са ги запознали. Кумувете се съгласиха да последничат между родителите ми, за да направят нещо това да спре да се случва. Другото приятелско семейство не повярваха на майка ми, едва ли не я нарекоха лъжкиня и че си измисля и преувеличава нещо от малък конфликт. От тогава майка ми не желае да общува с тях, тъй като ги считаше за приятели, а те се оказаха приятели само на баща ми.
Никой не вярва, че колегата, които се смее на работа и е винаги услужлив, когато се прибере в къщи и жена му каже "би ли изхвърлил боклука, докато аз мия чиниите" и извърта един шамар или просто решава да и извърти един шамар, защото не ги е измила по-рано. То това се случва само на хората от малцинствата. В света на ССФ няма такива работи.
В този свят всяка среща принца, омъжва се, ражда най-прекрасните, здрави, умни и възпитани деца на света, гледа най-красивите цветя и домашни любимци, чиниите и са винаги измити, банята дезинфекцирана, заплатата най-малко 1000 лв или тя не работи, защото принца взема 7000 - 10 000 и така до края на света.
Отворете си очите за истинския живот. Отворете си очите, че има и болка и страдание и безизходица.