И на мен най-големият ми страх в детството беше да не започне война...Молех се за мир при всяка възможност. И това, ако не е разбиване на детската психика, здраве му кажи... 
Виж целия пост
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
# 315
9 ноем. 2009, 11:17 ч.
# 316
9 ноем. 2009, 11:30 ч.
Имаше една досада,"Светът в действие". Е от това колко страх брах, остави се. Комбинираха това облъчване със разни кадри от Хирошима или Ленинградската блокада, и после почваше борбата за мир.
Компартиите спонсорираха един Световен комитет за мира. Председател му беше някакъв Ромес Чандра, или нещо такова, Като идеше да ни посети - радост голяма, само за туй говореха. И дядо ми, да го прости бог, впечатлен от тоя миротворец веднъж каза" Я мислим, че какво каже тоа (Чандра) сички да го слушат...
Та не само детската психика отиде...
Когато ходехме като деца на нещо сред природата (като"зелено училище"), вадехме да хапнем -сандвичи или кой каквото носи, сложени в найлонови пликчета: от пиле, от сол, от прясно мляко. Пазеха тия неща хората, а не: ядеш и хвърляш.
Виж целия пост
Компартиите спонсорираха един Световен комитет за мира. Председател му беше някакъв Ромес Чандра, или нещо такова, Като идеше да ни посети - радост голяма, само за туй говореха. И дядо ми, да го прости бог, впечатлен от тоя миротворец веднъж каза" Я мислим, че какво каже тоа (Чандра) сички да го слушат...
Та не само детската психика отиде...
Когато ходехме като деца на нещо сред природата (като"зелено училище"), вадехме да хапнем -сандвичи или кой каквото носи, сложени в найлонови пликчета: от пиле, от сол, от прясно мляко. Пазеха тия неща хората, а не: ядеш и хвърляш.
# 317
9 ноем. 2009, 11:46 ч.
И аз все си мисля, че откакто амбалажа е предимно ПВЦ и производни замърсяването в природата се влоши..Преди-безалкохолни, бира, кисело мляко, олио, оцет..всичко беше в стъклени опаковки.
И както се слага в торбичка и най-малката покупка..Аз редовно отказвам в магазин или си нося нещо от вкъщи. В една от скандинавските страни, не помня точно коя, въвели правилото задължително да се плаща пликчето за покупките в магазина. Резултатите за година били зашеметяващи-драстично намаление на използвани пликчета в сметта.
Виж целия пост
И както се слага в торбичка и най-малката покупка..Аз редовно отказвам в магазин или си нося нещо от вкъщи. В една от скандинавските страни, не помня точно коя, въвели правилото задължително да се плаща пликчето за покупките в магазина. Резултатите за година били зашеметяващи-драстично намаление на използвани пликчета в сметта.
# 318
9 ноем. 2009, 11:49 ч.
Ох, спомних си садвичите за през голямото междучасие, които майка ми приготвяше - две филии намазани с домашна лютеница, между тях две прозрачни парченца шпеков салам, това добре увито в страничка от Работническо дело, която съответно се е пропила с лютеницата и залепнала за филийката. Поставено в пличке от прясно мляко / още помня знака на Сердика - едно като влакче малко приличаше / и една ябълка. Всеки Божи ден един и същи сандвич, но и през ум не ми е минавало да протестирам.
А обяда от работническия стол в суфертаси?
Помня майка ми приготвяше домашно боле ли се казваше? Като вишновка, но с различни плодове. Беше мнооого сладко ...
А за да караме ролкови кънки търсехме на гладкия асфалт в града, или ако може да се докопаме до някой циментов под пред някоя институция, още по-добре, ние кръстосвахме на шир и длъж фоайето на ХЕИ-то, докато не ни подгонят.
Ама как строяха едно време - с размах, всичко да е голямо, грандиозно, впечатляващо ...
Виж целия пост
А обяда от работническия стол в суфертаси?
Помня майка ми приготвяше домашно боле ли се казваше? Като вишновка, но с различни плодове. Беше мнооого сладко ...
А за да караме ролкови кънки търсехме на гладкия асфалт в града, или ако може да се докопаме до някой циментов под пред някоя институция, още по-добре, ние кръстосвахме на шир и длъж фоайето на ХЕИ-то, докато не ни подгонят.
Ама как строяха едно време - с размах, всичко да е голямо, грандиозно, впечатляващо ...
# 319
9 ноем. 2009, 12:14 ч.
Грандоманщината оттогава няма равна - в Смолян "новият" център е един от най-гръмките примери
Който имаше пластмасова кутия за сандвичи беше специален. С такава можеше да се похвали само едно момиче в нашия клас - баща и работеше в Либия.
С ролкови кънки се сдобих от Спортмага в Ямбол през една пролетна ваканция, като гостувахме на баба ми. Радост неописуема. В един период от време улицата пред къщи беше затворена за движение и му ударихме голяма игра на федербал, каране на кънки и колелета...
В основния супер тук вече продават найлоновите торбички - така съвсем свикнахме да си имаме в колата и сме доволни
Виж целия пост
Който имаше пластмасова кутия за сандвичи беше специален. С такава можеше да се похвали само едно момиче в нашия клас - баща и работеше в Либия.
С ролкови кънки се сдобих от Спортмага в Ямбол през една пролетна ваканция, като гостувахме на баба ми. Радост неописуема. В един период от време улицата пред къщи беше затворена за движение и му ударихме голяма игра на федербал, каране на кънки и колелета...
В основния супер тук вече продават найлоновите торбички - така съвсем свикнахме да си имаме в колата и сме доволни
# 320
9 ноем. 2009, 14:43 ч.
И парченцата салам ни бяха по-прозрачни ,и размерът на чиниите по-малък.Нося си от БГ вилици,произведени в ГДР на времето.1/3-та по-дребни от американските.Едно време вечерята беше социално време в семейството.Бавно,спокойно,боцнеш в виличката,пийнеш,споделиш как е минал денят,дъвчеш кротко.А сега -Бързо хранене.Гледам ,че и зеленчуците продават вече на сокове.За къде сме се забързали-не знам. 
Виж целия пост
# 321
9 ноем. 2009, 14:57 ч.
Олди, хотел Разград е грандоманско нещо. 16 етажа, от които дори при колоездачната обиколка на България не са били напълвани 2 етажа. В момента е фалирал официално.
Пък колко олово сме изяли от печатарското мастило на вестниците - на сиринето буквите от вестника се четяха наобратно. Нашите се абонираха за десет броя руско вестниче, за амбалаж.
Виж целия пост
Пък колко олово сме изяли от печатарското мастило на вестниците - на сиринето буквите от вестника се четяха наобратно. Нашите се абонираха за десет броя руско вестниче, за амбалаж.
# 322
9 ноем. 2009, 16:22 ч.
И аз помня сандвичите в торбичка от мляко 
Колко торбички висяха по просторите.... А вносните рекламни найлонови торбички се перяха и носеха докато им се изтрият картинките
Виж целия пост
Колко торбички висяха по просторите.... А вносните рекламни найлонови торбички се перяха и носеха докато им се изтрият картинките
# 323
9 ноем. 2009, 17:03 ч.
Вълчо, мащабно нещо ще да е тоя хотел
А за мастилото - смях се, но не е смешно хич...Дано да бори грипа това олово, което сме погълнали
Виж целия пост
А за мастилото - смях се, но не е смешно хич...Дано да бори грипа това олово, което сме погълнали
# 324
9 ноем. 2009, 17:04 ч.
В хотела съм отсядала през 1985, бях силно впечатлена! Много красив ми се стори!
Виж целия пост
# 325
9 ноем. 2009, 17:07 ч.
Ето обещаните снимки. 
Телевизор Електроника Ц401, голяма гъзария.
Задължителната поставка за касети във всеки дом.
Грамофон и радио "Кантатата".
Плоча.
Така любимото "разкрасяване" на вещите с ваденки и стикери, тази рядкост при соц-а.
Още един, тематичен.
Часовник от 60-те, много стилен.
Виж целия пост
Телевизор Електроника Ц401, голяма гъзария.
Задължителната поставка за касети във всеки дом.
Грамофон и радио "Кантатата".
Плоча.
Така любимото "разкрасяване" на вещите с ваденки и стикери, тази рядкост при соц-а.
Още един, тематичен.
Часовник от 60-те, много стилен.
# 326
9 ноем. 2009, 17:11 ч.
http://www.predavatel.com/bg/7/raz/raz_05.jpg Те го. Има огромен ресторант, дискотека, три бара и офиси на партера, панорамен бар най-горе. Бешело. Дискотеката се казваше Клетката.
Минаха тия, как се казваха, не квестори, ами забравих. Хората дето са работили до последно там, имат да вземат заплати. Просто не е за Разград. Не знам дали не е обявен за продан.
Виж целия пост
Минаха тия, как се казваха, не квестори, ами забравих. Хората дето са работили до последно там, имат да вземат заплати. Просто не е за Разград. Не знам дали не е обявен за продан.
# 327
9 ноем. 2009, 17:19 ч.
Риа, браво! Поздравления за прилежността! 
Боже, боже...тоя хотел вярно е гигантски, по-приляга да е в земите на Веселчето
Вълчо, синдици може би имаш предвид или съдия изпълнители. Дано хорицата да си получат заплатите, пък кой знае - може и за сградата да настъпят по-добри времена, макар и не като хотел.
Виж целия пост
Боже, боже...тоя хотел вярно е гигантски, по-приляга да е в земите на Веселчето
Вълчо, синдици може би имаш предвид или съдия изпълнители. Дано хорицата да си получат заплатите, пък кой знае - може и за сградата да настъпят по-добри времена, макар и не като хотел.
# 328
9 ноем. 2009, 17:54 ч.
Сетих се за руските ръчни мелачки - едни чугунени. Продаваха ги (абе не се намираха лесно) увити в хартия, омазани в слой грес. Не съм сигурен, ама много приличаше на оръжейната смазка, дето я цапотехме по пушкалата във войската.
Виж целия пост
# 329
9 ноем. 2009, 18:00 ч.
това беше за едно състезание, в което трябва да участва цялото семейство. нещо във връзка със "Здрав дух в здраво тяло".
имаше и едни състезания само за учениците. как ли се казваха те?
на всички участници даваха червена тениска с щампа.
Виж целия пост
това беше за едно състезание, в което трябва да участва цялото семейство. нещо във връзка със "Здрав дух в здраво тяло".
имаше и едни състезания само за учениците.
как ли се казваха те?на всички участници даваха червена тениска с щампа.
Препоръчани теми