Докторантурата

Защо да ни карат, всеки има право на избор

Не, това не е право на избор. Защо ти да имаш право на избор, а този, който е защитил докторат, но не е назначен, да няма?

И друго: като не защитаваш, ти не се развиваш, стоиш си постоянно асистент. По този начин блокираш развитието и на академичното звено, чийто естествен ход е да произвежда докторанти, после асистенти, доценти, професори. Разбирам, ти може би искаш само да преподаваш, да не се занимаваш с чисто научна дейност, но тогава не стой в университета, а иди в училище и преподавай. Преподавателят в университет би следвало не само да преподава, но да има и друга академична активност, да пише статии, книги и пр.

petiaivanov казва, че някои асистенти без докторат имали много публикации, включително и в реферирани издания. Чудесно, тогава една дисертация от 200-300 страници не би следвало да има се опре.

Аглая Епанчина, няма как да не съм напълно съгласна с мнението ти. Не мисля, че за един амбициозен и способен асистент е толкова трудно да защити дисертация, а след като няма възможност или не желае, е редно да даде път на някой друг, който е положил тези усилия. Разбира се, всичко това е идеализъм, а реализмът е, че няма луд, който да освободи държавното си асистентско място, ако ще и условията да не са идеални, затова пък работата е относително сигурна...

На мен ли говориш? Аз съм зачислена и пак казвам -  с право на избор, да драпам за науката, или да си тръгна.

Аз изначално попитах какво е споразумението? Ако опцията е: защитаваш докторат и оставаш в университета - съгласна съм; ако обаче опцията е - не защитаваш и оставаш, не съм съгласна. Защото има много талантливи млади (и не толкова млади) хора, защитили дисертации, готови и да преподават, и да пишат академични трудове, които остават извън институцията. А вътре в нея е пълно с некадърници и мързеливци. Не искам да генерализирам, но от тези типажи има премного.

Ако можеш да копираш един линк, точно към този текст, ще съм много благодарна. Факт е, че при нас на всички асистенти им беше поставено условие да защитат докторат. При нас не беше възможно човек без докторат да е гл. асистент. Единствено асистентска позиция беше възможна. Сега и това не може.

И като не си съгласна, та какво?    

Извинете, но ми е много странна тази дискусия. Законите в България към момента са такива - асистент се назначава на постоянен договор. Ма не бил най-добрият възможен, ма след него идвали други по-добри, ма спрял да се развива - няма значение. Това са законите. Ако не ви харесват, пробвайте да ги промените - влезте в политиката и си поставете за цел да реформирате висшето ни образование. Или изкласете до административни позиции и оттам променяйте нещата (само дето наблюденията ми отдалече са, че като стигне някой до позиция с глас по тези въпроси, изведнъж му се променят приоритетите).

Ако пък не ви се влиза в политиката - елате в американската система. Тук асистент се назначава на изпитателен срок от шест години (или, в зависимост от университета, два последователни от по три години) и след това се оценя работата му и му се дава постоянен договор (обикновено едновременно с това го правят доцент). И пак е подобно положението - не са рядкост хората, които шест години бачкат като луди, докато си получат договора, и после цял живот си клатят краката до пенсия, а в същото време пълчища новоизлюпени доктори не могат да си намерят асистентско място и преподават на хонорар за жълти стотинки или изобщо напускат академичната сфера. Това е положението. Навсякъде по света. Няма идеална професия.  

И според мен така е редно. В Англия асистент можеш да станеш, само ако си защитил докторат или имаш особено големи заслуги към академичната общност.

Интересно. Моята информация беше, че в британската система ставаш лектор (еквивалент на асистент с постоянен договор, както в България), като кандидатстваш за такава работа и спечелиш мястото. Обикновено с изискване да имаш вече защитен докторат, но това май заиси от специалността (в моята съм виждала обяви за конкурси без изискване за докторска степен). Какво означава да имаш заслуги към академичната общност?

ianajar пак нещо се развихри.
Тъкмо ми липсваше включването ѝ. 

значи явно са ме слъгали,защото ми казаха ,и по точно научния ми ръководител ,че нямам право на участие в проекти понеже съм обучаема,но явно не им се занимава ме клони да мисля , а и нали тогава и пари с мен ще делят от проект, и затова са ме излъгали  

DELI22, с абсолютна сигурност знам, че в проекти, финансирани от ФНИ, от Оперативна програма "Човешки ресурси" и пр. е желателно да има докторанти - дават се повече точки, а това значи и повече пари при наличие на такива или млади учени. При последната сесия на Фонда усилено се издирваха докторанти най-вече поради тази причина. Така проектното предложение се оценява по-високо.

Може би при теб става дума за вътрешни проекти, без външно финансиране. Но пак не пречи да бъдеш включена. Постави въпроса на по-високо ниво.

Ianajar, не знам защо мислиш, че не бихме искали да влезем в политиката и да променим нещата - ако има такава възможност, защо не? Аз лично нямам нищо против нито лично към асистентите (сред тях има и много сериозни и успешни хора), нито против постоянните им договори, имам против това по-скоро, че се приемат страшно много докторанти (заради таксата им на обучение и заради заплащането на научните ръководители за ръководство на докторант, а и за да се отчита някаква нАучна дейност), които имат своите амбиции и в един момент става ясно, че е по-добре да забравят за тях и толкова. Независимо дали успеят да защитят, шансовете им за кариера в университета са много малко, просто защото места няма. След като така или иначе асистентите (амбициозни и способни или не) няма да се конкурират с новите доктори, то се обезсмисля изобщо обучението на толкова докторанти и процедурите по придобиване на степен "доктор" - това май е най-малкото, което може да се направи, за да няма излъгани очаквания, мисля. Аз колкото докторанти познавам, май няма сред тях човек, който да не си мислеше за кариера в университета - за жалост, много бързо повечето се ориентираха в ситуацията и вече са наясно, че такава перспектива няма, освен ако не искат да са хонорувани асистенти, които по мое мнение не е кой знае каква алтернатива

Понякога даже има места (говоря за БАН), но казват, че няма. Разговаряла съм лично с предишния председател на Академията и той ми обясни, че има "банка със свободни места", които се пазят заради възможността да се появи някой отявлено талантлив човек, който трябва да бъде назначен. От институтите обаче в редица случаи крият тази възможност.

На мен тази тема ми се струва важна, при все че за Ianajar е безсмислена дискусия. Важна ми е даже не лично - аз съм главен асистент, доктор, на щатно място и, грубо казано, вече съм успешно институционализирана. Мъжът ми, който се сблъска с този проблем, работи успешно в чужбина, където явно намери по-голяма възможност за академично развитие. Обаче (независимо от личното "уреждане") проблемът стои, знам през какво трябва да мине един успешен докторант, за да бъде взет на работа. Колко ли талантливи хора са останали извън системата...

За тези, които не си правят труда сами да търсят и да четат:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. (1) Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.;
изм., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990
15
г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Всички права на лицата, като заплащане,
предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните
звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и
научните звания, се запазват.
(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Трудовите правоотношения на лицата по ал. 2,
които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна
длъжност и притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните
степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности:
1. за "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен
сътрудник" I, II и III степен - на академичната длъжност "главен асистент";
2. за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната
длъжност "доцент";
3. за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната
длъжност "професор".
(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Трудовите правоотношения на лицата по ал. 2,
които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна
длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за
научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности:
1. за "асистент", съответно "научен сътрудник" III степен - на академичната
длъжност "асистент";
2. за "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" II и I
степен - на академичната длъжност "главен асистент";
3. за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната
длъжност "доцент";
4. за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната
длъжност "професор".
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на
академичната длъжност "асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този
закон не придобият образователна и научна степен "доктор".