Докторантурата

С цялото ми уважение , бих искала да ви кажа колко ограничено мислите. Американската образователна система е далеч от качествена, а факта, че имат различни специалности, които нямат предназначение не би трябвало да се отнася за Изкуствознание (благодаря на съфорумката, която поясни). Като човек, живеещ с художници и скулптури, мога да кажа следното - те имат креативен багаж, полагат изключителни усилия, които ние (хуманитаристите) също влагаме, но по друг начин. Не смятам , че липсата на достатъчно академични знания би трябвало да бъде предпоставка за изказвания като Вашето. Инженерите (например) нямат такава креативност , а художниците в повечето случаи са добри в рисуването, но знания по точните науки им липсват, което не ги прави по-нисши от инженерите, които не могат една роза да нарисуват. Следвам вашето мнение - вие бихте казали - какво пък толкова? Един инженер извършва много повече действия от една художничка, той знае много повече формули от нея, а тя (нали няма УМСТВЕН БАГАЖ) е по-нисша от него, което води до дискриминация на специалностите. Едва ли сте влизали в Художествен факултет и сте видели за колко време се рисува една картина, а камоли да сте се поинтересувала от къде са дошли всички тези картини, фрагменти, йероглифи даже.

Това за стоенето в университета зависи и от ресурсите на катедрата и на университета. Аз например най-много време трябва да отделям за четене. Благодарение на информациинните технологии успявам да намеря повечето неща онлайн и в Народна библиотека ходя само за неща, които не са дигитализирани или в моменти, в които не искам никой да ме безпокои.

Работата по проекти на научния ми ръководител, освен някакви бонуси под формата на малки хонорари, ми даде допълнителна възможност за работа, която иначе сама щеше да се наложи да си намеря, а и да и вестирам средства лични в пътувания. Та и това човек трябва да си го прецени.

Водила съм упражнения, правила съм лекции, писала съм проекти към фонда и какво ли още не. Паралелно с това работя, както казах нещо близко до темата ми. Та въпрос н договорка, отношения в катедрата и мноооого други неща. Много е индивидуално.

Не случайно не съм споменала "Изкуствознание". Знам, че има такава специалност у нас (както и, примерно, в Русия и Италия - абе, там, където има изкуство) - и, както споменах, всъщност я намирам за интересна.
"История на изкуството" - точно с тази формулировка - е нещо доста по-различно... не е известно дали има изобщо някакво съдържание, различно от "chear leading" - както и, по дяволите, да се превежда тази глупост на български. Като цяло отговаря напълно на особено тъпите колежански филми.
И да, има аналогични (по безсмислие) специалности и у нас - ама аз не ги знам кои са. Не сме чак толкова смотани да се гордеем с тях и да правим филми за тях. Затова използвах "пословичната".




В специалностите, до които имам  някакъв допир, се искат поне 3 публикации в международни реферирани списания (по възможност с поне някакъв ИФ) и някакви цитати в такива... и това нямам как да стане ако се жонглира с времето... Да не говорим за медицината, където освен публикации (също международни) искат и (освен курсовете) отработени часове с пациенти - които са си, както и да го гледаме, 8 часа на ден (е, почти, май няколко часа по-малко седмично се пада заради смените) на 3 смени. Понеже повечето хора си вземат едновременно и специалност - тя има същото времетраене... приблизително... И, Бога ми, не бих искала да ме оперира човек, който преди да застъпи смяна е бил на смяна в кол центъра   , щото са си "организирали времето". Нито пък искам да си го представя с лабораторния атомен реактор на ХМС. А и техните стипендии са таман същите (имам приятелка, която кара там докторантура паралелно с мен - тогава поне стипендиите бяха еднакви, после май бастисаха реактора).

VintageBeauty, НЕ е изкуствознание. Не знам доколко изобщо имат такава специалност там - във всеки случай не и в "обичайните" университети / колежи. Племенникът ми (добре де, племенник на ММ) завърши инженерна специалност там - е, и при тях се е предлагала История на Изкуството... Все едно в УАСГ да има изкуствознание. Ми няма как да стане. Кои точно са специалностите в БГ, аналогично на тази, аз не знам. Не случайно не съм назовала конкретно такава. Но съм убедена, че ги има.


А, и още нещо. Това, че обичам музиката, няма да ми помогне да изсвиря или изпея и една нота. Моля, не бъркай критиците с творците. Първите имат познания (евентуално). Познания, каквито всеки може да придобие, ако има желание и прояви съответното търпение и положи нужния труд. Вторите имат талант. От Бога даден, нещо, което не можеш нито да научиш, нито да усвоиш по друг начин - или си роден с него, или не. Можеш да се усъвършенстваш, но не можеш да станеш нито художник, нито скулптор, нито каквото и да беше там друго, благодарение на университетско обучение.

Навремето правителството на Иван Костов обвърза стипендията на докторантите с МРЗ - 2,5 МРЗ, което си беше, така да се каже, ЕДНИ ПАРИ. Целта беше да се инврстира в наука и образивание и да се привлекат повече млади хора в науката. Беше добър старт, защото наистина се живееше добре с тези пари. Броят на докторантите се увеличи за един период от време. Беше си една средна заплата това. След това Негово Величество дойде на власт и първата им работа беше да отменят това постановление. Доколкото ми е известно, от тогава стипендията на докторантите почти не е мърдала, може би малко са я увеличили, но е далеч под 2,5 МРЗ, да не казвам, че е и под една. Но за какво ни е образование и наука? Кой ще гласува за Тиквата иначе?

Не е точно така, защото аз като бях студентка преди 10-12 години стипендията беше нещо от сорта на 200 лева, в момента е 500. Не помня кога я повишиха, но доста време беше над МРЗ, която до преди две години беше 310 лева бруто, а пред 2019 ще бъде 540 лв. Много хора, които учеха висше станаха докторанти, защото не можаха да си намерят друга работа по специалността. Някои не защитиха. Имаше такива, които защитиха и след като 3 години бяха взимали 450 лева, бяха поканени да работят за минимална заплата, която беше 310 лв. ... та сега положението не е точно такова. При всички положения както и да го въртим и сучем - тези пари са малко, та човек трябва добре да си помисли как точно ще прави доктората си и след това какво ще работи като защитил доктор.

Стипендията беше точно 2,5 МРЗ от средата на 2000 до началото на 2003 г. Което се движеше от 187 до 250 лева, като 250 беше най-дълго време. Знам, защото съм я взимала точно в този период. В момента, в който се смениха правителствата, стипендията остана 250 лв, а МРЗ се покачи. После дори и да се е покачвала стипендията, тенденцията е била наобратно. В крайна сметка сега ако е 450 или 500, пак е под МРЗ. Ако беше останало старото постановление в момента щеше да е 1275 лв. Къде са 500, къде са 1275? От януари МРЗ ако не се лъжа става 560 (не 540), което щеше да е много добър стимул за бъдещите докторанти. Изобщо за 450-500 лв не знам кой би се навил да прави нещо! Не знам как го мислят това, уж много ги е грижа за образованието, за учителите, а кой ще им образова учителите без пари?  Но това е положението в KLETATA MAIKA BALGARIA

Ами със сигурност имаше 4-6 години, в които беше по-висока от МРЗ.
Но честно казано не разбирам с тези изчисления какво помагаме на бъдещите докторанти. Много хора се навиват дори само заради тапията. Университети - за всеки вкус с критерии всякякви.

Това с увеличението го слушам от януари тази година. Още не се е случило

Да се увеличат стипендиите, разбира се, но и заплатите на назначените доктори, защото в един момент стипендиите станаха колкото възнаграждението за главен асистент. Сега увеличиха заплатите, но сумите пак са смешни - за БАН: гл. ас. - 600 лв. (на някои места 650), доц. - 700 лв., проф. 850 лв. (преди увеличението 690 лв.); към тези пари се добавят докторски 200 лв. (преди бяха по-малко), но пак е незначително, за да мотивираш докторанта да остане в институцията и да се занимава с наука. В СУ положението също не е цветущо.

Тези изчисления са защото по-горе се повдигна темата за заплащането. Казвам какво беше преди, какво е в момента и колко малко се влага в наука, при положение, че навсякъде тръбят колко пари се отпускали. Къде са тези пари, не ми е ясно.
В нашия институт гл. ас. взима 580, т.е. пак сме на опашката, щом някъде вече е 650. Дадоха някакво увеличение от 45 лв, което не е към заплатата, а отделно до м. декември и сега ни раздадоха някакви пари според атестациите за 2016 и 2017. Общо взето, тези, които атестираха, от комисията, така са си нагласили точките, че те да оберат парите. Примерно за преподаване 0 точки, за доклади 0 точки. Единствено ги интересува брой публикации и цитирания, и проекти. Има хора, които не си мърдат пръста, но само ги пишат в публикации проформа и хайде на хорото. Някак не е честно, но нищо не може да се направи.
 А докторски 200 лв окончателно ли е, или пак зависи от бюджета за 2019?

Може би не са окончателни тези 200 лв., но би било твърде унизително, ако ги намалят. 300 лв. е големият докторат, чувала съм, че в някои университети стига и 500 лв. Изобщо, както разбирам, най-зле са нещата в БАН и СУ, в университетите в провинцията заплатите са по-високи.
Но истината е, че реформи не се направиха в достатъчна степен; колкото и пари да се наливат в нереформирана система, ще е безсмислено. Аз съм доста радикална и по отношение на званията "академик", "чл. кор." - вземат за тях колкото депутатски заплати, а е за нищо, да не говорим и че някои от тези хора са осветлени агенти на ДС.

Вдигнаха стипендията с 50 лева през 2018 г.

За всичко съм съгласна с вас. Точно така е. Само дето заради разни хрантутници без публикации или с преписване на една и съща публикация 20 години, страдаме всички. 😒 аман! Ама и техните последователи така се научават, че може. После иди им обяснявай, че е редно поне по веднъж да се явяват на конференции с някакво проучване. Ново...

На мен обаче ми е напълно непонятно как хората се съгласяват да сложат някой шеф като съавтор на публикация. Разбирам, че се случва по-често в естествените науки, където съавторствата са по-обичайни, но са ми споделяли и за казуси в хуманитарните науки - докторант, млад учен пише публикацията и слага като съватор научния си ръководител, директора на институцията и пр. Ужасно ми се струва! То пък бива да си шубе, зависим, статуквонист, но да обслужваш мафиотски принципи по този начин, не бива.

Аз още като докторант се научих да не мълча по никой въпрос, в който ми се струва, че почтеността е нарушена. Имах спънки, разбира се, по-труден път, но пък си извоювах независимост, което ми се струва много важно.

И за проблемите при атестациите се обаждам - не че има особени следствия, но постигам известно дисциплиниране. Spastik Children, не може за преподаване и доклади да слагат 0 т., просто повдигни този въпрос на Общо събрание, не ги оставяй да надделеят.

В БАН докторските са 120, не 200. 200 май (а може и малко повече да са, не съм сигурна) са за голяма докторска (аналог. на "доктор на науките" от преди). В СУ (мисля) докторските (за "малка") са към 300.

В БАН докторските са 200 в момента от началото на 2018. Вие от кой институт сте, че ви държат още на 120?
Аглая Епанчина, за атестациите доклад и преподаване се броят, но за парите, които ни дадоха този месец, не се броят под предлог, че като сме водили лекции или упр. някъде, от там са ни платили. Беше повдиган този въпрос многократно, но не се получи. За рецензии също 0 лева. Само публикации, цитирания и участия в проекти.
Бая некадърници има, които да се присламчили към няколко работни групи и вършат някаква рутинна работа. Нещо измерват, нещо изчисляват, лаборантска работа, едно и също. И от 5 места ги пишат в публикации. Накрая, като дойде време за отчета, с по 10-15 статии, да се чудиш как са толкова работни.
Отделно с това писане на тоя и оня в публикация, само защото е шеф.... Ние в нашата лаборатория осиротяхме, така казано. Шефовете отдавна ги пенсионираха, а тези, които трябваше да ги заменят са в чужбина. 4 човека сме само и ни присламчиха към друга лаборатория формално с друг шеф, но си останахме като самостоятелна група. С колежката се мъчим сами, имаме още 1 момче асистент, но е малко мързелив и другия колега  който е по техническата част -пише програми и сглобява апаратура. Мин. година спечелихме 2 проекта, аз ръководя единия, колежката другия. Много работа, ужас е, няма кой да ни помогне, всеки се скатава. Експериментите въртя, резултати обработвам, литература чета, кога да пиша, то не остава време... Та в такива моменти ме хваща яд на хрантутниците. Отделно като писах проекта ми трябваше ендокринолог и ходих до Майчин дом, говорих с конкретен човек. Оъначало мислех да ги пиша партньори. И като се почна: пиши тоя шеф, оня шеф, тоя началник, оня началник... Питам за какво са ми толкова хора, 1 човек ми трябва само да ми праща пациенти, те какво ще правят. Каза,  че нищо, само да ги пиша в публикации. Е мерси, ама няма нужда. Писах го него участник и без партньори спечелихме. 10 маймуни в публикация, хайде стига...