. Хвърчах в облаците. Та тогава Ивайло всички го знаеха, че ме харесва. Ама аз нещо не се впечатлявах особено. После всеки си хвана пътя - аз учих в София, той в Пловдив. От време на време се засичахме. Едната зима реших
,че вече ми е много интересен Ивайло. Да ви кажа на 24 вече по друг начин гледах на една връзка. И съм сигурна, че ако бяхме задълбочили нещата като лапета сега нямаше да сме заедно.
. Мале, мале, добре че порастнах.


. Като навсякъде има перипетии и криза в отношенията към 7-та година, но си се обичаме и не мога да си представя как съм живяла преди без децата и без него.


Честита ви месечинка!
). Аз го харесвах тогава, щото беше отворко и си бяхме дружки, но без нищо повече. Като завършихме аз влязох в един университет, той в друг и не се бяхме виждали 3 години. Веднъж в 3-ти курс се видяхме за по кафе, по-късно същата седмица излязохме на дискотека с колеги и така стана работата. Уж на та*ак, а вече 6-та година сме заедно. 
Аз си върнах почти старите кг, но ми трябва стягане, че макар и с предишните кг гледката не е същата някак 
. Та ето и сега:
. Нещо не му бях обръщала преди това внимание, а сме излизали цялата компания не веднъж. Разбира се с нищо не му показах, че ме привлича така да се каже. В ранни зори отидох в стаята, където трябваше да спя и какво да видя- моето момче си легнало и спи като пън в леглото, което аз най-старателно бях оправила с моите чаршафи. Бутнах го и го питах що ми е легнал на леглото. И той само се отмести и ми каза, ако няма друго свободно да легна до него. Та то верно нямаше друго свободно, но и аз си легнах и заспах на секундата. Та на сутринта като станахме всички ни гледаха странно и вече коментираха новооформилата се и за тях недоумяваща двойка. А всъшност ние не бяхме правели абсолютно нищо, но иди и доказвай, че нямаш сестра!
Та лека полека всички се ометаха, като преди това всеки подмяташе по нещо по наш адрес. Та си тръгнахме заедно. В колата-мълчание и вече на влизане във Бургас ме пита- искаш ли да гледаме филм у нас довечера?
За протокола- аз на 26 навършени години.
И продължава- "като искат да живеят заедно, ама от толкова малко време са заедно и сега- сватба" обаче аз- не! Да не го изпусна! Та така. Сега са първи дружки двамцата и всяка неделя ходят за риба. Чак ревнувам! 



нормално било да повръща, ще го израсте 
. Случи се 2005г. в чата. Бях 12 клас, после отидох да уча в София. Дълго време така и не се запознахме, но една вечер аз си бях у дома, пак на компа и пак в чата с него. Както си лафихме той каза 'след малко идвам да те видя' и така започна всичко. Той си имаше приятелка от дъъълги години, аз също не бях сама. Оставихме ги и сега сме си заедно, пу да не са ни уроки




а аз му викам "Ми аз какво да правя мислех, че ще сме заедно?" 
Ама се заговорих с него. Беше преди година и половина. Както казва мъжа организирахме се и сега резултатът е налице, даже скоро ще иска да яде
. И така миналия Август се оказва че оставам без квартира а неговия секвартирант се е изнесъл и така той ми предложи да живея при него, без задни чувства. Нанесох се на 20-ти септември и се оказа че имаме страпно много общи неща, освен това че сме родени на една дата. Седмица по-късно той решава да си прекара отпуската в Разград при което последва чатене по скйп по 3-4 час. На 5-ти октомври се прибра от отпуската, при което аз го чаках с гофрети с шоколад
и така след киното гледахме филм и .... 2 месеца по-късно направихме Яворчо
.
Много ме хвана яд щото пак обикалях като глуха кучка сама. 
и с по малко колики!!! Явно е от Био гаята
!!!Няма само вие да ми се фукате със стройните си снаги,я!Мож да съм тлъста,но пък имам младо гадже!
Петко днес е по-спокоен,щот снощи на пожар пратих бате/?/ да купи биберон!Уж бях против,ма бързо си преразгледах позицията,след последните психясващи дни!То било благодат,бе хора!!!Тишина и спокойствие!
Препоръчани теми