какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

А дали не е възможно да се случи и обратното: жена да роди едно дете, да осъзнае, че всъщност не го иска и да го метне на бабите му или в по- лошия вариант, да го отглежда с нежелание и студенина, нанасяйки му доживотна рана?

Въпрос на личен избор само че си мисля, че семейство не става само от двама души, трябва и трето същество да има, смятам така от личен опит

Не бих могла да ги разбера /особено при моите 4 деца/, но живота е сложно нещо, ние хората сме толкова различни...не ги съдя....всеки сам си знае защо е такъв, какъвто е!

Аз не ги разбирам тези, които на всяка цена държат да имат деца. От няколко години усещам натиск от страна на родители и роднини и рано или късно ще поддада, вероятно. Но няма да е защото аз го иска, а защото "това е нормално" и защото "така трябва". Говорих със съпругът ми - той се чувства по същия начин.
Ако искате, мога да ви го покажа как изглежда от другата страна: Не усещам липса, защото нещо, което никога не си имал, не може да ти липсва. Виждам колежките ми, които са ограничени от задълженията си покрай децата, чувам оплакванията им, осъзнавам как не могат да се отдадат истински на работа и кариера и да вървят нагоре така, както биха искали. В нашата сфера или се отдаваш истински, или просто няма особен смисъл. Виждам също как децата порастват и тръгват по своя път, а за родителите остават само спомените и снимките на малки сладури в количка. Аз нямам братя и сестри, родителите ми са далеч. Много съм привързана към тях, но ако се наложи, няма как да отида и им помогна. Те вложиха всичко в мен, винаги бяха зад гърба ми и продължават да ми помагат всячески, вдъхнаха ми амбициите, които ме доведоха на другия край на света. Не искам да бъда така един ден...не искам да се тревожа за детето ми, което е далеч и да усещам тази празнота.
Може да съм страхлива, може и да съм егоист, но съм доволна от живота си такъв, какъвто е и ако съпругът ми ме подкрепи на 100%, никога не бих имала деца. Това е. А ако някой ден усетя, че изпускам нещо много ценно, ще си осиновя...толкова изоставени нещастничета има. А ако ме притисне и той, или ще се раделим, или ще се съглася и ще изпълня биологическата си функция, създавайки още едно такова нещастниче със студена и незаинтересована майка.

labby, наистина изборът си е твой, още повече щом и мъжът ти мисли като теб. Но ми стана интересно коя ли е тази работа, при която децата ти се виждат чак такава пречка (в смисъл причината някоя колежка да не е изградила супер кариера едва ли е в децата й). Ако е така, трябва ти да си отдавна шефка на всички други примерно (като най - необременена с други досадни задължения).

В твоя случай, аз лично мисля, че е наистина по-добре никога да не ставаш майка. Поне до момента, в който не пораснеш емоционално.
Ти си дарена с такива прекрасни родители, но за жалост не си попила от тяхната всеотдайност и пример. Щом си в състояние да наричаш нероденото си дете с епитета "нещастниче", твоите думи говорят много повече от колкото всякакви евентуални нападки срещу теб.

Всичко е възможно. Но аз не познавам такава майка.

Що за коментар?! Няма какво да пораства емоционално. Емоционалността на хората е различна и няма по-добра и по-лоша. Ако става дума, това, което labby казва, е здрав разум, не недоразвита емоционалност. И, както вече много пъти стана дума, искането на деца (които никога не си имал и въпреки това ти липсва, както labby казва) е инстинкт, не е някаква висша емоционалност.

labby, изборът си е твой!

labby , явно не се замисляш ,но...Не се ли притесняваш все пак,че в един момент ще достигнеш пика в кариерата си ,и оттам нататък няма да има нищо?

И в това ли се изразява животът ти?Ставане,работа,прибиране,вечеря,спане...ставане,работа,прибиране,вечеря,спане...и пак...и пак...а между другото,някое развлечение...
На мен лично ми звучи УЖАСНО скучно,най-малкото...
Не го приемай като критика,казах ,че всеки избира начина си на живот...просто ми е любопитно...

Лично аз пък ти благодаря, labby, за интересният коментар и гледната си точка, която сподели с нас, тъй като лично на мен ми писва да чета еднообразни клишета, посветени на култа към майчинството, редица от които са до болка изтъркани, а доста от тях и откровено неоткровени.
Нито мога да споделям чуждата емоцията, нито да не я споделям, защото тя има спецификата да е изключително лично изживяване. И емоциите не са подредени в строг ред, нито имат количествена стойност, за да се "порасне" или не емоционално. Нещасто ще е всяко дете на родител, който е създал такова без желание, осмислено при това. Съвсем вярно и е чудесно, че някои хора го осъзнават.
Просто най- доброто за всеки, който не намира смисъл в родителството, е именно да не става родител, поне не и до тогава, докато не намери причина да стане такъв. За мен изборът да имам деца никога не е бил свързан нито с наличието на скука в момента или в някой следващ такъв, нито с мисълта кой ще ме наглежда един ден.

Не се учудвам, че мнението на лабби предизвика толкова коментари, защото това е единственото мнение на жена, която не иска дете.
В мен изникват много въпроси - на колко години, от кога си омъжена, каква е работата ти. На които , естествено, не искам да получа отговор. Това са лични неща.  Но...ще се поддам на роднините...не ми звучи.  Когато съм решила да имам деца, най-малко са ме интересували другите.


Никога не съм търсила смисъл в родителството. И бях крайно неподготвена. Но някак си усещах, че искам деца. И наистина, когато имаш деца , животът ти се променя. Седиш на кръчма и си мислиш Какво ли правят децата.  А ми се е случвало да ги забравя, отнесена в работа. 

Всеки е свободен да реши за себе си. Много мразя да ми се месят в личния живот, не обичам и аз да се меся. В момента се опитвам да градя кариера, но имаше момент, когато много исках да имам дете. Сега съм отложила, разбира се не за много дълго, че годинките си минават. Никога, обаче, не съм смятала да нямам деца.

С оглед спецификата на форумната тематика е в реда на нещата мнение, като това на labby, да е изолирано. Което не значи нито че е погрешно или правилно, нито че е инфантилно или мъдро. Както и всяко друго мнение по темата.
Моето решение дали и кога да имам деца пък си беше напълно осъзнато и смислено. Просто човек си намира и съжителства с такъв, с който имат сходни размисли по въпроса.
А иначе познавам хора към 40-те, живеещи в чужбина, семейни от дълги години, които определено нямат подобно желание. Мотивите, които са споделяли- липса на време и средства, а детето иска своето, желание за кариерно развитие и предпочитане на друг начин на живот пред семейния с деца.
А той, животът, се променя и с децата и с много други неща, напълно нормално- всяко ново нещо в него го изменя по някакъв начин.

И аз не познавам /на живо/, но тук в темата една съфорумка сподели, че е имала точно такава майка. И във форума има няколко теми за майки, каквито аз не съм предполагала, че съществуват. Четейки различните изповеди и позиции, осъзнах, че никога не можеш да обобщаваш, само защото си имал любящи родители, че всеки има причини за постъпките си и дължи обяснение единствено на хората, които наранява.

Лично аз-може би се повтарям-когато се омъжих а и преди това,не исках деца.Такива бяха убежденията ми тогава.Но мъжът ми не беше на това мнение.Имахме доста спорове по тази тема.В последствие обаче,мои познати,приятелки започнаха да имат деца.един по един.Като ги наблюдавах отстрани,някак си започна това да ми влияе.Гледах ги как се радват на дечицата си,имаха теми на разговор където аз не можех да се впиша.Не можех и да ги разбера.постепенно започнах да усещам ,че ми се иска да се грижа бебче и да изпитам тази тръпка.После се появиха и генекологичните ми проблеми,това ме уплаши и се реших на тази стъпка.Честно да ви кажа,когато забременях,непрекъснато се питах каква майка ще излезе от мен.Като знам какво мислех преди това и как не исках дете... А и никога не съм била от жените ,които искат кариера. Затова ,за мен дъщеря ми е най-ценното нещо на света.Не си представям живота без нея.С появата си тя го осмисли и запълни онази празнина,която съм изпитвала.Затова,разбирам прекрасно и хората,които не искат деца,но разбирам и тези,които за това са мечтали.а колкото до дали има майки,които раждат децаи после осъзнават ,че не ги искат и ги мятат на някоя баба,да познавам такава майка,бих казала,че няколко такива.Тъжна гледка е.Обаче те са ми пример какво аз не трябва да правя и какво трябва да правя,за да е добре детето ми.Както се казва-като обица на ухото.