Последните пет книги, които прочетох

За съжаление филмът  "Изумление и трепет" ми се стори много слаб. Въпреки че на моменти има добри режисьорски/операторски опити, книгата предава много повече, флимът е прекалено буквален.
Но ако говорим за филми по известни романи (съжалявам за отклонението от темата), снощи гледах "Цветният воал" по романа на Самърсет Моъм и е зашеметяващ, ей това е филм! (не знам за книгата). Сега чета "Часът преди зората" от Моъм и ми харесва, въпреки че бях преудбедена, че не ми се занимава с английски имения и семейни драми. Но намеси ли се Втората световна война, нещата стават съвсем други 

А аз снощи гледах "Завръщане в Брайдсхет". Даваха го по канала. Много ми хареса. Трябва да прочета книгата...

"Цветният воал" също трябва да го гледам. Тази книга много пъти ми е попадала в ръцете, но не помня дали съм я чела или не. Имахме я в библиотеката на майка и татко, но нямам никакъв спомен за това дали си е минала по реда  . Може би филмът ще ми напомни, ако не ще трябва да я прочета.

 На мен с книгата "Завръщане в Брайсхед" нещо не ми потръгна. Не можах да я изчета, но може да се пробвам пак. Присъединявам се  към мненията за филма "Цветният воал" - забележителен е. Дори нямам желание да прочета книгата след него. А много харесвам Моъм.

Не си и заслужава /според мен/. Същото беше и със "Странният случай с Бенджамин Бътън".

Последните ми прочетени книги са:
1.„Хоризонти” последна книга от поредицата „Споделящият нож” на Лоис М.Бюджолд
 Самата поредица не ме впечатли кой знае колко,но и не беше съвсем зле.И доста по-лоши книги съм чела.Прочетох я малко на инат и тази книга като другите от поредицата.Но и в любими мои книги е имало моменти,в които нещо не ми е харесвало.Никой не е съвършен все пак и в това си има известен чар.  А и може би не е било точно сега моментът да я прочета.Може след време ,ако пак се реша да я прочета да съм друго настроение,да мисля по-различно и да ми допадне повече.Имала съм такива случаи.Не съм се отказала от авторката.Няколко книги нищо не означават.Смятам да прочета и другите нейни,които съм си свалила.
2.„Острият кинжал”
3.„Кехлибареният далекоглед”
Останалите две книги от поредицата на Филип Пулман „Тъмните му материи”.Те ми харесаха  дори повече от първата книга.Действието беше още по-интригуващо,отвеждащо  в нови светове,срещащо с непознати същества,желание за научни открития,за власт,заплитащо се в нови срещи,раздели,интриги,любов.Определено не ми беше скучно докато ги четох.
4.„ Дневникът на Ане Франк”
Покърти ме и тази книга като  „Ключът на Сара”.
Плаках като Ане описваше криеницата,страхът ,болката и отчаянието от положението им,но и не можех да не се възхитя на жаждата и за живот,на надеждата и някога да постигне мечтите си.
5.”Пръстенът на София” от Сузана Киърсли
Тази книга ми хареса,хареса ми как е написана,една своеобразна смес от минало и настояще преплетено в красива любовна история разказана на прекрасен фон,който ясно си представях-природата ,руините на замъка,разпенените морски вълни разбиващи се в брега... Научих някои неща за историята на Шотландия,бяха ми доста интересни.Любопитно ми беше това,че накрая не беше :”И заживели всички заедно честито до края на дните си.”
6.”Азбучните убийства” на Агата Кристи.
Хареса ми книгата.Аз харесвам как пише авторката,винаги ми е любопитно как разплита мистерията.Но и едно нещо ме подразни и то е отношението към чужденците,подозрително,като към някой,който не заслужава доверие,вярата на слухове чути за определена нация определящи поведението не към самия човек,а към човека като част от някоя нация,религия,етнос.
7. „Мемоарите на една гейша” на  Артър Голдън.
Много интересна книга наистина.Докоснах се до една тайнствена култура.Но и колкото и различен да е този свят и непознат за мен и в него има и общо човешката-болка,злоба,завист,интриги,както обаче и желанието на всеки да бъде обичан,да намери своето място под слънцето.
8. „Повелителката на подправките” на Читра Дивакаруни
За мен тази книга беше страшно интересна също.Една приказка –реална и магическа напоена с благоухание на подправки,но и книга като горната,говореща за желание за обич,за приемане,за един по-добър живот.
Научих много нови неща за подправките,за любимите ми канела,куркума и копър и за още толкова неизвестни за мен подправки.Прекрасна книга,приятна за четене.
9.”Песни и поеми” от Робърт Бърнс
Има страхотни стихчета.Леко закачливи.Предизвикващи усмивка.
Ето тук ги четох:
http://chitanka.info/person/robert_burns
10. „Принц Каспиан”.Втора книга от поредицата „Хрониките на Нарния” от К.С.Луис
В Читанка.инфо има качени пет от седемте книги от поредицата.Ето ако на още някой му се чете:
http://chitanka.info/serie/hronikite_na_narnija
За тази книга…Ами пак като другата…една приказка с говорящи животни,принцове,битки.Но аз ще продължавам да чета,защото както съм писала обичам приказки.

„Часът преди зората” - Самърсет Моъм
Лек стил, без скрит замисъл, без екстравагантности и оригиналности.
Най-силно впечатление ми направи идиличното описание на парка Сейнт Джеймс в сърцето на Лондон в началото на Втората световна война. Може би такова описание на мирния живот в града, все още незасегнат от приближаващите беди, е по-силно от самото описване на ужасите на войната. Освен това усетих края на типичния английски живот в богатите имения - въпреки че ги има, тук предразсъдъците и консерватизмът сякаш отслабват. Една епоха си отива...
„Чуй ме” – Маргарет Мацантини
Накратко - от книгите, за които продължавам да мисля, дори след като съм започнала следващата книга. Освен това първо гледах филма („Не мърдай”) – чудесен е, но веднага поисках да прочета и книгата, защото предположих, че е „по-дълбока” и нещо не ми достигаше от филма.
„Познание за жена” – Амос Оз
Още витаех из „Чуй ме”, но бях любопитна и към този израелски автор – иска ми се да опознавам все повече автори и все повече националности, да не пренебрегвам никоя тема, която е нова или интересна за мен – например тук – (бивша) професия шпионин, здравословен проблем с детето в семейството... Сигурно ще опитам още нещо от автора.
”Добър ден, тъга” – Франсоаз Саган
Още едно преживяно вълшебство. Като една дълбока въздишка, но не тежка и безнадеждна, а спокойна и чувствена. Открих дълбочина в образите (преди всичко на главната героиня), потънах в чувствата и подбудите за действията на героите, усетих специфичната атмосфера. Хареса ми как се лее езикът.
„Кака Понсуни” – Кон Джи Йон
Имах по-малки очаквания, но разказът на едно дете за детството му не може да не бъде вълнуващ и непринуден. Интересно е възприемането и навлизането в света от детска гледна точка. Разширих „пътуването” си из Азия (Южна Корея), установих сходства и различия между различните народи/раси/религии. В героите усетих вродената доброта, непосредствеността на хората в тази страна, макар и необразовани и бедни.

Аз я четох наскоро. В началото ми беше малко трудно, идваше ми мудничка, но после й свикнах с атмосферата и ми хареса. Филмът не съм гледала.

За "Цветния воал" четох, че книгата е по-различна от филма и ми се иска да я прочета. Сложила съм си я в списъка, само трябва да намеря време и за нея. Филмът ми се понрави, много добра игра на Едуард Нортън, но той винаги е добър.

Моите последни 5 книги са доста различни като стил.

Четох романтика - Хариет Евънс - "Hopeless Romantic". В България е преведена Път към дома. По мненията на местните четящи е най-добрата й книга, може би по-нататък ще я прочета и нея.

криминале  с психо оттенък - "В гората" на Тана Френч (още не е преведена в България). Не е връх в криминалната литература, но е четаема, в момента чета втората й книга.

мемоари - Amy Chua "Battle Hymn of the Tiger Mother" - тази е много свежа, на мен ми хареса, още повече че ме вълнуват въпросите за различията в културите и отглеждане на деца в чужбина.

Една много разкошна история - Лек за камъни на Милена Агус. Много ми хареса и историята и стила на писане на авторката.  За съжаление няма друго преведено от авторката тук. 

И една много глупава американска книга -" В Зейнсвил" се казва. За съзряването в САЩ през 70те години. Много претенциозна ми дойде. Даже се чудих защо я изчетох до края - все се надявах да стане нещо и да разбера защо трябваше да я изтърпя, но уви. Не бих си търсила други книги от същата авторка.

Набелязала съм си я за четене някога...

Чета я в момента. Толкова се радвам,че КТВ ми я припомни!

Моите последни 5 книги са:
Херта Мюлер - "Всичко мое нося със себе си" - тази книга ме изненада .Един от най-човешките и разбираеми разкази за Втората световна война, които са ми попадали. Неочакван ракурс, със сигурност повечето от нас не са запознати точно с тези участници в следвоенното възстановяване на Русия. С удоволствие я прочетох и гледам,че и мъжът ми не я оставя сега.
Даниел Глатауер - "Лекарство против северния вятър" - женска литература. Прехвалена, беше много популярна преди година май.
Капка Касабова -"Улица без име" - разказ за социалистическа България написан така,че да я разберат западняците. Майстор е авторката, но това не е моята книга.
Джон Ланчестър -"Дългът към удоволствието' - ето това е истинско пиршество за сетивата. Разказ с неочакван край, прекрасен език , интересна постмодерна гледна точка към ролята на авторът и партефакта. Много, много препоръчвам!
Станислава Чуринскиене - " Second life" -  тази книга ми е любимата на Станислава. Би могло да се каже,че южетът е подобен на "Лекарството..." доколкото става въпрос за интернет връзки, но разглежда точно ролите в общуването, самотата ... не ми стои така сглобена и недомаслена , не е и  женска. Езикът е съвременен, стилът не оставя и за минута съмнение,че авторът познава материята. Готино четиво.

Съвсем лек офф- "Завръщане в Брайдсхед' е книгата на дипломната ми работа. Една от най-любимите ми книги изобщо , като започнеш с постройката на повествованието и свършиш с трагедиите в нея. За мен не е нито мудна, нито скучна...хубавото на читателите е ,че са различни.

И аз да се отчета
"Елегантността на таралежа" освен силният  финал книгата не ме развълнува.
"Три чаши чай" страхотна история, която ако се окаже, че не е истина направо се обезсмисля четенето на книгата. За мен стойността й е в историята.
"Шутът на кралицата" има едни постоянни повторения на чувства и събития,   това не ми хареса в книгата. Бавно се развиваше действието, но е предадено добре историческото време и събития.
"Добър ден, тъга" Хареса ми, ще прочета и други нейни книги, защото съм ги пропуснала във времето. Ефирно е написана.
Петата в момента я чета "Това съм аз" автобиографията на Кичка Бодурова. Харесва ми с откровеността си, интересен живот има.

"Живот и любов" от Джакомо Казанова
Ще ми се да я препоръчам, но изданието на ИК Труд е ужасно. Не знам как са подбирали кои истории да включат и кои не, но се почувствах много излъгана. Иначе Казанова има страхотен стил - лек, забавен, искрен.
"Императрицата на сладоледа" от Антъни Капела
Това е първата книга на този автор, която чета и останах със смесени чувства. Не е любовна история, защото почти няма любов (макар че имаше няколко доста трогателни моменти), а за исторически роман ми се стори малко слаба ... но пък на мен сравнението ми е с Филипа Грегъри
"След месец, след година", "Пазачът на сърцето" и "Един неясен профил" на Франсоаз Саган, която обожавам. Първата ми дойде някак слаба, защото героите са много и някак не е успях да вникна в главите на всички. Втората е страхотна! Третата ... също!

Последните ми прочетени пет книги са:
"Един ден,един живот" на Никълъс Спаркс
Тази книга е продължение на "Тетрадката".Бях много скептична като почнах да я чета.Някои продължения доста са ме разочаровали и се опасявах,че и с това може да е така,но нищо подобно не стана.Хареса ми книгата и то много.То малко смешно вече при мен се получава,че като чета нещо на Спаркс и винаги ми харесва  ,но какво да се направи като е така. Книгата описва типичната ситуация когато след дълги години брак и още повече недоглеждане в отношенията между партньорите се появява отчужденост.И как главният герой осъзнава грешката си,макар и след години и прави всичко възможно да я поправи.Хареса ми това,че той не маха просто с ръка решавайки да си потърси нещо ново,непознато,което да му даде възможност да загърби съществуващите проблеми,а се бори с тях,бори се да възроди чувствата в жената,която все още обича.
"Изкушение с дъх на лимони" на Антъни Капела
Първата ми прочетена книга на този автор.С много добри впечатления останах от нея.Много увлекателна,наситена със смях,сълзи,история и вкусни гозби.
"Градината на желанията" на Сара Адисън Алън
Тази е също като с Капела първата ми прочетена книга от тази авторка.Свърших я за един ден.Като я започнах и не можах да я оставя.И тук ги има вкусотийките,а също и магическо дърво,хора с по-специални дарби,а също не е забравен и драматичният елемент и всичко това е "смесено" по начин,който направи тази книга много приятна за мен.
"Изпепелени сенки" на Камила Шамзи
Това е една много реална книга.Не само за любовта,но и за болката,за трагедиите предизвикани от хора,за които един или хиляди животи не са нищо на базата на по-голямата картина,на по-великата цел,която те преследват.Книга за любов,предателство,за това какво е да си чужденец ,за това какво е да си белязан от различие и страдащ от него,за трудността да се адаптираш,за това,че когато понякога грешиш то последствията може и да са страшни,да променят живота ти завинаги,за това как човек често се чувства безпомощен пред дадени събития,как те преобръщат/рушат всичко  познато около теб и правят довчерашните приятели врагове.Хареса ми книгата.
Плаването на „Разсъмване“ на Клайв Стейпълс Луис
Трета част от "Хрониките на Нарния".Не беше никак зле за разтоварване от предната книга.Един сладък и храбър мишок ме караше да се усмихвам. 

   "Хванаха ме да крада" - Станислава Чуринскиене - 5/10, не ми допадна особено, писала съм мнение в темата за книгата

   "Дни на самота" - Елена Феранте - 6/10, почти съм я забравила вече, но също не беше мой тип книга

   "Тайният живот на пчелите" - Сю Монк Кид - 10/10 - прекрасна книга, много ми хареса, огромно удоволствие изпитвах при четенето й

   "Цар плъх" - Джеймс Клавел - 9/10 - хубава книга, ще се четат и другите по-нататък

   "Не ме забравяй" - Марлис Мелтън - 9/10, трилърче, допадна ми, от моите книги е

"Анатомия на илюзиите" на Людмила Филипова - страшно ми хареса, на моменти ме просълзи, а не съм от плачещите на книги или пък филми
"Стъклени съдби" пак на Людмила Филипова - много различна от "Анатомия на илюзиите", също ми хареса, но не чак толкова, засяга интересни проблеми, малко съм скептична към книги, чието действие се развива в бъдещето, но не беше претъпкана с фантасмагории до степен да ми досади
"Търсачи на щастие" на Нора Робъртс - не ми хареса
"Пясъците на времето" на Сидни Шелдън-както всичко на Шелдън много ми хареса
" Мемоарите на Клеопатра"- стила на авторката не ме впечатли, даже малко тъпо ми звучеше на моменти, но понеже съм фен на подобен род истории си я дочетох, сега издирвам и втория том

и аз в момента я чета. още съм в началото и не мога да изкажа мнение, но как така "ако се окаже, че не е истина"?  извинявам се за оффа.