Страх ли ви е от раждането?

  • 11 833
  • 117
# 15
Не ме беше страх, исках да родя по-бързо и да си гушна детето. Пък и гледах всички жени с малки деца по улиците и около мен - те всички са родили. Това е най-нормалното и естествено нещо на света.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 16
Ми на мен утре ще ми предизвикват раждане и ме е страх, но гледам да мисля положително, дори се налага да успокоявам мъжа ми, че той е по-зле и от мен. Плаши ме болката, защото не търпя много, но пък всеки е минал оттам, че и по няколко пъти.
Виж целия пост
# 17
Аз нямах много време да му мисля, защото родих 35 дена преди термин, но като цяло не ме е било страх. Постоянно си повтарях, че всички жени около мен - в работа, приятелки, на улицата, са раждали, та аз ли няма да се справя.
Виж целия пост
# 18
Скоро имаше такава тема по въпроса!
Не ме беше страх от самото раждане,знаех ,че няма да ми се размине, колкото и да го мислех.По-скоро се притеснявах дали ще се роди живо и здраво детето ми !
Виж целия пост
# 19
Мен специално не ме е било страх от самото раждане като болка а все ме беше страх нещо да не стане с бебка и дали бебка ще е добре.
Виж целия пост
# 20
И двата пъти не ме е било страх.
Напротив, нямах търпение да започне раждането.
Виж целия пост
# 21
Знаете ли от какво се стряскам още повече от това като слушам колко боляло и като го чета в форумите и се притеснявам  Shockedама си мисля каквото такова то трябва да излезе от мен,нали така? Rolling Eyes

Още един повод да не четеш всички глупости по форумите.
Едни ги боли повече, други по-малко, а трети докато разберат какво става и са родили.

При първото ми раждане нямаше форуми, в които да чета и най-големия ми страх беше да не родя докато спя.
Още помня как обяснявах на акушерката, че имам контракции на 2 минути, а тя не ми вярваше.
2 часа по-късно родих.
При второто почти същата ситуация се получи - докато се чудех дали да тръгвам към болницата или не усетих, че контракциите са на 3-4 минути, приеха ме в предродилно и след 2 часа гушках вече малката.
И двата пъти родих видимо бързо и почти без никакви болки и външна намеса.

Не се шашкай, всичко ще мине и замине, няма нещо което да не може да се изтърпи.
Виж целия пост
# 22
Какъв ти страх?! Аз бях направо като препарирана като затръгнахме за секциото. Като роботизирана.
Виж целия пост
# 23
По време на бременността не изпитвах страх, но ме обзе такъв, когато започвах да преносвам. Не знаех в кой точно момент ще започна да раждам, да не ме завари някъде навън, сама. Страх ме беше от неизвестното, от това, че изобщо не знаех как протича раждането. На теория знаех всичко, но докато не минеш на практика през него, все е тая. Нищо не знаеш.
Когато мъжът ми ме закара в родилното, за да ми предизвикат раждането, когато слязох от колата, ръцете ми бяха с капки вода по тях. Изпитвах неописуем ужас. Направо не знаех на кой свят съм.
Когато започнах да правя разкритие, т.е. да раждам, вече не се страхувах. Само исках това да свърши по най-бързия начин.
Честно казано, никой и нищо не беше в състояние да ме успокои. Просто трябваше да родя, за да се окопитя.
Виж целия пост
# 24
За страх, не ме е страх, ама да идва по-бързо, че то вече не се търпи. Решила съм да раждам без упойка, зная че ще боли, но не ме е страх. Не зная дали няма да се спека, когато дойде момента, но за сега съм куражлия Simple Smile
Виж целия пост
# 25
Малко ме е страх, и то най-вече от намесата на лекарите в болницата. Искам всичко да е естествено, да съм във вода, защото тази обстнавка не напомня на истинско родилно  Laughing Не искам да чуват писъци и крясъци, защото това ще ме стресне. Дано попадна и на нормален лекар  Hug
Виж целия пост
# 26
Да, беше ме страх от раждането, нормално е. Но когато стана ясно, че ще се ражда вече и отидох в болницата се почуствах спокойна и уверена. Всъщност най-големите ми и ужасни страхове бяха за бебето.
Виж целия пост
# 27
Да, беше ме страх, много, направо изпитвах ужас, и от самото раждане, и от това дали бебето ще се роди живо и здраво...случи се така, че понеже пренпосвах последните 10 дни преди да родя вече стоях в болницата и тогава вече съвсме не знаех къде се намирах от страх и ужас, но веч еисках сам по-бързо всичко да свършва и когато най-накрая започнаха контракциите и на сутринта ме свалиха в родилна зала, вече не се страхувах, и аз не вярвах, че ще се чувствам така, но беше факт, защото знаех, че е започнало вече раждането и просто няма връщане назад.
Желая ти леко раждане и здраво бебе!
Виж целия пост
# 28
Да,и дори още ме държи LaughingИ двете ми раждания бяха със спешно секцио.
Ако ще трябва да раждам трети път,направо почвам да се оглеждам за дърво и въже Laughing
Ми страхлива съм си явно.
Виж целия пост
# 29
Много ме беше страх и точно поради тази причина родих секцио.За мен лично това беше по-добрия вариант.Така се и получи.Бях спокойна и всичко мина добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия