Какво е да си майка на близнаци?

Моите Фата са икси,така че май трябва към доктора де се обърна,а се предполага че това бяха "последните мухикани"най издръжливите най дивите и подвижни 
Определено много се радвам на децата не ми е трудно,периода в който са е доста гаден изнервящ и за мен и за тях в момента се надцакваме.Моля на лични споделете за тази немска дисциплина.

Мойте са две момчета и си ги гледам сама.Докато навършат 10месеца ми помагаше моята майка,правеше всичко вазможно да ми е по леко.да ама не .Единия имаше страшни колики и нон стоп ревеше.А вечер като се върнеше тати и ставаше още по зле,всички се панираха и се чудиш кой какво да направи.Когато останах сама след 10месец всичко си тръгна нормално.Взех се в ръце и сега невиждам никаква трудност в одглеждането им.Заедно се хранят,заедно заспиват на обяд,вечер всичко си е по режим и ми е много лесно.Единственото нещо което може да ме докара до лудост е това че са много палави и все измислят по някоя лудория.Всичко е до организация от самата мама.Такаче кораж на твойта приятелка,страхотно е да си мама на близнаци.

Вени, много ми хареса как си го написала  , аз сега оценявам предимството, на това да гледаш две деца едновременно, защото имам опит и с по едно, трудно ми е, ама като се замисля и колко съм щастлива с толкова дечица и всичко ми минава , една позната с близнаци ми казваше, то си е загуба на време да гледаш само едно дете, с две, а да не говорим, който има три е по-трудно, ама и всичко е по 2 както казват хората, така няма как да скучаеш дори бебето да спи, защото все има някой да е буден и да те развеселява 

Е, не очаквай да седнем да ревем. Все пак, говорим за искани и обичани деца - т.е. дори и да има трудности, те са в пъти по-незабележими в сравнение с радостите и хубавите мигове. На бялото човек не може да каже черно. Аз лично съм позитивен човек и гледам да не забелязвам трудностите. Няма как човек да се подготви - единствено трябва да е готов да дава двойна доза любов.
Проблемът понякога е само в по-големия шум вкъщи. Иначе, вече 2-ра седмица съм отпуска, а децата не са на градина, че имат някакъв ремонт - е, почти не усещам, че има деца. Все пак, като са 2 имат с кого да си играят и да се забавляват /така е, откакто осъзнаха, че около тях има още едно дете и отпадна нуждата аз да ги забавлявам/, а аз вече прочетох 3 книги и всеки ден правя разни засукани манджи. Даже в събота и неделя с Еса бяхме болни, а мъжът ми беше на работа - Кика ни носеше вода и лекарства, завиваше ни, а ние с Еси само се гушкахме една друга и охкахме...
Като махнем чисто битовите затруднения на градската среда /описани от Узи/ и характерни за възрастта до около 1-2 г., аз лично трудности не виждам. Разбира се, признавам си чистосърдечно, че имам предимството, че не правя нищо друго вкъщи, освен това, което ми носи удоволствие /иначе, работя и си гледам децата - нямам други ангажименти напоследък, но пък всичко си правех сама, когато бяха бебета и пак не ми се виждаше много трудно/.
Все повече с половинката се замисляме за още 1-2 бебета и ако не се налагаше да отсъствам дълго от работа, досега вече щях да дондуркам още едни близнаци.

Според мен до 7 год няма разлика дали са момчета или момичета. Зависи си от децата и темперамента им. Мойте са мъже и да чукна на дърво са доста кротки и послушни. Не съм имала особени проблеми с тях. А кумата ми има момиче и то едно и пак в чудо се е видяла.
А пък това "с един удар два заека" като го чуя и бяс ме хваща просто.  Аз пък не бих имала нищо против пак да съм бременна, пак да имам бебе, 2 пъти по 2 год до си седя в къщи и т.н. Не ме разбирайте погрешно, не че не се радвам, че са близнаци. Но първата 1 год беше най-щастливата и най-спокойната в живота ми. Та нямам нищо против да се повтори. Само да навием таткото за трето. 

Аааа, Узи, като знам и себе си, че и Джъмперката, не леж' на таз' кълка.
Аз добра и грижовна тъща няма да съм. Сакън. Ще съм от тъщите, които /дай, Боже/ скитосват по големия свят и веднъж месечно канят децата и внуците на тържествен обяд /щерките може още 1-2 пъти да дойдат на кафе, а внуците - даже и веднъж в седмицата може да водя на сладкарница или на куклен театър/. И толкова. Който иска да се жени/омъжва, да си мисли сам как да се обгрижва.
Всъщност, същото ще важи и за пушките и пердетата - ако те сами нямат мозък къде и с кого се натискат по парковете /и ако до тогава не съм ги научила/, няма аз да мисля /е, на моите татко им си ревнува щерките и той може да заляга зад храстчетата, ама аз не съм от тези/.

хич не ме чакай да гледам зетьове  най-много да ги строявам по немски 

Има, има разлика, колкото и да зависи от темперамента на децата. Малчуганите в градината имаха две приятелки, с две седмици по-малки. Еми момчетата са момчета, каквото и да говорим.


Аз съм един вид от живите доказателства (малко спорен е въпроса за психическото ми здраве  ) - колики, нощни ревове, зъби, прохождане едновременно... И пак съм цяла. Да са ми живи и здрави, първокласници са вече. И тук е момента да спомена още един плюс - по-лесно е да ти мърморят 15 минути на една родителска среща за две деца, от колкото две години да се червиш пред класната, че са вдигали полите на момичетата.   

Изключително полезна за мен тема - следя я с огромен интерес.
Момичета, не спирайте да пишете! Къде ме плашите, къде успокоявате... чета с удоволствие за преживяванията ви.

няма значение пола. на последната родителска все мен споменаваше директорката  и като говореше за момчетата, аз се хиля, а тя се обръща към мен и вика, не ми се смейте госпожо, щото вашите са начело. аз викам, ма аз имам  момичета, а тя знам, знам, точно за тях говоря 
двете имаха счупени глави вече, бутаха ми миялната с всички боклуци върху нея и какво ли още не. последно с целите ръце бъркаха в празните казани от меда и се облизваха. ми няма да е грешка, ако се каже че мед само по дупето нямаха. а като по-малки бяха голяма бяс. оставих на 4 майки за 5 минути да ги гледат. теди се разревала и 4те майки я успокояват, а тони през това време овършала масата, кафето, кекса ..........
та ако това са спокойни деца, плашим се кво са диви

И това ми било приятелки. ВъзмУтена, огОрчена и потресена съм (ВОП) 

Е, ако ме черпиш по-често Хюгарден, може да дам и някое рамо на младежта, ако ме убедиш, че младежите ще са "пекани" зетьове". И без това вече не пуша и няма да те одимявам повече.
Грижовна може да не съм, ама поне добра ще се пробвам да го играя.

ми другия път седи с нас да затворим кръчмата и ще се разберем, а ти бега рано 

Аз когато бях бременна никога не съм си представяла какво ще бъде след раждането на малките, някакси вътрешно усещах, че ще се справя, дори спорехме с мъжа ми   Единственото което ме притесняваше беше дали няма да се родят по-рано, да има проблеми, важното беше да се родят живи и здрави и тримата да сме добре, пък после...свикваш  





Тук най-добре да се изкаже Анито