Попътен вятър на порасналите ни деца - 2

Мария, ние сме в постоянен екшън, откакто се е родила.
Вторник - ниско кръвно и хипогликемия. Вечерта я викнаха да прави кичури, прибра се, уж се наспа.
Сряда вечер - спа при гаджето. Уж вечеряли и легнали рано. Да-да...
Четвъртък вечер - ще гледа филм при съсед/приятели са от у-ще и НБУ/, ще се прибере към 1-2 ч. Ставам аз в 3,30, че кучо лаеше и виждам - Ани я няма. Изпадам в паника, около нас се заселиха клошари, лятото убиха жена. Звъня и на нея и на Иво, след 10 мин. тя си чу тел. Гледали 2 филма и и се доспало, решила да спи при него. Нямам нищо напротив, познавам семейството, но да ме информират... Петък сутринта дойде за нещата за НБУ и после на работа.
Петък вечер - прибиране в 22.30, вечеряла. Легна на спалнята до Пламен да гледат екшън и заспа непробудно. Бутаме, дърпаме - не помръдва. Вече реших да я зарежа там и да лягам  в нейната стая, когато диването се събуди. Отиде си в стаята, наспа се. Сега е на Денсинг старс, после ще бъде при гаджето.
Така сме ние - бързаме, не почиваме, не се храним добре. Баща и беше същия - небрежен към здравето и живота си. Днес тук, утре там. Ако някой негов познат я види как живее - веднага ще разбере кой е този баща-неизвестен.

Ани добре дошла при нас ,тук компанията е страхотна!  
Един съвет ,кажи на Илиянка ,че най-добре се разбира ,когато на място пробваш роклята ,защото на картинка или манекен е едно ,но на дедено тяло е друго!
Поздрави на Илиянка от мен!

Анета добре дошла и от мен и както е казала Ваня - "че най-добре се разбира ,когато на място пробваш роклята ,защото на картинка или манекен е едно ,но на дедено тяло е друго!"
нашата рокля беше първата която си хареса и в нета на снимка и реално след пробване. в интерес на истината - беше най доброто което и пасваше на фиурата. моята  не е фиданка. за жалост обаче няма да я носи повече. а приятелката ми купи на нейната къса рокля която сега може да облече и да иде на дискотека- в никакъв случай не беше евтина - но модела го позволява. а колкото до пазаруване можеш да почнеш да разглеждаш от др. месец някои ф-ми правят намаление - ако вземеш готова. а имай в предвид че след нова година вече поръчките им се натруват.

Пак съм аз и пак да ви се похваля - отличен по Речеви умения 

Викуна, честито и все така да ни се хвалиш с отлични оценки.   

Оххх, мерси момичта за съветите, много ми е уютно при вас.
Много добър съвет трябва да си отделим време за ходене по магазините и пробване.
То много лесно така някой на готово да те насъветва
Ванче, мерси за поздравите ще предам, Петя как е?
Аз имам и друг проблем, много ме дразни това ходене по дискотеки, навърши 18 и и се отвори парашута. Като я няма нощем , не мога да мигна, то сигурно и с вас е така, само гадости ми се въртят из главата и така и не дремвам до като не се прибере.
До сега е ходила 2-3  пъти на дискотека, ако това продължи още малко ще получа нервен срив.

Ще продължи , Ани..няма начин. Номера е да се научи да се обажда и ти да свикнеш. Минала съм през всичките тези тревоги и аз не съм спяла, докато не се прибере. Децата порастват и искат самостоятелност. Грешката им е там, че мислят, че спираме да се тревожим щом навършат 18. Дъщеря ми по нейно настояване почна работа лятото, като беше на 15 и все се случваше да закъснее след затваряне на ресторанта. Толкова нерви изхабих това лято, но май ми беше и тренинг за след това.  

Браво на Викуна за отличните оценки!
Айша, много забързано живее Ани, в един непреъснат екшън сте и ти вярвам за това. Но трябва да намира време и за почивка все пак, да се храни ...
Хубава вечер на всички!

Мерси Мария, лека вечер и на вас. Надявам се да се наспя след снощи.
Неделните нощи са спокойни...мммм  

Викуна ,виждаш ли ,че пожеланията ни се сбъднаха!
Честито и смело напред! 

Ани ,напълно разбирам тревогите ти и при нас е същия проблем с тези дискотеки!
Лека и спокойна нощ!

 

Анета и Ваня, аз пак да се изкажа като с по-голям стаж с пуберка.
Ани ходи на дискотеки от 14 год., в началото с общи познати от племето.
Притеснявам се, ясно е. Но не се задълбочавам. Просто изисквам батерията на тел. да е заредена винаги. Тя и да не ме търси е длъжна да вдигне тел. винаги  когато аз я търся. След няколко месеца на нощен живот с племето я ограничих от тях и от 9 кл. винаги се познавам с поредната голяма любов. Просто да му имам координатите, ако тя не си вдигне тел. Научила съм я, че това с нищо не ги обвързва, но искам да се знаем с младежа - за да разбере  и когато се наложи да си говори с мене. Не да бяга, няма да ги женя.
Докато я няма и се обаждам към 24,00 и после заспивам. Сутринта, като се събудя пак и се обаждам и така. Притеснявам се, като всички майки, не съм чудовище. Но, ако има нещо да става - то ще си стане и без нас. През далечната 1977 г. мене ме отвлякоха с такси към 19,30, насред София.
Добре, че похитителя реши да ме води на Кошарите, а там персонала познаваше много добре баща ми/редовен клиент/ и започнаха да ме питат кога  бай Х. ще дойде, пазели му маса. Таксиджията малко охладня и реши да си говорим за живота. После ме заведе в къщи. Род. тяло заяви, че аз съм си виновна.
Млади са децата, сега живеят - нека не ги спираме. Да се страхуваме е нормално, да им го показваме - също. Нека да знаят какво мислим. Знам, че ще разберат чак когато внуците порастнат. Но нека и да ги пускаме да живеят. Не всичко е учене, оценки, изпити - и живота трябва да си живеят децата. Като не вземат матурата или не ги приемат първата сесия - има и втора. Това е живота, поне за мене - да са живи и здрави.
Много случаи има на боеве и стрелби, преекспонират се по медиите. Но нали не трябва да ги държим под капак, нека  да са  щастливи.

Aisha ,моите притеснения са съвсем по друга причина !
Силния шум ,бляскащите светлинки и късния час са противопоказни и то много за нашето заболяване!

Това ми е ясно. Но нали момичето иска да бъде като другите и да има техния живот.
Някави тъмни очила не помагат ли за светлините? Доста младежи ходят така и на заведения. Силен шум може да си направи и сама със музика в слушалки. Иначе тя и в леглото може да не заспи до късен час.  Няма как да ги ограничим - искат да са като всички. От време на време трябва да е с компания - няма как. Порастнаха вече и - бог да ги пази.

Точно защото искам да е като всички свои връстници ,не я спирам ,но сърцето ми се свива от притеснения ,когато отиде!
А то ако е само дискотеките ,лесно ,просто трябва да се ограничава и в други неща и това ни е сложното!
Когато беше по малка беше по лесно ,но сега вече е трудното!

Трудно е. То , ако беше лесно  нямаше на нас да се падне.
А и те не осъзнават, че са малко по-нежни и трябва пазене заради тях.
Като проимат деца ще разберат какво ни е било. 
Дано съм жива дотогава да наблюдавам отстрани.