Докторантурата

Шехина, честито, минала си по-трудния етап!

Аз бях от докторантите по старата система, при които се произнасяше не жури, а ВАК. Беше доста безумно, защото 20-ина души от специалности, понякога нямащи общо с твоята, гласуват. Повечето от тях не познават текста ти. На моята защита (специалността ми е българска литература) имаше журналисти, русисти, всякакви. За лош късмет, в конкретния ден, бях втора защита и на хората от ВАК им беше омръзнало. Точно преди защитата един от гласуващите отишъл при майка ми и ѝ казал, че ще гласува против, защото не можел повече да издържа цял ден да се занимава със защити. И после имах наистина глас против. Не знам дали е дошъл от този човек, но е показателно за тогавашните практики.

Разбира се, и с журитата нещата могат да бъдат доста компрометирани: при благосклонност да ти назначат такова жури, което ще те подкрепи, и обратно - ако решат да ти навредят - да гласуват жури, което не е много "френдли". Но обикновено на етап защита на докторат нещата минават благополучно. После са по-сериозните драми: за хабилитация и пр.

И най-важното: намирането на работно място след защитения докторат, ако такова е желанието, разбира се, ако защитилият иска да се развива в академичната сфера. Тук идва трудността - да те назначат, защитата е много по-ниският праг за преминаване.

Това си е така, доста безработни доктори познавам. Или ако не безработни, то работещи нещо съвсем различно.

Момичета, благодаря за поздравленията! Имам още много работа, но дано наистина финалът е успешен

Иначе по темата, която сте засегнали - за ВАК-а преди, наистина беше леко абсурдна комисия в онзи си вид и добре, че вече не е така. Дали сега е по-лесно или по-трудно, това е трудно да се каже, но поне журитата са съставени само от специалисти в областта, а не от професионалисти в много широката област около темата на дисертацията. Чувала съм и аз за защити от типа на тази на Аглая Епанчина

А за реализацията - прави сте, че назначението във ВУЗ-а е далеч по-трудната част, но това се отнася предимно за търсещите реализация в академичната сфера. За щастие - моята дисертация е в по-прагматична и бизнес-ориентирана специалност, в която дори възможностите са повече извън университета отколкото в него. Разбира се, работата във ВУЗ е с висока социална значимост, а и всеки начинаещ изследовател мечтае за това, но не винаги има такава възможност в настоящия момент - при мен, примерно, е така, местата в катедрата са кът, затова и нямам особени подобни амбиции. А и все пак живеем възможности има и извън университета, и в чужбина и т.н. Но отново зависи от областта на работа. В моята област не познавам безработни, още по-малко с докторска степен

Здравейте.
Завърших магистратура (областта ми е ИТ) през декември и мисля. че вече ми е време за докторантурата Доколкото съм запознат на запад е честа практика големи компании да спонсорират научни изследвания, било чрез бюджет за самото изследване, било стипендии или стаж във компанията. Четох за подобни международни програми, някой запознат ли е от личен опит? Мислите ли, че е реалистично да се надявам , че голяма компания може да прояви интерес  да спонсорира докторанти в БГ ВУЗ (засега не мисля за ВУЗ в чужбина, поради липса на средства)? И друго - докторантура в частен университет? Ако някой има база за сравнение, моля да сподели отзиви и сравнения с държавните, защото по мое мнение в частните университети винаги е по-добре по всички параграфи:)

В частните университети няма държавни докторантури със стипендия. А напротив - плащаш си семестрите, като сумите не са по-малко от 1000 лв на семестър за редовна докторантура. Била съм докторант в НБУ и в никакъв случай не мога да кажа, че там е по-добре, даже напротив. Може би зависи от специалността все пак. Може пък ИТ-то да им е добро. За спонсорирането нищо не мога да кажа, но все си мисля, че за специалисти по ИТ винаги може да се намерят спонсори.

Здравей,


Докторант съм в БАН вече втора година. В самия конспект се прилага списък с литература след въпросите. Същото е след това и с докторантския минимум по специалността. Поне в моя институт конспекта се получава като приложение към писмо, с което се отговаря на молбата за допускане до участие в конкурса. Това става обаче след поне две седмици след като е изтекъл срока за подаване на документи, сформира се комисия, която ги разглежда и допуска до участие само одобрените по документи. След това се получава заповед за местото и часа на провеждане на изпита по специалността. След като се вземе този изпит, се назначава дата за изпита по език, трябва да има някоя секретарка, която отговаря за това (не знам по другите институти как е, но нашата я гоним като диверсанти да си свърши работата, че и я проверявам след това, много се скатава...).
Колкото до изпита по език, ако имаш някакви познания по английски, не се притеснявай, ще го вземеш. До сега не съм чула за скъсан кандидат, а има доста такива от по-възрастните, които нямат никакво понятие от езика. За изпита трябва да си подготвиш книга примерно, в твоята област, от която изпитващите ще отворят на произволна страница и ще ти кажат от къде до къде да четеш и след това да преведеш. Ще те питат за произволни думи от текста какво означават, каква част на речта са, ако е неправилен глагол за формите му и неща от този род. На края малко събеседват с теб на тема какво работиш, каква е темата на докторантурата ти, нищо страшно. От приемния изпит ти определят нивото и на тази база след това те викат за езиковия курс, на който до колкото знам (бях разпределена в най-високото ниво, за това не говоря от личен опит) се правят тестове, за доразпределяне в правилното ниво. Успех на изпитите

Здравей,

Съветвам те да провериш дали в конкретния ВУЗ, в който искаш да правиш докторантура, няма такова споразумение/програма с компания или организация. Мое мнение е, че е важен ръководителя на докторантурата ти, не конкретното място - частен или държавен ВУЗ, или БАН. Просто са различни годишните такси.

Благодаря за бързите отговори . А някой запознат ли е със стипендиантски специализации в чужбина - ред за кандидатстване, продължителност, критерии за подбор?

В общи линии зависи от броя на докторантите в катедрата ти и дали има преподаватели, специализирали в твоята област, които имат възможност да те поемат (натовареността им - преподаване, брой докторанти). Изисква се отличен успех от бакалавърска или магистърска степен - summa cum laude или cum laude, 2:1 or a First Class honours degree /зависи от страната, в която кандидатстваш и университета). Трябва да предоставиш препоръки, English proficiency test (освен ако не си учил в университет, в който обучението е на английски), както и research proposal. Всеки университет има различни изисквания, а за стипендии /doctoral studentships/ можеш да получиш информация от избрания университет.

При мен нямаше събеседвания, изпити на място и прочие. Кандидатстването отнема няколко месеца, в зависимост от това кога тече кампанията им.

По-горе се спомена, че е много важен ръководителят, подкрепям с две ръце.

Има в НБУ редовна докторантура със стипендия, която е 700 лв. Изпитите за прием по специалност и по език са стандартни, както навсякъде.

Бих искала да ви попитам, ако някой изобщо е наясно...

Възможна ли е опцията да си зачислен в свободна форма в един университет, да си взел успешно всички минимуми и в края на самата докторантура да се прехвърлиш в друг университет, където да защитиш? И какви са условията, ако е възможно?

Не знам дали се изразих добре или дали пък не говоря пълни глупости, защото за пореден път съм доста разстроена - непрекъснато ми се поставят ултиматуми, за да ми бъде "подарена" защитата - писане на книги (не специализирани, които не носят актив), подготвяне на документация за акредитация и т.н. Днес ми съобщиха за нова книга, както и че "всички работят за мен".
Зачислена съм с 50% готов труд и всичко сама, защото непрекъснато ми се казва: "Има време...млада си още...за къде бързаш".

Всеки ВУЗ има правилник, по който се обучават студенти и докторанти. Потърси го и го прочети. Ако си наистина в края и ти остава много малко работа до защитата, ти препоръчвам да изтърпиш и се задействаш да защитиш по-бързо. Говори с ръководителя си и му обясни какво искаш, той да ти каже какво очаква от теб. Дори да можеш да се прехвърлиш (в което се съмнявам, все пак докторантурата е навлизане по-дълбоко в конкретна тематика, която може да не представлява интерес в момента за друг университет), цялата работа със защитата ще се проточи още повече във времето, а и нямаш никаква гаранция, че на новото място няма да е същото или по-зле. Винаги можеш да се откажеш (проучи внимателно дали няма да има някакви финансови последствия). Успех!

Здравейте, имам въпрос. Когато те зачисляват към институт на БАН и си докторант
на свободна докторантура, полагат ли ти се някакви средства?

Стипендия се отпуска само за докторантите в редовна форма на обучение. Ако в института върви програма или проект и докторанта участва в него, може да бъде подпомаган финансово, при условие, че е заложено такова нещо в програмата/проекта.

Благодаря! Тъй като вече имам поглед върху какво ще ми е изпита, намерих си и литературата, се чудя колко дълги трябва да са развитите въпроси на самия изпит? Реално всеки един от моите въпроси е по цяла глава от книга, незнам дали ще успея да пресъздам цялата информация, а и времето дали ще ми стигне.... Дали имате спомен при вас как е било?