Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

  • 69 717
  • 1 513
# 1 215
Ей,Стефче, И аз да си получа подаръка от Дядо Коледа най-на края.Благодаря ти от сърце. Hug
Дано и Ели (като се върне от работа) да му се порадва,че снощи като я четех си помислих за "Малката Кибритопродавачка".
Ама като видях по-долу снимката с шоколадовия кекс и се успокоих.С едно малко коняче така.Може и най-красивите си импресии на стъкло да е нарисувала... Hug
Гуденце-нема да тепаш змея."Змеюва булка". П.Ю.Тодоров.(корекция).... Embarassed
Весела коледа!
За прасета няма да си спомням.


Виж целия пост
# 1 216
няма бре Flutter само ще го обезкосмя Mr. Green може и друго да му направя  Whistling

Цитат
Прибира се Змей Горянин, а жена му го подхваща от вратата:
- Ти пак си бил в кръчмата! Не ме лъжи! Я ми дъхни!
С две думи - глупава, нелепа смърт…
Виж целия пост
# 1 217
Гуди, мерси! Няма проблеми за предоговарянето  Peace

Вес, и аз в онова шоколадовото на масата на Ели си харесах  Laughing

Да ви призная така съм се натъпкала пак... ooooh! Напрво за бебето не остана място  Blush Снощи с традиционни бг манджи, днес уважихме и английската пуешка традиция...А най-лошото е, че започвам да усещам глад отново (пък смятах да не консумирам повече  ooooh!)
Виж целия пост
# 1 218
Честита Коледа, приятели!  Hug
Стеф, подаръка ти е разкошен, след малко почвам да му се наслаждавам.  Hug Hug
Дедо, Гуди, Риа, Олди, Вълчо,Стеф,Ламтурник, Вес и всички, които преуморения ми мозък е забравил в момента-донесохте ми толкова щастливи мигове в тази тема, че всичките ми опити за пожелания ще бъдат слаби..Обичам ви  Hug Hug

П.С Шоколадовото беше наистина хубаво  Wink
М/у другото съм толкова тъжна днес, че сълзи напират..Аз дето рева веднъж на 5 години..
Виж целия пост
# 1 219
М/у другото съм толкова тъжна днес, че сълзи напират..Аз дето рева веднъж на 5 години..
Преизпълни петилетката и оттука насетне само усмивки.  Hug
Виж целия пост
# 1 220
Ели, не знам защо си тъжна, но искам да ти мине бързо. Ако трябва, поплачи си, да ти олекне! Hug Hug
Виж целия пост
# 1 221
Нямам Коледа..Тежък, самотен работен ден, бях като изоставена в безвремието..като в гъста мъгла. Или че съм умряла, а са забравили да ме погребат.У дома няма никой, няма вечерря, дори не нахраних котките си. Пия вино и лягам да спя. Нямам настроение, нямам сили, нямам желание.
Вече наистина рева Cry
Виж целия пост
# 1 222
Чакай, чакай!
Нали си с нас?
Аз слагам на масата една бутилка червено вино. Сега ще минат всички и ще сторим трапеза Simple Smile
Виж целия пост
# 1 223
Oт мен- пържолите с гъби.Наздраве!
 Елица, та ние сме тук, мила! HugЕххх, защо не си ми по-близо...
Виж целия пост
# 1 224
Благодаря ви!  Hug Hug И виртуално ми става топло с вас  Hug
Виж целия пост
# 1 225
Елица? Аз да кажа. Не знам каква е причината, но ако ти си здрава, ако близките хора, които обичаш са здрави... помисли, всичко останало е обратимо.

Аз помня 2 много криви Коледи в живота си.

(Преди много години. Едната беше Коледата месец след като навремето майка ми почина, а другата на следващата година. КОгато пък нямах парички достаъчно, бях на работа по празниците и не можех да пътувам никъде затова я прекарах сама. Но пък все пак успях да си купя изкуствена елхичка, понеже не мога да готвя си взех готови постни ястия от Метро и въпреки това успях да си направя постна трапеза с нечетен брой ястия. А! И имах едни незабравими ботушки тогава. Дето ги лепях всеки ден с лейкопласт отдолу, за да не пропускат понеже подметката им беше пукната. Всеки ден, защото след едно излизане лейкопластът се разлепяше от снега и всяка вечер повтарях процедурата. Възраст - някъде 26-27 години. Време дето уж трябва да си много щастлив от живота.)

Всичко отминава, да знаеш. Но между другото аз не искам да загубя спомена си за тези две Коледи. Помагат ми да ценя това, което имам сега. Дори да не е много, дори да не е съвършено. Знам, че е било и по-лошо.

Елица, абе да си призная и до ден днешен не мога да готвя.  Embarassed Какво да ти дам виртуално от себе си?  Thinking Моята елхичка. Същата която едва отделих пари да си я купя навремето. Мисля, че никога няма да я изхвърля. За теб. Не бъди тъжна.


О, и... щях да забравя, нахрани добитъчетата. И пиши с нас тук. Ние те чакаме.
Виж целия пост
# 1 226
Тук съм  smile3518  love001 Досега плаках от мъка, сега от вълнение, че (почти) непознати хора ме утешиха, стоплиха и споделиха с мен.. Hug
Много ценя такива жестове, разводних темата, съжалявам..ама май имаше в заглавието думата "жест". Направихте страхотен за мен. Безкрайно ви благодаря  Hug

П.С Елхичката е прекрасна!
П.С. Готвя доста вкусно и ако е рекъл Господ и обстоятелствата-ще се видим и ще направя нещо за вас.
3-то П.С Нахраних котараците си  Grinning
Виж целия пост
# 1 227
Е, за другите не знам, но аз съм доволна сега. Нахранила си животинките, нахрани се и ти с каквото имаш и лягай щастлива. Представяш ли си... модерните времена си имат и предимства - интернет свързва хора, които инак никога не биха се пресекли в живота.

Да, на срещата при Дедо, там ще поготвиш. Нали не сте я отменили? Пролетта нали? Може... Embarassed и аз да дойда. То не съм от редовнопишещите в темата, но ако може...

Като стана дума за ядене... абе тоя немски шолен наистина не бил нищо особено. Или може би вкусовете ни вече са пренаситени. Но към днешна дата ми се яде само едно нещо. Проста содена питка каквато помня, че баба правеше навремето. Беше една сплескана.

А аз си мечтая да прекарам някога такава Коледа каквато обикновено се рисува по картичките - в малка къщурка в гората, засипана от сняг.


Виж целия пост
# 1 228
Елице, ти си ми един от най-светлите образи в тази тема ( заради жабите ще е ! )Гуш!
От мен- бобената салата!
И на свекър ми виното!
Мен пък един младеж преди няколко дни ме разчуства казвайки,че помни първата коледа, която сме прекарали заедно. Бяхме на 18. А аз не я помня...
Виж целия пост
# 1 229
Чета ви редовно, но пиша рядко.
Въпреки това, тази тема ми е много любима.
И някак все я свързвам с... Елица.
Прегръщам те, Ели! Ще ми се да ти вдъхна вяра и сила.
Не знам виртуално дали ще успея.
Истината е, че и на мен тази нощ ми напират сълзите.
Поплаках тайно на терасата с цигара в ръка.
Ей така, тайничко от децата. Толкова ме е страх да не ме видят тъжна.
Пък е празник!
Годината, която ще оставя зад гърба си беше изключително тежка за мен и семейството ми.

Като дете не помня коледните сбирки у дома. Такива май нямаше.
По онова време Коледа беше мръсна дума (да ме прощава Господ!).
Но помня какви тържества се устройваха у дома на връх Нова година.
Ние сякаш не умеем да се веселим така, както нашите родители едно време...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия