Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 25!

Отчитам, че ако беше само синът ми, може би нямаше да ми е бреме кърменето, но имам и друго дете - дъщеря на 8 години, която иска също грижи и внимание. Няма как да съм непрекъснато на разположение на малкия... А той ми се е лепнал като гербова марка с това кърмене по 15 пъти на ден.  
Мъжът ми психясва, като се наложи да го приспива, примерно следобяд, ако аз съм завела каката на урок, или някое мероприятие. Случвало се е да го качи в колата и да го вози по 2 часа из квартала, за да заспи (малкия змей не заспива без гърда и реве истерично).    

Ние отпадаме от редиците на дългокърмещите се на 3.7г.Стана по естествен начин без натиск,само 2-3 пъти цокахме след това,но тогава се беше поразболял.Убедена съм ,че естественото отбиване е най-доброто,не знаех как ще стане,но вярвах,че е възможно и детето само започна да си заспива вечер без цоки.Първоначално спряхме сутрешното кърмене и след година и нещо спряхме и нощното или вечерното.Успешно дългокърмене на останалите майки и дечица!

Значи, за мен въпросът къде ще спи детето ми никога не е стоял по този начин, а именно, че ТРЯБВА, а поради простата причина, че не зависеше от мен. Първите 7 месеца направих всичко възможно да я науча да си спи в кошарата и се чувствах адски каталясала от цялата тази физическа и психическа умора. След това, като махнах бибата, стана така, че си купих голям и много удобен матрак и оттогава вече спим двете през цялата нощ. До преди това около половината от нощта спеше в кошарата, но при събужданията, като я взимах на ръце да я приспивам, много се разсънвах и не можех да заспя нормално, когато тя вече спеше. Затова и една част от нощта я взимах в леглото си, което тогава беше за 1 персона и въобще неудобно за кърмене, бях получила ужасни болки в ръката, която е изпружена нагоре над главата на детето. Като смених матрака, се родих.   А междудругото, като стана въпрос за досадата - при мен, понеже по-рядко сучи продължително, е в повечето случаи приятно, освен, когато не я прихванат да ме тероризира. Но, когато се е случвало да ми виси твърде дълго, наистина е голяма досада. Не зная майките, които са често така, как издържат. Май по-често за момченца съм чувала да ми казват, че много дълго залепват за гърдата. А пък не малка досада понякога ми е и изпружената ръка и като започне да се измества и да ми избутва ръката все по-нагоре и нагоре...
Както за съвместното спане, така и за нощното кърмене съм на едно мнение - ако може да се избегне, е по-добре, но някои нямаме избор просто и го практикуваме за наше добро, а не специално за доброто, което носят тези неща на детето. Не казвам, че не е приятно да си гушнеш и да си спинкаш с любимото същество, а пък нощното кърмене и по принцип кърменето действа приспивно и успокояващо, което е супер за по-напрегнати (вътрешно) хора като мен, но има голяяяма разлика в това да имаш избор, когато си решиш ти и в това да си принудена да го правиш всеки път, когато детето иска, което знаем може да е твърде често. Тук дори не говорим за някакъв кой знае какъв личен живот - ако това да прочетеш 1-2 страници във форума и да напишеш евентуално няколко реда може да се нарече личен живот, при това обикновено посред нощ, когато другите си вземат необходимия сън - а за това, че не стига времето за да се свършат основните домакински задължения, когато няма помощ от никой.
Споделете повече хитринки за уговаряне на детето. Не казвате дали използвате гърдите за това понякога?   Настя като е крива, днес например носът и доста тече и явно не се чувства добре и съвсем не се търпеше и само като я погледнех ей така с намерение да и обърна внимание, с усмивка при това, без нищо да съм и казала, започваше да мрънка - Не, Няма!   Понякога се държи така с мен и си мисля с тъга, че не започваме нещо много добре отношенията си. Инфантилно е да си мисля така, зная, ама съм си чувствителна, какво да правя, искам да ме обича и започвам да се съмнявам, когато външно показва обратното.   Сигурно, защото с майка ми имаме трудни отношения, т.е. въпреки че се обичаме, това не ни пречи да си тровим нервите и затова сигурно така ме е страх.

Mомичета, като ви чета сега чак разбирам че на тази възраст (2год) мога и да оставя детето за 1-2-3 дена без да суче???? Не ви ли се препълват гърдите? Цедите ли докато не сте заедно? Колко често?

Вчера не сука цял ден, и през нощта толкова мляко гълташе, че пишка обилно 3 пъти, на фона на напоследък един или нула пъти. Което значи че събирам мляко, и не знам какво 6те стане ако ме няма 2-3 дена?

а за досадата - като при вас, на моменти, но рядко. Просто се чувствам израснала тази връзка, емоционално се освободих от нуждата да кърмя. Мисля че няма да страдам силно ако спрем, особено ако синът ми го приема добре.

Зависи на какви интервали суче по принцип
А и не е така ако те няма няколко дни .. Първите 1-2 ще имаш известно напрежение, ще поизцедиш малко.. и след това вече няма да се получава тъй
Което не означава, че след 1-2 дни "работа" на дребното няма да почнат пак да си произвеждат ..
Търсене-предлагане
Разбира се в една по-късна възраст количеството няма как да е такова, като в първата годинка.. но все пак! все пак!  

На мен вече не ми се препълват по никакво време.. Не че съм пробвала за повече от .. хм.. 40 часа? .. Макар че като се замисля се създаде лек обем  .. нооо... Ние по принцип (доколкото мога) сме на 1-2 кърмения на ден..

Кой ти дава такава отпуска - ние не сме се разделяли и за ден. 

За първи път опитах за 24часа, когато Алекс беше на 2г и 3-4 мес. Нямаше проблем. Сега за 6 дена също никакъв - не съм изцеждала и не са ми се препълвали гърдите. Като суче, гълта по 2-3-4 пъти. Но седи защипана

Когато беше на 2 г. я оставихме на баба й за 10 дни /бяхме в чужбина/. Тогава обаче се цедях по веднъж на ден, защото ми се струваше, че няма да се отбие през това време, и исках да поддържам лактация. Цедене по веднъж беше ок, за да не ми се препълват гърдите, и добре, че го направих, защото тя не се отби .
Миналия петък я оставихме поради служебно парти и си я взехме в неделя - за 48 часа никакво препълване, просто по-плътни ми изглеждаха гърдите /това без цедене, вече не цедя при раздяла/.

Отдавна не съм се разпислава в темичката. Моето кърмаче преди две седмици стана на 3 години! Изобщо не съм си представяла, че толкова дълго ще се кърмим. Тя е абсолютно готова за отбиване. Почти съм сигурна, че ако не й дам вечер - ние вече само вечер цокаме - няма да има изобщо драми. Но засега изчаквам да мине зимата. Добре й се отразява кърменето като имуностимулатор. Пу-пу! Напролет.... ще видим .

  Като сме тръгнали да споделяме - ще си изплача болката. Мъжът ми започна сериозно да се дразни заради кърменето на малкия и спането заедно. Много се дразни, защото Миро бил вече голям и едва ли не аз съм го привързвала с това към мен и малкият не го бил обичал, защото нямал цици . Аз пък побесях като ми го изцепи това, защото само аз се грижа за дребния и съм си организирала живота така, че да ми е по-лесно. Той се прибира от работа, потупва го по главата и ст това се приключва. Единственото му задължение спрямо детето е къпането (от както се е родил Миро мъжът ми го къпе ) и след баня се борят малко на спалнята. Как да не ме е яд, че ми размахва пръст! Да съм го била слагала вече да си спи в леглото. Как да го сложа, при условие, че той спи с мен откакто се е родил?! Не става така рязко  . Ух! Много се ядосах онзи ден по този повод.
 А сега да споделя и нещо положително - снощи бяхме на Коледно фирмено парти и малкият остана вкъщи с майка ми. Към 22ч. му е облякла пижамката и се опитала да го сложи в спалнята да спи, но той се потъркалял по леглото и станал да ходи в хола на дивана ( спи там на обяд). Легнал си кротко и заспал без драми. Ние се прибрахме към 1ч. Легнах си при него. Той явно подсъзнателно ме усети, гушна ме с ръчичка, но чак към 3-4 сука и после се събуди да пишка и се лепна за цицата до сутринта ( яно да навакса близостта).  Вече съм спокойна, че бих могла да го оставям вечер без да се притеснявам, че ще плаче за цокито.

Деси, споделям мнеието ти за спането заедно  -то просто се налага, никой не ни пита. И аз бих предпочела да спя само с мъжа си, без някой да ми приревава през час, ама на ....Това, което мога да направя е да го сложа в неговото легълце след като заспи, колкото да свиква с идеята за отделно легло. Понякога спи в него 5-6 часа, преди да го взема при нас-рекордът е 8 часа. В момента пак е залепен за мен нощем, ужас 
Иначе да, учила съм психология, и две години детско-юношеска психология.
ИраМира, явно не сте си разпределили задълженията за детето равномерно и бащата просто не прекарва достатъчно време с него. Аз ги оставям поне веднъж седмично сами вечер и излизам с приятелки, на кино и много рядко на йога и мисля, че това време е полезно за тях и се сближават. Имаше период, в който плачеше, когато излизах; сега въобще не реагира. Покрай това започнах да не се изнервям толкова от майчинството и да се чувствам по-добре 

Easy, споделям твоето мнение за излизането - аз също излизам веднъж седмично /йога/, и това е много благотворно за цялото семейство. Баща й се сближава с нея, аз пък поемам глътка въздух, тя също се забавлява.

Между другото - като учила психология, вкл. детска, какво е мнението ти за спането в едно легло с родителите, и кога според теб е удачния момент детето да се отдели в свое легло/стая. Анна спеше в свое легло до 2 г. възраст, като при събужданията й нощем я взимах при нас, кърмех я и я връщах, след като заспеше, но от 2 г. започна да се буди при оставянето в нейното легло и приспиването започва наново, така че се отказах.

easy, при нас е още по-зле! Настя винаги е спяла толкова леко, особено като бебе, че да я прехвърли някой от рецете си на някакво легло (кошарата или друго) беше мисия почти невъзможна. А и като бебе не можех да я приспивам с кърмене, така, че беше едно мъкнене на ръце докато спре да реве и заспи отново... Към 4-я месец приближих кошарата плътно да моето легло и махнах решетката, за да мога да лягам до нея и да я приспивам с кърмене понякога (едни акробатики бяха, понеже кошарата е къса за мен, естествено, и много се изкривявах, а и матракът беше доста твърд). Казвам понякога само успявах да я приспивам с кърмене вече, което си беше малко облекчение все пак, а през другото време пак на ръце, но вече седнала, друсайки се мощно на леглото, матракът скърцаше ужасно, какво ли не са чули денем и нощем моите съседи, а и продължават да търпят подобен тормоз). Вече малко по-лесно успявах да я оставя в кошарата след като заспи, ако се размърда бутах бързо бибата в устата (тогава беше с биба, за което много ме е яд и не съм осъзнавала, че тя е съществена част от проблемите ни). Сега пак спи много леко, но новият ми матрак не скърца и не се друса много и успявам да се измъкна, без да я събудя, с някои изключения от време на време, понякога измъкването трае минути... Определено има моменти, в които си пречим, поради това съвместно спане. Тя от годинката някъде до преди месец спеше почти непробудно или пък проплакваше за кратко и пак утихваше, дори и да не е заспивала съвсем веднага, аз като не я чувам да плаче на бебефона и съм била спокойна. Само, че като отивах да си лягам докато се наместя, че и аз не съм лесна със заспиването, капризка съм - възглавница под главата, наместване, друга под ръката, под или между краката за повдигане и др. подобни истории и ако не веднага като вляза, то след тези мои "изпълнения" се събуждаше и в крайна сметка пак се налагаше да се обърна към нея да я кърмя и да заспим дружно, скачени. Ясно е, че по този начин и се нарушава съня, какво да се прави. Аз егоистично си мисля, че си е друго, в смисъл по-добре, да си спи в отделна стая, но на по-голямо легло, за да мога, когато не мога да заспя или имам нужда да отида да си я гушна и кърмя. Ако ставаше така..., ама Коледа е, поне да си помечтаем...  

И аз да питам - понеже заговорихме за "трудната" възраст около 2 годинки, попадал ли е някой на хубава книга за отглеждането на деца, която да ми помогне да се подготвя за това, което ме очаква? И нямам предвид Спок, естествено

Аз съм му намерила цаката на това. Креватчето на сина ми е долепено до нашата спалня, откъм моята страна. Махнала съм му дървената преграда, така че буквално се слива със спалнята. Само между матраците съм мушнала едно одеалце, за да няма дупка. Така че синът ми просто се претърколва на неговото си легълце, като се нацока, завивам го и това е. Таткото си спи необезпокояван на мястото.