Към майките, кърмещи дълго - давали ли сте си срокове?

  • 2 061
  • 42
# 30
Аз не бих казала, че съм от кърмещите дълго майки, но искам да стана. Кърмя мъника, вече не знам по колко пъти на ден, губя им бройката понякога  Simple Smile. Като бях бременна си мислех, че ще е хубаво да издържа до 6м, но сега след като вече минават и всичко, което изчетох за кърменето ми се иска да мога да го кърмя поне още 6м. Незнам обаче до къде ще издъжим и двамата. На моменти ми се струва, че нещо не му достига кърмата, особенно когато суче по 2-3мин и се дърпа, а и аз имам чуството че гърдите ми са празни  Cry . Така де случва се напоследък да иска да суче и на 30мин. и в такива дни много се изморявам не от самото кърмене, а по-скоро от мисли дали му стига или пък, че го тормозя детето да стои гладно. Май се отплеснах  newsm78. Така де няма напълно заместено нито едно хранене досега, той самия не иска. Иначе аз му давам да си хапва пюренце, но след него си иска да суче бебока  Simple Smile.
Надявам се да мога и да имаме желание и двамата по-дълго да продължи тази прекрасна връзка между майката и бебето - кърменето  Heart Eyes.
Виж целия пост
# 31
Сега като ви чета, се замислям че, всъщност сутрин,вечер(нощем) е добър вариант Thinking.Ако успея да го постигна, разбира се.....Не занм защо, но не бях се сещала, че и на това му се вика кърмене... Mr. Green.Сега да не се обиди някоя мама,ей!За мен до момента беше "кърмене=вечно залепен за мама", не знам....ако ги редуцирам малко броя на дневните, може и аз да откарам до 6-7год Mr. Green.Шегувка Mr. Green.Ама за 2 съм се запътила,май Grinning
Виж целия пост
# 32
Аз самата съм кърмена само 3 месеца и се чувствах някак ощетена Embarassed
Зарекох, да  кърмя колкото мога повече – поне година, а когато имах проблеми,
се молех да устискам до 6м.  
След захранването разбрах, че девойката е меко казано капризна към твърдата храна (плодове пък почти не близва) и това много промени плановете ми.
Вече срокове нямам, живеем ден за ден Grinning
В началото споменах на мъжа ми, че се препоръчва кърмене и след първата годинка, а  той беше абсолютно против.
Сега непрекъснато ми разправя къде какво прочел и как било хубаво поне до две, че и повече години да се кърми.
Много е горд, че сме в крак с последните тенденции Grinning
Виж целия пост
# 33
Не и двата пъти. С Томи отбиването стана естествено след "много дълги 10 мес.", а пък сега ми доставя още по-голяма радост, дори и само заради това, че мога да я храня по-най лесния начин  Laughing. Процеса е естествен и не смятам да му се бъркам  Grinning, докато той не ме бърка мен  Laughing.
Виж целия пост
# 34
Не знам дали съм дългокърмеща, ама да се намеся. В началото си мислех, че ще кърмя, "ако имам кърма". После майка ми ми обясняваше как аз съм се отбила на 4,5 месеца (а сигурно не съм се отбила, а съм направила някоя стачка, но тогава кой да `и каже), та се попритесних дали не е наследствено и исках да прескоча тази граница. По-късно прочетох, че СЗО препоръчва поне до 2 години. Наскоро пък научих, че приматите (с които медицината най-често свързва човека) кърмят 6 пъти по-дълго от продължителността на бременността си. По тая логика би трябвало човекът да кърми 6 х 9 = 54 месеца или до 4,5 години. Е, някъде там - между 2 и 4,5 години ми е срокът. Голям кеф е, доставя ми огромно удоволствие, като наркотик е (както отбеляза някой). Не знам жабчето на какво мнение ще е, но ако кърмя по-кратко, ще имам усещането, че съм се провалила.
Виж целия пост
# 35
баба ми е кърмила година, прабаба ми по повече, майка ми никак

приятелки - никак

Форумни приятелки - само Ривър по времето, по което родих третия път - 2002

големите исках да ги кърмя до годинка, но с ранното захранване на 3 месеца вече се хранеха с каквото там се полага, давах кърма от банката от 3 до 6 м.


Вили исках да го кърмя година и пак едвам не го отбих на три месеца, да е жива и здрава Анна Д, че беше чела повече от мен и ми наля в главата


на година обаче нямаше НИКАКВИ признаци на отбиване и инволюция - сучеше си като на десет месеца... или като на 4...

и на две нямаше признаци - ядеше си всичко друго, но се кърмеше с огромно удоволствие и му беше АДСКИ важно, съответно и на мен, не съм си давала срок оттогава... тоест, като се видя, че нито на една е готов, нито на две - ок, когато-тогава

имало е на няколко пъти по два-три кризисни дни - я зъби, а намаляло количество кърма, когато се е впивал и ми е било неприятно да се кърми толкова начесто или толкова продължително - било ми е криво и ми се е сикало да свършвам вече с кърменето... така почна инволюцията - с неприятни усещания в гърдите - все едно те дърпа много силно и става болезнено... освен това п Grinning Grinningочна да се мести от гърда на гърда по десет и по двайсет пъти на хранене... и да идва да иска през час... силна умора след кърмене не ме споходи никога... е, като разпознах инволюцията, почнах да отказвам дневните кърмения, почна да заспива с приказка първо следобед, после и вечер, на практика последните два месеца остана нощното кърмене, кърменето призори и буквално на два пъти кърмене, ако е много разстроен от нещо

първи опит направих, като беше на 2 и три месеца, стана нервен през деня, нощем сучеше доста повече от обичайното и се отказах

втори, успешен, започнах на 2 и 6 месеца и по този начин с моя помощ се отби на 2 години и осем месеца - съвсем плавно, с плач може би на три пъти нощем, когато примерно седмица след като спряхме нощното кърмене, търсеше и не ме откриваше на обичайното място...

пояснявам - правилото НЕ ПРЕДЛАГАМ и НЕ ОТКАЗВАМ съм го спазвала почти стриктно - да, сигурно ми се е случило за тези близо три години да кажа - не може да сучеш сега, но е било рядко и незначително

отбиването за него беше малко по-рано, а за мен малко по-късно от естественото за двамата, някак  компромисно

пределно съм наясно, че ако можех да го оставя да реши сам кога да спре, щеше да започне сега - на 3, а не през март...

но пък аз бях готова да приключвам още миналия декември...

съветът ми е - не си поставяйте срокове и не започвайте при недостатъчно порасло дете - едно е да ми отказваш нещо, от което има стръвна нужда, друго е да му предложеш да се занимава с нещо по-интересно и да предпочете само да му разкажеш приказка - без да ти се пресяга към гърдите непрекъснато...

в заключение - дългото кърмене е сред най-приятните неща в живота ми, много съм доволна от този си опит, струваше си всички усилия и разправии и избягването им с невразумителни роднини и коментатори

ползите са огромни във всяко едно отношение, радвам се много, че имах подкрепата на мъжа ми от самото начало, че и досега за него ползите са нещо впечатляващо, че той, дето не се вълнуваше особено от хранене на деца, е станал пръв привърженик на кърменето

другото, което ме радва, е,  че децата им имат естестествено отношение към това
Виж целия пост
# 36
Мислех в началото, че ще кърмя до годинка (както пише по нашите книги), но отдавна не мисля за срокове...
Благодаря за добрите съвети, ЕТ! Grinning
Виж целия пост
# 37
Когато бях бременна не съм си давала никакъв срок до кога да кърмя, исках само да имам кърма. Знаех, че мойта майка е кърмила всички ни до 1г и 2 месеца и се надявах и аз да имам тази възможност. И слава Богу стана, кърмих бебето си до 1г и 5м, сега е на 2 годинки и от време на време я бъзикам иска ли цица, а в отговор получавам, сочи с пръст и казва "бебе" или се смее.
Виж целия пост
# 38
....давали ли сте си срокове докога да кърмите?

Не, не съм  Mr. Green, а и никога не съм се замисляла. Дори в момента  Sunglasses

Както беше казала Мери в друга тема : "Детето има нужда от мляко.След като имам такова, не виждам смисъл да давам животинско такова"
Виж целия пост
# 39
Давали сме си, но си направих сметките без кръчмаря.
Исках до годинката, не стана, сега съм твърда, че ще е преди две години.
Ами, и аз съм човек, искам да си излезна вечер - да си пийна, да си хапна, а не постоянно да мисля дали не се е събудил, дали не ме търси, дали не прави баба си луда в този момент.
Имам и работа вечер, не мога да си я върша, вечно трябва да тичам да се прибера, понякога трябва да остана на работата, не може. Аман вече.
И седя и си блъскам главата, както многократно съм се оплаквала тук, как ще се отбиваме, като той и дума не дава да се повдигне, отделно е станал толкова привързан към мен, като ме види да излизам започва да плаче, да изпада в истерии, като се прибера се лепва за мен като гербова марка и няма пускане и това е.
Хич не ми е розово положението.

Виж целия пост
# 40
отделно е станал толкова привързан към мен, като ме види да излизам започва да плаче, да изпада в истерии, като се прибера се лепва за мен като гербова марка и няма пускане и това е.
Само да вметна, че това точно е от възрастта, няма връзка с кърменето. Ще мине около или малко преди 2 години, като се научи да приема, че е самостоятелна личност, а не част от мама. Спокойствие и силна храна Wink
Виж целия пост
# 41
Ето ме и мен със сроковете или плановете както го искате.В началото на всяка консултация джи пи то все ми повтаряше: Ако можещ кърми поне 6 месеца и аз тайничко си го постових като цел.Даже броях дните и се притеснявах дали ще успея.Като стана на 6 м. малко ми олекна и си казах "страшното" мина ,споко.Като започна да яде и друга храна няма да има проблем,да ама не.Оказа се,че кърмата е най-хубавата "манджа" и тя си е предпочита и до днес.Даже понякога се притеснявам,че има дни кара само на кърма а е вече голяма.Но не искам да мисля изобщо за отбиване,макар да има намеци около мен.Казала съм си - когато му дойде времето.А и толкова ми е приятно като се гушка или прави разни челни стойки докато суче.Понякога само си играе ,а аз и се наслаждавам,а после ми става гадно като си помисля ,че някой ден това няма да го има вече Cry
Виж целия пост
# 42
И преди съм писала, как като ви четях момичета как се прехласвате по кърменето, какво удоволствие било, докато за мен беше само адска болка, си мислех, че тоя форум е пълен с побъркани мазохистки...  Twisted Evil А Бу ми се струваше най-луда от всички- 2 години мъка, горката, и още иска да кърми...  Twisted EvilПосле и аз се побърках покрай вас, глътна ме млечната секта, и сега се надявам да кърмя поне до годинката, а, ако иска, и след това  Praynig . Повечето майки покрай мен вече отдавна не кърмят, отнасям подигравки, ама пука ми, та ми дреме.  Mr. Green

Това все едно аз съм го писала. Аз като бях бременна си мислех, че ще кърмя поне до третия месец и после ще се захранваме. Но се оказа, че циците ми са "по-специални" и се почна едно цедене (а без него безброй мастити), не ви е работа. Тогава реших, че не си заслужава зора за толкова малко време и до шестия месец бяхме само на кърма, а после се захранихме, щото нашата любопитка вече искаше да опитва от всичко, което види че някой яде. Сега е на година и три месеца (без два дни) и от неделя насам зарязахме сутрешното кърмене (по нейна инициатива) и се кърмим само вечер преди сън. Всички близки и познати ми се чудят на акъла и все пророкуват, че ще ми е трудно да я отбия. Но дотук от всички кърмения тя си се отказа сама (ние се хранехме на режим, а не на поискване) и аз си мисля, че тя е водеща. Но малко се притеснявам, че много ми е намаляла кърмата и май в крайна сметка аз ще имам "последната дума".....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия