Какво е да си майка на близнаци?

моите никога не са боледували заедно, все една след друга. колики имаше само едната. и двете си спят прекрасно.изобщо никога не ми е било проблем, че сама ги гледам.

При нас колики имаше само единият. Не съм кърмила, нямах кърма. Боледуват винаги заедно, но нямам впечатление да искат да се гушкат повече като са болни. Истината е, че децата искат това на което са научени. Като не са научени да се гушкат и да се носят на ръце непрекъснато, не го и и искат. А и винаги можеш да ги гушнеш двете. А за спането.... не мога да кажа, че спят без проблем, но поне винаги заедно заспиват (сами) и заедно се събуждат. Просто така са научени, няма как да стане по друг начин.

Моите имаха колики и двете до втория месец и то доста силни. До вторият месец съм ги хранила и през нощта. Ту едната, ту другата, после мия дупета, сменям памперси, мия и стерилизирам шишета... и така до сутринта. Два месеца съм спала по 1-2 часа. Да, вярно много трудно ми беше.  И до ден днешен не спят добре, будят се доста често през нощта. Сега ми е далеч по-лесно. Слагам ги всяка в шезлонг и така ги храня, една лъжичка на едната, една на другата... Така съм ги дресирала, че и вода пият по едно и също време. И спят по едно и също време! Както се вижда имам време дори за интернет.

Питаш как това, как онова, как сами ги гледате?! А пък аз ще те попитам ако ти имаш близнаци и няма кой да ти помогне какво ще седиш и  ще викаш неволята ли, или ще ги оставиш да пищят от глад?! Лесно, трудно намира се начин и дори САМ човек може да гледа две деца без кой знае какви трудности. Дълго време съм ги къпала сама. Дълго време излизахме сами навън, едното в кошчето от колата, другото в ръка и раницата на гръб, за да стигнем до количката. Трудно, но излизахме. Има ли желание човек винаги може да се справи.

Вчера касиерката в магазина, младо момиче към 20 години ме пита в кой месец съм разбрала, че са две. Казах в 7 седмица, а тя ми казва "И какво искахте си ги??!" ДА, ИСКАХМЕ СИ ГИ! А това, че има жени, които ги е страх от едно бебе, камо ли от две и биха абортирали с две, само защото ги плаши бройката на децата, това вече не го разбирам! Ама никак!

Както писах вече, нищо и никаква трудност не би помрачила радостта, която ми доставят тези две същества. И преди няколко дни си говорим с таткото и го питам, ами би ли си представил сега да не са две, а едно? Той каза НЕ, не мога да си го представя!

Да си майка на близнаци значи да си късметлийка, специална, щастливка... Гледането на близнаци е трудна, но много благодарна работа. Зависи и какви са  децата и какви са родителите. Най-добре е според мен да има помощници, но ако пък ако няма, свикваш да се оправяш сам и добиваш увереност, че можеш да се грижиш за децата си.
Аз играя постоянно с момченцата ми, не ги оставям сами, измарям ги.
Единият скача в бънджи, другият се люлее, бутат моторчета,редим кубчета, гоним се, играем на колички, чета им книжки, гъделичкаме се, борим се и т.н. Важното е да са заети и да спазваме режима.
Първите 2 месеца ми помагаха с грижите, коликите - моите са имали няколко пъти,захранване - имах помощничка за 2 часа 2 месеца, прохождането вече е факт - държа ги за ръчичките- заедно, поотделно..според ситуацията. Навън все още не смея да ги изкарам пеша сама, само с количка, но предполагам като станат по-стабилни и това ще стане.
Има перални, сушилни, миялни..да не се оплакваме, че ставаме смешни.Днешният модерен свят предлага различни улеснения. Който желае да се справи  - ще успее.
Най-важното е децата да са здрави, трудно се гледат болни деца (знам го от баба ми).
За мен близнаците са огромно щастие и късмет. Ние наистина много се забавляваме заедно и не мога да си представя майчинство с 1 дете..може би ще е скучно

Ми, не спиш, просто е. Първите три месеца след раждането не съм спала изобщо. Качих 15-20 килограма (след раждането) заради депресията и липсата на сън. Да живеят кошниците за кола!
Все още продължаваме да ставаме нощно време поне по веднъж - на пръсти се броят нощите, в които спят непробудно.
След това нищо повече не може да ме уплаши, стига да няма сериозни болести

А тия двете - Дъмперчето и Фата Моргана, ма мноо ме дразнят!!! Непрекъснато ми навират в лицето кротките си деца. Аамаха.

  ми са как да кажа че не са, но моите си имат други проблеми   а и съм на принципа, кой както си ги научи
аз пък никъде не съм казала, че не реват или че са някакви спокойни бебета, но нощем си спят ок, а денем ............ не ми пука, нали съм се наспала 

Аа, единствените ревящи близнаци явно са моите, щото в тая тема всички се изредиха да ни уверяват, че няма по-лесно от това да гледаш близнаци  На мен лично ми беше адски трудно през повечето време от изминалата година. Особено като имаха колики, реалността си беше жестока. Тогава имах помощ и пак се чувствах като прегазена от валяк. Как се справяш? Ами някак избутваш, броиш дните, часовете, минутите и така... Много ми се иска и аз да кажа как да имаш близнаци означава да въртиш на малкия си пръст бебета, домакинство, мъже и досадници, обаче мойте наблюдения са други.

Аа, прощавай, имало и други изключения

както и да го погледна, ми се струва по-далаверско веднъж да прекараш 'първите 3 месеца' и да имаш 2 деца
веднъж да бременнееш в 9ти месец, да ти тежи и да охкаш....и да си родиш 2те деца
две деца, които ще се трепят...ама както казва майка ми която е едно дете 'мечтаех си за братче с което да се караме'
абе всички неудобни моменти от родителството ги минаваш веднъж, а си имаш 2 деца
пък ако ти домъчнее за бебешки моменти- помолваш се Богу за 3то дете

аз много се спекох като разбрах, че ще са близнаци...защото семействата ни са такива, че предпочитаме сами да се оправяме. До този момент не ми е било трудно изобщо. Дори майките наоколо спряха да се оплакват, защото ги е срам от мен. Питат ме как мога да изкъпя, масажирам, нахраня 2 деца вечер сама. С песен.
Сигурна съм че ще имам много трудни моменти. Но когато се замисля, само се моля за здраве, другото ще го организирам.

Узи на споменатите от теб "дразнителки" май им бяха женски близнаците ?Да си ги разменим пък да видят дали ще спят,гоблени ще щият ли,торти ли ще правят.За жалост аз все още съм в депресия качвам кг и тн.Незнам но в момента и 4 да ми дадеш на 6мес. ще ги гледам,ама тези УЖАСНИ 2 годинки.

мога ли да разчитам ,че момичета близнаци се гледат по-лесно от мъжкия вариант
или да си пусна тема-анкета
не искам да дразня де, то на който каквото му се падне от тото-живота

Абе супер е да си майка на близнаци.Моите са момче  и момиче на 7 години и 9 месеца наистина първите 2 години нито спяха нито слушаха бяха много диви после се по управиха ,но сега много се бият по между си ,първите 2 години не съм мигвала .Вечер заспиваха късно нощем се будеха да играят ,денем не мигваха абе беше ужас,но пък съм щастлива мама на близнаци.

А-а-а, обръщайте се към татковците с рекламация какво са ви направили  Пък ние с Дъмперчето ще му мислим след някоя и друга година като почнат да искат дрешки, обувки и дрънкулки 

Между другото дали пък не е защото прилагаме и двете "немска" дисциплина   

венче , пусни една анкета, наистина ще е интересно 

Аз прилагам българска, ама също мога да повторя написаното от вас.
Като изключим, че едната имаше рефлукс и се налагаше да я държа права след ядене, докато се научи да седи. Иначе, не съм гушкала нон-стоп и не съм разнасяла ревящи бебета, но и моите се научиха да реват театрално чак след 2-та годинка. Преди това ги слагах в кошчетата и им говорих, галих ги и си вършех куп други неща. Със спането през нощта никога не са имали проблеми - още от новородени си спяха по 6-7 ч., а после бързо се научиха да спят по 10-12 ч. През деня не спят, но за мен е важно да не ме закачат през нощта. И никога не са боледували заедно...
И да, момичета са.
Момчетата на братовчедката на мъжа ми са големи панти.

Ай не ми говорете 3а немска дисциплина. Хич не я обичам та3и тема...
А3 винаги съм имала едно кротко дете (Тере3ка) и едно по диво (Георг). Никога не съм твърдяла, че е лесно да се гледат бли3наци, особено в началото като си тръгна майка и а3 останах сама беше голям 3ор. И сега има трудни дни ама свикнах отдавна. Да има човек едно дете ми се вижда лесно.  

Аз си го обяснявах с някаква близнашко-майчинска солидарност. Понеже не съм от гилдията, аутсайдер един вид А проблемите си ги споделяте само вътрешно Аз очаквах друго развитие на темата, но няма значение. Очаквах по-скоро някакви идеи как момичето да се подготви, за да се справи по-лесно след идването на децата, но понеже явно много от вас са се сблъсквали с негативни реакции и т. нар. "ожалване", темата доби някаква съвсем различна от очакваната от мен насока.

Иначе повече от ясно, че ако се наложи, ще се справяш някак и с 5 деца, ако трябва и съвсем сама. Човек свиква и с безсъние, и с всичко. Но да ви кажа, не всеки може да го направи и да остане физически и психически здрав.