Страх ли ви е от раждането?

  • 11 839
  • 117
# 30
Да,страхувах се малко,но когато дойде момента за самото раждане не изпитвах страх,а по-скоро желание всичко да свърши по-бързо и чисто любопитство какво точно ме очаква Wink
Виж целия пост
# 31
Първата висока температура на детето ще ти вкара много повече страхове и ще я помниш по-дълго отколкото болките от раждане.

Присъединявам се към това мнение!
Всяка нормална жена се страхува от раждането, и 10 пъти да си родила пак ще те е страх дали всичко ще е наред. Просто не се вторачвай в страха си - той е напълно нормален и дори здравословен. Когато дойде момента, повярвай ми, страхът ще изчезне и така ще се мобилизираш, че няма да можеш да се познаеш. В главата ти ще има само една мисъл - да се роди живо и здраво бебе!
А болката определено е въпрос на субективни усещания - аз ще ти кажа, че съм раждала нормално, без упойка и определено не е болка за умиране! Аз си бях взела една иконка от вкъщи и понеже повече от 4 часа се разхождах в коридора, за да подпомогна разкритието, през цялото време си молех всичко да е наред с детето ми и с мен и бях много спокойна!
Кураж и не слушай "препатилите", които те плашат с разказите си - раждането е прекрасно преживяване и те кара да се чувстваш толкова щастлива, че ти се струва, че светът е твой!
Виж целия пост
# 32
Аз също  влизам в 9-тия месец.И ужасно много ме е страх от самото раждане,дали ще се справя,дали всичко ще е наред,дли ще тръгна навреме към болницата....дали ще съм добра майка и ще мога ли да я направя щастлива......Такава каша ми е в главата,че направо незнам.  Но нямам търпение да видя малката бебка и да си я гушна,тогава мисля всичко ще си дойде на мястото. Simple Smile
Виж целия пост
# 33
Първия пат като трябваше да раждам не изпитвах никакъв страх, нито през бременността, нито когато ми почнаха
контракциите през ноща. Знаех че съм силна и каквото и да е ще се справя. Но всичко се промени когато отидох в поликлиниката
и ми спукаха водите, тогава започнаха такива нетърпими болки, че ми идеше да плача с глас. Оказах се неподготвена за това което ми предстоеще.
Тогава ме хвана истинския страх. Който беше страх от неизвестното което ми предстои , колко може да продължи, как ще свърщи и т.н.
Вапроси които преди не си бях задавала.
За щастие  имах късмет и родих за околко час, с повечко шевове но  за щастие  благополучно. Hug
Сега когато ми предстои да раждам пак определено мога да кажа че, ме е страх.  Sad
Виж целия пост
# 34
Съвсем нормално е да те е страх. Всички жени се притесняват от раждането, но не бива да се сравняваш с другите. Всяко раждане си е индивидуално и трябва да се настроиш положително! Да станеш Майка е най-голямата чест за една Жена  Heart Eyes  bouquet
Успех и горе главата  Peace Wink
Виж целия пост
# 35
Да, от бременността, от раждането, от всичко, свързано с износването и излизането на бебето, всичко това е най-големият ми кошмар. Страхлива съм, а ми се иска да не е така.

Първата висока температура на детето ще ти вкара много повече страхове и ще я помниш по-дълго отколкото болките от раждане.

Присъединявам се към това мнение! ...

Аз не. Въобще не мога да ги сравня.
Виж целия пост
# 36
не ме беше страх от раждането, но много ме беше страх от това, което следва  Laughing а и раждането се забравя за часове...
Виж целия пост
# 37
Естествено, че ме е страх. Не само от болката, а най-много за децата!
Виж целия пост
# 38
не ме беше страх от раждането, но много ме беше страх от това, което следва  Laughing а и раждането се забравя за часове...

Това, което следва е само хубаво Simple Smile
Как ги забравяте тези раждания не знам, при мен всичко е запаметено в детайли  Laughing
Виж целия пост
# 39
1вият път не ме беше страх. Не знаех какво ме очаква, кой, защо и т.н.
2рият път ме беше страх само за бебето. А и родих месец по-рано.
Виж целия пост
# 40
Как ги забравяте тези раждания не знам, при мен всичко е запаметено в детайли  Laughing

Явно си имала някакво особено травмиращо преживяване по време на раждането... Когато раждането е преминало успешно и накрая има здраво бебе и здрава майка, има ли смисъл да се вторачваме в болката? Аз помня хубавото от раждането - облекчението, радосттта, гордостта, щастието! Да, боли, но наистина болката е търпима - показателно е, че повечето жени раждат по повече от един път!
Успех на всички бъдещи майчета!
Виж целия пост
# 41
Умирам от страх, може би не толкова от самото раждане ами от разкъсванията, епизиотомиите, шевовете, възстановяването. Начетох се на достатъчно ужасни истории.    Sick Sick Sick На 28 съм и въобще не се чувствам готова.
Виж целия пост
# 42
В началото да много ме беше страх. Сега вече нямам търпение и се моля всичко да е ОК.
Виж целия пост
# 43
Явно си имала някакво особено травмиращо преживяване по време на раждането... Когато раждането е преминало успешно и накрая има здраво бебе и здрава майка, има ли смисъл да се вторачваме в болката? ...

Родих секцио с пълна упойка, нямам никакви травмиращи спомени, и двете с бебето бяхме добре. Не става дума само за болката, а за всичко като цяло. Разбира се, че няма смисъл да се вторачваме, но това не зависи от нас, просто някои са по-страхливи.
Виж целия пост
# 44
Всяка нормална жена се страхува от раждането... Просто не се вторачвай в страха си - той е напълно нормален и дори здравословен.

 ooooh!

Нека да съм ненормална жена, но не намирам нищо нормално и особено пък здравословно в страха!
И тия работи от типа "Страх лозе пази!", моля, ама не ми минават! Страха нищо не пази, само проблеми създава!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия