въпрос към майките които си гледат близнаците сами

Здравейте,
моята количка стои на първия етаж в една стая. Входът се заключва. Натоварвам всичко на рамо, чанти, дрехи и каквото там ми трябва още. Вземам едното дете. Оставям го долу в количката още докато е в стаята да не се вижда много, много. Качвам се ад взема другото и след 30 сек. съм долу с двете. А забравих да кажа че живеем на втория етаж. Качването по същата процедура. Първо едното и после другото. Малко неприятно, че оставям едното дете самичка, но то е буквално за няколко секунди докато прибягам за другото. А и оставям вратата отворена, за да чувам. Няма друг начин, не мога да разчитам постоянно на някого да ми помага, а на децата им трябва разходка.

Мая, а не е ли по-добре да свалиш първо багажа, да го оставиш и после да свалиш двете деца наведнъж? 

Здравейте, момичета. Аз също гледам моите дъщерички сама. Храненето никога не ни е било проблем. Шишетата им ги подпирам с възглавнички направо както лежат в креватчетата и само им ги намествам ако шават и ги съборят (така правеха в Майчин дом и аз продължих и вкъщи). Друг вариант - лягат една до друга на голямото легло и аз им държа двете шишета едновременно. Относно свалянето на бебетата до колата/количката: използвам кошчетата за кола като пренасям децата едно по едно, но през един етаж се връщам за другото. По този начин и двете са ми пред очите. Всичкия багаж побирам в раница, която през цялото време стои на гърба ми и не ми пречи докато нося кошчетата. Количката съответно стои в гаража или в колата и няма нужда да я свалям и нея. И за кучетата - на нашата улица също има много кучета, но си купих кучегон и вече не ме е страх, защото действа. Не е чак толкова сложно, на всеки проблем се намира решение. Успех мами на близнаци, вие можете!

Здравейте, и аз са присъединявам към мамите които си ги гледат сами
Ние сме още малки, но така и не знам какво мога да очаквам по-натам.Някоя мама ако може да сподели,кога и стана по-трудно/сега само спим и ядем/, коликите побъркаха ли ви, как се наспивате и въобще остава ли време за домакинство/при нас таткото се зае за първи път помага/.
Много се притеснявам дали ще се справим сами.
За сега не съм ги изкарвала сама на разходка,но ще пробвам някой от триковете ако ми се наложи

TANYA02, ние изживяхме страшни колики - особенно с Велизар. Ивчето ги понесе стоически, но мъжът ревеше и на ръце. Давахме всички възможни капки ( и все още даваме), но колики си имаше. Не че са отминали напълно дори на 3 мес и половина. Сега обаче от около 2-3 седмици си имаме нова мода- Велизар не може да стой в шезлонга повече от 15 мин - започва неистов рев. Докато Ивчето си седи и си играе. Когато го взема на ръце се поуспокоява и започва да се оглежда - не че от шезлонга няма хубава видимост - просто на ръце му е по-хубаво. Абе глезанчо    Аз обаче имам съмнения, че и зъбите го почнаха (и аз съм имала зъбче на 3 мес), защото има случаи и на ръце не млъква - а се плюнчи и пъха лигава в устата. Още не може да навре дрънгалката

Относно домакинството - и при нас таткото чисти и простира. Гладенето си го споделяме. А за готвене не остава време и свекито прави манджи и ни ги затваря в буркани. Абе мобилизацията е пълна. А ти оставяй таткото повече да помага, за да свиква. Дори да имаш възможност не се впускай много в домакинството, че мъжете лесно отвикват да помагат, като видят, че и ти можеш да я вършиш. Пази си силите за близнаците

И аз дълго време не можех да се престраша сама на разходка. До края на август чаках таткото след работа и ги изкарвах м-у 6 и 7.30ч. Сега обаче става студено и тъмно и вече сама излизам. Постепенно ще свикнеш. Имало е случаи да ги изкарвам и Велизар да реве - навън се поуспокочва 

TANYA02 , честити бебчета!    Разбира се, че ще се справите сами с таткото  Ние също гледаме нашите момиченца съвсем сами и в чужда държава от началото, та чак досега и смятам, че се оправяме отлично  Питаш дали става по-трудно - всяка възраст носи различни неща, различни предизвикателства и проблеми, но обикновено трудностите остават на заден план и радостите са определено повече. Не казвам, че е лесно, но определено не е непосилно. Писала бях и по-напред в темичката, ето тук можеш да видиш съветите ми за щастлива двойна мама, дано са ти от полза! 

http://zabliznacite.wordpress.com/2010/04/15/10-saveta-za-stastliva-dvoina-mama/

Таня, честито първо! Да са ти живи и здрави!
Аз също винаги съм ги гледала сама, от първия ден. Даже и таткото не помага. Мързи го. 
С домакинството никога не съм имала проблем, намирам време и начин да се справя. С разходките също, винаги сама съм ги извеждала като бебета. След 2 год вече не отказвам помощ за разходката, но пак често ги извеждам сама. Колики единият имаше доста силни до към 8 мес, но слава богу само от 19 до 22ч. вечерта. Ревеше си по график.    За наспиването - ами не се наспивам просто.  Откакто съм родила до ден днешен нито веднъж не съм се наспала до насита. Това е положението.
Така че принципно не е проблем да се справяш сам с две деца. Само дето е много изморително, но това след 1,5 год. До тогава ми беше песен.  Сега най ми тежи недоспиването. Но все пак си зависи от децата. Колко спят, как ядат, искат ли постоянно внимание и т.н.

Здравейте, и аз съм с близначета, някои от вас ме знаят.
В момента сама гледам близнаците си, мъжът ми ми помага много. Свекърва ми ми помага в отглеждането, но в момента я няма. Много ми е трудно когато съм сама, недоспала съм и изнервена. Никнат ни зъби и е кошмар. И двамата са много буйни, нямам 2 мин. свободно време. Само единия спи добре, другия и в момента го люлям в количката да спи малко по-продължително.
Когато бяха малки им давах мляко в седалките за кола или в количката. Винаги са обичали да са поизправени и дори  спинкаха в седалките, което трудно изкорених. Сега само на обед използвам количката 
Извеждането ми е лесно, защото живеем в къща само на един етаж (приземен). Освен това имам две колички и едната винаги е в колата.
В момента сме на пюренца и ги храня в столчетата по едно и също време от една и съща лъжица и едно и също пюре. Аз съм от много стерилните майки. Изрядна съм по отношение на хигиената на децата ми и къщата си. По отношение на яденето от една лъжица бях скептична, но зора какво ли не прави. Освен това те и без това си крадат бибероните и играчките, които постоянно лижат. Така, че съвестта ми е чиста. Навремето са яли от една чиния по 10 човека. За мен по-гадно е да се ближе бибероната на детето, отколкото две братчета да ядат от една лъжица. Ами това са стерилни бебешки устички като погледнеш реално, не е ли така?
Шапка свалям на мамите, които само си гледат близнаците. Аз не мисля, че ще се справя. Оставете физически, просто психически не издържам на моменти. Да ме прости Господ, че ми е дал две прекрасни момченца от първи път инвитро.
желая ви здраве.   

За съжаление не мога да нося двете деца наведнъж. Вече тежат доста, а и са изключитело активни. Няма 2 сек да стоят на едно място ез да мърдат.
Нашата система е такава 

Аз ги носех единия в кенгурото,другия в ръцете и раница на гърба.Не е невъзможно,ако кенгурото е хубаво, а не от онези шушлякови торби.Даже и двете кенгура съм слагала.Не смея  и за секунда да оставя дете само навън.

Мая, и аз като теб мислех, че не мога да нося двете деца едновременно, когато тежаха по 3кг. Пък откак минаха 8кг, ги нося едновременно във всяка ръка, и окото ми не мигва. Колкото повече растат, толкова по-леки ми се виждат  С рутината човек се научава на невероятни неща. Прочети назад в темата и ще видиш как се надхвалват близнашките коя носи по-тежки и на какво разстояние 

моите са едната 20 кила, другата 17 и пак ги нося понякога заедно 

Ми като ревнат и двете, че искат да ги носи мама какво да правиш... и стълби качвам с двете под мишница 

и в такива моменти се радвам, че са само 2  щото нямам повече ръце

Да си призная честно и на мен често ми се случва да се питам как ли се справят мамите с тризнаци... Вечер докато ги сложа да си легнат, например, миене за зъби, на дупета, обличане събличане, гонене из стаята и като привърша и се трупясам си викам:"Леле, ако имаше и още едно"! Направо се прекланям