Докторантурата

  • 360 540
  • 2 261
# 900
Не, това не е право на избор. Защо ти да имаш право на избор, а този, който е защитил докторат, но не е назначен, да няма?

И друго: като не защитаваш, ти не се развиваш, стоиш си постоянно асистент. По този начин блокираш развитието и на академичното звено, чийто естествен ход е да произвежда докторанти, после асистенти, доценти, професори. Разбирам, ти може би искаш само да преподаваш, да не се занимаваш с чисто научна дейност, но тогава не стой в университета, а иди в училище и преподавай. Преподавателят в университет би следвало не само да преподава, но да има и друга академична активност, да пише статии, книги и пр.

petiaivanov казва, че някои асистенти без докторат имали много публикации, включително и в реферирани издания. Чудесно, тогава една дисертация от 200-300 страници не би следвало да има се опре.

200-300 страници? Може би имаш предвид голяма докторска дисертация? Иначе, с другото което си казала, съм съгласна.
Виж целия пост
# 901
Не знам как е в областта на естествените науки, но при хуманитарните (в България) обем от 300 страници се смята за приличен. Моята дисертация беше горе-долу толкова, малко по-голяма. На мъжа ми беше над 400 страници. Бях на защита в Сърбия на познат историк, който беше написал дисертация от над 500 страници.

П.П. Говоря за малък докторат.
Това не значи, че някой не може да мине и по-"тънко"; даже обсъждахме създалата се възможност с този закон асистентите без докторат да предадат нещо малко и да получат докторска степен.
Виж целия пост
# 902
Не знам как е в областта на естествените науки, но при хуманитарните (в България) обем от 300 страници се смята за приличен. Моята дисертация беше горе-долу толкова, малко по-голяма. На мъжа ми беше над 400 страници. Бях на защита в Сърбия на познат историк, който беше написал дисертация от над 500 страници.

П.П. Говоря за малък докторат.
Това не значи, че някой не може да мине и по-"тънко"; даже обсъждахме създалата се възможност с този закон асистентите без докторат да предадат нещо малко и да получат докторска степен.

Тук не мога да се съглася с теб за "тънкото". Мисля, че качеството е важно, а не количеството. Работила съм в доста университети в Европа и такова чудо, като дисертация над 200 страници няма. То е просто смешно и ненужно.  Явно съветското присъствие в нашата наука и медицина, ще продължава да оказва пагубно влияние още години наред. Хората тук са все още със "широко затворени очи", така мисля аз.
Не ме разбирай погрешно, но намирам за ненужен тормоз за един докторант да напише толкова голяма дисертация. Аз бих акцентирала върху това, нещата да бъдат публикувани в строго специализано научно издание, за да могат да видят "бял свят" и да станат достояние на научната общост. Иначе стойностни резултати, ще си останат да си отлежават в прахоляка, на една "дебела" дисертация и рискуват за бъдат забравени завинаги. Трябва да се търси златната среда за една дисертация. Да се подбере добре темата, да се направи един обзор, който дава добра информация, собствените резултати да бъдат подчертани, без излишни 'локуми"...
Виж целия пост
# 903
А защо не можеш да приемеш, че една по-голяма дисертация също може да има нужните научни качества?
И никой не е казал, че обемът е най-важното нещо; че трябва да се гледа той, а не съдържанието. Казвам само, че в моята област дисертации от 200-300, че и повече страници са нещо типично. Сред тях има слаби, има и добри.
Впрочем, моята дисертация от около 300 страници е публикувана като книга и всеки, които иска, може да прецени качествата ѝ. За книгата излязоха и рецензии, така че имам и външна гледна точка. И никой не ме е съдил за това, че е голяма.
Виж целия пост
# 904
Руското влияние се оказва смазващо за моята научна кариера, засега.... Confused
Виж целия пост
# 905
А защо не можеш да приемеш, че една по-голяма дисертация също може да има нужните научни качества?
И никой не е казал, че обемът е най-важното нещо; че трябва да се гледа той, а не съдържанието. Казвам само, че в моята област дисертации от 200-300, че и повече страници са нещо типично. Сред тях има слаби, има и добри.
Впрочем, моята дисертация от около 300 страници е публикувана като книга и всеки, които иска, може да прецени качествата ѝ. За книгата излязоха и рецензии, така че имам и външна гледна точка. И никой не ме е съдил за това, че е голяма.


Може би не се изразих достатъчно ясно. Не смятам, че такива количества трябва да се приемат като стандарт. Казвам го по повод изказването ти, че някои се опитвали да минат "тънко".
А за публикуването им като книги - добре, чудесно, но това не е финасово по силите за много хора.
Виж, целта ми не е да споря с теб. До голяма степен приемам мнението ти. Просто, с този нов закон се създадоха предпоставки много хора, които не заслужават, да се сдобият с научни степени. А хората в заварено положение не са виновни. Просто системата им е позволявала, те не са извън закона. Даже аз си спомням времената, когато за да станеш асистент без докторска степен, трябваше да имаш няколко публикации, участия в научни мероприятия, да държиш изпит и т. н.
Както казах и по-горе, мисля, че едно редовно атестиране и приемане, и спазване на правила относно неработещи паразити, много лесно ще очисти системата и ще има място за кадърните хора.
Виж целия пост
# 906
Аз отново повтарям - типичен обем в областта на литературата, историята, философията, в рамките на България - е 200-300 страници. Няма регламент, но такива дисертации са масово явление. Винаги съм действала малко бунтарски, несъобразявайки се с клишетата, така че съм написала дисертация от 300 страници не защото някой ми е заповядал така, а защото толкова съм имала да кажа. Това е литература, писането е повече. Чувала съм, че в областта на естествените науки нещо гениално може да бъде направено в рамките на страница. В моята сфера не е така.

Но обемът съвсем не е най-важният критерий; разбира се, че съдъражнието е онова, което трябва да се има предвид.

За издаването на книги: моята е публикувана на конкурсен принцип - има "Помощ за книгата", ФНИ. За съжаление, последната сесия на Фонда беше силно компрометирана. Стана истински скандал. Но смятам, че ако имаше работещ Фонд, ако нещата бяха наред, тъкмо това е принципът - конкурсите.

За съветския модел в българската наука съм съгласна, наистина е пагубен. В БАН учените продължават да търсят новата Людмила Живкова... Соцносталгията е голяма и скапва много неща.

Атестирането наистина е наложително. Но засега от него не следва нищо. Паразитиращите намират начин да отчетат научни постижения. Не знам как го правят, но успяват.
Виж целия пост
# 907
имам против това по-скоро, че се приемат страшно много докторанти ... които имат своите амбиции и в един момент става ясно, че е по-добре да забравят за тях и толкова. Независимо дали успеят да защитят, шансовете им за кариера в университета са много малко, просто защото места няма.

Шехина, това не е проблем само в България, а навсякъде. И е част от пазарната икономика. Тръгват много, отпадат много, реализация в тази сфера си намират само някои. В САЩ официалната статистика е, че само 30% от започналите докторанти получават степента си, а след това само 15% от научните и 30% от хуманитарните доктори започват щатна работа в университет или колеж. При това говорим за огромна страна, с хиляди университети и колежи и с огромна мобилност на работната ръка. Моят опит е само такъв и затова за мен това е реалността. Има ли страна по света, където да има работещ модел на подготовка и наемане на докторанти, в който всеки с желание и качества непременно да получава работа след завършването? Аз не съм чувала за такава, но пък ще радвам да науча нещо ново.

petiaivanov, тук също хуманитарна дисертация върви обикновено около 200 страници. В някои области може да е много повече - в антропологията, например, пишат многотомници по 1000 страници и това се приема за съвсем нормално. В психологията и точните науки често са под 100 страници. Естествено, броят на страниците не е непременно свързан с качеството, а с конвенции на съответната дисциплина. Това, че си написал 100 страници дисертация по когнитивистика вместо 500 по философия, не означава, че си минал "тънко".
Виж целия пост
# 908
В Англия асистент можеш да станеш, само ако си защитил докторат или имаш особено големи заслуги към академичната общност.

Интересно. Моята информация беше, че в британската система ставаш лектор (еквивалент на асистент с постоянен договор, както в България), като кандидатстваш за такава работа и спечелиш мястото. Обикновено с изискване да имаш вече защитен докторат, но това май заиси от специалността (в моята съм виждала обяви за конкурси без изискване за докторска степен). Какво означава да имаш заслуги към академичната общност?


Да, това е била сравнително честа практика през 80-те години и преди това. Сега университетите рядко назначават лектори с магистърска степен, особено елитните такива (това и заради рейтинга им). Отделно конкуренцията за едно място в Англия също е жестока, кандидатстват много доктори.

Аз имах научен ръководител с магистърска степен през първата година (пенсионира се). Човек с много високо ценени публикации и консултиращ правителствени агенции и звена и такива на ЕС. Ако имаше как – искаше ми се той да ми е ръководител до завършване. Минало-свършено.
Виж целия пост
# 909
Предварително се извинявам, ако звуча като плоча, която плаче за смяна, но нямам опит с български учебни заведения. В Англия дължината на дисертацията зависи от катедрата, но и всеки университет си има изисквания за минимален обем. Не е проблем да развиеш тезата си в много по-малко страници, но пък трябва да е наистина изключително оригинална. Рядко срещано е това и не е целта на една дисертация. Моята беше от порядъка на около 300 страници, но попадаше в категория "интер-дисциплинарни" и броя страници, ако надхвърля минимума, не е от съществено значение.
Виж целия пост
# 910
Ох, и моята дисертация е сравнително голяма за областта. Хем, махнах доста, хем стеснявах нееднократно предмета и обекта. Даже сега критиката ми в част от становищата е именно за големия обем. А по принцип не пиша обстоятелствено и не разтягам локуми, напротив мнението на цялото жури е, че стилът и езикът са стегнати. Ама...минало-свършено. При мен тежест оказва графичният материал, който си е доста, но предвид специалността, мисля че е нормално. Да сравнявам чисто икономическа дисертация, с такава, в която има и технически елементи по отношение на обем също не е много правилно. На мен схемата на 1 система ми отнема 1 страница, а за обясненията й да не говорим...
Виж целия пост
# 911
Момичета, не успях да изчета цялата тема, но имам въпрос - какви са тези такси, които обсъждате? Доколкото аз съм запозната на докторантите се изплаща стипендия около 400-500лв на месец, а от повърхностното четене на темата оставам с впечатление, че докторантите трябва да плащат на университетите някаква такса Rolling EyesИзвинявам се, че не прочетох всичко, но нека тези, които са наясно с процедурите да ми отговорят, защото в момента се колебая дали да кандидатствам за редовна докторантура Hug
Виж целия пост
# 912
Докторантите редовно обучение заплащат такса обучение през първата си година - различни са при различните ВУЗ-ове. При мен в СУ, хуманитарна специалност, таксата беше около 1000 лв. Втората и третата година обучение не се плащат Peace
Виж целия пост
# 913
Таксата 1000 лв. за година ли е? А, каква е таксата при задочно обучение? И тя ли се плаща само първата година или през цялото обучение?
Виж целия пост
# 914
Таксата е годишна, да, доколкото си спомням я платих на две вноски до изтичането на първата година Wink Конкретно за моя факултет и специалност виждам, че в момента таксата за редовно е 1107 лв, а за задочно - 370 лв. Най-добре е да си провериш размера на таксата в сайта на твоя университет Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия