Докторантурата

Брат, и да ходиш във Фил.Ф. на СУ няма файда! Още повече, че не те знаят кой си и що си. В повечето случаи докторантските места се отпускат за определени студенти, които са се изявили добре по време на следването си и също така са защитили много прилични Магистърски тези по съответната желана от тях за в бъдеще специалност за докториране при дадения хабилитиран преподавател. И това е напълно нормално, защото как да имам доверие на някого, който изобщо не го познавам?! Разбира се, има и изключения, но те са рядкост. Мой съвет е преди това, да се опознаеш ДОБРЕ с водещия съответната научна специалност специалист (доцент или професор). Ако трябва запиши и Магистратура, в която този въпросният да води курсове. Започни при него да пишеш Теза и едва тогава му подскажи някак, че искаш да запишеш докторантура при него, защото много те кефи и си Възхитен от неговата висока научноизследователска ерудиция! Кажи му аго, за да му е драго, казват старите хора. Някога така възвеличавах моя научен ръководител, защото бе единствен, който водеше тази научна специалност, в която исках да докторирам. Беше пълен тъпанар, знаеше само клишете от времето на чича и нищо - един милиметър напред не направи със своето "творчество", което се изразява в 15-на боклучета! Но стиснах зъби само и само да му стана докторант, както и стана. Но много скоро го надминах нескромно казано. През първата година праснах на тезгяха му първата ми монография по дисертацията, както и 3 отпечатани доклада от научни форуми + плюс още 2 депозирани за печат. Но няма значение. Да не излизам от темата. НО запомни, че ако станеш докторант, не означава, че ще станеш доктор. Както и че ако станеш доктор, не означава, че ще станеш асистент! При последното ще станеш част от нас - онези, които докторирахме за оня дето духа в гората и клати дърветата. Моята Диплома за доктор съм намислил да я сложа в кенефа пред тоалетната чиния, че като я гледам от зор да се напъвам и по добре да... И още един мой съвет: хич не ти трябва да ставаш доктор! За чий..., да не казвам за какво! 4 години пропилени за нищо. Ходи докато си млад по гаджета и кръчмета, весели се, а не ставай роб на химери. Ако знаех, че така ще се развият при мен нещата, със сигурност бих избрал да си гледам живота! Всички до един мои близки и познати, които са сравнително заможни, са БЕЗ висше, дори и средно, и въпреки това са си твърде читави хора - отзивчиви, честни, работливи, отговорни към семействата си и т.н. Сега всеки втори, ЧЕ ми става с ВИШУ, а е тъпанар та знае ли се! Магистърската степен днес в страната ни се Изпразни от съдържание!!! На път са и докторатите!!! Преди време във Фейсбук циркулираше един фотос: вечер, залив, в залива луксозна яхта, на фотоса надпис "Скъпи съученици, тазгодишната сбирка на класа ще се състои в яхтата на Ники двойкара!" - коментарът е излишен!!!

Bobo007, искрено ме забавляват постовете ти. Аз май съм една от малкото, които са приети без да познават научния си ръководител и без дори да съм учила в университета, в който ме приеха като докторант. Но така и не защитих, загубих една година да се опитвам на угодя на всички там, реших, че нямам повече време за губене. Бяха така добри да ме отчислят с право на защита, за да не връщам стипендиите. Но да защитавам не мисля, за СУ не искам и да чувам повече 

Хм, ами опитайте в чужбина тогава. От опит казвам, че селекцията е безпристрастна, не е нужно да се подмазваш никому, не е нужно да познаваш когото и да било, заплатите/стипендиите биха могли да са много добри...

То в чужбина сигурно е по-добре, но и картината, която е представил Bobo007, е малко драстична. Откакто докторатът е и образователна степен, прагът при започването не е толкова висок, както беше преди, съответно и корупционните практики са по-редки. Ако преди 10-ина години на конкурс се явяваха по 10-ина души и конкуренция между тях действително имаше; а се е случвало да има и промотирани от някого лица, сега на конкурс често се явява само един кандидат, при това не винаги познат на комисията. Дори става и по-тежко: пуска се докторантски конкурс и няма нито един кандидат - и такива случаи сме имали, при това става дума за популярна специалност.

Не е трудно да започнеш докторантура, не е трудно у нас и да я защитиш; по-трудно е после да станеш асистент.

П.П. Сега, като казвам "не е трудно", нямам предвид да не се полагат усилия (не искам да създам такова впечатление); ако някой се представи зле, дори да е един кандидат, той няма да бъде взет. Но от позицията на преминала през докторантския етап се опитвам да кажа, че той е несравнимо по-гладък от последвалото институционализиране.

Зависи каква научна специалност кандидатстваш. Някои са по-предпочитани и затова има кандидати, а други не и съответно има нула кандидати. Често пъти даденото Научно звено взимат докторанти, за да имат висока оценка от НАОА, а научните ръководители да имат по-висока заплата заради ръководството им на докторанти. Факторът да се бием в гърдите, защото видите ли имам докторант или докторанти, също има значение. В повечето случаи докторантурите у нас са за имидж за самите преподаватели или Научни организации. Кариерното развитие след евентуалната успешна защита на дисертационен труд НЕ е сигурно! Това трябва дебело да се подчертае. В чужбина, ако хукнеш с дипломата си за доктор, за да ги шашнеш не е удачно, предвид на това, че там си имат свои собствени доктори. Тук у нас започнаха да раздават докторати на куцо, кьораво и сакато, които пишат, ала някаква сказка като "вид" дисертация. А бе заебете БГ за докторантури, бре хора!!! Пробвайте в чужбина. Имам една позната, която стана доктор по Биотехнологии в Белгия. След защитата не можа да си намери работа там и Бюрото им по труда започна да й изплаща месечно обезщетение в размер на 3500 евро, докато Бюрото не й намери работа. Срокът все пак е до три години. Бюрото прави това поради политиката на Белгия - след като тази държава е финансирала обучението, изследователски процес и накрая защитата на дисертацията, то тя се чувства задължена да използва ресурса на този учен и за в бъдеще за своята си държава. И след като не може това да направи на този етап, то тя Плаща обезщетение!!! Тук, кучета ни яли!!! Ай сиктир от тази наша държава измислена!!!

Докторантури, обявени от ФФ Като кликнеш на специалността излиза конспекта.
За всички има изпит по език.

Макарон, много трудно решение. Има разлики според региона, в който работиш - ЕС, ОК или Северна Америка. Като цяло за САЩ се гледа основно престиж на 1. научния ръководител и 2. програмата. Престижът на университета като цяло няма чак толкова голямо значение на това ниво, той е много по-важен за по-ниските степени. При наемане на изследователска или преподавателска работа в университет, качеството на публикациите е на първо място, след това е името на научния ръководител (тук ти трябва препоръка от него, за да кандидатстваш за работа). Рангът на университета ти е важен само за първата ти работа и само в случай, че нямаш достатъчно публикации и преподавателски опит, така че се налага да те оценят по потенциал, вместо по реални постижения.

Тук (чувам, че на други континенти е доста различно), научният ръководител е един от най-важните фактори в кариерата ти. Обикновено той или тя има право на вето върху всичко, свързано с дисертацията и изобщо научната ти работа. Без тяхна благословия е практически невъзможно да си намериш добра работа, доста трудно е да кандидатстваш за стипендии. Системата е малко феодална и за всяка стъпка се иска писмо и разрешение от тях. Повечето научни ръководители са свестен народ и искат докторантите им да постигат успехи, но една дребна душица с наполеонов комплекс може лесно да ти съсипе и живота, и кариерата.

От това, което описваш, програма А звучи много добре. Единственото преимущество на програма Б май е името на университета. Едното име не би трябвало да е решаващ фактор в избора, според мен. Аз бих сравнила резюметата на завършилите двете програми - кой си намира по-добра работа, кой е публикувал повече по време на докторската си програма, кой е изнасял повече доклади по конференции и т.н. Ако няма такава информация на сайтовете на университетите, погледни дали ги няма в academia.edu.  Имаш ли възможност да се свържеш с хора, които в момента правят докторати в двете програми, и да им зададеш въпроси? Аз бих питала за общата атмосфера, доколко катедрата ги подкрепя в научната им работа (давам ли им пари за конференции, има ли възможности за участие в проекти с преподаватели и т.н.) и изобщо какво им харесва и какво - не в програмата.

Моето решение, след неприятния ми опит, би било да поставя на първо място атмосфера и взаимоотношения с научния ръководител, а после всичко останало. Не мисля, че си струва три години да се мъчи човек само заради единия престиж. Но това е от моята камбанария и важи за САЩ, в Европа са други приоритетите и възможностите.

Ох, моля ви, само не тръгвайте да правите докторати в чужбина с идеята, че там, ако случайно останете безработни, ще ви плащат обезщетения, особено пък по няколко хиляди евро на месец. И в чужбина не е лесно да се намери работа, и тук има много безработни доктори. В САЩ наскоро публикуваха статистика, че в страната има 5000 човека с местни докторски степени, които работят като чистачи (защото тук няма белгийски бюра по труда и все нещо трябва да работиш, ако искаш да ядеш).

Между другото, във връзка с негодуванието на Бобо: и тук, както и в България, намирането на работа и запазването на тази работа зависи в огромна степен от способностите ти да се сработиш с висшестоящите. Нямам предвид да си блюдолизец и да се подмазваш на всички шефове, но е задължително да не проявяваш арогантност от типа "аз може да съм първа година докторант, ама - туп на тезгяха - на, цяла монография написах вече, пък ти и толкова не можеш". Никой няма да ти се възхити, колкото и гениален и продуктивен да си. И тук, както и в България, работиш с хора, и тук академичните работници са с крехко его и комплекси, и тук личностните взаимоотношения са страшно важни на всеки етап, ако ще работиш в академична среда. Така че и тук се стъпва внимателно. Умни хора сте, докторати правите - не ги пренебрегвайте тези простички истини.

Подкрепям казаното от ianajar за отношенията, най-вече от позицията на административно лице, което изслушва мъките и оплакванията и на едните, и на другите.

Сарказмът ти не ми се нрави! Ако нещо имаш против мен, ми кажи в прав текст, а не покрай другото. Що се касае за общото положение на колегите доктори в САЩ, не мисля, че там броят стотинките като нас в БГ. Като ти е толкова трудно там, защото с такова впечатление оставам, върни се тук. В БГ също има нужда от хигиенисти. Подчертах, че човек, когато поеме начинанието да докторира трябва да е съвестен, а не просто ежемесечно в продължение на три години да взима по 450 лв на месец, защото тези пари са на българския данъкоплатец. Аз избрах да бъда съвестен докторант и затова се заех Отговорно с това и в резултат почнах усилена научноизследователска дейност. Проблемът е, че наистина никой на никого не се възхищава за положения труд. Всеки казва: какво толкова, голям праз, и аз мога и т.н. Ами направи го тогава, що философстваш. Обезщетения за доктори има в следните държави: Холандия, Белгия, Норвегия, Дания. НО трябва да си докторирал там, а не като голтак да хукнеш и да хленчиш за помощи, както рОмляните у Западо! Крайно време е да се спрат роенето на конкурси за докторанти. На държавата коства за всеки един докторант редовно обучение близо 20 хиляди лева!!! Това включва стипендии за срок от три пълни години, хонорари за научните ръководители, както и публична защита. И след това какво? - к..р с око! Това е пилеене на пари от страна на държавата! А като знам, че има и мързеливци, които по цял ден се шматкат, а взимат тези стипендии и след това хоп! отчисляване с право на защита. Аре холан!!! Много ги обичам аз тези! Спомних си, че един тъпанар асистент ме бе питал, ДАЛИ ДУМАТА "КОЙТО" СЕ ПИШЕ С И-КРАТКО!!!

За отчисляването с непременно право на защита съм съгласна с Бобо: нека не е непременно, ако докторантът не си е свършил работата и това е всеобщо констатирано, без някакви смекчаващи обстоятелства. Не може така да се пилеят пари. Имаше при мен подобен случай: решихме да не правим компромис и да отчислим докторант без право на защита (което като последствие означава той да върне стипендиите); не се получи - не следваща инстанция (научен съвет) не разрешиха, не защото бяха убедени в потенциала на докторанта, дори напротив - бяха значително по-крайни в мнението си за него - а защото това щяло да допринесе за лош имидж, да проблематизира акредитацията, "да не ни осъдят" - беше другият аргумент и пр.
Така че съм против подобен натиск (който е най-вече самонатиск, автоцензура) от страна на институцията.

Да, броят стотинките. И не само в САЩ - тук поне се случва да дават стипендии. В Обединеното Кралство много от докторантите в хуманитарните области изобщо не получават стипендии - работят на няколко места, за да се издържат, и пишат междувременно. Не знам за страна, в която на завършилия докторат да му е гарантирано някъде работно място. Не се съмнявам, че в някои европейски страни социалната политика и обезщетенията за безработни се разпростират и върху докторантите, но се съмнявам някой да го прави извън цитираните четири държави.

Да, трудно ми е, не на последно място защото преподавам два езика, които не са ми майчини, сблъсквам се с предразсъдъци по този повод, и ми се налага да се доказвам отново и отново на всяко ново работно място и при всеки нов контакт. Това не означава, че ще се откажа, нито, че искам да откажа други от идеята да правят докторати тук. Но съм много против идеализираната представа за докторатите навън и изобщо за живота и работата в чужбина, която се разпространява в България, включително в тази тема понякога. Имам пряк поглед върху нещата в моята страна и в моята област - споделям ги. Мога до утре да възхвалявам чудесните неща тук, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че на някого ще му бъде непременно лесно. А да кажа, че един докторат от тук, дори от чудесен университет, им гарантира някаква обезпеченост в бъдеще, би било чиста лъжа. 

Против теб лично нямам нищо - не те познавам в реалния живот. Обаче към форумната ти персона ми е трудно да изпитвам някакви симпатии, защото постовете ти звучат арогантно и надуто. Съвсем просто казано. Между другото, когато цитираш, съвсем не е нужно да копираш цялата кореспонденция до момента. Много е неприятно да се четат такива чаршафи, както и да се четат емоционални изблици с главни букви (крещене) и множество удивителни.

Да. И за мен взаимоотношенията с научен ръководител, познанията му в съответната област и опит с воденето на докторанти са приоритетни. Познавам и преподаватели, които са научни ръководители, имат само магистърска степен, но са просто чудесни. Това е рядкост, най-често за академични работници с особени заслуги към науката.

Bobo007, ако мислиш, че някъде завършваш докторантура, след което те чакат навсякъде с червено килимче само да пожелаеш да работиш за тях, дълбоко се лъжеш. За Белгия цитираната сума е просто смешна и съм напълно убедена, че не е реална, не казвам, че лъжеш, но е доста вероятно познатата ти да е преувеличила или да те е подвела. Най-малкото в Белгия докторантите не са на трудов договор, а на стипендия. Стипендията е 2000 евро, което за Брюксел например, където едностаен обзаведен апартамент на месец ти е 1000 евро, си е нищо.

В Холандия - заплатата е 2069 евро на месец, но понеже са на трудов договор, ДОД ти е минимум 30%. Квартирите са значително по-скъпи, въобще имаш ли нещо повече от студио, оставаш гладен за месеца. В Скандинавските страни положението е идентично на това в Холандия. В Англия е значително по-трагично, средностатистическата стипендия ти покрива наема, при това трудно. Ако искаш да ядеш, работиш в супера. Процентът безработица сред младите докторанти е голям навсякъде, минава време, докато се намери преподавателска позиция или в индустрията. Трябват усилия и съвестна работа през цялото време.

Също така е истина, че почти няма докторати по хуманитарни дисциплини, по право също са голяма рядкост. Затова се изумих, че СУ е пуснал такава камара докторантури във ФФ, това вероятно са бройката хуманитарни докторати в цяла Холандия за година, а може би и повече.

Интересното е, че и аз започнах да мисля за него като за научния "ми" ръководител. Иначе е приятна личност, един от известните специалисти в своята област и поддържа много проекти, има контакти в индустрията, активен е. Работили сме за 2 дни заедно, но познавам работата му и по друга линия и съм с отлични впечатления, имаме еднакви виждания за проекта. Не знам за качествата му като научен ръководител, разбира се, но май личен опит е единствената възможност да разбера. Не знам, просто ми е притеснено, мисля, че решението е много важно, по цял ден умувам, чертая сценарии... Положението с млади специалисти в Европа е просто страшно, толкова много високообразовани млади хора излизат от университети всяка година, конкуренцията е убийствена и се опитвам да се опазя от грешка.


За това не се бях сещала, ще опитам да го направя. Благодаря за идеята!

Може да ми е остър езика, но всяко нещо си има граници. Навсякъде е трудно и има жестока конкуренция, но има възможност за показване на конкурентоспособността сред кандидатите, а не обявяваме конкурс за "наш човек". Ето затова сме на това дередже. В Англия докторантурите са със стипендии-заплати, защото ти де факто работиш по изследването си. Преди година имаше един репортаж по БТВ за колеги докторанти в Англия и са много доволни. Критериите, за да станеш докторант са ужасяващи, но какво по-хубаво от това! Там искат работа, а не празни приказки. репортерката попита младежите, дали ще се върнат в БГ след като станат доктора и те категорично отказаха, защото няма никаква сигурност в БГ. И са абсолютно прави! побързаха да уточнят, че след защитата им е подсигурена работа, т.е. спокойни са, че техният път в професионално отношение им е гарантиран. Потърсете в нета този репортаж и се убедете в това, което казвам. Трябва да се знае, че на Запад никой не те чака, за да ти изсипе в скута една лопата с пари. Но там има възможност, има програми, има адекватно законодателство в полза на младите учени. Крайно време е и в БГ да стане като САЩ, а именно: една научна дисциплина не води непременно само един професор, а няколко. Тази година е професор Х, а другата професор У, трета друг. Докато дойде ред на първия споменат професор той ще е направил достатъчно свои лични изследвания, за да може да ги изложи в лекционния курс на студентите си. Ето така се прави! А не тук някой старчок, като се закотви, та няма пускане до умирачка, а и никой не пуска да припари до дисциплината му, защото била негова... Нашите университети не са престижни, освен донякъде СУ и БАН. В Германия има добра политика за докторите - веднага ги вграждат по професиите им, като това не означава, че е непременно в университети. Във всеки случай младите доктори не са подложени на унижение да крият докторатите си, за да ги вземат на работа, каквато и да е била тя, за да се изхранва себе си и семейството си, ако има такова. Нито един мой приятел, не само доктор, който е извън БГ и е в нормална държава не се оплаква, а казва: добре, че се махнах от БГ, мога да не работя по професията си, но се чувствам човек. Що се отнася до това, дали трябва всеки ден да се доказваме, ами трябва, наложително е, защото ако не го правим, ще изпаднем в летаргия. Ако няма ежедневно доказване, то ще се превърнем на обикновени чиновници и нищо повече. Ставайте докторанти не в БГ, а в чужбина. Една Русия има великолепна политика за младите учени - там безработен доктор няма. Затова бях дал предложение да се съберем тези, които са с докторати и все пак искат да останат да творят за страна ти и да изградим една обща стратегия за създаване на научноизследователски звена, в които да работят младите учени. Засега имам подкрепата за създаване на такава работна комисия от най-високо държавно ниво. Някои наши управници ги е грижа наистина за младите учени и не искат да изтичат мозъците навънка. Хора, замислете се, България се топи с 70 хиляди на година!!! Най-много напусналите са между 22-40-год. възраст. Има начин да останем в БГ, но трябва да бъдем единни. Най-лесно е да хленчим. Предлагам да запретнем ръкави.