И аз щях да пиша за джамините, но не бях много сигурна, че така се казват.Леля ми беше донесла една торба.Раздадох ги великодушно и си спечелих голяма слава.Живеехме близо до училище и майка ми пощуряваше като видеше цялата мрежа на прозореца нацвъкана с фунийки.А спомняте ли си онази игра: заставаме с гръб един към друг, оплитаме си ръцете в лактите и се вдигаме във въздуха.Ту единия, ту другия.Та да не се чудя откъде ми е ишиаса сега.Каквато си бях слаботелесна, ама да не остана по-назад.До оградата на училището много се играеше на джамини и аз все клечах да гледам.Като раздадох топчетата дори ми позволиха да поиграя, ама момичешка му работа.Хич ме нямаше.Моите бяха от тези с листенцата вътре.Леля много пътуваше и имах кукла негърка още преди да пуснат по нашите магазини.Голяма гордост.Още я паза непокътната.
Виж целия пост
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
# 735
21 ноем. 2009, 17:01 ч.
# 736
21 ноем. 2009, 17:08 ч.
Разбирахме ние,Дедо,разбирахме.
То-вие,покрай лимките не ни забелязвахте.В село на топчета се играеше в шадравана.Играят 3 момчета ,а ние 10 момичета седим и въздишаме с разбити сърца.Седиш,седиш пък си купиш от близката сладкарница едно захарно петле да ти мине и си тръгнеш.
При игра на фунийки им бях само мишена на момчетата.Но и те не смееха да пристъпят,докато скачахме на ластика.Най-много да позволиш да държат на 4-то ниво.Кротко обаче.
Виж целия пост
То-вие,покрай лимките не ни забелязвахте.В село на топчета се играеше в шадравана.Играят 3 момчета ,а ние 10 момичета седим и въздишаме с разбити сърца.Седиш,седиш пък си купиш от близката сладкарница едно захарно петле да ти мине и си тръгнеш.
При игра на фунийки им бях само мишена на момчетата.Но и те не смееха да пристъпят,докато скачахме на ластика.Най-много да позволиш да държат на 4-то ниво.Кротко обаче.
# 737
21 ноем. 2009, 17:13 ч.
Аз изобщо не играех на кукли, но имах една мулатка с коса до петичките. Кръстена Моана (познайте откъде
) Откраднаха ми я и сигурно е единствената играчка, за която пролях сълза.
Моите лимки ги наследи брат ми. Лимките на дъщеря ми ги наследи сина ми
Една от другите ми любими игри беше да строя нещо-с подръчни материали, събирани от къде ли не. Тогава не разбирах защо мама ми викаше Плюшкин 
За три пиленца (живички де) бях направила цял апартамент, който дори украсих с лично изрисувани картини
Виж целия пост
Цитат
Леля много пътуваше и имах кукла негърка още преди да пуснат по нашите магазини.Голяма гордост.Още я паза непокътната
Аз изобщо не играех на кукли, но имах една мулатка с коса до петичките. Кръстена Моана (познайте откъде
) Откраднаха ми я и сигурно е единствената играчка, за която пролях сълза.Моите лимки ги наследи брат ми. Лимките на дъщеря ми ги наследи сина ми
Една от другите ми любими игри беше да строя нещо-с подръчни материали, събирани от къде ли не. Тогава не разбирах защо мама ми викаше Плюшкин За три пиленца (живички де) бях направила цял апартамент, който дори украсих с лично изрисувани картини
# 738
21 ноем. 2009, 18:50 ч.
Момчетата ибраеха на топчета или на войници , с клечки, забити в пясъка, целеха ги с плосък камък.
Аз обичах топка на стена, мноооого дОбра бях
А баба ми показа една игра от нейното време(тя беше родена последните години на по-миналия век
, много ме впечатляваше това).
Та играта беше с няколко камъчета, хвърляш ги с шепите леко нагоре , обръщаш дланите си надолу и ги хващаш върху горната част на китките си.Закрепваш едно от тях, може да го позаклещиш някъде между пръстите, другите ги събаряш на земята и с ръката, върху която крепиш камъчето, събираш останалите в другата шепа. Ако успееш да го направиш без да падне камъчето, леко го подхвърляш и улаваш с ръка, става твое и продължаваш докато се издъниш или събереш едно по едно всичките.Победител си, ако имаш накрая повече камъчета.
Виж целия пост
Аз обичах топка на стена, мноооого дОбра бях
А баба ми показа една игра от нейното време(тя беше родена последните години на по-миналия век
, много ме впечатляваше това). Та играта беше с няколко камъчета, хвърляш ги с шепите леко нагоре , обръщаш дланите си надолу и ги хващаш върху горната част на китките си.Закрепваш едно от тях, може да го позаклещиш някъде между пръстите, другите ги събаряш на земята и с ръката, върху която крепиш камъчето, събираш останалите в другата шепа. Ако успееш да го направиш без да падне камъчето, леко го подхвърляш и улаваш с ръка, става твое и продължаваш докато се издъниш или събереш едно по едно всичките.Победител си, ако имаш накрая повече камъчета.
# 739
21 ноем. 2009, 18:55 ч.
Да , за някаква подобна игра, само че с едни четвъртити кокалчета дядо ми е разказвал.
Защото като му попаднеше такъв кокал казваше , че ги събирал като дете за споментатата игра.
Но..... не помня как и казваше
Виж целия пост
Защото като му попаднеше такъв кокал казваше , че ги събирал като дете за споментатата игра.
Но..... не помня как и казваше
# 740
21 ноем. 2009, 19:04 ч.
Aшик!
Ашик с ударение на "и" е кокалчето.
Агнешко, по Великден се събираха и Гергьовден ценни, много ценни за играта!
Виж целия пост
Ашик с ударение на "и" е кокалчето.
Агнешко, по Великден се събираха и Гергьовден
ценни, много ценни за играта!
# 741
21 ноем. 2009, 19:09 ч.
И това с камъчетата ли така се нарича?
А за челик само съм чувала, не съм играла.
Виж целия пост
А за челик само съм чувала, не съм играла.
# 742
21 ноем. 2009, 19:17 ч.
Засрами ме , Дедо. 
Мислих , мислих и ти го каза!
Ама ти май не си дедо!
Точно Ашик! Даже ми показваше как се играе
Виж целия пост
Мислих , мислих и ти го каза! Ама ти май не си дедо!
Точно Ашик! Даже ми показваше как се играе
# 744
21 ноем. 2009, 19:22 ч.
Челик е да удариш клечка с клечка.
С гръдната кост на пилето имаше някаква врътка също.
Аистенок-колко си хубава днес.Като богинята на пролетта-Аврора.
Виж целия пост
С гръдната кост на пилето имаше някаква врътка също.
Аистенок-колко си хубава днес.Като богинята на пролетта-Аврора.
, това е сестра ми, аз съм по-хубава 
# 746
21 ноем. 2009, 19:39 ч.
Тая с костта от пиле съм играла. Казва се ядец. Играят двама човека , които чупят костта и целта е да накараш другия да вземе нещо от теб , без да забележи !
Като вземе - му казваш ядец!
Един от начините за сдобряване на двама млади
А на "Картоф " играли ли сте?
Виж целия пост
Като вземе - му казваш ядец!
Един от начините за сдобряване на двама млади
А на "Картоф " играли ли сте?
# 747
21 ноем. 2009, 20:03 ч.
Целуваха ли се на Картоф?
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
Виж целия пост
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
# 748
21 ноем. 2009, 20:05 ч.
Айде, разкажи, дееее
Не съм играла на картоф...
Виж целия пост
Целуваха ли се на Картоф?
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
На една заигравка се клякаше в средата на кръг от хора.И получаваш мечешка доза нежност.
Айде, разкажи, дееее
Не съм играла на картоф...
# 749
21 ноем. 2009, 20:41 ч.
Намерих списание "Пламъче".Четат ли ви си любовни трепети от 1985 година.Да почвам да преписвам.
Въпрос: Здравей мило "Пламъче".
Аз съм учуник в 6 клас.Това се случи през лятото на 1984 година.Бях на лагер в село К.В лагера имаше едно момиче на име Е.Тя много ми хареса.В стола седяхме на една маса.Веднъж аз я погледнах и се усмихнах.Тя ме видя и също ми се усмихна...Започнахме да се срещаме.Отначало изпитвах симпатия към нея, но по-късно разбрах че съм влюбен.Ние станахме добри приятели.Постепенно нашата обич се превърна в крепка дружба.
Н.С. - София.
Отговор:
Драги Н.,
Бързам да те поощря: какво по-хубаво от това да е крепка дружбата ти с Е.!Взаимно я пазете, обогатявайте я с чисти чувства и красиво поведение, с разумни желания и окуражаващи мечти.И така - до 101 години.
Виж целия пост
Въпрос: Здравей мило "Пламъче".
Аз съм учуник в 6 клас.Това се случи през лятото на 1984 година.Бях на лагер в село К.В лагера имаше едно момиче на име Е.Тя много ми хареса.В стола седяхме на една маса.Веднъж аз я погледнах и се усмихнах.Тя ме видя и също ми се усмихна...Започнахме да се срещаме.Отначало изпитвах симпатия към нея, но по-късно разбрах че съм влюбен.Ние станахме добри приятели.Постепенно нашата обич се превърна в крепка дружба.
Н.С. - София.
Отговор:
Драги Н.,
Бързам да те поощря: какво по-хубаво от това да е крепка дружбата ти с Е.!Взаимно я пазете, обогатявайте я с чисти чувства и красиво поведение, с разумни желания и окуражаващи мечти.И така - до 101 години.
Препоръчани теми