Докторантурата

  • 391 368
  • 2 432
# 1 275
Здравейте,
От няколко години все разглеждам възможности за докторантура в областта на маркетинга, но не ми достига смелост да се реша и с това. Можете ли да ми препоръчате къде в София имат добра докторантска програма по маркетинг. И другият ми въпрос е може ли докторантурата да се съчетае с работата и семейство с едно малко дете. Работата ми е натоварена, средно управленско ниво, ръководител съм на проекти, рядко имам  командировки, но пък може да случи в продължение на 2 месеца да имам всяка седмица и след това 4 месеца нито една. Семейството и детето са ми опора, но и искат моето внимание. Искам да стана докторант, защото просто ми е мечта.  Харесвам маркетинга като област, харесва ми да изследвам, анализирам и планирам.

Мога да споделя за себе си, като пример, но не съм сигурна дали това би било полезно. Докторатът ми беше в чужбина, друга специалност, а зависи и кой ти е ръководител, какво му е натоварането и още много други. Аз съчетавах докторантурата с пълен работен ден, идвало ми е в повече на моменти. Ако имах и дете в същото време - категорично нямаше да смогна. Също така защитих 2 години по-късно.

 Peace Подкрепям
Аз на втората година не издържах и напуснах работа защото бе непосилно да съчетавам работа, дете, семейство и докторантура. Изолирах се, имах усещането, че затъпях, бях и съм нещастна и неудволетворена.

За мен цялото това писане е огромна грешка, което погълна 5 години от живота ми, изгубих тонове нерви, развих куп заболявания и още не му виждам края. Рядко съм ненавиждала нещо като това!  Rolling Eyes

Приятелски съвет - ХИЧ И НЕ СЕ ЗАХВАЩАЙ! ooooh!
На това трябва да се подлагат само хора, чиято работа в университет в последствие е сигурна и това е крачка от израстването им.
Виж целия пост
# 1 276

 Peace Подкрепям
Аз на втората година не издържах и напуснах работа защото бе непосилно да съчетавам работа, дете, семейство и докторантура. Изолирах се, имах усещането, че затъпях, бях и съм нещастна и неудволетворена.

За мен цялото това писане е огромна грешка, което погълна 5 години от живота ми, изгубих тонове нерви, развих куп заболявания и още не му виждам края. Рядко съм ненавиждала нещо като това!  Rolling Eyes

Да, докторатът е доста самотно начинание, дори и за по-интровертен тип човек. Поне 50 пъти съм си казвала, че съм на път да се откажа, по-често към края, всъщност най-вече тогава. Може би защото и вече бях толкова уморена от това да разчепквам една и съща тема в небивали подробности, които дори няма да включа в дисертацията си. Главата, в която бях вложила месеци старание и най-много харесвах, отпадна по препоръка на изпитната комисия. Всъщност и научната ми я харесваше най-много.

Ако сега трябва да избирам пак - категорично не. Няма да имам сили. Но пък опитът ми беше наистина ценен, погледнато след няколко години време. Преди защитата почитвах във форум опит на други докторанти в чужбина, на които също предстоеше защита. Също споделяха, че са уморени, не много уверени какво точно се е получило, не особено сигурни, че ще защитят. Не знам, вероятно има такъв момент, в който човек се умаря да чака развързката - години наред. И пак е до човек.
Виж целия пост
# 1 277
За мен цялото това писане е огромна грешка, което погълна 5 години от живота ми, изгубих тонове нерви, развих куп заболявания и още не му виждам края. Рядко съм ненавиждала нещо като това!  Rolling Eyes
Защо продължаваш? Аз бях в същото положение - работа, докторантура, дете..Докторантурата не беше със стипендия и затова продължавах да работя. Разбих си нервите, от непрестанното напрежение, че винаги нещо трябва да се прави, винаги имах работа, не знаех какво е почивен ден. Ако решах някой ден да почивам се чувсвах гузно. И така към 5-6 години. Накрая зарязах нещата. Не съжалявам, 2/3 от дисертацията е написана, пък и изследователския процес всъщност е приятно занимание. Но можех да се наслаждавам на уикендите си през тези години, а не да вися пред компютъра и в библиотеките.
Виж целия пост
# 1 278
Здравейте!
Не съм и предполагала, че и такива теми се обсъждат тук! Simple Smile За мен, преди да родя, БГ мама беше нещо като сбирка на истерични жени  Blush
И аз съм от тези изгубили няколко години в докторантура - толкова много пропуснати мигове, емоции, срещи с любими хора. А сега стоя и се чудя защо ми беше всичко това, след като дипломата ми хваща прах в шкафа.
... връщам се да ви чета
Виж целия пост
# 1 279
Ами просто обичам да довършвам нещата.  Rolling Eyes Дори скучните книги и тъпите филми дочитам/доглеждам! А трябва да се отчисля /имах стипендия/, а при нас отчисляването е с готова работа. Та  като е готова що да не я защитя?
Дипломата ще прибера и забравя най-вероятно.

Една душа да спася и ще съм щастлива - това не е развитие или израстване. Това е пълна загуба на време!  Hug
Виж целия пост
# 1 280
Откровено казано, малко съм изненадана какво чета като "съвети" в последните постове - в крайна сметка, не е лошо да споделиш твоя опит, но защо другият да го очаква същото? След като споделяте опит, ще споделя и моя - моята защита вече е в ход, ще бъде в края на март, всички материали са готови и предоставени на рецензентите. Накрая всичко беше много трудно - може би около 10 пъти съм редактирала целия текст, понеже все изскачаше някаква грешка. Радвам се, че не се отказах, понеже в същия период ми боледуваха и двете деца. Тук веднага уточнявам, че и двете ми деца (едното е бебе на 6,5 месеца) са родени по време на докторантурата и само аз си знам какво ми е било да пиша и да ги гледам - още си спомням как пиша, а по-голямото ми дете ме дърпа за крачола Wink Имаше изключително близки до истерията моменти, но пак уточнявам, че ги гледам почти сама - без помощта на баби и дядовци постоянно около мен - и за друг човек с деца би било по-лесно, ако има на кого да ги остави.

Обаче въпреки трудностите, трябва да призная, че в момента, в който научният ми ръководител ми написа, че след стотици прочетени автореферати, моят му е направил особено впечатление, имах чувството, че мога да постигна всичко, чувството е неописуемо. Просто след 5 години къртовски труд, удовлетворението, че си завършил започнатото (или поне се надяваш да е така), не може да се опише с думи Blush. При това допълвам, че аз не съм асистент и засега няма възможност да стана, т.е. нямам практическа полза в това отношение. Но моето мнение е, че който има зрънцето талант, наистина е отдаден на този тип работа и иска да се занимава и в бъдеще с наука (дори да не е под формата на топло асистентско място - има толкова възможности за Post doc програми, за fellowship по целия свят и за други изследователски стипендии, докторската степен дава много предимства и не може да се сравни с никоя магистратурка, примерно), няма как да не направи избора да започне, и най-вече да завърши, докторантура. А това, че има хора, които не са за тази работа - това е нормално, за тях тя ще е тотално загуба на време. Аз лично не мисля, че има някакъв проблем с това - времето отсява тези, които ще имат реален принос и останалите, които просто ще се откажат. Така че моят съвет е човек добре да прецени за себе си дали има възможности, страст и време, които да посвети на науката преди да се захване. И дали разбира самата докторантура и наученото през този период за развитие и крачка нагоре. Peace

Само трябва да уточня още нещо за моята мотивация - докторантурата е в област с практическо приложение, така че определено би ми послужила и при търсене на работа извън университета. В български фирми не се надявам да я оценят, но в чуждите със сигурност PhD-то е предимство. Така че трябва да призная, че аз лично не бих се захванала с докторантура в типична научна специалност.
Виж целия пост
# 1 281
На мен пък докторантурата ми беше по-хубава и далеч по-спокойна от студентските години. Най ми тежаха разни бюрократични промени и неща, които не зависеха пряко от мен, но самият период беше чудесен. Но аз не съм работила друго през това време и нямам деца. Всичко ми харесваше - изследването, писането, анализът, преподавателската работа, участието в проекти. Нищо не ми е тежало и реално погледнато можех спокойно поне половин година по-рано да защитя. Нарочно отлагахме и протакахме, тъй като беше започнала новата учебна година и нямаше как да постъпя на работа.
Разбира се всичко е до човека. Толкова ми хареса, че навих и мъжът ми и той вече повече от година също е докторант. Може би само 1-2 месеца съм видяла трудности, тъй като гонех краен срок, свързан с отчет по проект. Тогава беше и голямото писане. През останалото време съм действала сравнително спокойно.
Социалният ми живот също не е страдал. Именно през този период излизах най-често и имах най-много социални контакти. В пъти повече от ученическите и студентските ми години.
Виж целия пост
# 1 282
Радвам се, че има хора на които им допада научното писане!  Hug
Виж целия пост
# 1 283
О, на мен също ми допада. Но това е за хора, които могат да отделят време за това и най-вече има кой да ги издържа финансово докато пишат. Не може работа с пълно работно време и едновременно с това докторантура и деца. Пък и честно казано, не бих си пренебрегвала децата само и само за да пиша. Да ми гледат гърба по цял ден - ами не, благодаря. Всеки си има приоритети.
Виж целия пост
# 1 284
Е, мен никой не ме е издържал и не съм работила допълнително. 450 лв чисто си е нормална към висока заплата за Свищов.

Но за децата съм съгласна на 100%.
Виж целия пост
# 1 285
Зависи от докторантурата - моята беше редовна, но работех паралелно (работа на ненормиран работен ден), така че мен поне никой не ме е издържал Wink А за децата - никога не са били пренебрегвани Wink Всеки ден са били навън и не са се отделяли от мен за повече от едно денонощие (цял един път Wink), така че всичко е въпрос на организация и максимално уплътняване на времето, и не е непостижимо Peace
Виж целия пост
# 1 286
Зависи от докторантурата - моята беше редовна, но работех паралелно (работа на ненормиран работен ден), така че мен поне никой не ме е издържал Wink А за децата - никога не са били пренебрегвани Wink Всеки ден са били навън и не са се отделяли от мен за повече от едно денонощие (цял един път Wink), така че всичко е въпрос на организация и максимално уплътняване на времето, и не е непостижимо Peace

Е, айде сега нека не се обиждаме на неорганизирани. Дали пък проблема не идва от това, че е възможно в един университет да има по-високи изисквания и ангажираност на докторантите. Wink

Виж целия пост
# 1 287
Зависи от докторантурата - моята беше редовна, но работех паралелно (работа на ненормиран работен ден), така че мен поне никой не ме е издържал Wink А за децата - никога не са били пренебрегвани Wink Всеки ден са били навън и не са се отделяли от мен за повече от едно денонощие (цял един път Wink), така че всичко е въпрос на организация и максимално уплътняване на времето, и не е непостижимо Peace

Пак стигаме до там, че зависи от много фактори. Някои деца имат нужда от/търсят повече внимание от значими възрастни. Каква е работата също не е без значение. А и на едно и също работно място двама души могат да се чувстват по различен начин, в зависимост от темперамент, взаимоотношения с колеги и куп други неща. Каква е докторантурата (катедра, фокус, какви проучвания има по въпроса) също е от значение. Ако се събират интервюта във високо рисков контингент, това може да отнеме много време. Има значение и какъв е научният ръководител. Някои откровено пречат, други са безценна помощ. В този смисъл аз за себе си обобщих, че работа и докторат ми беше максимума.
Виж целия пост
# 1 288

Е, айде сега нека не се обиждаме на неорганизирани. Дали пък проблема не идва от това, че е възможно в един университет да има по-високи изисквания и ангажираност на докторантите. Wink

Моят университет е в топ 50 (world rankings), ако това би помогнало на авторката да се ориентира. Но едва ли. Само един от факторите е.
Виж целия пост
# 1 289
Най-важният фактор е мотивацията и (простете романтическия изказ, но според мен е съвсем на място тук) любовта към писането, към обекта на изследване.

Чета в някои постове тук, че едва ли не науката е тегоба, лишение от нещо, пропуснати ползи. С подобна нагласа не се става добър учен. Обратно, науката трябва да носи удоволствие. В това е истинският смисъл на научното занимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия