Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

какви старици бе... аз кипя от енергия С 3 момчета - ето ви рецептата - повече деца - повече енергия

Шегувам се разбира се, но Катина това което пише е Вярно. Аз имах само 1 дете в продължение на 6 години. И прекрасно знам какво е да мислиш, че няма начин да отделиш повече време за още едно, камо ли да споделиш любовта. Е, сега знам, че мога да обичам не 3 ами 4, и ако някой ми гарантира, че следващото ще е момиче забременявам веднага( въпреки страха си от проблемна бременност и пореден стонтанен аборт).
Време се намира, защото майките на 1 дете винаги го слгат да спи измито и с пижамка, а майките с 3 и повече с ръка на сърцето си признават, че това е по-скоро изключение и често децата заспиват по пода и само им се мята по едно одеало отгоре.
Аз съм убедена, че не прекарвате повече качествено време с децата си, отколкото аз - сърцата на майките са разтегателни и това не е проблем.
Проблем е финансовата част и то огромна, защото още едно дете не е просто още една чаша вода в супата... Проблем е страха на родителя, че ще загуби времето за себе си/ЗАКЛЕВАМ ВИ СЕ, толкова време за себе си не съм имала с първото си дете - и то от чиста виновност, че не съм с детето не намирах време за себе си...като имаш 3 разбираш, че времето за себе си в УЖАСНО ваажно, защото след едно кафе с приятелки или 30 минути в салона да се разхубавиш се прибираш много по-усмихната и готова с енергия да рисуваш с детето си по стените и да не ти пука, че после ще тряба да се боядисват...
С 1 дете миеш вратите когато има отпечатъци от малки пръстчета, с 3 заграждаш отпечатъците от малките ръчички с перманентен маркет и пише дата до тях - за да си спомняш утре колко са били мънички и ги приемаш като произведение на изкуството...
Просто гледаш на света с други очи и имаш други приоритети.
Но пък колкото и да не ми се иска да го призная финансово се издъхва. Като растът децата става още по-трудно(аз също съм растла в голямо семейство и то като най-малко дете и съм износвала дрехите на по-големите...)
Но не съжелявам нито че съм от такова семейство, нито че моето е голямо.

Предполагам децат акоито са били сами си имат други предимства - които аз няма как да познавам. Броя на децата трябва да е точно толкова колкото майката и бащата искат да е и никой няма право да им се бърка.

Това беше много хубаво, като майка на едно дете изпитвам същите страхове и не искаме повече деца, поради натоварването, безсънието, нервите и времето отделено за нас си двамата с мъжа ми, което ужасно ни липсва. Преди да решим да имаме деца имахме прекрасни 4г. заедно. Това което си написала за голямото семейство е прекрасно и почти ме убеди да имам още деца. И като се сетя преди да се роди сина ми искахме 3 деца.  Сега не искаме повече, както казва мъжа ми. "Нашия щъркел съм го убил". Много ми се искаше да бях от всеотдайните майки които не търсят време за себе си и не искат няколко спокойни минутки.

Искам само да кажа, че това е много погрешно разсъждение. Това не е всеотдайна, а обсебена майка.
Детето няма нужда от цялото време на майката.
Майка, която има време за себе си и нещо, което да я зареди с енергия, е много по-полезна за чедото.

Вярно е това ,че когато майката има повече време за себе си е по полезна на детето.От няколко месеца Дани ходи в центьра до обяд.Психически си почивам и вьрша неща за ,които не ми е оставало време преди.Когато той се вьрне аз имам желание за игра и за работа с него.Сьвсем друг човек сьм и забелязвам ,че баща му сьщо е така.Самото дете сьщо си личи ,че си почива от нас .

Сетих се да питам нещо.През 2004 г ,Гена Трайкова от БТВ направи един филм за 3 деца аутисти.Тогава мойто дете нямаше още 2г и не знаех,че е аутист .Гледах го и нищо не разбрах ,защото просто за пьрви пьт чувах за тази диагноза.Децата ,които са снимани вьв филма се казват Иво,Мишо и Влади.Може да е някое от децата на майките тук и се чудя дали някой няма този филм ,защото го тьрся .Казва се AUTOS.

Деси страхотна си ! И аз искам да кажа същото. Когато имах само големия си син до 7г и аз гледах на нещата с други очи, след това като се роди Владко го обичах толкова много че просто и аз не знам как да се доизкажа сега като имам и Киара действително се радвам на двата модела ръце по огрмниа телевизор на тати, както и се кефя че Киара / също като мен / не излиза от вкъщи без да се е начервила малкото сладурче намусва уснички като за целувка и чака да му сложа малко червило и като въображаемо допра червилото и се радва и се гледа и се скопосва ....
Прави ми удоволствие че Владко си е паркирал колелото всредата на стаята но не го и отмествам и като се върне от детска градина и каже "колото" го яхва или пък се радвам когато като започна да се обличам за излизане Киара отваря гардероба и започва да ми вади колани чорапи всичко което е на по ниските етажи в гардероба .....
и аз използвам стените за произведения на изкуството ....
но действително ужасно много държа на сутрешното си кафе, на сутрешния си душ, да си оправя след това със сешоар косата, да се погрижа и за мен защото щастлива и доволна майка радостни и весели деца ....

Майки с повече деца, вие явно не знаете какво е да имаш само едно, но по-трудно дете. Отдавна къщата ми не е подредена, огледалата и стъклата са омазани /бърша ги само когато има опасност да хване зараза и след 10 мин. пак са изцапани/, а стените са надраскани и направо апартамента ни е полуразрушен, включително и днес откърти една дръжка на английската ми кухня. Не ме прави щастлива счупената дръжка, защо поиска нещо за ядене, което го яде за десерт и аз и казах да изчака, а тя се просна на вратата да го стигне...
От 5 години не можем да правим коледна украса - тя не я изяжда като детето на шефчето, но я дърпа, хвърля, чупи. Като направя елхата след 3 дни всичко е по земята или ми трябват нечовешки усилия да я запазя до Коледа.
Това лято направих опит да я уча заедно с други деца, другите ме гледат с отворени очи и схващат от 1-2 път, а на нея и трябват по 15 обяснения. А учителките в градината ми казаха, че не могат да я ограмотят и тетрадките й са празни, и изглежда и учителка трябва да бъда или да имаме пари за учителка.
Но пък вече ми е все едно, ако има и друго дете то може да вземе да почиства или тя да види от него и да разбере по бързо какво да прави. А и вярвам, че това състояние ще е още 1-2 години и ще разбере.

А иначе аз съм най-големият поддръжник на идеята, че майката и детето трябва да са разделени поне по 4-5 часа на ден. Иначе не можеш да се съхраниш от този хаос и истерии, а и детето също се осъзнава, когато е само.

Прекрасен пост, Деси!
Не бих могла да го кажа по-красиво!
Таничка, дори и без да знаех, че Мими е аутист, тя винаги е била много трудно дете.
Може би това ни накара да изчакаме 4 години преди да се решим на второ.
Баща и настояваше да изчакаме да се 'очовечи' и да проговори.
Но аз бях много настоятелна, така и не дочакахме този момент.
Тогава си мислих, че на всички родители им е точно толкова трудно, колкото и на мен.
Не си позволявах да се оплаквам, че детето ме държи будна до 3ч. през нощта, защото всички се жалваха колко са недоспали. И естествено, мислих, че случващото се е нещо нормално.

Пък най обичам, когато двете ревнат в един глас. 
Или се сбият за една и съща играчка.
Но пък усещането, че къщата ми е пълна е неописуемо.
А когато гушна и целуна едната, венага се навира и другата главичка: "И мен! И мен!" 
Разбира се, всичко е въпрос на личен избор.
Ние просто си обсъждаме.

TanyaMG макар моя син да е на 9г. и в къщи е пълен хаос.Няма нещо което да е извадено от някой шкаф и после да е прибрано.По пода се спъваме в играчки и дрехи и какво ли не.Относно неразборията в къщи въобще не личи,че живее само едно дете.По алармата също.Във всяка стая е усилено или радио,или телевизор.Всички се надвикваме,а децибелите на детето са направо невъзможни.Стените ни са също в драсканици и мен лично ми харесват макар мъжа ми от месеци да ми повтаря да ги измия.Разпилените неща навсякаде малко ме дразнят,но почиствам само един път на ден сутрин,когато детето е на у-ще.Вечер си лягаме ей така в хаоса.
Относно всичко друго,което описвате като доводи за повече от едно дете съм съгласна и преди го написах,че тези неща са нормални и нямат общо с това дали някое дете е с проблем или не.И дори и да знам,че с още едно дете ще съм по-щастлива и ще се чувствам по-пълноценен човек решението е много трудно,когато има вече дете с явен проблем.
За свободното време на майката май сме единодушни.На мен това никога не ми е липсвало.Детето ми ходеше на градина по цял ден,а аз работех и ми оставаше и много само лично мое време.От както започна у-ще обаче нямам възможност да работя,защото времето ми без детето е много разпокъсано през целия ден и просто не ми е възможно да започна работа дори на 4 часа.Никой не ни помага в отглеждането на детето,но свободното време си го имам.Просто времето през което детето е с мен в къщи предпочитам да го влагам в работа и занимания с него.А той е достатъчно самостоятелен,че дори и да си е в къщи ако не съм в кондиция или съм уморена или друго винаги мога да се оттегля в друга стая да си чета книга или просто да почина.

Таня, ... не е баш така.
9 години имах само едно дете - туй дето се води невротипично.
Тапетите бяха окъсани, понеже имахме и котка тогава, всички ни казвах "абе махнете я тази котка, я какво ви е направила тапетите", ама баш тази "котка" не може да махнем. То не бяха счупени съдове (средно по 1 всеки ден - а мъж ми се чудеше защо на сватбата са ни подарили толкова чаши и чинии). До 4-годишна възраст на щерката не остана ни един цял сервиз и трудно се намираха дори 2 еднакви съдинки. То не бяха нощни ревове, кошмари, то не бе бягство от детската градина заедно с друго дете - водила го в Макдоналдс - избягали по пантофки и анцузи в един дъждовен ден.... Беше се скрила от баба си едно лято и майка ми само дето не получила инфаркт, обикаляла квартала, плакала, разпитавала съседи... и когато вече дружно решили да викат полиция, съкровището се показало от скривалището... ужким досега не чуло, че го викат.
Т.е. искам да кажа, че едно нервотипично дете прави много повече поразии.
Малкият е счупил само 2-3 неща до сега и то е било с участие на сестра му - нещо му е дърпала от ръцете и са го изпуснали.
Той не изпуска неща, защото е внимателен и прецизен. Не маже по стените, защото е гнуслив. Не бърка по контакти, защото там се включват уреди. Ползва нещата по предназначение. На улицата няма да се пусне от възрастния, и ще настоява за спазване на маршрута. Изобщо, спазването на правила от аутистите си има и своите положителни страни.
Гледането на първо дете винаги води един стремеж към изрядност.
Ама как ще яде мляко от хладилника, ама как ще си легне така, ама в 8 часа трябва да се къпе и тн...
При следващото вече е ясно, че ако една вечер не се изкъпе, то няма да въшляса, че  ако един разбойник може да си отвори хладилника, за да си вземе мляко, значи нищо няма да му стане и да пие мляко от хладилника. (хм, колегата ми има 15 годишен син и завчера се тревожеше, че пил сок от хладилника - познайте с колко деца е)
В резултат на намалялото усърдие от страна на родителите второто дете расте по-спокойно, а пиенето на неща от хладилника води и до по-здраво дете.
На мен са ми забранявали сладолед, всъщност до 1 клас не знаех какво е, защото майка ми казваше, че хората ядат кисело мляко от фунийки, в клас разбрах от децата. Боледувах, та се късах. По-малкият ми брат (6 г. и половина разлика) нямаше как да бъде излъган покрай мен и от малък ядеше сладолед, ама не боледуваше.
Въобще с първото дете се учим да гледаме деца и понякога се престараваме, а с второто гледаме да си поправим грешките.
Мислела съм за трето, ама има други няколко причини, сред които ЕГН, финансови и тн, поради което се отказвам.
Иначе любовта си е любов, тя не се дели, не намалява, а даже се увеличва.
Относно помагането - щерката помага с гледане, но нейното гледане е тийн-терапия -  всичко е "аааа, сега ще го оправя, споко"
Малкият подрежда, каката разхвърля. Тъй е, аутистите обичат нещата да са по местата, тийнеджърите са над тия неща.
Какво да ви разправям, кат сериал стана

Според мен всичко зависи от родителите.Макар и с едно дете никога не ми е и минавало през ума да не му дам да пие студено от хладилника или други подобни щуротии.Дори сега в зимните месеци му купувам сладолед.Общо взето всичките ни познати и близки ни натякват колко свободен избор сме му дали и че за това ни се е качил на главите.С никаква изрядност и прецизност не съм го отглеждала.Беше на 4 мес.,когато решихме да отидем на почивка на другия край на Б-я и пътувахме с влак в общо купе.Никога не сме се спирали да отидем някаде само защото няма да има удобства да го изкъпем в точния час или да пропуснем един ден.Навсякаде го взимахме с нас и до днес е така.
Така или иначе мисля,че всички сме единодушни,че повече деца-по-голяма радост и по-голямо щастие.Всичко започна от това дали и как родителите взимат решение за второ дете ,когато има реален проблем с първото.

Моето дете също яде от хладилника, научих я да се катери по дърветата и в никакъв случай не е особено пазено дете.

Изглежда сериозното решението идва, когато видиш, че детето ти не може да бъде ограмотено в ДГ или училище. Снощи имахме разговор с таткото какво да правим с детската градина, защото там още в началото на годината ни казаха, че не могат да я учат, не знаели как. Попитаха ме дали да й се скарат, за да започне да пише. А тя не е готова, ето една самосотятелна рисунка - http://threetoseven.wordpress.com/files/2009/12/imgp4241.gif

Наистина са малко семействата, при които първото дете е с проблем и когато диагнозата е ясна и проверено, че не е грешка, да се роди второта.

Пожелавам ви много радостен и щастлив уикенд   

Ох момичета,като Ви чета и ми става толкова болно и мьчно.Хваща ме срам от това,че не искам да имам друго дете.Знам,че така обричам Дани след време ,когато нас с татко му ни няма да отиде в дом .Знам,че ако има още едно дете вкьщи той ще се развива по добре,но не мога.Преди две години забременях .Не сме го планирали,стана случайно.Реших да го родя,но се страхувах от това,че може да се повтори трудната ми бременност с Дани и наистина стана така.Трябваше да бьда на легло ,но това няма как да се случи ,защото няма кой да ме остави да лежа.Дните в ,които мьжа ми беше на работа не искам и да си ги спомням.Толкова ми беше притеснено,защото не знаех дали финансово ще мога да се справя.Ние сега едва се оправяме ,а с още едно дете ще затьнеме сьвсем.Честно казано ми се поврьща от памперси и мокри кьрпи.Имам чувството,че отгледах 5 деца а не 1 за тези години.Естествено загубих бебето ,защото не можах да лежа . Аз сьм отрицателна крьвна група,а мьжа ми положителна и имаме несьвместимост,което според мен е причината при нас, Дани да бьде аутист. Сега вече сьм сигурна ,че не искам да раждам,но ако мога бих осиновила дете, защото може да си помогнеме взаимно.То ще има дом ,а Дани някой близьк ,който да му помага.Знам ,че е много егоистично от моя страна да мисля така,но не мога да изльжа.Това с осиновяването знам,че трудно ще стане,защото не сме богати и сьм сигурна,че няма да ни одобрят.Извинете,че Ви натоварих с мойте проблеми,но ми стана по леко.

Добро утро!
Аз търсех филма"After the Thomas"на руски език(безрезултатно обаче).Намерих Соня Шаталова.Тя е вече 15 годишно момиче,което удивлява с рисунките си,стиховете и прозата си.Тя не говори,но неизвестно как се е научила да пише.И за собакотерапията в нейния център е интересно да се замисли човек.
http://www.rodon.org/other/vmitssh/ за Живота и творчеството на Соня
http://www.centr-podsolnuh.narod.ru/sb.htm-от сайта на този център може да свалите док.филм на Евгенийй Щербаков и да се запознаете и със Соня
http://ideo.ru/files/methodical_recommendations_for_canistherapy.html-малко дълги,но изчерпателни подробности за собакотерапията и деца с А-м
http://lib.aldebaran.ru/author/hyeddon_mark/hyeddon_mark_zagadoc … o_sobaki__0.html-от тук може да си дръпнете(или прочетете) на руски език една книга написана за А-ма в 1-во лице.
Titi   -мислех си за вашия нов център и терапия с кучета.

Да се върна за малко на темата за повечето деца. Когато детето ми се роди, дадохме обед, че до 7-та година, ще осиновим още едно дете и се надявахме това да преодолее относително успешно всички препятствия. Вече наближава момента, имаме една несигурност как ще се справим, но сме подготвени. Питаме и детето и тя много се радва, роднините също знаят. А в четвъртък така ме надъхахте, че щях в петък да отида в социалните, защото знам, че там се ходи за първи разговор. Ама си викам хайде да не е в петък
Ами това е да не се учудвате, ако след време се появи още едно име в подписа ми.

shefcheto    

TanyaMG, не мога да се въздържа просто да не те поздравя за невероятната идея   Подкрепям я с две ръце    , явно в доста главици, освен моята се мъти тази идея...