Здравейте,
историята не е толкова драматична. Даже никак. Просто имам нужда от някой и друг безпристрастен съвет.
Както всички или поне повечето и аз съм регистрирана, на не искам да пиша през ника си. Не че ме чете някой, когото познавам. Просто не искам.
Та, преди един месец се запознах с един мъж. Виждахме се чрез общ познат от време на време. Хареса ми. Разговорите с него ми бяха интересни. Виждах, че и аз съм му симпатична. И тъй като и двамата бяхме свободни, предприех инициативата един ден и го поканих да излезем. Видяхме се. Беше приятно прекарана събота вечер. В неделя също. Говорихме си доста неща.
Следващата седмица всяка сутрин получавах СМС с нещо то рода "добро утро и целувки". Малко се поизплаших, защото аз съм малко темерут. Трябва ми време да се привържа към даден човек. Но, признавам, хареса ми това внимание.
Вечер след работа се чувахме/виждахме.
Така, една сутрин аз му пратих СМС с предложение да излезем довечера, тъй като не бяхме се виждали от два дни. Той написа, че ще пътува за София същия ден и като се прибере ще ми звънне.
До тук добре, само че не позвъни.
Аз се ядосах. Не заради това, че не сме се видели(прибрал се е късно, уморен и т.н.), а защото е поел някакъв ангажимент и не го е изпълнил.
На следващия ден сутринта му позвъних. Казах му чистосърдечно, че съм се ядосала за снощи. Че разбирам, че е уморен, че има стрес на работа и т.н. Не държа да се виждаме всяка вечер. И аз съм уморена повечето дни, но като е обещал нещо, да го изпълнява. И че може да разчита на мен, ако иска да се разтовари от проблемите в работата, като ми ги разкаже на мен.
Той се извини. Каза, че съм права и т.н. Обади се и вечерта. Уговорихме се да се видим на следващата вечер(петък).
На другия ден по обед ми пуска някакво съобщение "и днес няма да се видим, съжалявам". Ядосах се пак. Можеше поне да позвъни. Звъннах аз. Попитах го директно, ако иска да не се виждаме, просто да ми каже. Той отвърна, че не е това. Просто не се чувствал добре.
На другия ден аз звъннах просто за да го чуя как е. Не ми вдигна, нито ми върна обаждане по-късно. На по-следващия ден-отново.
Писах му съобщение във Фейсбук, което в най-общ смисъл гласеше, че не съм очаквала подобно нещо от 33-г. интелигентен мъж. Че ако има да ми казва, каквото и да е, да ми го каже лично, а не да се крие и да не си вдига телефона.Че можем да приключим нещата като зрели големи хора.
Наистина бях в потрес. Тъй като нещата започнаха повече от обещаващо. И изведнъж коренна промяна. Гложди ме не това, че няма да се получи с него, а начинът, по който приключи всичко. Недоизяснено. А най-вероятно той не е и останал с верни впечатления за мен.
Мислих, че може да се е запознал с друга жена, която да го е заинтригувала повече, но не е това(имаме общ познат, както писах в началото).
Като анализирам ситуацията стигам до извода, че може би от негова гледна точка съм попрекалила, реагирала съм по начин, който нивото на отношенията ни не е позволявал. Че за му държа сметка, а нямам това право и т.н.
А аз го направих, защото имам големи проблеми по принцип да изразявам на глас това, което чувствам и което ме дразни. Провалих предишната си връзка точно заради това. Че не казвах всичко по открит и честен начин, а таях в себе си и накрая стана бомба със закъснител. Затова реших тук да не допускам тази грешка. Искам да уточня, че не съм вдигала скандали. А просто чистосърдечно си казах, че ме е подразнил.
Колебанието ми е дали да му пиша пак и да се извиня, като му обясня защо така съм постъпила. Или няма смисъл да се унижавам и да го гоня.
Съжалявам, че стана толкова пространно и най-вероятно скучно.
Виж целия пост
историята не е толкова драматична. Даже никак. Просто имам нужда от някой и друг безпристрастен съвет.
Както всички или поне повечето и аз съм регистрирана, на не искам да пиша през ника си. Не че ме чете някой, когото познавам. Просто не искам.
Та, преди един месец се запознах с един мъж. Виждахме се чрез общ познат от време на време. Хареса ми. Разговорите с него ми бяха интересни. Виждах, че и аз съм му симпатична. И тъй като и двамата бяхме свободни, предприех инициативата един ден и го поканих да излезем. Видяхме се. Беше приятно прекарана събота вечер. В неделя също. Говорихме си доста неща.
Следващата седмица всяка сутрин получавах СМС с нещо то рода "добро утро и целувки". Малко се поизплаших, защото аз съм малко темерут. Трябва ми време да се привържа към даден човек. Но, признавам, хареса ми това внимание.
Вечер след работа се чувахме/виждахме.
Така, една сутрин аз му пратих СМС с предложение да излезем довечера, тъй като не бяхме се виждали от два дни. Той написа, че ще пътува за София същия ден и като се прибере ще ми звънне.
До тук добре, само че не позвъни.
Аз се ядосах. Не заради това, че не сме се видели(прибрал се е късно, уморен и т.н.), а защото е поел някакъв ангажимент и не го е изпълнил.
На следващия ден сутринта му позвъних. Казах му чистосърдечно, че съм се ядосала за снощи. Че разбирам, че е уморен, че има стрес на работа и т.н. Не държа да се виждаме всяка вечер. И аз съм уморена повечето дни, но като е обещал нещо, да го изпълнява. И че може да разчита на мен, ако иска да се разтовари от проблемите в работата, като ми ги разкаже на мен.
Той се извини. Каза, че съм права и т.н. Обади се и вечерта. Уговорихме се да се видим на следващата вечер(петък).
На другия ден по обед ми пуска някакво съобщение "и днес няма да се видим, съжалявам". Ядосах се пак. Можеше поне да позвъни. Звъннах аз. Попитах го директно, ако иска да не се виждаме, просто да ми каже. Той отвърна, че не е това. Просто не се чувствал добре.
На другия ден аз звъннах просто за да го чуя как е. Не ми вдигна, нито ми върна обаждане по-късно. На по-следващия ден-отново.
Писах му съобщение във Фейсбук, което в най-общ смисъл гласеше, че не съм очаквала подобно нещо от 33-г. интелигентен мъж. Че ако има да ми казва, каквото и да е, да ми го каже лично, а не да се крие и да не си вдига телефона.Че можем да приключим нещата като зрели големи хора.
Наистина бях в потрес. Тъй като нещата започнаха повече от обещаващо. И изведнъж коренна промяна. Гложди ме не това, че няма да се получи с него, а начинът, по който приключи всичко. Недоизяснено. А най-вероятно той не е и останал с верни впечатления за мен.
Мислих, че може да се е запознал с друга жена, която да го е заинтригувала повече, но не е това(имаме общ познат, както писах в началото).
Като анализирам ситуацията стигам до извода, че може би от негова гледна точка съм попрекалила, реагирала съм по начин, който нивото на отношенията ни не е позволявал. Че за му държа сметка, а нямам това право и т.н.
А аз го направих, защото имам големи проблеми по принцип да изразявам на глас това, което чувствам и което ме дразни. Провалих предишната си връзка точно заради това. Че не казвах всичко по открит и честен начин, а таях в себе си и накрая стана бомба със закъснител. Затова реших тук да не допускам тази грешка. Искам да уточня, че не съм вдигала скандали. А просто чистосърдечно си казах, че ме е подразнил.
Колебанието ми е дали да му пиша пак и да се извиня, като му обясня защо така съм постъпила. Или няма смисъл да се унижавам и да го гоня.
Съжалявам, че стана толкова пространно и най-вероятно скучно.
