Докторантурата

 

Това в някои други САЩ ще да е, не в тези, в които аз живея...

Макарон, успех ти желая. Изборът на докторска програма е малко като брака - уж избираш, преценяш, правиш, струваш и все пак винаги го има ирационалния момент със скока в тъмното със затворени очи. Но пък нищо не е завинаги. Професионални грешки се поправят.

Има, има такива случаи! Питсбърг, Пенсилвания; Бъркли юнивърсити; Харвард, Холи Крос, Бостън и т.н. Дори мога да дам и конкретни примери с професори.

Разсмя ме, ще взема да го покажа това на мои приятели докторанти в Англия, да ходят да попитат къде им е подсигурената работа, че и стипендията-заплата.

Честно, от всичките ти постове лъха неприязан, че твоята така описана стратегия:
се е увенчала с неуспех. Ами прощавай, но какво очакваше?

Цитатът, който показа Макарон (от публикацията на Бобо), и мен ме смути. Хем си бил със съзнание, че научният ти ръководител е "тъпанар", хем си го "възвеличавал". Ами това е ужасяващ конформизъм! Защо тогава не си бил така смел в критиката, както сега. Ако стратегията на възвеличаване на тъпанара се беше увенчала с успех, щеше ли сега да си недоволен?

Това просто не е вярно. Някои са на стипендия, други сами финансират обучението си. Имам позната, която след защитата си (английски университет) работи известно време като рецепционистка в университет. Нищо гарантирано няма. Била съм в системата.

Продължавам да не разбирам за какво говориш. Аз завърших най-голямата и добра програма в моята област по език и литература. Имахме словом и цифром един преподавател по езикознание и един по литература. За сравнение, СУ по същото време имаше трима литературоведи и двама езиковеди в съответната катедра. Не, не си менкаха курсовете - всеки си преподаваше в неговата си тясна специалност, както се получава и тук. Единствените дисциплини, в които става така, че има по няколко специалиста и те могат да се редуват в преподаването, са на начално ниво в бакалавърските програми, къде всеки може да преподава уводните курсове първите три години. Там вече хората се редуват, но не с цел да се осигури по-добра подготовка, а защото обикновено никой щатен преподавател не иска да води уводен курс със 100+ студента в него, вместо специализиран магистърски или докторски семинар с десет души максимум. Нови изследвания в началните курсове рядко се споделят, защото те са уводни. Това, разбира се, важи в университетите, където началните курсове се водят реално от щатни преподаватели, а не от докторанти, както обикновено се получава в изследователските университети, от рода на изброените от теб.

Нещата изглеждат по различен начин, когато цялата ти информация е от сайтовете на университетите, Бобо. Сам казваш, че си имал успешна научна кариера като докторант - кандидатствай за постдокторска стипендия тук, ела и виж на място каква е реалността. Пробвай.

Точно така. За уводните курсове има най-много студенти, защото често са и избираеми (electives) или са задължителни за повече от една специалност (примерно политологиите също взимат уводен курс икономика), или и двете. Дори един преподавател да не води магистърски или докторски семинари, в предметите по специалността на бакалавърските програми има много по-малко студенти, отколкото в уводните.

Явно, че Аглая нещо не ме харесва - няма да пламне любов между нас!

Сега по същество. Конкретно за Англия ставаше дума за наши студенти в Оксфорд и Кембридж и как те са едни от най-добрите студенти и след това докторанти там. Бяха повече от доволни. Подчертаха, че там се чувстват оценени и сигурни за бъдещето си. Това предаване-репортаж бе на Миролюба Бенатова. Няма какво да се залъгваме - в нормалните държави съответните институции полагат необходимите грижи за своите докторанти, било то техни или чужденци. Миролюба им намекна с въпроса, дали ще се върнат в БГ като докторират и те категорично отказаха поради несигурността, която изобилства в страната ни. Има ли нещо неясно в техните думи. Забравих да отбележа, че в самия репортаж се правеше съпоставка и с наши докторанти тук в БГ. Картинката е коренно различна.

В САЩ има практика за редуване - Дерек Киднер Младши, Джош Макдауъл, Джон Бер, Генко Гешев и Спас Райкин - професори, които лично ги познавам правят така - редуват се с други колеги. Спас Райки вече е на Онзи свят, Бог да го прости! В бакалавърската програма това е практика - факт, както е и факт, че един магистърски курс не циркулира в учебната програма сумати години, а най-много три, защото съответния лектор постоянно го до-обогатява и с оглед на това го и променя в зависимост от неговите, на лектора, научни постижения или открития. Съвсем естествено е за един професор да води тази година курс лекции в един университет, другата година в друг, а след 3-4 години да се върне в първия с нов курс. В САЩ съм запознат, че е напълно нормално да има циркулиращи професори, защото са утвърдени учени и ги желаят навсякъде.

Въпрос към Аглая: колко процента докторанти могат да се похвалят с качествени научни ръководители във всяко едно отношение, и още: колко докторанти не са си кривили душите и направо са заявили на своите научни ръководители, че нищо не става от тях, дори и да рискуват, че ще бъдат изхвърлени и анатемосани? Всеки лицемерничи в името на целта. Аз нямах избор да се ориентирам към друг научен ръководител, защото той е ръководител на специалност, която е единствена в България, т.е. на друго място не се преподава! Сега станах ли ясен или трябва още да пояснявам? Аглая, аз не си позволявам да давам оценка на твоите възможности, така че, моля те, недей да даваш на мен оценка. Имам доста приятели колеги доктори, които бяха принудени в името на науката, която правят чрез дисертациите си, да се правят на маймуни пред научните си ръководители, за да не им вгорчават живота. Ти не би ли го направила, или веднага ще отсечеш, че си моралистка до дъното на душата си и не би лицемерничила. Айде, моля ти се!

Включих се в този форум, защото се дискутира важна тема, макар доста на места да се размива. А именно: положението на младите доктори - как да се стимулират да останат в БГ, а да не бягат в чужбина! Това е важното! Разберете, 80 милиарда евро са насочени за Стратегията "Наука и образование за интелигентен растеж", следователно има механизъм за предотвратяване на т.нар. "изтичане на мозъци" от страната ни. Тук се насочих, за да сондираме мнение и да се организират работни срещи на живо. Вярвам, че все още се намират млади, кадърни и амбициозни млади учени, които искат да творят за Родината си. Има начин това да стане, но трябва да сме единни! Подчертах, че ще имаме подкрепа от най-високо институционално ниво, но засега няма да казвам кое е то. Ще кажа, че е по-високо от министерското. От нас се иска точна концепция, идеи, цели и задачи. Приоритетно ЕС насочва повече пари от тази програма за страните от Източния блок. Защо да не се възползваме?! Аглая, виждам, че ти си добре в САЩ - поздравления за успехите и прославяй страната ни! Обръщам се към онези, които кършат ръце и са изпаднали в отчаяние. Колеги, с бездействие няма да се оправят нещата. Давайте съвети как според вас биха се променили за добро нещата за младите учени. Имаше една дама тук във форума, която спомена за своя съпруг, че е докторирал успешно, три пъти е кандидатствал за гл. асистент, един път за младши експерт в МК на РБ, отчаял се и заминал за САЩ, за да изкарва пари, правейки компромис със съпругата си, т.е. наложило се да се разделят... Не мисля, че България печели от това, че млад образован човек се принуждава да забегне в чужбина... Пак повтарям: има начин да се създаде такава програма, която да разкрие за първата година около 500 работни места за млади доктори. Но трябва да седнем да работим по изготвянето на този проект с конкретни идеи и задачи за изпълнение.

Аглая, виждам, че храниш симпатии към мен - и аз храня същите към теб, но вместо да влизаме в лични конфликти, дай съвет. Но да не е от рода, бягайте в чужбина и подобни неща. Тези, които искат да заминат и да опитат щастието си навънка - ок!, но има, които искат да останат тук. Така че, дай някой съвет - ще ти бъда признателен, както и други, предполагам.  

Хм, съвет - имам рядката възможност да уча успоредно право задочно в България и в чужбина. Повечето ми съученици останаха в България, имам добър поглед върху много специалности, мои близки са преподаватели в СУ и Медицински университет. Не мисля, че нещо може да се коригира в докторантското образование, преди да се коригира качеството на висшето образование като цяло, морално остарялата му философия, учебници, преподаватели, програми, оборудване, достъп до чуждестранни издания и т.н.

Ето - право в СУ човек може да завърши с отличен успех и без да е изчел една единствена академична статия. Що за академично образование е това - избълват се кандидати, които си нямат представа как работи научната общност. Друг пример - последният учебник в България по Право на ЕС е от преди последната мащабна промяна на законите. Това не спира преподавателите да преподават право, което е вече неактуално. Да ви кажа, докато не започнах да уча в България, нямах представа защо се казва "чета лекции" - ами защото преподавателят буквално си чете от записките, няма академична дискусия, няма място за различно мнение, учиш си конспекта и толкоз. Имала съм случай, в който един доцент чете от учебника по дисциплината цели 3 часа, колегите го намериха за нормално.  В Биологическия факултет на СУ - нямаш избор особено много какви експерименти да залагаш, защото нямаш особено много оборудване. В МУ - още по страшно - университетът почти няма достъп до съвременни медицински статии, всички се ограничават до пейпъри със свободен достъп. Не, че в останалите университети има кой знае какво, но за медицинските специалности е направо страшно.

Та, няма как да има качествено докторантско образование, докато въобще липсва качествено висше такова.

ПС - Сега запя друга песен за Англия - били само от Оксбридж, ама нямали намерена работа предварително, но се чувствали спокойни, че ще намерят. Това е различно. И още нещо - на един докторант в Кеймбридж средната стипендия е 1000 паунда, цената на студентска квартира в същия град започва от 200 паунда на седмица. Моля сам изчисли за какво им стига е така наречената от теб стипендия-заплата. 

Ъм... циркулиращи професори???
От горния пост ми стават ясни две неща: нямаш си хал хабер от американската система на преподаване (няма такова животно циркулиращ професор, един професор получава работа и щатно назначение в един-единствен университет, може да изнася лекции по покана на други места, но да преподава всяка година на ново място е абсолютно изключено, ако е щатен. Само нещатните лектори прелитат от университет в университет, ама то това не е защото имат избор.) и лесно губиш нишката на онлайн дискусия. В Щатите съм аз. Аглая, с която ще те помоля да не ме бъркаш, работи в БАН.

Тонът, с който покровителствено ми обясняваш как стоят нещата в страната, в която ти не си стъпвал, а аз работя във висшето образование вече единайсет години, е изключително забавен.

Напълно съм съгласна с Макарон по въпроса за кокошката и яйцето: няма как да се промени положението на докторантите, без да се промени изцяло концепцията на висшето ни образование. Това обаче не го виждам как ще стане, след като дори младите, талантливи и работливи попълнения като Бобо нямат никакво желание да разберат наистина как точно работят системите в страните, на които искаме да приличаме. Не оттук-оттам лъжички непроверена информация с голяма доза сензационност, а истинско, критично проучване на информационната база. По научному, дет се вика, в края на краищата нали всички с това се занимавате? Миролюба Бенатова ви дала някакво интервю с отбрани момци в Оксбридж и вие на тази база правите генерални изводи за живота и науката. Нещо статистика да погледнете, по-широк сампъл да вземете, да намалите субективния елемент така... Няма, брате, това критическото мислене хич го няма.

За Англия са ти отговорили. Ще допълня за бакалавърските програми в САЩ. Погледнах програмата на университета, който съм завършила, за да ти дам конкретен пример от по-голям времеви диапазон. В моята катедра се предлагат същите курсове, които аз съм записвала преди 15 години. С малки изключения. И преподавателите, които са още там, водят същите курсове, които и преди водеха.

Дами, разбирам, че подчертавате дебело в своите коментари, че сте успели в своята кариера, както и че сте наясно с това как стоят нещата "навънка". От своя личен опит знам, че не е необходимо навънка да си, за да знаеш как стоят нещата. Не искам да влизам в излишен спор, защото това няма да доведе до никъде, а до задънена улица. Извинявам се, че обърках имената на дамите, коментирали моите мисли. Дамата в БАН ми се ще перспективата на дискусиите й да не бъдат по посока утвърждаване на твърдението на Дянков, че там има само престарели феодали... Аглая, мисля, че сте млад човек и моля ви, не се превръщайте във "феодален старец".

Интересно е, че се критикува в дадено отношение Англия и отчасти САЩ, а всички хукват там и има защо! Там, колкото и да е трудно, така поне разбирам от вашите коментари, е по-добре от БГ в образователно и кариерно отношение. Споделих неща за САЩ, които ги знам от първа ръка, но вие веднага побързахте като феодални старци да ми кажете: млък, ти нищо не разбираш, бе! Но няма значение...

Отново насочвам дискусията, ако желаете, защото виждам, че се измества, е към проблема за реализацията на младите доктори в БГ. Висшето образование скоро няма да се подобри в страната. Идеята отдолу-нагоре да тръгне реформата не сработва... Явно, че трябва по обратен ред. Цялата беда за нивото на висшето ни образование идва от това, че няма Центрове, които да развиват само наука. Ако има такива, то те са малко и продукцията им е незадоволителна. Идеята на проф. Илчев преди време бе СУ, а и други Университети, да създава наука, а не просто учените да "четат лекции" от Средновековието... Затова и идеята му бе да се обособят такива научноизследователски звена към СУ, в които само и единствено да се твори наука.

Подчертах, дами, че се включих в дискусията, за да се сондира мнение и да се вземат решения някакви, а не само да правим констатации. Тези констатации са вече направени и се правят опити да се преодолеят проблемите, но това е тромав процес, защото липсва мотивировка на самите преподаватели, която идва от нагласата на студентите. Последните търсят само диплома и нищо повече. Така че, отдолу-нагоре явно на този етап не сработва. Обратният процес е чувствително по-надежден според предварителни проучвания. Идеята ми бе да се включат в дискусията защитили доктори, които работят като продавачи, защото вярвам, че те искат да се занимават с научноизследователска дейност. Едва ли са написали дисертация просто за чист кеф?! С оглед на гореказаното, мисля, че единствено да се правят констатации за плачевното състояние на висшето ни образование, в това число и средното, та и прогимназиалното и основното, няма да доведе до нищо съществено в градивен аспект. Тази трагична картинка е пределно ясна. Но въпреки това, в страната ни има изключителен брой талантливи млади хора! Дори е парадоксално как в тази малка държава има толкова много великолепни млади, умни, надъхани интелигентни хора! Предлагам наистина да се насочи дискусията по посока на вземане на адекватни решения. Нека се включат и други и да се уточни след известен период от време дата, място и час за първа работна среща. Мисля и в други форуми да пусна подобна тема за дискусия, за да има повече мнения. Ще спомена още веднъж, че подкрепа за това начинание срещаме от най-висока държавна инстанция. Тази инстанция осъзна, че решенията не са надеждни предвид факта, че се дават от университетски даскали в напреднала възраст, които имамт в значителна степен различни виждания в сравнение с това на младите учени. От нас зависи всичко. Стратегия "2020" е надеждна и напълно приложима, стига обаче ние да си изиграем добре картите. Лесно е да тцъкаме и да казваме, че образованието ни е гола вода и съответно да бездействаме. Убеден съм, че ако формираме работни групи, нещата ще тръгнат в правилната посока. Може да е бавно, но затова пък ще е с категоричен темп.  

Тоест, ти си учил тук, бил си докторант тук и си преподавал тук? Това значи от първа ръка.
Да, абсолютно е задължително да имаш пряк контакт с обективна информация за нещо, за да можеш да твърдиш, че си запознат с него. От постовете ти е очевадно, че за принципите на обучението в САЩ си в голяма грешка. Не го казвам, за да ти скършвам хатъра, а за да ти посоча, че има нужда да попрочетеш и понаучиш доста по въпроса, преди да изказваш компетентно мнение. Това, че ти, вместо да поискаш източници и подробности, се фръцваш обидено, е много показателно.

Мда, тагадък, тагадък в съвършено грешна посока....

Добре, в България има университет, който работи по американски тертип (АУБ). И работи добре. Половината от преподавателите са българи.

Иана или Яна, очевидно дискусията не води до нищо добро... Не се фръцвам! Извинявай, че се осмелих да изкажа твърдение относно обучението в САЩ в широк план. Моля да ми простиш за дързостта ми да давам мнение предвид твоето. Явно нещата в БГ наистина трябва да се затрият и младите хора да бягат в чужбина.

Към дамата, която коментира, че посоката е грешна. Добре, но кажи коя според теб е правилната. Но не те задължавам за това, ако прецениш отговори.

Предлагам да възвеличим американския начин на образование в университетите и да приключим дискусията...