За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Иржи, по тоя повод да споделя, че напоследък вечерят сандвичи, вкъщи е кочинка от разхвърляни играчки и дрехи, но се борим, играем и пр. като се прибера от работа.
Моя син обича да си снима рисунките и творенията. Може да рисува по стената, по едни сиви тениски на баща си, а последно му разреших да нарисува и една калъфка на възглавница......за такива неща съм ги оставила да се "развиват".....ще имам чисти стени като поотраснат. Майка ми едвам се въздържа от реплики по тоя повод.
Някак си за себе си съм приела да не се ядосвам, когато е разхвърляно, когато ми "досаждат", а аз имам куп работи за вършене, но това ми отне мноооооого време и нерви. Все си мисля, че не бях подготвена за това, което ме чака - за обсебването от детето (вече децата), не съм могла да си представя какво е това да не можеш сам да си разпределяш времето, да нямаш време за себе си и пр. Някой ще каже, че е въпрос на организация.....да, ама друг път. Моите не са се делили от мен и за една нощ. Естествено, че на моменти изтрещявам, да не помислите, че не викам и че супер лесно се владея и че мога до си чуя мислите
Определено не бях подготвена за такова "проникване" на моя територия или поне не за такава продължителност.

Като се замисля, може би, ако някой надникне вкъщи би казал, че децата ми са поразглезени, защото могат да си кажат всичко и честичко направо се разтичат от лигавене, все някой иска внимание и т.н. Но мен това не ме притеснява изобщо. Предпочитам вкъщи да са такива, да са спонтанни и да търсят и намират общуване и внимание, отколкото да са сковани от дисциплинарни правила и всичко да е по часовник. Достатъчно ограничения ни налага външният свят като съобразяване с обстоятелствата и времето, за да подклаждам това и вкъщи. "Навън" се държат безупречно и затова вкъщи ги оставям в общи линии да правят каквото и когато искат (като изключим времето за ядене и подготовка на уроците). На моменти и аз направо изперквам, защото има неща, които искам да направя за себе си, а все някой от двамата точно в този момент иска да ми разкаже някоя случка в училище или да ме пита защо това, защо онова. И какво да правя, разярзав всичко и с тях. Започват вече да се усещат, че и аз имам нужда от свои си занимавки, но понякога се налага да поставям границата и буквално да се затворя в една стая. Не искам да има дистанция помежду ни и те да търсят разбиране и внимание на улицата при чужди хора, които не е много сигурно на чия страна са и какви цели имат.

Големия ми син почна да се затваря  ама аз не мога, малкия е голяма напаст.....чакам с нетърпение да поотрасне. Големия вече се научи да изчаква. Знае, че като свърша, веднага ще му обърна внимание, но малкото е още малко за такъв самоконтрол.
Подкрепям на 100% това, което си написала.

Съгласна съм с написаното и от двете ви! Подкрепям ви напълно 
В къщи също са нарисувани стените, вечно се търкалят играчки по пода, но не изкуфявам за такива неща. Като станат достатъчно големи - няма да е така!


Все едно аз съм го писала това, само че при мен не са две, а е едно дете!  Напълно те подкрепям , особено в последното изречение! 

Побут 

Пожелавам една много хубава година за всички ни, изпълнена със здраве, усмивки, споделени радости и много топлина и разбирателство!
Препрочитах нашата темичка и ми стана много светло и хубаво, че я има, че ви има, че има ли желание винаги се намира път, изход, решение!

 

Хубава темичка, има и много интересни постове .Прочетох първите няколко страници, много е напреднала темата.Записвам се за да продължа да я следя

А как мислите се отразяват върху детето отношенията между двамата родители?
Ако нещата между тях не вървят, трябва ли това да се споделя с детето? Говорим за вече разбиращи деца, може би на 10-11години.
Хубаво ли е в емоционален аспект за детето единият родител да казва на детето да каже еди какво си на другия родител с цел той да постигне нещо?

Моята майка е прекрасна и много обичлива жена. Винаги ми е повтаряла, че каквото и да се случи, винаги ще ме обича. Никога обаче не можа да ме накара да споделям с нея или с когото и да било друг.
Мисля, че това общо взето е най-важното в отношенията с детето. Защото ако споделя чувствата си, родителите могат да му помогнат в трудна за него ситуация или да се поправят, ако са направили някаква грешка.

Тази тема, много ми харесваше. Радвам се, че я изровихте и се записвам, за да си прочитам отвреме-навреме

http://smile-bg.com/snimki/drugi/437-pisma-do-gospod.html

Здравейте   
Попаднах на нещо, което бързам да споделя в любимата ми тема, хем да я тласна напред

ot jenite.net

Като продължение на започнатата тема "Могъл си да родиш дете, трябва да можеш да го научиш" нека пак да повторя, че да си родител е голяма отговорност. Не е достатъчно детето ти да е облечено по последна мода - то не го разбира това. Не е достатъчно да притежава най-скъпите играчки - то не осъзнава стойността на парите и колко ти е коствало на теб, като родител да събереш цялата колекция на Барби. Не е достатъчно детето ти да има всички играчки, с които приятелчетата му разполат - то няма да ги оцени, а само ще ги хвърля. То би се радвало на всяка минута прекарана с теб.

Да, вярно е, че родителите много работят, защото в този живот всичко се купува с пари. А когато се приберат вкъщи ги завъртат домашните задължения и най-доброто, което може да им се случи е децата да си се занимават с нещо сами, а те на спокойствие да свършат къщната работа и след това ако успеят да си извоюват малко време за седене и правене на нищо.

Разбираемо - изморен си. Но може да бъде и по друг начин. Няколко идеи децата да се навъртат около нас без да ни пречат да си вършим задълженията и да прекараме заедно времето си. Те ще бъдат много ентусиазирани и щастливи, не се съмняваме!

ЗАБАВЛЕНИЯ ( 3-4 годишните деца )

КАРТА ЗА СЪКРОВИЩА
Рисуваме схема на апартамента ни, като обозначаваме и мебелите. Основата ни ще е хубаво да е по-голяма, може да си я изработим от два залепени листа от картон. Взимаме няколко малки предмета и ги скриваме на различни места. След това с няколко бобчета, пионки или нещо друго обозначеме на картата скритите съкровища. Хубаво е, да е нещо подвижно, за да не се драска и трие по 'картата', за да може веднъж направена да се ползва многократно. Отбелязваме къде се намира предмета, например - шкафа, стаята, където е скрит. Така детето ще се ориентира и ще се забавлява, докато го търси, а ние ще си свършим това-онова.

ТОПЛО - СТУДЕНО
Подобна е играта на 'топло - студено'. Мисля, че на всички ни е добре известна. Ние, родителите, скриваме предварително известен и на нас и детето предмет и детето започва да го търси. Докато детето обикаля ние го напътстваме. Наближи ли мястото му казвате 'топло', а отдалечи ли се 'студено'.

ГОВОРИМ БЕЗ ДУМИ
Тази игра е много забавна с малки деца. В началото трябва да имитираме прости движения и детето трябва да ги познае. Например, как си мием зъбите, как ядем супа, четем книга, галим кучето, пишем по клавиатура и т.н. Постепенно може да усложним играта - как чистим, как си отваряме чадъра, превключваме с дистанционното. А след това си сменяме местата, детето ще се чувства много приятно и в двете роли да познава и да играе.

ВЪЛШЕБНО МАГНИТЧЕ
Първо обясняваме, а най-добре е да покажем на детето какво означава магнит, как може да привлече дадени предмети да се залепят и как да ги отблъсне. После казваме, че нашето магнитче привлича от едната страна доброто, а от другата - лошото. Казваме на детето различни думи и нека то намери положителните и отрицателните им страни. Може да бъде оценено например - стъкло, кибритена клечка, ножица, ютия, боички, огън, вода, слънце, дъжд, вятър, сняг.... каквото ни хрумне. Целта е детето да асимилира, че един и същи предмет може да получава противоположни свойства. Например, дъждът е полезен за растенията, измива прахта по улиците, но в същото време можем да си намокрим краката и да настинем. Оставяме детето да каже първото нещо, което му хрумне и да определи дали е хубаво или лошо, а после го питаме намира ли и противоположното свойство, ако му е трудно му помагаме. Тази игра ще е забавна и поучителна и за по-големите деца.

ХВАНИ ЧУДОВИЩЕТО
Всички ние като деца сме се опитвали да разпознаваме форми в какво ли не. Защо сега не обясним тази игра и на децата ни. Като начало можем да започнем с петно водна боя. На лист хартия трябва да капнем на няколко места големи цветни капки. Докато ние отмятаме някоя и друга задачка, детето трябва да открие чудовището, за да е по-ясно трябва да му поставим очи, уста, уши...

ПО ПЪТЯ НА ОБЛАЦИТЕ
Тази игра е подобна на предишната, но вместо петно се използват облаците, може да се излегнем заедно на някое легло, ако имаме видимост от жилището си, да се гушнем и да се забавляваме. Още по-добре би било на одеяло сред природта. Същото може да направим, докато се прибираме към вкъщи с локвите, дупките по улиците, стволовете на дърветата или скалите.

ДИЗАЙНЕР
На един лист рисуваме два еднакви предмета. Обясняваме на детето, че трябва да направи нещо уникално за предстоящото ревю. Подходящо е да очертаете например ръката на детето и да му възложите да направи две абсолтно еднакви ръкавици, или да си очертае крачето и да изработи модел на обувки. Ако му е трудно, правим ние едната и детето трябва да разположи същите фигурки симетрично и на другата.

НАСТРОЙВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗОРА
Трябва да направим настройка на телевизора да предва един цвят. За целта споменаваме един цвят и детето трябва да изброи поне 3 предмета в този цвят, още по-добре би било ако ги нарисуваме. Ако детето се справя добре може да усложним като прибавим райрани предмети, предмети на точки и т.н. Същото може да се играе и с форми - предмети с формите на геометрични фигури - кръг, квадрат, триъгълник.

ГИМНАСТИКА В ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
Правим няколко движения, примерно въртене на глава, вдигане на ръце, ако в момента не сме заети с нещо и имаме сили, може да включим и скачане или клякане. Детето трябва да преминава заедно с нас от едно движение в друго, без да греши. След това сменяме ролите детето води, а ние го следваме.

ВЕЛИКАНИ И ДЖУДЖЕТА
Подобна е играта 'великани и джуджета'. Например ние сме водещият и казваме великан или джудже. Когато кажем великан - стоим прави, когато кажем джудже клякаме. Думите могат да се повтарят. Например: великан, великан, великан, джудже. Целта е да се греши по -малко.

ПЪРВО И СЛЕД ТОВА
Първо ние произнасяме прости изречения, в които има последователност например: първо обядвам, а след това мият чиниите, първо сипват млякото в чаша, а след това го пия. В някои изречения нарочно допускаме грешки като - първо порасна цветето, после посадихме семенцата, първо изядохме вкусните бисквити, а после ги направихме с мама, първо момичето каза стихчето, а после го научи, първо закачихме картината на стената, а после художника я нарисува. Детето трябва да хване грешката, да плесне с ръце и да каже правилното изречение.

ЧЕТЕМ ТАБЕЛИ
Когато се разхождаме или обикаляме по магазините с децата, нека го превърнем в игра. Насочете вниманието на детето, че по картинките на витрините може да предполагаме какъв е магазина, например над хлебарниците има нарисуван хляб, над сладкарниците - торти, над фотото - фотоапарат или снимка. Показваме му картинката - обувка, месо, парафюми, а детето трябва да се опита да познае магазина. Когато се приберем предлагаме на детето да нарисува по аналог магазин за играчки, цирк, кино и т.н.

В ЧУВАЛЧЕТО МИ ИМА
Ако сме купили нова играчка на детето, нека не бързаме да му я подаряваме, нека подаряването също бъде игра. Първо го насочеваме, то само да познае какво има в опаковката. Най-добре е детето да започне да ни задава въпроси: Движи ли се? Някакво животно ли е? От коя приказка е? и т.н. После когато се прибере другия родител може играта да продължи например: Знаеш ли татко, в моето омъгьосано чувалче има играчка. Злата вещица я е заключила и може да бъде спасена само ако познаеш каква е. Тогава детето започва да описва играчката. Бъдете търпеливи, т.к. описанията на децата може да бъдат не точни.

КАРТИНА
Това го видяхме в Девня в 'Музея на мозайките'. Там децата бяха сътворили невероятни чудеса от продукти - леща, боб, ориз, семки, фиде, макарони, спагети... Нека паното ни бъде празна кутия от бонбони, а в нея разстлан пластелин. Върху пластелина нека детето сътвори своята картина. Първите няколко пъти може и ние да му помогаме, за да разбере как се прави.

"могъл си да родиш дете, трябва да можеш да го научиш"
руска пословица

Green dream, огромна благодарност     
Моята дъщеря е още малка, но определено ще ми бъдат от полза тези игри. Дори мисля, че ще бъдат интересни на племеника ми, който е на 8.

А за 9мес бебе има ли подобни интересни игри? Знам, че сега е моментът да започнат да повтарят действията на мама и тати, но дъщеря ми все още не е започнала. Чудя се на какви игри да играем?

За 9-месечно бебе няма кой знае какъв избор от игри. Пееш песнички, играеш на хвър, хвър, вранке; пиле, пиле, аз те знам; хей, ръчички, хей ги две; варила баба кашичка; или дай, бабо, огънче. Важни са за моторното и речевото развитие на детето.
Например, преди време останах изненадана от това, че децата (вече ученици) ме накараха да играем на тези бебешки игри. Дори жестовете им бяха същите като едно време.

Green dream, много благодаря за игрите, които си споделила. Определено ще ни бъдат от полза и тъкмо на време - Ванко е на 2г и 9 месеца. 

Прекрасна тема-ще прочета всичко дотук и ще участвам с каквото мога

Прекрасна тема и прекрасни мами които пишат и четат в нея! Моите адмирации   

Ще се върна да прочета като се попрехвърля малко от работата си, но междувременно ако някой сподели как играете с децата си между година и две, ще съм много благодарна.