Последните пет книги, които прочетох

1. Хамелеонът се завръща - Крис Картър
2. Изнудването - Гришам
3. Стълбове от сол - Ф.Факир
Два пъти започвам да чета Не пипай тази книга, но така и не успявам да продължа.

Ето ги моите последни пет книги:
1. "Листопад", Решат Нури
2. "Познание за жена", Амос Оз
3. "Приятели, любовници, шоколад", Алекзандър Маккол Смит
4. "Хляб по водите" Ъруин Шоу
5. "Идилии", Петко Тодоров

Не са точно пет, но от година насам ми остава твърде малко време за четене....

1. Коко и Игор - Крис Грийнхалч - хареса ми, защото не съм подозирала за любовта между двамата, която се оказва доста пламенна и творческа.
2. Антихтонът на Данте - Людмила Филипова - към края ми дойдоха малко в повече фантастичните описания на подземния свят.
3. Крайбрежие - Джоан Харис - препрочетох я, харесвам стила на Харис.

1. "Паула" на Исабел Алиенде... просто се разпрах от рев.
Тя е от онези книги, за които мислиш много след като си ги прочел, настръхваш, вълнуваш се...
Харесвам Исабел. И най-много харесвам именно мемоарните й книги - "Паула" и "Сборът на дните". Допада ми описанието на семейството й - на всеки по отделно и като цяло. Точно като един неделим клан - живите и мъртвите живеят заедно някак, никой никога не е забравен - независимо къде се намира и независимо дали ще се върне някога...   Когато бях малка, нашето семейство беше такова - шумно, огромно, спазвайки стриктно мускетарският девиз "Един за всички, всички за един!", но някак си в даден момент престана да бъде така... и затова може би след като пораснах започнах да си мечтая отново за голямо, голямо семейство....
А и пустата Исабел може да пише.  
Както казва на едно място в "Сборът на дните" - "Писането е като илюзионизма: не е достатъчно да се вадят зайчета от шапка, трябва това да се прави елегантно и по убедителен начин."
2. "Ловецът на хвърчила". Хубава книга, и тя ме накара да настръхна. Любим ми стана образът на бабА, дето щял да им "пикае на брадите на ония праведни маймуни(молласите)" .... бе въобще всички образи са много майсторски изградени. Хареса ми моментът с първите думи на двете деца и "За теб и хиляда пъти!".....
3. "Сватовникът от Перигор" - Дж. Стюард. Много приятна и топла книжка.  Забавна е и персонажите са шантави. Напомня ми на нещо, носи ми много носталгично усещане, но не мога да се сетя точно защо. Представям си я филмирана от Жан Жьоне! Любима ми е табелата в началото на селото - "Карайте внимателно! Ние сме само 33-ма!". 
Както и това, че единствената вражда във въпросното село е между две дами(вече на възраст), които на младини се скарали дали в задушеното с фасул се слагат домати или не! Едната зявила(след известно допитване), че е "граждански дълг" да не се слагат домати във фасула! След което последвали събития, напомнящи военни действия - едната цапардосала другата със змиорка през лицето, а другата я замерила с домат! И така, вече доста десетилетия двете дами не си говорят, а щом се видят започват да се замерят с домати и змиорки!   
Доста се хилих на моменти, но осъзнавам, че на някои хора би им се сторила скучна...
4. "Станата на чудесата за непукисти и краят на света" - Харуки Мураками Хареса ми, макар че тук-таме е малко объркана и странна (но това е Мураками все пак!), а и е далеч от класата на повечето от другите му книги.
5. "Да живееш сред вълци" - Миша Дефонсека. Има добри моменти, но като цяло е доста бозава. Не знам как е имало хора, които са повярвали, че това е истинска история... 

Жената на Ахав- Сена-Джетер Наслунд; четох я на английски. Става за плаж. Ето част от ревюто, което си написах:

Основният дефект на книгата е прекалената академичност. Докато Хърман Мелвил е самоук, Наслунд има докторска степен и е направила това, което според Кърт Вонегът може да унищожи един писател: занимавала се е прекалено дълго с литература. Затова и книгата на моменти извиква много успешно стила на 19 век, емулира Мелвил, но цели пасажи приличат на литературните анализи за седми клас.

Книгата иска да се сравни амбициозно с Моби Дик- и като обем (666 страници, макар и с малко рехав текст), и като стил- кратки глави с понякога странни заглавия. Затова пък авторката си прави лоша услуга, защото много от недостатъците на книгата лъсват при сравнение с оригиналната история.

Наслунд убива героите си, но при Мелвил те загиват драматично и експлозивно. В „Жената на Ахав“ просто се гътват. За съжаление Наслунд обича да стъжнява живота на бебетата: убива три и праща едно в робство. Съжалявам, но мъртвите бебета (и един тийнейджър- почти дете) не увеличават драматизма, само довнасят гадост без обяснение.

В същото време Уна Спенсър (кръстена на героиня от канона на западната литература) остава странно непроменена и без никаква психическа травма. Да, тя казва, че е травмирана, но не го показва. Животът все си върви, а храната е повече от хубава- освен когато не се налага да прибегнем до канибализъм, но и това е хубаво, защото води до оцеляване.

И така, тази тийнейджърка-бунтарка прави това, което и днес е приемливо: омъжва се за богат и възрастен мъж. С малкото изключение, че този мъж само след едно пътешествие загубва един крак и други способности…

След като е развалила брака си с бисексуален моряк, който полудява, Уна се оказва не само подходяща жена за капитан Ахав, но и равна на него по интелект, че и преживяване. Нищо, че е на 18- все пак зад героинята стои доктор по литература, чийто съпруг е физик. Именно идеите от физиката добавят чар на текста, когато горкичката Уна се опитва да направи собствена интерпретация в стил „монолог на изтормозената душа в драматичен момент“.

В следващия момент същата тази Уна похапва нещо вкусно. Сцените с храна в книгата започват да дразнят. При Мелвил храната е част от приключението, трудно се дава на героите: или е прекалено екзотична, или липсва. Уна не гладува, освен в този момент с канибализма. Драмата обаче трае кратко и тя се оказва щастливо омъжена, че и с приятел-гей, който я води на шопинг.А Ахав обича вино, сиренце и плодове, както и цивилизован разговор. Мечтата на всяка жена- да укроти някой бесен мъжкар, но все пак да има бесен мъжкар до себе си. Както и гей-приятел за шопинг.

Любовният живот върви, докато Моби-Дик не отхапва либидото на Ахав. До този момент обаче двамката успяват да натворят двусмислици, които да накарат някой редактор да се изчерви и да ги премахне. „She’ll be my underling tonight“- казва Ахав при първото си завръщане с кораба Пекод. Мда, винаги съм си мислила, че капитанът си пада по бондидж. Всъщност книгата става много по-интересна, ако си представите някакъв вид нестандартна сексуалност. Така дори и Моби Дик се чете по-интересно. „Our marriage bed knew no limits“- казва Уна, опитвайки се да обясни, че с морския капитан са го ударили на кърска любов. Съжалявам, но не мога да не си представя продължението, включващо част от такелажа на Пекод.

"Габриела,карамфил и канела" - свежа, увлекателна, мечтателна, Амаду е класика!
"Терапията" - Себастиян Фицтек, горещо трилърче, което изядох за 1 ден
Историята  на моя живот - Хелън келър, много приятна и любопитна, смислена също

Сега чета "Мемоарите на една гейша" и ще си правя съпоставка с филма. Много ми е любопитно да проследявам режисьорското виждане за истории, които са вече разказани в книга

Мисля, че книгата ще ти хареса повече. Поне при мен винаги е така.

При "Мемоарите" наистина е така. Аз няколко пъти се опитвах да гледам филма и нещо все заспивах. С книгата нямах такъв проблем - прочетох я от въздуха. После успях да изгледам целия филм и вече не ми се стори толкова лош. Вече знаех историята и през цялото време очаквах едно или друго. Разбира се - книгата е по-добра!!! 

"По пътя"
"Крадецът на книги"
"Дядо Прас"
"Джонатан Ливингстън Чайката"
и в момента "Непосилната лекота на битието" 

За мемоарите ще видим, имам още... Вечер ме гонят домакинските неща и трябва да чета, когато трябва да спя  Заглавието "Крадецът на книги" ме впечатли. За какво иде реч и готино ли е?

Последните 5 книги, които прочетох
„Плашилото“ Майкъл Конъли - харесвам всички негови книги, които съм чела, до сега не съм останала разочарована.
„Сребърен куршум“ Майкъл Конъли - интересна както всичките му книги.
„Божията формула“ Жозе Подригеш Душ Сантуш - хареса ми, научих интересни неща.
„Един невинен клиент“ Скот Прат - лека и разтоварваща книга, написана на хубав език. Бих прочела още книги на този автор
„Ангелология“ Даниел Трусони - изглеждаше многообещаваща книга, но от един момент става скучна. Разочарова ме.

Сега се колебая между „Паула“ на Алиенде и „ Мръсна Хаванска трилогиа“ на Педру Хуан Гутиерес, но май ще почна с „Паула“.

На мен "Паула" много трудно ми върви...
Два пъти я започвах и... по средата се отказах.

"Сборът на дните" Исабел Алиенде (своеобразно продължение на "Паула")
"Сянката на вятъра" Карлос Руис Сафон
"Захар и шафран" Джеси-Даниела Кънева
"Метеоритът" Дан Браун
"Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" Антон Дончев

Лолита,може ли отзиви за "Крадецът на книги"?