Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Момичета, Сиси 2005 ми изпрати нова брошура и съм я качила тук - http://mamtomam.wordpress.com/
Много добре я е направила!

Деси, и аз ви завиждам за вашата система или поне ми се иска в БГ да не е толкова безумно.
Сега си мечтая да видя от наше време какво се е учило от 1-ви до 3-ти клас и аз искам това да научи детето ми.

Катина, последно се сетих нещо. Във вашата ситуация може да кажеш, че "Госпожата се е оплакала от теб, защото не даваш възможност на другите деца да отговарят на въпросите й. На нея работата й е да изслуша всички деца, да провери какво знаят. Директорът, неиният шеф ще й се кара, че не могат всички деца да отогворят. Утре си седни на стола и отговаря само като си чуеш името от госпожата."
Между другото аз така разбирам речта от Долто и съм я практикувала няколко пъти и имаше ефект при детето.

Учебната година почва януари и свършва декември. Варира по дати - тая година свършват другия петък и почват после на 11 Януари.(това им е лятната ваканция - около месец). Учат всъщност много повече от колкото в БГ, в 1ви клас са от 8 без 10 до 13 часа, с 1 междучасие от 10 минути и едно от 20.
За математиката не е по-различно и тук 1ви клас е до 100 смятането, 2ри клас се взема таблицата за умножение и т.н. Дори май малко напред върви - големия завършва сега 6ти клас и вече освен системи уравнения са взели и прогресиите (това в БГ със сигурност се учи в средно училище). Имат и тригонометрия (вписаните кълба в пирамиди и т.н.) което пак се учи в Бг в средния курс.  Учат и паралелно от предучилищтната година 3 от официалните езици. От 5ти клас нататъка всяка година се явяват по всеки предмет на матура в края на учебната година. Иска се да имат мин 50% оценка (тук се оценява в % - примерно от 100 задачи ако реши 73 - има 73% на изпита). За отличен резултат се смята ако детето мине 85%. Ако по 1 предмет има 50% повтаря годината.
Но определено първите години е много по-интересно отколкото в Бг училището - всичко е на игра, с много картинки, песнички и лудуване. Не са на чунове, а на маси по 8 деца(по 2 от всяка страна) учителката ходи между масичките. като им четат сядат на пода на килимчета да слушат приказки, играят много игри и т.н. Рисуват повече отколкото пишат, наблягат ужасно много на зрителната памет (ама и тука естеството на езика го изисква - нали не се чете това което е написано като на БГ а трябва всяка дума да се учи отделно как се пише и как се произнася и какво значи...)

Катина - не се тормози - всички момчета са така - масово се вдига ръка без да имат идея, перчат се, после се хилят като ги набият и т.н. Големия ми син и той мина през такъв период - аз бях изперкала от ужас, докато не се оплаках на учителката и тя ми каза, че масово са така децата и се ИЗРАСТВА това е вид детски пуберитет - стават независими и не им е много ясно още как става това. Интересно, че това не се среща често при момичетата... чудя се защо ли...

Момичета, преди време даваха един филм по действителен случай по телевизията за момченце с аутизъм и неговата майка която се бореше с болеста на сина си и му помогна с помощта на едно куче. Някой гледал ли го е и спомня ли си името на филма. Той е доста стар мисля. Филма беше невероятен и бих искала да си го запиша, а и да го дам на приятелка която работи с дете с аутизъм, но не си спомням името на филма. Някой гледал ли го е и спомня ли си името му? Много ще съм ви благодарна, ако ми помогнете.

Здравей, Calathea разгледах тетрадките на Мими и съм очарована, много красиво е написала всички буквички. Calathea, твоето момиченце на колко годинки проговори и според теб терапевтите ли изиграха своята роля да отключат говора или просто е дошло времето на детето. Питам защото се чудя дали да започна да уча моята дъщеря да пише, въпреки че не говори, днес разговарях с една психоложка в Св. Никола, дали мога да започна да я уча да работи с компютър, но тя ме посъветва да не го правя, защото според нея това ще подтисне говора и единственото което ми остава е PECS системата. След една седмица съм си уредила час с терапевт който ще ми каже след среща с детето дали при  нас ще проработи. Пак съм много объркана, направо не ми се мисли.

Bernadette , мисля, че не си много наясно за аутизма.Аутистите не проговарят ей тъй.Тези бабини приказки за не говорещи деца, които се събуждат една сутрин и хоп проговарят не се отнасят за децата с аутизъм.Тези приказки, които при стрес не говорещото дете проговаря също не се отнасят за децата с аутизъм.Една от причините дете с аутизъм да не говори е, че децата с аутизъм не разбират човешката реч, не я учат по подразбиране като я слушат.Работата на терапевтите не е да го накарат да изговори звуците и думите, а да го накарат да започне да разбира човешката реч, и да го накарат да изпита желание да имитира, а дай боже и да започне и то да произнася думите.Започне ли да ги произнася тези думи - това не значи, че ще говори, а само, че ще произнася отделни думи без да ги разбира.Продължава работата на терапевтите и те продължават да го учат да разбира човешката реч.Нещо като да учиш чужд език.Детето с аутизъм първо трябва да го накараме да започне да проявява интерес към речта.Няма две еднакви деца с аутизъм.Всичките са различни, общото при тях е  невъзможността да учат по подразбиране.като казвам учат - имам предвид да говорят, да разбират, да си сипят сок, да чуват дори речта, да се хранят с лъжица само от наблюдение............
Да караш детето ти да пише е все едно да те качат теб на космическа совалка и да те накарат да я подкараш без да си научила какви са тези копчета и лостчета и светлинки в кабината и.

Катина, сигурно си права, може би самата аз все още се боря с хаотизма в мислите си относно аутизма, чета толкова много информация, че в един момент е пълна каша в главата ми, а и се опитвам да отсея кое ще е добро за моето дете, но когато не говори ми е още по-трудно да преценя доколко разбира това което и казвам и каква част е по скоро интуиция и каква оринтиране по интонацията на гласа ми и може би неволните жестове които сама се хващам че използвам за да улесня разбирането и. Разбрахме се да се видим с Петя и много се надявам да ми помогне в по-нататъшната борба която ни предстои. Момичета, искам да ви попитам и нещо друго, децата ви впечатлява ли ги коледната украса в къщи, разбират ли кой е дядо Коледа и това, че ще получат подаръци за празника, защото моята дъщеря май все още не е много в час. Тази вечер украсих елхата и дома, а тя ме гледаше някак си без въодушевление - както обикновено, естествено. Гледаше топките които слагах на елхата, пипаше ги може би защото са лъскави, но май все още не и е съвсем ясно защо правя всичко това и май и тази година сама ще си остана с въодушевлението.

Мойто дете изобщо не разбира защо е тази украса.Миналата година изяде половината играчки ,а останалите не ни даде да ги сложиме отново .Стояхме си по Коледа на гола елха .Картонени ,стьклени и др.всичко беше изядено.

Bernadette , съжалявам, ако съм ти се сторила груба.Наистина най важното нещо е майката да разбере и си изясни за себе си какво е аутизма.Ама да го разбере, а не да прочете това което и харесва.Останалото е по лесната част.Признавам си аз наскоро започнах да го разбирам аутизма.Така си мисля де 

shefcheto вие това дете храните ли го изобщо  .Точно на Коледа милото да опасе играчките  .Ще го приема аз тази година да го нагостя с моето ядене.Дано не избяга като види манджите ми де 
Човека е естет - не му харесва как украсяваш елхата и затова ти ги е изял  .
Дано имаш чувство за хумор   .

Катина, изобщо не си груба, напротив помагаш ми да мисля по-реално, защото и съпругът ми смята че не съм реалистична в очакванията си към дъщеря ни. Той я е приел много отдавна каквато е и всяка промяна в положителна насока много го радва, докато аз си се въртя в моя омагьосан кръг и се измъчвам и самобичувам, че може би аз съм закъсняла във времето или не съм избрала правилния път навреме, но може би просто детето ми не е узряло за говор и аз трябва да го приема най сетне. Дали пък едно второ дете няма да се отрази на семейството положително се питам напоследък. Като чета постовете ви виждам, че всички имате по две  или три деца, но много се страхувам да не се роди и друго дете с аутизъм, четейки напоследък че най-вероятната причина е генетична, а още едно аутисче ще ми дойде в повече....

Bernadette генетична причина може да не е наследствена, а  грешка по време на бременността./по коро започването и/ Повечето генетични заболявания не са наследствени.
Да, имаме по 2-3 деца, и другите ни деца са здрави. моето най-малкото примерно няма проблем, голямото също. При катина Мишо е 2ри,каката е без проблеми, но на Марианка пък малкото дете е без проблем...така че не мисля, че се предава по този начин.
Дали още едно дете ще подпомогне в твоя случай - по-скоро ще има кой да се грижи за дъщеря ти когато теб те няма един ден. Разликата им ще е голяма за да са приятели и да се учат едно от друго.
Не е честно да налагаш едно дете с отговорност да гледа брат си или сестра си един ден, но аз да ти кажа съм доволна, че моите деца ще имат братя на които да разчитат. Една от причините да искам ПОНЕ 3 деца беше тази.  Тогава не бях чувала за аутизъм де....

За проговарянето питаш - моето дете определено не разбираше какво му говорим отначало въпреки че аз си мислех че разбира щото можеше да повтаря папагалски.... Едва ггато започна да ни разбира проговори. Когато поиска да общува с нас.
Моето дете не е с аутизъм, а с ПДД-НОС, като до преди няколко месеца водеща диагноза беше СИД.

ААААА, не се похвалих - догодина ще ни "изписват' от терапия официално като постигнали норма  Остатъчните СИД проблеми смятат, че са ОК, защото малкия батко се е научил да ги регулира сам.

Кати, ще взема аз да ти го пратя Дани ,но много бьрзо ще ми го вьрнете .Като ви изгризе кьщата ,дрехите,обувките,мебелите и всичко друго за което се сетиш ,повече няма да го поканиш. Аз тази година очаквам и елхата да изяде ,не само играчките.

Случайно попаднах на него по телевизията преди около 2 месеца, мисля че го даваха по Канал 1, но не съм сигурна, защото после го търсих в програмата и не го открих.  Момчето-аутитист се казваше Кайл, а кучето - Томас, а филмът е заснет по действителен случай. Кучето успя да направо да съживи това дете и то започна да се отваря за света. Когато го гледах още не бях наясно с много аспекти на аутизма, и бях особено впечатлена от това как родителите намираха начини да комуникират с детето.  Дано някой се сети поне заглавието на филма.

Мишо като го зачевахме беше след запой на таткото.На сутринта след запоя - тогава не съобразих, че именно през нощта алкохола е имал време да стигне до генетичния материал и подозирам гадната ракия за това което стана.Не пиех и фолиева киселина по време на бременността, защото си въобразих, че във витамините Матерна има достатъчно от нея.Пък и не бях чувала за аутизъм и си мислех, че на мен не може да се случи увредено дете  .
Има и още майки с по три деца Габи от Испания мисля беше и Любознателна.Само едно от трите им е с аутизъм.Има и две мисля бяха майки с по двама аутисти.Мина Ламбовска също е с три деца и едното само е аутист.Вероятността да те удари два пъти черния джакпот е вероятно същата като да те удари веднъж.
Ако Мишо беше сам бих родила веднага второ именно с цел детето ми да не е само на стари години, когато нас с таткото няма да ни има.
В майчиното сърце винаги има място за още един.Когато децата са повече от едно и спада напрежението и страха за детето.Мисля, че майките които имаме повече от едно дете сме по уравновесени и спокойни от тези, които имат само едно.Респективно - по спокойна майка - повече напредък при детето.Много, много важно е майката на дете с проблеми да се успокои максимално - така детето ще усети нейното спокойствие и ще напредва повече.

Не съм го гледала този филм, но май се сещам за какво говориш.Мисля, че в тази тема се изкоментира тогава филма  

Извинявам се, че се намесвам в темата...
Включих се, понеже пишехме заедно в една друга тема за Диетите без глутен и казейн, да споделя, че съм много доволна от приема на кълнове при нас (разбира се без жито, ечемик, ръж). Много харесаха на малкия кълновете от слънчоглед, от люцерна и леща. Много са полезни и са жива храна, пълна с енергия, желязо, калций и витамини. Извинявам се, ако сте го дискутирали, но реших че може да ви е от полза.
http://www.zemianazaem.com/category/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5/ - за кълновете, че поста е много дълъг

shefcheto, а твоят син, когато работят с него в центъра лапа ли нещата?. Много ми се иска да се намери начин да преодолее това.
Чуда се дали ако качиш негово клипче някъде няма да се намери специалист, който да му помогне. Мисля си, че от чужбина идват разни тераписти по различни програми и могат да опитат да работят с него. Голямо предизвикателство е, но ако специалст му помогне, може с години да го представя като успешен случай. Може и докторат да защити. А пък съм сигурна, че има начин за него. Какво стана с коледното клипче?

За вторите деца - аз си мисля, че може би около 3-5 години след диагнозата детето със СИД или ГРР има нужда от цялото внимание на майка си /контролирано, да не изпадне в другата крайност зависимост/, от вниманието на роднините, от средства за терапии, за играчки, време за разкарване насам-натам, четене и т.н. Много зависи дали има кой да помага, колко е голямо другото дете. Може би зависи и от желанието на самото семейстово и доколто то се чувства силно. Но пък ако си дал цялото си време и енергия 3-4 години напоследък ме обземат мисли, че си напарвил каквото си могъл.

А за децата помощници като станат възрастни аз се чудя как си го представяте точно - до нас живее една жена с сериозни ментални увреждания, живее със сестра си и вече са към 50-55 годишни. Е, като ги гледам това са 2 объркани живота. Много по-добре е да идва социален асистент за 4-5 часа, т.е. системата да е добре развита и да защитава нуждаещите се, да има защитени жилища, а не едното дете да става болногледачка на другото. И уж здравата сестра  сериозно се е променила от съжителстовото с болната. Не са се женили, нямат приятели, деца и т.н. Не е коректно да очакваш едното дете да е близо до другото, ами то може да има нужда от развитие в друг град или друга държава, как ще идва всеки път, ще си зарязва работата, за да помага на брат/сестра си, ами нали се очаква  и то да има семейство и деца. Според мен второ дете можеш да създадеш, ако чувстваш, че имаш енергия да се бориш да го направиш самостоятелен човек, който уважава хората и има собствен живот. А ако се наложи дребни помощи, каквито са нормални между здрави деца и роднини, това могат и роднините от по-далечният кръг и приятелите да го направят.