За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

  • 68 584
  • 497
# 495
Не се и опитвам да разбирам - когото и да било. Старая се да се позовавам на собствените си спомени и... ами, спомени от емоции. Всичко различно от това, което съм преживявала по някакъв начин, не си и въобразявам, че някога бих могла да разбера.
Сигурна съм, че не го мислиш сериозно. Понякога житейският ни опит се оказва твърде ограничен, за да оценяваме и анализираме всичко през неговата призма. За това на нас хората ни е дадено едно много хубаво умение, което се нарича "емпатия". А и не мислиш ли, че с годините интерпретирането на дадено преживяване носи различни емоции и преживявания от първоначално изпитаните.


ПП
Нищо чисто няма в душите на децата.
Те по подразбиране са пълни егоисти - всичко различно е плод на взаимодействието с нас, с околния свят, със себеподобните - както и абсолютни хищници.
Това е заложено в тях с цел оцеляване на вида.



При децата има много чистота, искреност и доброта. Изненадана съм, че не можеш да видиш това. Дори и да са им вложени инстинктите за които говориш, дори и да са по-първични, с много малко насока от възрастните, почти всяко дете лесно би склонило да отстъпи, да прояви толерантност, да прояви грижа и милосърдие.
Виж целия пост
# 496
И аз още не съм виждала дете хищник. Колкото и да е преносно, не съм!
И егоист не съм между другото. Желанието да се нахранят и наспят, не спада в тази категория за мен Wink
Виж целия пост
# 497
И аз не съм  #Crazy малко ми е плашещо това мнение, дано да е така, защото нямам чувство за хумор  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия