Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

Моят най-ярък подарък от детсвото за Нова година беше една кукла с голям за тогава размер. Имаше в моите очи много хубава жълта рокля. Сега разбира се не бих мислила така. Друг е въпросът, че после я остригах и разпрах роклята в стремежа си да я префасонирам "модерно".

Пък аз през уикенда ходих до родния град. Аз вече толкова рядко ходя там, че ми е като непознат. Обиколих малко. Разгледах училището където съм учила. За моя изненада никак не било западнало. Говорят ми за някакви екстри вътре. Децата влизали с пръстов отпечатък. Ако в учебен ден не се регистрирало влизане на дадено дете се изпращал sms на родителите да знаят. Брей, брей! Модерните времена също са интересни.

Не бих живяла там. Не ми харесва. Но е интересно да идеш, да разглеждаш неща дето помниш от дете. Инак хотелите процъфтяват, но градът запада. Когато бях малка там имаше 4 работещи кина. Сега - нито едно. Беше с по-градски облик. Сега... разни неонови кичозни реклами. Ама с това кой знае каква атмосфера не се създава.

Малко снимки от мен: Училището , Някогашната лавка пред него  и пак тя и пак тя ... явно въпреки технологиите някои неща не се променят. Същата очукана лавка. Е, малко пребоядисана. Като приближих към нея зад стъклата се виждаха мизерии сякаш всеки момент напълно естествено там ще се появят някогашният тип закуски - ония малко твърди банички, простите кифли с мармалад.  

А ето и салонният бюфет, за който ви говорех преди време. И още една стара работа. Някога много се гордеехме с нея. Уредба AIWA   и пак . Свиреше касети, имаше радио и грамофон. Помня, че като бях малка мои съученици като я видеха и само цъкаха колко е голяма и колко много "копчета" имала.

Стефка.К , ах този бюфет !!! И ние го имахме , същия ! И още го имаме де, стои си на село и си е като нов, лакиран, лъскав.
На село си стои и гордостта на съпруга ми, 300-та доларовия корекомски касетофон, също там е и моя стар грамофон, както и плочата с оригиналния Трилър на Майкъл Джексън ( донесоха ми я от Щатите преди мноого години ). Някой неща просто не могат да се изхвърлят..

Батко Златко е автор на "Медената пита" и "Гъбарко", а рисунките са на Вадим Лазаркевич.

  може да съм се объркала  имала съм я като дете, а после я купих за големия син  не я намирам за да я почета и на малчо, но си спомням едни пухкави мечета и гъбарко, а и някакви зайци в самолет 

Стефче, ти сигурна ли си,че не си изнесла бюфета от стаята на баща ми? Щото той сега там седи. Миналата седмица видях,че още пази черно-белият телевизор"Респром", който най-напред беше у дома, после дойде при мен в Търново, после , като се омъжух , беше първия ни телевизор  и сега татко казва,че още работи....
И като Казахте Лазаркевич, ето я любимата ми книжка за Работната мецана Сещате ли се или да започвам да рецитирам?

Aмииии не знам    , обаче съм убедена, че по всяка къща дреме по един салонен бюфет. Нали си говорехме за това, че разнообразие и в мебелите не е имало.
Аз между другото хич не го харесвам и с радост бих го махнала. Но то това чудо е почти без видими следи от употреба. Здраво и лъскаво. Как да го хвърлиш? То чак да ти е жал.
Същото е и с печките Мечта и пералните Перла. Но да не повтарям, че тия вече ги изговорихме.

О, така мило ми стана с тази книжка за Мецана - прекрасна беше, а илюстрациите са невероятно сладки 

Стефче!
Koга успя да ми снимаш бюфета и Юнность-tv
И кой, по дяво..лите го е изпразнил
В шкафа вдясно са рисуваните бутилки. Пълни, разбира се!
А в чекмеджетата вляво-банкнотите с трите нули

Не знам дали майка ми пази нашия прожекционен апарат, но имахме много филмчета...сещам се за едни с палавото прасе Хрюша 
Имаше и едни по-достолепни салонни бюфети - бели и по-големи...

и бюфетът у нашите е същия, но с огледално разположение
а прожекционното апаратче работи, майка ми пази десетина филмчета и лятото баткото чете на дребния

Прожекционния апарат си го бях взела за момчетата, после пак го върнах при майка ми. Трябва да го взема за малата. А с филмета се напълних като отидох да работя в една детска градина. Там във всяка група имаше по 4-5 бройки от 50 филмчета и се обзаведох   С една дума си откраднах, но все пак бяха общо към 1000 бройки , дублиращи се прекалено много  

Дедоо, забрави си ти обещанието-да покажеш снимка на рисуваната бутилка за приятеля си  
Корицата на книжката я познавам, но защо не се сещам какви приказки имаше вътре..?  
Олди, бюфета на баба ми беше в бяло, ама не съществува вече.
В нашия двор имаше градинки оградени с чимшир, обичах да бягам край тях, а в градинките десетки видове рози. Най-интересната и любима ми беше една оцветена с цветовете на огъня-жълто-оранжево-червена. За 24 май все от нея късах за учителките. А колко молих мама да засади в двора една ела, тогава не правех връзката, че това дърво всъщност е името ми. И досега като видя ела(във варненския край не виреят много) отивам и я прегръщам като стар приятел. Накрая чак след години майка ми засади на вилата, пораснала е до раменете ми, предполагам следващото лято ще си изравним височината.  

Ей тука викаш бутилките, нали Дедо? Ние му казвахме "барче" на това. Нашият е празен понеже... ами не живея там. Наистина е малко тъжно в тоя му празен вид.
Абе този уикенд наобиколих тайно къщите ви.  А да ви кажа ли и какво друго задължително всички имаме от някога като мебел? - ъглови легла.   С ракла по средата. Бял бюфет и ние имаме. Ей, не се сетих него да снимам.

Видях ножиците на дядо ми, който беше шивач. Навремето се е грабнал и отишъл в София да се изучи на занаят. Но не за двайсетина дни както сега се карат курсове за шивачки, а няколко години. Та изпити държал, та после чиракувал на някой... Както и да е. Та имаме от него едни огромни тежки ножици. Режат много хубаво. Сега ги погледнах като бях в къщата - Солинген. Е, хубави неща си е имало винаги.
Говоря за човек роден 12-та година.
Баба Мецата имаше много хубави рисувани картинки. И аз си спомням за нея.

Тук са откъси от "Медената пита" и "Гъбарко":

http://liternet.bg/publish7/bzlatko/index.html

Продават се, но с други илюстрации

http://www.helikon.bg/books/author/2197/

А ето и "Работна мецана" на Леда Милева:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6418&Level=3

Презентация с илюстрациите на Вадим Лазаркевич:

http://www.slideshare.net/maya1234/ss-1262722

И баба ми беше шивачка  

Някой с програма за телевизията ще каже ли кой бг филм ще дават днес по първа?