Докторантурата

Здравейте,
имам няколко въпроса, много ще се радвам, ако можете да ми помогнете, а и ще съм много благодарен. Проучвам нещата за докторантурите.

1. в случай, че към докторантурата ми е подходено интердисциплинарно и обхваща проблеми на две науки, които са развити доста подбно, бих ли могъл да претендирам докторска степен в две направления (примерно право и физика)?

2. Мога ли да пиша докторантура по специалност, която не съм изучавал в университет и нямам балакавърска степен, нито магистърска (примерно, завършил съм история, а дисертацията ми е по биология)?

3. Някой има ли опит с докторантурите на самоподготовка. Колко склонни са преподавателите изобщо да ви дадат шанс за подобна изява?

Предполагам, че има значение и университета или института... аз съм завършил магистър в СУ.

Да се включа и аз най-вече към Krem4eto и Аглая Епанчина, но и да споделя малко попарващо ентусиазма инфо как се случват конкурсите за академични длъжности в България - понеже предполагам, че на повечето места е така.

Накратко, бях втори кандидат за длъжност "главен асистент" в един от институтите на БАН, в който по принцип при единствен кандидат за длъжността "главен институт" не е предвидено да се прави изпит, а се назначава съответния кандидат по документи. Съответно ситуацията е такава - обявяват конкурс за една персона от една от управляващите партии(силните на деня), която видите ли, на възраст около 40 години е решила да става доктор (след задочна форма на докторантурата, докато си е движила политическите дела явно ) и главен асистент. Общо взето, когато видях кои сме кандидатите в конкурса плюс прилежно качения въпросник за изпита (сиреч да се види, че си има правила на конкурса и той е съвсем, ама съвсем прозрачен) и ми стана ясно, че нямам шанс, но реших да отида, за да покажа себе си, пък и при все, че бях готова да ме оглозгат публично само и само, за да спечели другата Всъщност изпитът мина спокойно, имаше писмена и устна част, теглихме уж въпроси. но по общия тон, по отношението към мен и по гузното поведение на другата кандидатка всичко беше от ясно по-ясно Искам да добавя, че аз имам, колкото и нескромно да звучи, типична академична насоченост - диплома с пълно отличие, много и все оригинални в изследователско отношение разработки, редица участия в научни форуми, редактор съм в списания, ползвам четири езика и пр. и пр.. Другата кандидатка също има интересна биография, но е много разнопосочна и няма ясен академичен акцент. Изключвам факта, че за около 5 минути всеки професионалист може да отличи човек, който има научна насоченост и друг, който няма. Мисля, че вече се досетихте кой спечели конкурса - е, с малко, нали винаги е така, но спечели. За другия останаха двете седмици учене, лишаването на деца от внимание и горчивия вкус в устата, че всичко в България си е както си е било винаги и вероятно моделът ще си се репродуцира още дълго време все така, понеже е удобен на всички.  

Разбира се, имаше успокоителни слова как вероятно ще пуснат ново място за асистент скоро, как биха се радвали на сътрудничество и пр. приказки под шипковия храст, познати на всички ни, които ме накараха с двеста да избягам по-далеч. И изобщо не съм сигурна, че бих искала да имам нещо общо с подобна институция... А междувременно кандидатствам и в СУ и съвсем скоро ще мога да споделя впечатления и от там, които допускам, че няма да ме изненадат особено. Оппределено се чувствам омерзена от опита ми дотук

По мои наблюдения, в СУ няма нагласени конкурси. Там разчитат преди всичко на знанията, които показваш.

Зависи всъщност в кой факултет, аз говоря за ИФ и ГГФ - имам четирима познати, завършили докторантури там, всички ми казват, че се отнасят коректно и даже са много отворени и предразположени да ти помогнат, ако видят, че имаш потенциал.

Margarita1976, това съкращение "ИФ" - Историческия факултет ли визира? Ако да, моите впечатления са други. И са доста плътни - от над десет години (заедно с докторантурата) съм в академичната сфера, познавам добре хуманитарното ѝ поле: Историческият факултет... как да бъда по-мека... не държи първенство по почтени конкурси.

Мисля дори, че шансът в БАН е по-голям - не защото там нещата текат по мед и масло, а защото конкуренцията е по-малка в сравнение със СУ. Особено ако си кадър на БАН, ако докторантурата ти е протекла там, почти е сигурно, че в един момент ще продължиш професионалното си развитие там. Ако си от бунтарите обаче, ако се държиш твърде независимо - този процес ще се проточи във времето, назначението ще е съпътствано с пречки, при мен това траеше четири години.

Шехина, съжалявам, че се случи така с теб; опитах някак да те предупредя, макар че и не посмях да бъда твърде директна, за да не потисна ентусиазма ти; а и не знаех какви точно са отношенията ти с тези, при които кандидатстваш. Не се отчайвай обаче - тук съм абсолютно искрена. Ако си човек, който държи на академичното си развитие, който твърдо не се отказва от това поприще, въпреки перипетиите, ти непременно ще успееш. Имам колеги, които не сполучиха веднага; бяха докторанти в СУ, не ги назначиха там, минаха години, но те не се отказаха и сега работят в БАН. Има и обратни случаи: БАН-ски докторанти в един момент се оказаха на работа в СУ; пътят им не е бил лек, но в един момент се получиха нещата.

Разбира се, възниква и този въпрос (аз самата съм си го задавала): след толкова трудности какво удовлетворение получава човек? 500 лв. заплата. Струва ли си? Непосредствено след назначението си, предвид преживяното, може и да не усетиш никаква сладост. По-скоро омерзението към мафиотщината се засилва, ставаш по-краен, по-безкомпромисен. Но и това е полезно, защото аз сега всячески се опитвам да руша непочтеностите, които съзирам в системата; не мълча, не съм уплашена; на фона на "мълчащото мнозинство" и това е някаква форма на израстване.
Така че всичко ще се нареди: просто не се отказвай и пробвай на различни места. Дори и в БАН: в други хуманитарни институти; ходи на конференции, бъди социална, опознай колегията.

Да, за Историческия факултет се отнася - имам близка, която се дипломира като доктор по Етнология и скоро след това (може би нямаше и 1 година) стана асистент. Не е имала някакви връзки или нещо такова, гарантирам ви го.

Надявах се, че нейния случай не е някакво щастливо стечение на обстоятелствата, но като ви слушам, май така ще се окаже.

Здравейте и от мен, следя темата от известно време.
В момента се подготвям за кандидат-докторантския конкурс за допълнителен прием на докторанти, става въпрос за СУ.
Искам да попитам има ли сред вас докторанти във Философски факултет, катедра ПА? Кандидатствам за редовно обучение и на този етап ме интересува главно как минават изпитите, тежки ли са, тъй като конспектът определено е. Също така, ако успея, се интересувам и каква е заетостта на редовните докторанти или зависи от договорката с научния ръководител.
Изобщо, всякаква информация би ми била от полза, благодаря предварително! 

Здравейте!  Аз се водя асистент на свободна докторантура. Мисля,че вече съм изготвила достатъчна по обем научна продукция и се интересувам как бих могла да се зачисля. Също така дали има определено време от годината за това ? Когато ме зачислят ще получавам ли стипендия или заплатата си? Какви такси трябва да платя?

Здравейте, ами щом сте асистент, говорете с ръководителя на катедрата, покажете какво сте написали, обсъдете евентуално кой може да Ви бъде научен ръководител и ако всичко е наред,  се определя дата за катедрено заседание в близко бъдеще, на която представяте работата си и се зачислявате на свободна докторантура. Стипендия, естествено, няма да вземате  Само обучаващите се в редовна форма на обучение получават стипендия.

Благодаря за отговора. При нас информацията е кът и ми се е случвало да се сърдят, когато питам много,затова ми се иска да съм подготвена.
Някой може ли даде информация за кредитите, които се получават за статии и участия в конференции? А за участие брои ли се представянето на постерно съобщение?

Имам следното питане - Ако си задочен докторант в един университет, пречка ли е да си докторант на свободна подготовка в друг университет? УМОЛЯВАМ, ако някой знае, да сподели, че ми е много важно да разбера час по-скоро...!

Здравейте,


искам да попитам редовната докторантура зачита ли се за трудов стаж? От университета ли зависи това или от някой закон? Ако се зачита за трудов стаж, с какъв документ се удостоверява?


Ако някой е наясно, моля, да ми обясни. Благодаря предварително!

Не, не се зачита. По едно време можеше да си внасяш осигуровки и да се зачита, но вече тази възможност отпадна.

Може би зависи от университета, защото сега звънях в СУ и ми казаха, че мога да си направя вноски в НОИ, ако искам да ми се зачете за осигурителен стаж...

Може. По принцип имаше някакво решение от 2012, ако не се лъжа, според което не може. Вноските бяха само за пенсия и за мен нямаше смисъл да давам по 70 лв сега, които я получа-я не след 40 години.

Да ви се похваля - представих около 50% от цялостния си труд за самостоятелка подготовка и от СУ ми дадоха зелена светлина, но искат още малко да изработя. Ако до края на септември съм готова с около 70%, ще ме зачислят.