какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

Изобщо не мисля за тях. Не бих могла да ги разбера, така че защо да се напъвам, няма смисъл.

Добре е да попаднат на мъж, който също не иска деца, иначе би било гадно.

Не съдя никого, всеки има право на избор в живота си.

Това е все едно да не съм имала куче,но упорито да говоря за дресура на кучета в защита  и то знания базирани откъде?От книжките.
Или никога да не съм пипала молив,но категорично да твърдя,че рисунката се почва от тъмно към светло.Не става.
Отглеждането на дете не е само теория.Ако беше така всичко щеше да бъде мнооого по-лесно. Това да не ти е точна наука като математиката.
Ти можеш колкото си искаш да четеш за болката при раждането ,но е изключително различно да я изпиташ.
Нито една книжка няма да ти даде точна рецепта за справянето със собственото ти дете в периода на т.нар. "детски пубертет".

Всеки е свободен да живее така, както му е удобно.Не виждам и смисъл от подобно бистрене,съдене и окайване

Аз пък съжалявам хората, които смятат, че, като нямаш деца, все едно не си живял. Това е толкова тесногръдо и първично схващане, че няма повече накъде.

В този ред на мисли, може би и мъжете все на война (или поне в казарма) трябва да ходят, за да са истински мъже, както казват доста хора.

Това, да се свежда човекът (понеже жената, извинете, е все пак първо човек и после жена) до възпроизвеждането, е, меко казано, ниско културно. А дори и да не се свежда, да се влага в женствеността условието за майчинство, като условие за жената изобщо, може да е религиозно, но не и светско схващане.

И защо никой не пита какво е отношението към мъжете, които решават да останат без деца?


За жените, решили да нямат деца и го заявяват, мисля, че са доста смели и разбиват поредното патриархално табу, което виси над жената.

Уважавам майчинството, възхищавам се на много майки (НЕ на всички), но фактът, че някой не е станал родител, нито за миг не би бил условие да го съжалявам, да го преценявам като непълноценен или недостоен по какъвто и да е начин.

О, напротив има и то много. Повечето от тях раждат, защото така е прието.

Родилната болка не е никакъв пропуск към мъдростта на родителството, не е школа.
И доктор Спок не е раждал, но книгата му е във всяка библиотека, сигурно.
Във факултетите по педагогика не приемат само раждали майки.
Няма нужда да си бил болен от всички болести, за да си лекар, няма нужда да си футболист, за да разбираш от футбол и т.н. Много е важно да си подготвен, да си чел,  мислил и да си готов да реагираш с максимум идея и избор,  когато му дойде времето. Едно е да опитваш да палиш огън чукайки орехи, защото нещо ти подсказва, че може и да запалиш, друго е да си прочел книжка по оцеляване и да знаеш 5 начина да запалиш по-лесно.  Не че няма и хора, които хал хабер нямат защо ще стават родители , но аз поне мисля, че информирания избор е мн. важен:))
 

Да, има. Най-щастливата двойка ( мои кръстници), която познавам са взели осъзнато решение да нямат деца. Имаме и приятелска двойка, които също не искат да имат деца и не изглеждат нещастни:)

възможно е - разни хора разни идеали  
такива , отказали да имат деца  отглеждат например кучета и котки
и са пак щастливи по свой си начин

Едно е само да си чел и наблюдавал отстрани, друго е когато го изпиташ на собствен гръб. Появата не детето преобръща представите на хората за много неща. И в ситуации, за които си мислел, че си подготвен и знаеш как да реагираш се оказва, че си абсолютно неориентиран. Има неща, на които единствено практиката може да те научи.

Със сигурност има. Примера, който дадох по-горе за мен е образец за щастливо семейство. Колкото до скуката- напротив. Те непрекъснато са някъде- заведения, кортове, фитнес-зали, ски, кино, гости, чести екскурзии из различни кътчета на Земята... Любовта се чете в очите им, след почти 20 год. брак. Нашите битовизми са им абсолютно непознати.

За сега не,което значи е невъзможно по финансови причини,а също така и по други причини,които не искам да споменавам.
И ако толкова желаете каква е причината.... ами ние със съпругът ми живеем на един етаж със неговите родители,които аз не искам да ги виждам и чувам даже.Т.т. - никога не съм ходила при тях,мразят ме още от първият ден,това си е.
Сами си направете изводът.

bebo6474, искаш да кажеш, че причина да не искате деца е защото не контактуваш с родителите му... а каква е връзката?

Сравняваш отглеждането на дете с курс по оцеляване?Честно да ти кажа,двете неща имат нещо общо.
Но не можеш да кажеш,че човек,който няма дете  е също толкова компетентен колкото  човек,който е отгледал такова .Независимо от това колко книжки е прочел.
Става въпрос за усещания,които не могат да се предадат чрез книгите.

Имам приятелка, която не иска да има деца, защото се страхува от раждането. Патологичен страх от всякакви медицински манипулации. Мъжът й не прави проблем от това, и двамата са много амбициозни, отдали са се на бизнеса си, печелят мното пари, пътуват из цял свят. Но вече са по на 40 години и дано да не съжаляват след някоя и друга година, когато ще е късно. Донякъде съм готова да я оправдая, но не съм сигурна дали не използва психологическия си проблем, за да не се налага да остава в къщи и да зареже така важния за нея бизнес.

Имам приятели-семейство, които съзнателно си направиха избора да не създават дете, защото пък са се отдали на духовни учения и практики и смятат, че това е мисията в живота им, а не да гледат деца. Един вид детето би ги приземило и би попречило на духовното им развитие    Тя дори направи аборт преди доста години. И тях не мога да упрекна, макар и да ми е трудно да ги разбера....

Друга моя прителка пък се омъжи сравнително късно, но все пак не във възраст, която да не й позволява да роди. Тя пък използва всякакви хватки пред мъжа си, включително и разни измислени болести, за да не ражда. Завършен егоист и егоцентрик, който иска светът да се върти около него и който смята, че нищо не е по-важно от неговите потребности. Цял живот само чакаше да се появи мъжът на живота й, е, появи се, но смятам, че по-скоро хвана последния влак, отколкото голямата си любов... Живее в чужда държава, няма приятели, по цял ден си стои в къщи, не работи, не контактува с никого. Поддържана жена е, но годинките си и личат и не знам какво ще прави след 3-4-5-10 години, когато ще се сбръчка, няма да е толкова привлекателна за мъжа си. Нея няма как да оправдая.

Дадох 3 примера от обкръжението ми, но съм сигурна, че има още много причини за подобно решение. Всеки си решава сам, лошото е, че детето не е нещо, което можеш да си поръчаш по интернет и в един момент, когато вече е късно, може горчиво да съжаляваш. Най-често това се случва на жените. Познавам такива жени, които по една или друга причина не са родили, отглагали са, не са срещнали подходящия мъж, а в един момент вече се е оказало твърде късно за това.

Ако искам да родя, то ще е защото така съм го почуствала, а не защото така трябва, защото бабите са рекли така и т.н. За сега не съм го почуствала, така че не искам да раждам, само и само за да угодя на някакви стари разбирания. Никой не ме е питал дали искам да се родя жена и да минавам пре всичко това. За това и никой няма право да ми казва какво ТРЯБА или не.