Няма да се отказваш толкова лесно. 
Аз много обичам този стил, дълго време спяхме на земята на матрак с моя мъж, и имахме такава малка масичка .Гостите също по земята ги слагахме на възглавници .
Няма да се отказваш толкова лесно. 
Попитах и аз нещо подобно шивачката,но ми каза,че не можело да става така и да си гледам зъбите,от ципове разбирала тя
И ние спим на матрак само,по-спокойно ми е като приспя децата,да не се стряскам от всяко шушкане на бебефона, сега ако изхвърля и дивана и ще черпя 
и мъжа ми се нави и като се постопли тези дни тръгвам да търся подходящ плат. 







иначе и аз си мислех един ден теди дали не може да се прекатури през леглото
), та едно повече или по-малко

. Сега просто не го оставям в леглото, а няма как да махна решетката - малко тъпо са го измислили това легло, ама нали на харизан кон не му се гледали зъбите
. Така или иначе в леглото му го слагам вече заспал и когато се събуди до взимам веднага - няма как да не го видя, в една стая сме... Единственото безопасно място май остана столчето за хранене...
. Сега само чакам и се надявам новините да са добри 
. Болничките бързо да оздравяват, че няма по-хубаво от здраво детенце 
Това е най- неприятното, стискам палци нещата да се оправят.Не губете надежда и мислете само позитивно! Малкия Любчо е голям сладур 


Съжалявам за объркания пост, но много ме е яд на хора, които си мислят, че в чужбината е много хубаво! Последно искам да кажа, че където и да отидеш извън БГ ти ще си винаги FOREIGNER 
Исках само да ти кажа как аз се чувствам и не държа да ми отговаряш.


сега звучиш доста по-нервно, но сигурно е трудно докато организирате всичко....нищо де ....дерзай. 
)
Дано всичко завърши добре за бебчето и родителите му! 
И все пак, дано да е само зъбче и да му отмине като пробие. И аз благодаря за идеята за възглавничката с костилки, не го знаех това и със сигурност ще си спретна една като дойде сезона на черешите.
Чай от кора от нар аз давах на Йойо като я тръшна ентеровируса, но тя не го хареса особено и отказа да го пие. Има горчив вкус. Наскоро опитах да й дам и други чайове, но не иска, засега опит неуспешен, та не мога да коментирам. 
Ей този манталитет не мож го промени, а лошото е, че и много от днешните младежи правят така, т.е. не са възпитани в правилната посока. Силно се надявам това да се промени с годините и нашите деца да бъдат различни хора някой ден, защото е жалко така да се потъпква красивата природа на България.
. Надявам се майка й да бъде най-силна! Донякъде си представям какво й е в момента... на 200км от бебчето... Така ми се иска да им помогна, но се чувствам страшно безсилна - дори на свиждане не мога да отида (не пускат), а само по телефона се чуваме...