какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

Публикувана: 24 окт. 2009, 13:48 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2009, 16:56 ч.

34 815
766

Сън в лятна нощ

Ентусиаст

# 300 30 окт. 2009, 13:22 ч.

Дете съм на жена,родила ме и отгледала не зная защо.Колкото баща ми беше всеотдаен и любящ,толкова тя студена и егоистична.
Между нас има половин век разлика,тя вече е много възрастна, но продължава да е студена и егоистична.В редките моменти на близост помежду ни имах чувството,че по-скоро е облекчена за своето съществуване/аз се грижа за нея финансово/отколкото за моето щастие.
Моята майка когато и както може ми пречи,по-нейните думи така ми помага да стана издържлива и устойчива на превратностите на съдбата.
Имала е труден живот,но познавам хора с живот не по-лек от нейния,но са запазили обич и топлина за семейството което са създали и проектирали като изкупление за незгодите през годините.Тя е моя майка,но повярвайте ми завиждала съм до смърт за топлината и обичта,за празниците и веселата глъчка около масата на обяд при моите приятелки.
Сега аз съм майка и от тази си камбанария,мисля,че такива хора по-добре да нямат деца.
Аз имах късмет с татко,но той си отиде.Добре ,че имам моето семейство,такова каквото го исках.

Виж целия пост

Пристрастен

# 301 30 окт. 2009, 13:35 ч.

Цитат на: Трещерица в пт, 30 окт 2009, 13:14

Е, нали казваш, че никога не си искала да бъдеш родител.

Казах, че детето ми е плод на любовта ми с един мъж, а не плод на желанието ми да ставам родител, изобщо, по принцип.
За мен детето е следствие, а не причина.
И когато си мисля колко я обичам, виждам в нея, освен самата нея, виждам себе си, виждам и един мъж.
И освен, че ние тримата сме сами по себе си отделни личности, които имат собствени желания, индивидуалност и потребности, сме и едно цяло.
Това е светът, в който живее моето дете.

Ако не е било достатъчно ясно, мога и по-подробно да обясня.

Когато чуя разказ, като този на Сън в лятна нощ, се натъжавам.

Виж целия пост

прасунчо

# 302 30 окт. 2009, 14:03 ч.

Уважавам решенията на всеки. Както на мен не ми е приятно да се кометират моите решения, така и аз не коментирам избора на хората. Защото зад един избор има доста обстоятелства, които не мисля, че трябва да бъдат достояние на този или онзи.

Цитат на: Azzy в пт, 30 окт 2009, 12:04

Изобщо не исках да ставам родител.
Правих любов с мъж и любовта даде плод, който дойде на бял свят желан и чакан.
Дъщеря ми не е плод на желанието ми да бъда родител, а на любовта, която имам с един мъж.

Azzy,

Peace

Виж целия пост

T

# 303 30 окт. 2009, 14:16 ч.

Сън в лятна нощ, не се ли радваш въпреки всичко, че майка ти те е родила?? Иначе изобщо нямаше да те има и да имаш прекрасното си семейство сега. Кое предпочиташ - да не беше се раждала изобщо, или израстването с майка, с която не се разбираш добре?

Виж целия пост

K

Регистриран

# 304 30 окт. 2009, 14:46 ч.

Сън в лятна нощ, и аз съм в същата ситуация, но при мен този, който не е трябвало да става родител е баща ми и някак си по мога да си го обясня, защото е мъж и не знае какво е 9 месеца физически да си едно цяло с друго човешко същество. Не мога да си представя обаче, майка да иска да вреди на детето си, макар да е факт, че има такива.
Аз, дефакто, от 1992 съм без баща, няма разлика, че го има, че е жив, не му пука за мене. Нито пък за брат ми. Не можа да ни прости, че сме самостоятелни и независими от него. Не съм имала и дядо, изобщо контакти с нормални мъже-роднини липсват. Добре, че случих на съпруг, а свекърът ми го е грижа за мен повече от баща ми.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 305 30 окт. 2009, 15:13 ч.

Това, че си се родил няма нищо общо с хората, които не трябва да имат деца. Всички сме свидетели на такъв тип хора. Заради тях има хиляди изоставени деца. Малтретирани, изнасилвани, дори убивани.
Не е задължително да се чувстваш лош човек, за да вземеш решението да нямаш дете. Аз пък уважавам тези хора. По- добре без дете, отколкото нещастно такова. Тук пишем за осъзнато решение. Не сме в главите на тези хора, за да знаем причините или мотивите.
Бившият ми съпруг е страхотен човек, добър приятел, грижовен син, винаги усмихнат............ но твърдо не става за баща. Знам, че обича синът ни, но не му е в сърцето грижата, отговорността за него. По- лесно му е да прехвърли всичко това на другите. Просто непораснало дете, което никога няма да се промени. Peace

Peace

Виж целия пост

Пристрастен

# 306 30 окт. 2009, 15:21 ч.

E, дами, родителите могат да оставят огорчение, болка и понякога и много по-тежки последици в нечии живот.

Но Тес е права. И аз мисля така.
Животът е безценен дар, подарък, за който няма как да се отплатим достатъчно на родителите си, дори и ако са ни дали само него.

Пожелавам на всички, които носят такова огорчение в сърцето си, смелост и достатъчно сила и любов към живота, за могат да бъдат щастливи.

Виж целия пост

T

# 307 30 окт. 2009, 15:22 ч.

Е това е природа за съжаление. Няма как да се забрани на хора, които не стават за родители, да имат деца. Но и не е речено, че децата им задължително са обречени на мизерия и ужасии. Напротив, оставените в дом понякога попадат на свестни родители например.

Пък и пак казвам - ако една жена не иска деца и си е намерила мъж, който също не иска, всичко е наред. Ако обаче мъжът й иска, кофти е ситуацията.

Виж целия пост

G

# 308 30 окт. 2009, 15:35 ч.

Цитат на: Azzy в пт, 30 окт 2009, 12:04

Изобщо не исках да ставам родител.
Правих любов с мъж и любовта даде плод, който дойде на бял свят желан и чакан.
Дъщеря ми не е плод на желанието ми да бъда родител, а на любовта, която имам с един мъж.

Абсолютно! Peace

Peace

Peace

Peace

Колкото до егоизмът - извинете, но и монасите ли ще се окажат егоисти по този критерий с децата. Игоизмът е човешка черта и е присъща не само на жените, а много често е присъща и на родителите... По същия начин, себеотрицанието има доста измерения. Аз дори смятам (и не само аз, това е етически постулат), че, доколкото майчинството е инстинкт, у него няма нищо морално, нито нещо героично и себеотрицателно, поне доколкото е инстинкт. Вече културните и личностните натрупвания дават тези нравствени категории и ни позволяват да говорим за "добра" или "лоша" майка, но това е само в рамките на културния (т.е. ценностния) контекст.

Tess, ами в 5 кл се опитах да се самоубия, заради майка си. Почти всеки ден от детството ми е протичал с мисълта, че не е трябвало да се раждам. Тъй че не бързай с изводите.

Не съм съгласна, че няма избор при раждане-нераждане. Защото колкото по-усложнена (нарочно не казвам развита!) е една култура, толкова повече свобода на информирания избор има. За пример ви давам ромските общности, в които въпросът с раждането или нераждането изобщо не стои, по същия начин, по който и продаването на бебетата не е проблемно...

Виж целия пост

'Кафе с мед'

Редовен потребител

# 309 30 окт. 2009, 15:46 ч.

Цитат на: краси.мира в пт, 30 окт 2009, 11:46

Себеотричане е ,когато трябва да избереш дали да отидеш на почивка на Ривиерата,или да изпратиш детето си някъде...или да стоиш до леглото му,когато е болно,вместо да се вихриш в дискотеката...или да избереш да отидеш на родителска среща,вместо на последната пиеса за сезона,която все пропускаш...
и още много-много пъти,когато трябва да правиш избор...заради детето.
Жените без деца нямат тези дилеми .
За мен няма по-голям егоцентризъм от това,да поставяш винаги и навсякъде на първо място собствените си нужди,желания ,мераци и прочие.
И едва ли решилите да останат без деца се замислят толкова философски ,че няма нужда да се размножават ,защото ,видите ли ,те са достатъчно ценни като индивиди...което пак е висша форма на егоизъм ,между другото!
По-скоро харесват лекия начин на живот и нямат нужда от усложения.
Защото децата носят колкото радост,толкова и болка,и мъка...

Съгласна съм с това мнение, макар, че изказах позиция - по-добре без деца да са тези, които нямат желание и вътрешен усет за това.
И нали темата е точно за изказване на мнения по въпроса - те не може да са само положителни. А ако са отрицателни, съвсем не значи, че са осъдителни.

Виж целия пост

И

# 310 30 окт. 2009, 16:33 ч.

Някои, обаче, имат откровено осъдително-назидателен тон... А наистина не можем да знаем от какви мотиви са продиктувани чуждите решения, че да си го позволяваме, нали?

Виж целия пост

Coming 2 life

Потребител

# 311 30 окт. 2009, 17:28 ч.

Цитат на: Wilma Flintstone в пт, 30 окт 2009, 16:33

Някои, обаче, имат откровено осъдително-назидателен тон... А наистина не можем да знаем от какви мотиви са продиктувани чуждите решения, че да си го позволяваме, нали?

Това е може би защото конкретно за пироритетите в живота се изказват главно щастливи майки. Странно ми е обаче че такива "знаят" много добре, кое е по-важно за мсяка една жена, взела решение да не става майка - егоизма й, желанието й за купон и пътешествия и пр. Аз пък не съм сигурна, че е така. В крайна сметка тук не се изправи никоя да каже "Просто си мисля, че от мен не би станало добра майка, гледам чуждите деца и не ми се иска да имам свои, гледам някои палави деца на мои близки и единственото, което чувствам, е че ме дразнят..." или пък "Приятелят ми е разведен с 2 деца и не иска деца повече, но аз пък не мога да си представя да живея без него, така че и аз вече намирам добра причина да не ставам родител" - или неща от този род. Ето това са едни истински причини. Истински за някоя жена, взела това решение. Колко е права или заблудена, е може би обект на друга тема. Но... Тук такива очевидно не пишат, затова и останалите се налагат с необосновано осъдителен тон, като просто мнозинство.

Виж целия пост

Пристрастен

# 312 30 окт. 2009, 17:45 ч.

Мен друго ме дразни.
Налгащото се мнение, че ако все пак харесвам и пътуванията и ресторантите и театрите и концертите, или каквото там харесвам АЗ, се смята автоматично, че нямам право на тях, щом имам дете и съм егоистка и лоша майка.
Това не са самоизключващи се понятия и ако все пак съм решила, че ще родя дете, това не означава автоматично, че трябва да си направя харакири и да забравя за себе си, а ако не го направя- ставам лоша майка.
Да, разбира се, появата на детето носи със себе си отговорности и промяна, но в никакъв случай не означава, че трябва да отречеш себе си и да се посветиш изцяло и безвъзмездно на каузата.
И едно важно уточнение, аз не се дразня толкова заради себе си, колкото заради толкова много жени, които робуват или са в положението да им налагат подобна форма на себеотрицание и саможертва, в следствие на което неминуемо в даден момент започват проблеми и драми.

Виж целия пост

S

# 313 30 окт. 2009, 17:58 ч.

Цитат на: Azzy в пт, 30 окт 2009, 17:45

Мен друго ме дразни.
Налгащото се мнение, че ако все пак харесвам и пътуванията и ресторантите и театрите и концертите, или каквото там харесвам АЗ, се смята автоматично, че нямам право на тях, щом имам дете и съм егоистка и лоша майка.

Аззи, по скоро друго имат предвид. Не става въпрос че няма време, ами по-скоро че няма пари. Защото много хора са в положение на или- или. Хубаво е, че това не се отнася за теб и твоето семейство, но не можеш да обобщаваш за всички. Примерно вземаш 400 лв заплата и можеш да избираш между това да си вземеш ония ботички, дето ги гледаш от 3 седмици с умиление, или да платиш езиков курс на детето ,който ще му бъде полезен. Е кое ще избереш като майка? По същия начин е въпроса с концерти, театри , екскурзии и т.н.

Виж целия пост

Пристрастен

# 314 30 окт. 2009, 18:12 ч.

Толкова по-зле, слънчице.
Не е въпрос на пари само, това е философия и начин на живот.
Да не обръщаме темата към материалните ценности, защото наистина не говорим за тях.
А ако все пак заговорим, аз не бих се обрекла семейството си на лишения, за да учи дъщеря ми в Льо Розе, съвсем примерно, ако бяхме средна класа, колкото и относително да е това понятие.
Както виждаш, има и база за сравнение.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Каква бях, каква станах

11 198
152

Актуални теми и общи дискусии

Най - непоносимият персонаж от книга

6 182
52

Литературен клуб

"Класови" различия

12 983
177

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.