Докторантурата

  • 391 087
  • 2 432
# 1 470
Според мен всичко зависи от темата, на която ще е дисертацията. Моята вероятно ще бъде: “Лексиката на Софийската книжовна школа през XVIвек“. Основната ми работа ще се състои в това да правя наблюдения и обобщения.

Мисля, че не е толкова проблемна дисертацията, колкото покриването на докторантския минимум първата година.
Виж целия пост
# 1 471
Някой може ли да ми обясни накратко в какво се изразява докторантурата? Защото ме наплашиха с доста предположения, а няма откъде да разбера реално същността? Знам, че се пише дисертация, която се защитава накрая. НО наистина ли научната информация, която пишеш трябва ти САМИЯТ да я измисляш или я гледаш от различни учебници, книги и т.н.? 

Какво значи "да си я измисляш"? Това е научен труд, не художествена литература, т.е. трябва да се опираш на вече установени факти и изследвания, независимо дали ги потвърждаваш или отричаш.
В каква сфера искаш да правиш докторантура?
Виж целия пост
# 1 472
Да допълня, че в някои сфери се изисква оригинално авторово изследване на дадения проблем. Аз съм в икономика и съответно правих такова сред предприятия от определен сектор (при мен във финансовия).
Виж целия пост
# 1 473
Някой може ли да ми обясни накратко в какво се изразява докторантурата? Защото ме наплашиха с доста предположения, а няма откъде да разбера реално същността? Знам, че се пише дисертация, която се защитава накрая. НО наистина ли научната информация, която пишеш трябва ти САМИЯТ да я измисляш или я гледаш от различни учебници, книги и т.н.? 
Опираш се от досегашни изследвания по темата - книги, монографии, научни доклади, справочници и т.н. Вече като обобщения може да дадеш и нещо от себе си, но е добре да не противоречиш на вече утвърдени догми, защото научния ръководител и рецензентите могат да се заядат и да ти оспорят мнението. Е, разбира се, ако е нещо свързано с политика или икономика, където нещата имат динамичен характер, трябва да приведеш използваните текстове към реалността.

Като цяло събирането на информация е доста трудна задача, тъй като на български материалите са оскъдни и ще ти се налага да боравиш с чуждоезична (най-вече английска и руска) литература.

Моята специалност е в сферата на природните науки и се изискват теренни наблюдения и измервания - тук вече се дава по-голяма възможност да приложиш собствен подход и да направиш свои заключения.
Виж целия пост
# 1 474
Някой знае ли какво е най-високото ниво, за което се провежда курс по английски в ЦО - БАН? Трябва ли да има минимален брой записани, за да се осъществи курс за дадено ниво?
Виж целия пост
# 1 475
Margarita1976, малко малодушен изглежда подходът, който описваш: "да не противоречиш на вече утвърдени догми", само като "обобщение" да бъде личният ти принос. Дори не малодушие, а тотално изкривяване на жанра и смисъла на дисертацията, която по презумпция трябва да е приносно изследване; да посочва вече направеното от други, да борави умело с библиография (понякога и критично), но обезателно да казва нещо ново. Иначе е отбиване на номера, безсмислено занимание, вземане на пари (защото държавата плаща тези пари) без никаква обществена полза. Докторантът има различен статус от студента; докато последният може (макар че не бива) да си позволи да компилира, да послъгва, да представя чужди мисли за свои и това да не бъде санкционирано, изобщо да действа, колкото за вземане на изпита, докторантът следва да работи по-задълбочено, почтено и ангажирано; с повече отговорност.
Да, възможно е, при случване на проблемен научен ръководител или рецензенти, личното мнение да бъде балансирано, да настъпи конфликт дори. Освен това "личният принос" трябва да бъде научно аргументиран - има дисертации с невъобразими фантасмагории, които с право са критикувани от ръководителя, а докторантът тълкува това като "ограничаване на свободата" и потискане на "личното мнение". Тоест, има случаи всякакви. Но изискването за приносен момент остава, иначе няма полза от дисертацията.

Didi i Mitko, докторантският минимум, разбира се, е нещо сериозно, но главното усилие трябва да бъде насочено към дисертацията, защото изпитите минават и заминават, а текстът остава; после е добре да се превърне в книга; изобщо - той е лицето на заниманията ти.

Виж целия пост
# 1 476
Margarita1976, малко малодушен изглежда подходът, който описваш: "да не противоречиш на вече утвърдени догми", само като "обобщение" да бъде личният ти принос. Дори не малодушие, а тотално изкривяване на жанра и смисъла на дисертацията, която по презумпция трябва да е приносно изследване; да посочва вече направеното от други, да борави умело с библиография (понякога и критично), но обезателно да казва нещо ново. Иначе е отбиване на номера, безсмислено занимание, вземане на пари (защото държавата плаща тези пари) без никаква обществена полза. Докторантът има различен статус от студента; докато последният може (макар че не бива) да си позволи да компилира, да послъгва, да представя чужди мисли за свои и това да не бъде санкционирано, изобщо да действа, колкото за вземане на изпита, докторантът следва да работи по-задълбочено, почтено и ангажирано; с повече отговорност.
Да, възможно е, при случване на проблемен научен ръководител или рецензенти, личното мнение да бъде балансирано, да настъпи конфликт дори. Освен това "личният принос" трябва да бъде научно аргументиран - има дисертации с невъобразими фантасмагории, които с право са критикувани от ръководителя, а докторантът тълкува това като "ограничаване на свободата" и потискане на "личното мнение". Тоест, има случаи всякакви. Но изискването за приносен момент остава, иначе няма полза от дисертацията.

Didi i Mitko, докторантският минимум, разбира се, е нещо сериозно, но главното усилие трябва да бъде насочено към дисертацията, защото изпитите минават и заминават, а текстът остава; после е добре да се превърне в книга; изобщо - той е лицето на заниманията ти.
От личен опит казвам какво съм изпитала - предложих на обучаващото звено текст с доста мои наблюдения, включително и теренни измервания, в следствие на които се оказа, че има несъответствие между изследването и един от трудовете, които бях цитирала по темата и съвсем логично беше в текста да изкажа несъгласие, но научният ми ръководител буквално ме принуди, ако искам по-скорошно зачисление, да си преправя почти из основи текста, за да не "противореча" на еди кой си професор, който написал въпросния текст, нищо че въпросното издание беше от 60-те години на миналия век. Случаи всякакви наистина, да не объркваме жената, при нея може да е различно, а и много зависи от областта, в която се пише.
Виж целия пост
# 1 477
Аз имах щастието да работя с научен ръководител, който цени много мнението ми. Разбира се давала ми е насоки, но основните тези, приноси, изводи и т.н. си останаха в първоначалния вид. Някои от елементите противоречаха на мнението на единствения ни проф. дин. в катедрата, той го заяви, но въпреки това тези неща си останаха, защото това беше моето мнение и защото намерих солидна писмена подкрепа от страна на други учени за него. Та не навсякъде е така, както описваш.
Виж целия пост
# 1 478
Докато чаках защитата си, бях подложена на сериозен натиск от страна на едно важно лице да го цитирам в текста. Аз го бях цитирала, но, да кажем, 2 пъти. И се започнаха обаждания по телефона, упреци от типа: "Вие не ме уважавате, цитирали сте мен само два пъти, а Х - 4 пъти". Изобщо разговори на много ниско, направо обидно равнище, срамувам се да ги възпроизвеждам. Зависех от това лице институционално, имаше право да не инициира защитата, защото научният ми ръководител беше в странство - от години; след защитата ми също престоя години извън България; намекваха ми, че ще трябва да го чакам, а текстът ми беше готов. И тук, признавам, направих компромис: цитирах това лице още 2 пъти. Но това е единствената отстъпка, която направих. Като стигнах до издаване на дисертацията на книга, махнах всички цитати на въпросната - не заради отмъщение толкова, колкото заради това, че с времето ми се сториха още по-безсмислени.

В този смисъл разбирам и наличието на натиск, и нуждата от съобразяване. Аз само по този казус направих отстъпка, сега обаче и това не бих сторила.
Виж целия пост
# 1 479
Докато чаках защитата си, бях подложена на сериозен натиск от страна на едно важно лице да го цитирам в текста. Аз го бях цитирала, но, да кажем, 2 пъти. И се започнаха обаждания по телефона, упреци от типа: "Вие не ме уважавате, цитирали сте мен само два пъти, а Х - 4 пъти". Изобщо разговори на много ниско, направо обидно равнище, срамувам се да ги възпроизвеждам. Зависех от това лице институционално, имаше право да не инициира защитата, защото научният ми ръководител беше в странство - от години; след защитата ми също престоя години извън България; намекваха ми, че ще трябва да го чакам, а текстът ми беше готов. И тук, признавам, направих компромис: цитирах това лице още 2 пъти. Но това е единствената отстъпка, която направих. Като стигнах до издаване на дисертацията на книга, махнах всички цитати на въпросната - не заради отмъщение толкова, колкото заради това, че с времето ми се сториха още по-безсмислени.

В този смисъл разбирам и наличието на натиск, и нуждата от съобразяване. Аз само по този казус направих отстъпка, сега обаче и това не бих сторила.
Но това е ужасно .. долно и гнусно поведение и при това предполагам от страна на хабилитирано лице  Sick Направо са Ви използвали и при това са се възползвали, тъй като са имали управленски права над вашата дисертацията.  ooooh!

При мен не бяха чак толкова брутални, но пак налагат мнение и ако не им вървиш по свирката, няма да вземеш заветната докторска степен, което пак си е извиване на ръцете.  #2gunfire
Виж целия пост
# 1 480
Да, така е. В случая хабилитираното лице (за мое щастие) нямаше претенция да бъде цитирано с определена теза. Искаше просто да види името си, макар и в бележка под линия, да има толкова пъти споменаване на името, колкото и конкурентът Х. Това малоумие в някаква степен ми помогна, защото избрах възможно най-неутралните цитати, такива, които не влизат в противоречие с възгледите ми, но пък и не допринасят с нищо - просто "празни" цитати. И ги набутах под линия. Никак не се гордея с това - затова след процедурата мигновено ги махнах, няма ги и в книгата ми. Но нарочно разказвам за случая, за да стане ясно, че като говоря за отстояване на мнение, то не е защото ми е било лесно и докторантстването ми е било постлано с рози. Спомням си много добре конкретния компромис и той ми е за урок никога да не го правя отново. Да, със сигурност и тогава съм се съпротивлявала, щом лицето чак по телефона ми звънеше, но сега бих била по-радикална.

И съм: забелязах, че въпросното лице вероятно по по-изискан и фин начин си проси отново цитати от докторанти. В такива случаи, като чуя подобни "празни" цитати на конференция, в дискусията след доклада, го отбелязвам на всеослушание; и цитатите от този вид малко по малко намаляха. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 481
Някой знае ли какво е най-високото ниво, за което се провежда курс по английски в ЦО - БАН? Трябва ли да има минимален брой записани, за да се осъществи курс за дадено ниво?

B3. Има и максимален. Най-добре звънни по телефона на секретарката да те запише, да не се окаже, че няма места.
Виж целия пост
# 1 482
Да, така е. В случая хабилитираното лице (за мое щастие) нямаше претенция да бъде цитирано с определена теза. Искаше просто да види името си, макар и в бележка под линия, да има толкова пъти споменаване на името, колкото и конкурентът Х. Това малоумие в някаква степен ми помогна, защото избрах възможно най-неутралните цитати, такива, които не влизат в противоречие с възгледите ми, но пък и не допринасят с нищо - просто "празни" цитати. И ги набутах под линия. Никак не се гордея с това - затова след процедурата мигновено ги махнах, няма ги и в книгата ми. Но нарочно разказвам за случая, за да стане ясно, че като говоря за отстояване на мнение, то не е защото ми е било лесно и докторантстването ми е било постлано с рози. Спомням си много добре конкретния компромис и той ми е за урок никога да не го правя отново. Да, със сигурност и тогава съм се съпротивлявала, щом лицето чак по телефона ми звънеше, но сега бих била по-радикална.

И съм: забелязах, че въпросното лице вероятно по по-изискан и фин начин си проси отново цитати от докторанти. В такива случаи, като чуя подобни "празни" цитати на конференция, в дискусията след доклада, го отбелязвам на всеослушание; и цитатите от този вид малко по малко намаляха. Simple Smile

Повечето драпат за цитати, защото за да станат доценти/професори им искат определена бройка и не се усещат колко са жалки на моменти
Виж целия пост
# 1 483
Някой знае ли какво е най-високото ниво, за което се провежда курс по английски в ЦО - БАН? Трябва ли да има минимален брой записани, за да се осъществи курс за дадено ниво?

B3. Има и максимален. Най-добре звънни по телефона на секретарката да те запише, да не се окаже, че няма места.

Извинявам се, но за В2 ли става въпрос? А ако си по-високо какво правим? А ако е запълнена групата цяла година ли се чака?  #Crazy
Виж целия пост
# 1 484
Не е речено, че трябва да ходиш на тези курсове. Можеш да се явиш на изпита без да ходиш на курса. Чувала съм, че правят изпити 2 пъти годишно. До колкото знам сега през есента ще има дата(септември или октомври).
Вслучай,че решиш да ходиш на курса, най-добре е да се запишеш в по-ниското ниво (те са 2 нива). На по-ниското преподавателката е по-добра и разбрана.
Звънни на секретарката  и тя ще ти каже . 
Ако си по-високо ниво ще ти е по-лесно да се сдобиеш с документа за взети кредити.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия