Докторантурата

Критериите се снишиха последните 10 години. Защо ли - за да може тези, които са влезли и са им написали дисертациите сега да натрупат защитили докторанти ( за това се търсят толкова много) и да минат в следващата степен. Професор се става или със голяма дисертация ( което си е наистина трудно ) или с защитили 3 докторанта.
И в момента вървят всякакви съвети с поставели свои хора само и само да се произведе още един докторант.
Докато не се направи много сериозна реформа в образованието резултата ще е повече от плачевен!

И на мен ми предстои докторантура, но още не съм си взела кандидат-докторантския изпит и си търся преподавател, който да ми стане научен ръководител. През последните 12 години все мисля за докторантура, и 5 пъти се явих на кандидат-докторантски изпит, но си навлякох само нерви, стрес, излишни килограми и голямо лично разочарование. Искам също да попитам за съвет от някой, който е минал успешно на кандидат-докторантски изпит с оценка от много добър 4.50 нагоре и е успял да се зачисли за докторант. Аз специано се явих 2 пъти по 2 пъти (на редовна и на поправителна сесия в една и съща година), и веднъж даже си взех изпита с отличен, но нямаше преподавател, който да ми стане научен ръководител. В интерес на истината, вторите 2 пъти бях кандидатствала в съвсем друго професионално направление и вероятно това е достатъчен предтекст да бъда отхвърлена още преди изпита, но ми беше наистина трудно без солидна основа като бакалавърска или магистърска степен по другото направление.
Аз исках да си намеря щастието в живота, като продължа да уча след магистратура и да запиша докторантура, но в моето професионално направление е много трудно да си вземеш изпита с висока оценка, и затова отначало реших просто да започна да работя нещо, например като учител по същата специалност. Да, обаче поради лошо стечение на обстоятелствата, които изобщо не зависеха от мен, не успях да се задържа като учител и трябваше многократно да се насочвам към фирмите. Проблемът, пред който се изправих този път, се оказа, че по фирмите искат от мен да съм доктор по моята специалност и трябваше да се върна откъдето тръгнах, т.е. пак да кандидатствам за докторант.
Аз харесвам научната дейност, много бих се радвала да стана дакторант по каквото и да е, стига да е по моето направление, но още няма достатъчно много хора, които да ми съдействат и най-вече изобщо нямам представа как другите магистри, които кандидатстват си вземат изпита за докторант. Вероятно има нещо, което не знам.
Може ли съвет от някой по-вещ и учен човек?
Иначе по въпроса за ученето на докторантура е въпрос на личен избор и приоритети, а не какво мислят хората, така че не се влияйте от мнението на другите хора, особено, ако не са учили докторантура.
За голям кръг от хора докторантурата е не просто начин да се издигнат и да заемат някаква позиция, а начин да изкарат повече пари като работят на друго място или по проекти, така че изобщо не е тъпо, а напротив.
Лошото е, че може да се намерят хора, които да те разубедят и ти да се откажеш, а да не бива. При мен например, без причина, някакви мижатурки и нагаждачи започнаха да говорят за мен всякакви врели-некипели и небивалици, само защото нямат интерес да ме подкрепят и ги е страх да не им вземат „кебапчето“ или други да не останат без работа. На практика те не само ме потискат, а и ми пречат да се реализирам и да изградя кариера, за да постинга нещо и да имам нещо свое в живота. Тоест само, защото на някои тъпи хора не им отърва да има такъв човек, който да бъде зачислен за докторант, аз останах без работа и няма как да намеря дори сродна душичка, да не говорим за брак и семество или пък деца. Това не просто е жестоко и нечестно, а против разума и правилата, тези хора се държат лошо.
Отделно като стоя без работа и се чудя каква работа да започна, всеки път се чудя дали да уча докторантура, но се сещам, че пак ще ме върнат. Хора, това е много гадно!
В коментарите прочетох, че няко от вас са имали предложение от преподавател, други са имали възможност за докторантура, при трети пък не е трудно, даже е лесно, а останалите се отказват, не заради друго, а защото нямало да спечелят повече пари и не могат като споделят на другите да им се издигнат в очите, т.к. да се занимаваш с наука не било престижно в днешно време. Е, хора, блазе ви, че сте имали възможност, но просто не сте взели решение или поне сте имали избор. При мен нещата дават накъсо, въпреки, че имам желание и бих врожила всичкото си старание да си взема кандидат-докторантския изпит и да се зачисля, като си намеря добър научен ръководител. Помотне ми, в безнадежно състояние съм! Моля Ви с цялата си душа и изскренно благодаря на тези, които ще се отзоват на помощ!
Благодаря ви за ценния коментар, г-жо Златина Толумбова,
Може ли да ми дадете съвет как да се справя с кандидат-докторантския изпит, който ми се струва много труден?
 „Завист, интриги, продаване на титли, подмолни удари заради истории от преди 100 години.
Имах приятели и познати и от други институти-Философия, Математика, Химия, Български..
Бяха още по-зле...По отношение на въпроса ти за изпитите и защитите...
Кандидат-докторантския изпит си е доста тежък.
Поне моят беше кошмарен. Първо пет часа развиваш въпрос, два часа почивка да се отсеят кандидатите и почва устния.
Моят отиде до 6 часа вечерта. Бях на парцал на края, но поне вече знаех, че съм спечелила.
После имаше и някакъв изпит за език, но ти като си филология, не знам как стоят нещата.
И си тръгваш по процедурата...Назначаване на научен ръководител, избор на тема..
Защитите не са нещо страшно. Стигнеш ли до защита, брой се минала.
В общи линии, особено официалната защита си е за пред публиката.
Дотогава си минала толкова обсъждания на вътрешните съвети, че си знаеш слабите места,
които би трябвало да си коригирала, знаеш си и кой за какво може да се заяде.

Имай предвид, че в България, отделният учен е много зависим от колегите, с които работи.
Те ти обсъждат работата, те ти гласуват повишения, трудове и прочие.
Това за мен е безкрайно благодатна почва за интригантство, лицемерие, подмазвачество,
да не отварям темата за непристойните предложения, както от мъже, така и от жени.“
„Защото границата с подмазвачеството на мен ми е много тънка.
Отделно, че тук имам двама колеги аутисти, които нямат грам социални умения,
но си се развиват успешно в професионален план.

Имах колеги, които работиха с огромна страст и желание, няма да забравя един-много знаещо и можещо момче.
На кандидат докторантския му изпит стана голям скандал. Местото беше вече заплюто за човек на човека.
Но той знае толкова много повече от фаворита, че просто няма как да се покрие.
Взеха го. Но една видна научна и политическа фигура публично казваше,
че тогава той не е могъл да се противопостави на този избор и го е пуснал,
но каквото зависи от него ще направи, за да му съсипе кариерета. И му вярвам..

Не е задължително човекът да не е добър профисионалист или темерут, за да не успее.
Някой хора просто не могат и да застанат срещу себе си.“
Много полезен коментар, който ще взема впредвид, следващите пъти когато се явя на кандидат-докторантски изпит и ще знам, че ме очаква нещо като скандал, ако не съм човек на човека и не съм най-добрия от най-добрите, което за мен е пагубно.