Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

  • 69 721
  • 1 513
# 300
Мангото е чудно нещо, много вкусно. Пристрастих се в амбицията си да отгледам манго. Покълнаха две, поникна едно и умря от студ в газовата криза.
 Малко по-голямо от това стана, това е последната му снимка.
http://media.snimka.bg/1877/010009677.jpg
Виж целия пост
# 301
Аз да ви разкажа един мой спомен от бригадите, макар че бях все още малка, когато приключиха...
Но тази, за която си спомням, беше с майка ми - от работата им ги бяха пратили на бране на череши...
Тогава ме взе с нея и колежките й... Толкова череши не съм яла никога повече през живота си - при това огромни и черни (мисля ван ги наричат)...
И до ден днешен никога не съм виждала такива...
А и такъв дъжд ни валя там, а ние скрити под дърветата и с онези тънички найлонови дъждобрани Simple Smile

П.П. Сетих се и още нещо - от черупките на кокосовите орехи, брат ми си правеше разни кръстове и фигурки Simple Smile
Реже черупката във форма, после я трие във вълнено парче, докато й паднат всички "косми" и стане гладко като стъкло Simple Smile
(не си спомням цялата технология, но мисля, че така беше)
Виж целия пост
# 302
Дойдох тук провокирана от друга тема, където се коментираше лична хигиена и хигиенни навици. Там  споменах, че като дете живеехме в къща и нямахме бойлер а бързовар ... Ама пък каква къща, само на втория етаж имаше 7 стаи и много дълъг коридор от гладки дъски. И как няма да са гладки, като майка всяка седмица ги миеше с четка за дъски и сапун и стълбите миеше до третия етаж. По коридора се учех да карам кънки. Като ги сложих и две години не ги свалих. Накрая татко ги скри и много ревах. Бях просто виртуоз, правех слънца, везна, разни подскоци и завъртания... Тя къщата и сега си стои и имам дял от партера, но не е това което беше, а "кънките ги вързвам" много рядко .
Виж целия пост
# 303
За Ангелина,Анн и малкият Михаил-наздраве! Hug Hug


Виж целия пост
# 304
ей такава нали?


Обаче няма да се отплесвам на кулинарни спомени Naughty

Кокоса си го гаресвам,но е малко тежичък, гризкам си от бялата част , докато свърши, ама само аз от домочадието Thinking иначе"млякото" колко е- пийваме го веднага. bowuu


Ролковите кънки се появяват пак май по малко, че аман от ролери...
И аз карах кънки навремето  Grinning
Виж целия пост
# 305
Нямам много кулинарни спомени, защото бях много злоядо дете. Но от къде толкова енергия за безкрайните ми белички - не е ясно. Спомних си, че лятно време, в градската градина опъваха бял екран и прожектираха филми. Всички се струпваха да гледат от двете страни на екрана /как четяха не знам/ децата сядахме направо на алеята, бабите от близките блокове си носеха малки столчета, другите прави, гледахме кино без пари.
Виж целия пост
# 306
Благодаря на всички за пожеланията !
И на всички празнуващи - нека името им носи късмет!
Аз си имам и Ангел

Почерпка в духа на темата!
Наздраве!
Виж целия пост
# 307
Aнн@  Hug
А де е сельодката?  Laughing Хубаво ли си изкара празника?
Днес пекох едни питки и мъжа ми вика, че му замирисало на кухнята на баба му. Честно, точно тоя спомен ми направи такъв комплимент  Grinning
Елпида, веднъж толкова мрънках на една братовчедка да ме вкара в киното, успя момичето с дългия си тъмно-син шлифер, а аз глупачето проспах целия филм в скута й Laughing
Даже не помня, по дяволите, кой беше този толкова желан филм.. newsm78

П.С. Не ми оплетохте едни шушонки и на мен и на жабчето му замръзнаха крачетата във вече изстиналото блатце. И на-настинах. Затова сега-FIRE!  hahaha
Виж целия пост
# 308
Аз понеже лющя вино с оправданието "имен ден е , все пак", да ви почерпя в духа на темата :


А  музиката - от тук :
Виж целия пост
# 309
Хе хе!!! Къде ме върнахте с тази темааааа! Ееех! И аз си спомням все още много добре (незнайно защо) тия манифестации, и особено подготовката за тях.  Който не отидеше на манифестация, го изкарваха за назидание пред цялото училище и му намаляха поведението. Имахме и едно като състезание между училищата по маршова песен. Едната задължително трябваше да е руска. Още я помня - " Ставай страна огромная, ставай на смертьний бой....."  Ами сутрешната гимнастика преди часовете!!! Joy Много обичах и едни масленки, продаваха ги в една закусвалня срещу уч-ще струваха 5 стотинки. Може да са били отвратителни, но за времето си бяха върха (за мен) . Mr. Green НВО - и там малко се включих, но не колкото бих искала! Laughing И колко мнооого още неща!!! Grinning
Виж целия пост
# 310
Аз понеже лющя вино с оправданието "имен ден е , все пак", да ви почерпя в духа на темата :


А  музиката - от тук :

Оооооо тия шоколоди бяха на голяма почит  от мое светейшество Mr. Green. А такова същото радио със сестра ми го взимахме и се криехме в мазето на село и търсехме радио "Свободна Европа" което беше забранено, и ни бяха наплашили, че където и да се намираш ще те открият и пратят в затвора! Joy
Виж целия пост
# 311
Да , хубаво си изкарах и всички са по леглата вече , аз си допивам с вас! Mr. Green
А , ето ,. че Ангелинка ми приглася......

Само да отбележа , че същият ВЕФ не хваща "Свободна Европа" Или поне нашия не можеше , а колко сме се мъчили!
Днес най- ценният подарък беше от малкия ми син Малко парфюмче на "COTI" , което ме върна в годините , когато за едно Coti давах  вси-чкоооооо Mr. Green

Вече не ми е от любимите парфюми , но ме трогна детето , че се охарчило , а събира пари за лаптоп

ПП Ели , без ралаксиращия жабок  не мога да те възприема ..... , но този аватар ти подхожда на зодията и темперамента  Wink
Виж целия пост
# 312
Ангелино, с тая дамаджана ми сгря душата!
Дядо имаше няколко, но аз помня синята, която после наследи тате.
Там държаха ракийцата и двамата.
Ех, само да я открия, ще си я домъкна у дома. Ей така, за спомен...
Ние пък слушахме радиоточката.  Mr. Green
А там новини и народна музика имаше безспир.
То пък едни новини бяха... Подбрани, да не смутят комунистическото ухо.
Виж целия пост
# 313
Призива на Партията е бил - Във всяка къща - точка. Милиони километра кабели са положени под земята и опънати по стърбовете. Колко прави буки и салкъми са били изсечени, импрегнирани с креозот и побити в земята, колко трудова повинност е дадена.
Детството ми премина с новините от войната във Виетнам. Тая война все едно се водеше между другите две махали в селото. Също и за женските митинги против войната в Щатите.
Колко ли наборчета са травмирани. Ханой, Пномпен, бяха на закуска и вечеря.
Виж целия пост
# 314
Като умря Брежнев много се разстроих, реших, че американците ще ни нападнат, като няма кой да ни пази. Така ни дресираха войнолюбците отвъд океана само чакали да мигнем и да ослабим бдителността. Колко ли пенсии взеха разни смешници да бдят...
 
Имаше едно специфично ходене на гости: на някой комшия му се развали телевизора, ех мъка, да дойде техник се чакаше с дни. Та си ходеха по къщите да гледат филми. Така веднъж ни гостуваха едни комшии, за "Птиците умират сами" беше зорът.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия