СЕПТЕМВРИЙСКИ БЕБЕТА-ТЕМА 3

LaDiDa, останах ей така от твоя разказ  Аз просто не разказах подробно точна как стана свалката, ама беше точно по същия начин с едно изключение. Значи аз вече си бях решила, че ще бъда с него и на един рожден ден на наш приятел спретнахме голям купон. По едно време обаче, някъде към 3-4 часа сутринта, на мен ми се доспа и тъй като купона беше в един апартамент, реших да си намеря местенце да си легна. Влязох в спалнята, където имаше едно двойно легло и един диван. На дивана се бяха свили двама наши приятели и спинкаха сладко, а на леглото - моя мъж. Първо ме беше срам и легнах на дивана при спящите друзя, обаче беше много тясно и накрая виждайки, че моя мъж не спи, го попитах плахо дали може да легна при него. Той се съгласи и аз се настаних до него, като се наложи да се завием с една завивка.  И тъй като и двамата бяхме под въздействие на алкохола, дойде ни смелост и след половин час приказки, се целунахме. Малко по-късно забелязах че другите двама в стаята вече не спят, а ни слушат с интерес, а ние се обяснявахме като влюбени ученици.  И така започна всичко.

Много съвпадения станаха, направо не мога да повярвам! 

И аз да се отчета по темата
Видях мъжа ми в една дискотека. Бях с една приятелка/братовчедка, скоро даже щях да навърша 18 години (за протокола, сега съм на 34) и още учех. Та седеше един красавец сам, облегнат на бара, скучае видимо, беше с приятели, ама те едни луди, шумни, а той изглеждаше сериозен. И споделих с приятелката ми де, а тя ми вика: ами да взема да питам Пламен (нейн познат, на брат й познат) дали не го познава. Е, познаваше го. Аз поисках среща още на другия ден със "самотния красавец". Та Пламен му се обадил и му казал, че му трябва някакъв учебник (а тоя Пламен като ученик не са му трябвали учебници, камоли вече след казармата...) и се разбрали с моя да се видят в 11:00 (такава ни беше уговорката с Пламен) в едно кафе. И отиваме ние с приятелката ми и с Пламен в кафето, чакаме човека да донесе учебниците... Да, ама той не идва - нито след 15 мин, нито след 30 мин... Ама ние чакаме и не ставаме - и без това си говорихме на кафенце. По едно време, в 12:30, нашият иде Мен ми се подкосиха колената... А той хич и не знае за какво го викат, ама си носи учебниците де Представиха ни един на друг... Пламен му вика: абе нали в 11 трябваше да дойдеш бе  Пешо, кво стана.... А той вика: майка ме помоли да нацепя малко дърва. Аз щастлива отт отговора, викам си "ей тва е мойто момче - искрено е!!!" И така, нали си поговорихме още тогава в кафето, разменихме си телефоните  - тогава само домашни, и до ден днешен... Първия път като излязохме заедно, той ме попита какво ще пия, аз поисках кафе. А той ми каза, че кафето е вредно, да си взема чайче ако искам Взех си Ама той сега пие кафе с мен заради мен всяка сутрин, ама от кафето най обича бисквитката, както казва самия той
Смятайте колко гоини сме заедно: запознахме се на 13.02.1993, оженихме се на 13.09.1998, на 31.07.1999 ни се роди Клементина, а на 03.10.2009 - Еличка........................ Имали сме достатъчно време на ни се случат и много хубави, и много лоши неща...

Иска ми се и аз да сложа някакви наши снимки в общия албум, моля да ми пише някой на лични как става това!
Предварително мерси!

Сега се прибрахме и ние от разходка, даже и ядохме 
Много интересна тема сте подхванали Ние се запознахме с Щатите, на бригада. През 2002г. бях аз за първи път, той беше втора година, даже за две седмици ми беше и шеф  И даже много дразнещ шеф, само ми заповядваше, а аз бях свикнала да се държат по друг начин с мен, все пак бях единственото момиче там и съответно мноооого разглезена  Та не го харесах особено  Втората година се видяхме пак, ама работехме на различни места, но живеехме в съседни апартаменти и всяка вечер се виждахме и аз се влюбих, ама той, въпреки че беше ясно, че ме харесва, се държеше с мен като с най-добрата си приятелка и нищо повече  Та някъде след един месец закара един общ приятел към летището и този приятел му казал колко е глупав  Та прибра се той и дойде на гости, а като останахме сами реши да ми каже, че имам хубави ръце  Това беше най-странния комплимент, който някой ми беше направил някога, ама на мен ми стана мило  Та после събра кураж и да ме целуне и така, същата вечер спахме заедно при мен, следващата при него и така, само се мятахме от един апартамент в друг, като той си носеше постоянно една възглавница с него  И след един месец някъде дойде време да се прибира в България...много бях нещастна, закарах го до летището, след което се прибрах, купих си една бутилка вино, изпих я цялата и се напих    На следващия ден реших, че той така ли иначе има рожден ден скоро, ще дойда до България, да го виждам за последен път. И като дойдох тук, той ме представи на неговите, които много ме харесаха, а пък и той реши, че страшно много  ме обича  и така...Дойде и той няколко пъти до Румъния, като накрая реши да ми поиска ръка и през 2004г се оженихме...И оттогава живеем щастливи заедно  И вече сме трима 

  Малко и прозорливо 


За Находката-ние на работа се запознахме. Аз работех вече в училището от 3 години, той дойде като психолог. Първата целувка-бяхме на профилактични прегледи от работа, взеха му кръв, почти припадна   и кой му се претече на помощ- аз. Спасих му живота, дет се вика. След Новогодишния банкет стана работата, след половин година заживяхме заедно, след още една се оженихме и така.
Днес ходих на гинеколог. Каза ми, че цитонамазка ми с еполагало пак след 2 години, т.е резултатът от преди раждането важал за толкова  Странно. Иначе микробиология ми направи. За спиралата каза, че е желателно да мине 1 цикъл и след това да се огледа лигавица..... и чак тогава ще слагам.
Лидке, Манго не съм виждала в МОЛ-а. Ще питам пак една дружка, която по-често от мен се върти там. И да ми се обадиш, когато си дойдеш  

Да почерпя, че съм именник днес:







Отивам назад да чета

Забравих да честитя празника на празнуващите днес  Да сте живи и здрави, а бебоците да ви донесат само радост 
Анита, Чифлигарова, много се смях, може да са малки, ама знаят какво говорят 

Искам да се оплача
Не стига, че от както забременах почти нямам желание да готвя, днес съкратих разходката, за да направя една рецепта на Звездев. Прибирам се с един огромен праз с едно съм клоун, който върви по въже с прът. Ииииииииииииии. Няма вода! Приготвям се все пак да готва и да се мия с минерална вода ИИИИИИИ. Малкия не ще да спи днес в кошчето, а в мен. Ами после откъде мерак за готвене - то целия свят е против
А цитонамазка, според моята АГ се полага по здравна каса веднъж годишно!

ЧЕСТИТО НА ПРАЗНУВАЩИТЕ ДНЕС!!!!!!!!!!!!     

Честит празник на всички именници, както и на Малта и малката Зара!

Малии, ква интересна тема сте подхванали... Много хубави истории прочетох. А пък тука да кажа на целия свят, че Ели-гу и нейния лейтенант (вече капитан) лично на мен са ми идеала за семейство. Ей, много ги обичам и двамата! Лирично отклонение 
Нашата история - аз - на 21, студентка в Пловдив, работеща като сервитьорка, с "гадже", което виждах 2-3 пъти месечно (живееше в друг град + имаше си жена и дете  - моля не ме плюйте сега). Илия дойде като охрана в ресторанта ни, тогава беше на 35, един голяяям, много  мускулест.... и много женен, чак с дете. Верно, че бяха в период на раздяла, ама все пак... (то пък все на женени попадах, пусто... ). На всичкото отгоре много устат. Така ме дразнеше, че като видех, че ни съвпадат смените откачах. Карали сме се като ненормални, той много обичаше да ме дразни, защото се оказа, че и двамата сме от Перник и така. Два месеца след това излязохме целия персонал на кръчма. Понапихме се и.... сутринта се събудихме заедно  Изкарахме 2-3 месеца чисто сексуална връзка, после той реши, че ще си оправя семейството и си замина. Аз си останах с другото "гадже". Една година след това се видяхме съвсем случайно в Перник, той окончателно се беше разделил с жена си, много тежко го приемаше, защото открил, че му изневерява от много време и такива работи. Беше отслабнал с 30 кила за 2 месеца, дрехите му висяха, изглеждаше физически и психически сломен. Аз тъкмо бях осъзнала, че от 4 годишната ми връзка с женен мъж нищо няма да излезе и в крайна сметка аз съм тази, която трябва да гради живота си. Няколко месеца се виждахме от време на време на кафе, когато си ходех на Перник. Постепенно взе да ме търси все по-често, идваше до Пловдив да ме види и накрая дойде и не си тръгна. Оттогава минаха 7 години. Преживяхме опитите на майка ми и баща ми да ни разделят (включително и принудителното ми изнасяне от Пловдив и настаняване в София от страна на баща ми). Оженихме се, когато бях бременна с Невена в края на осмия месец - аз не исках в началото, но тогава ме треснаха хормоните и отидох и записах дата и час за сватбата - след 10 дни и просто му го съобщих като ангажимент, на който трябва да присъства  И така, живеем си кога мирно, кога не чак толкова... Той още обича да ме дразни и понякога се дърляме ей така, от любов към спорта  Поддържаме духа си. Една приятелка (колежка в ресторанта) още в началото го беше определила като "подвижна лудница" и ме питаше как издържам да живея с него... ми как - просто се вкючих в номерата 
Това е от мен, дано да съм ви разсмяла поне малко. Ако не съм успяла - елате ни на гости, "лудницата" вече има нови попълнения и е от пълна по-пълна 

Криска, като го гледам Аси по снимките май няма да можем да се мерим с него  Относно затлъстяването и по-пухкавите деца - верно е, че едното няма общо с другото. Пример е братовчедка ми, за която докторите тогава са казвали, че няма да може да проходи, защото била много дебела. Е, проходила е на 10 месеца, сега е 50 кила с мокри дрехи - стройна и хубава.

Мая, споко, на нас оня ден ни гръмна контакта на печката и моят работлив мъж още не го е оправил. Да е жив и здрав и да се помота още няколко дни...

За цитонамазка и микробиология пък една приятелка ми каза, че нейната АГ (тя роди преди 7 месеца) й казала, че докато кърми може да не покажат верни резултати... Айде сега иди разбери кой е прав 

Милица, много сте готини! Обаче като ти гледам набора - `88 се замислям... Ми голямата щерка на Илия е същия набор... Ха сега - теоретично - представете си моя мъж - дядо - с дете и внуче на една и съща възраст... Добре, че тя не бърза, щото ако тия деца решат, че аз съм нещо като "втора" баба направо ще се гръмна! Хахаха, ужас, с тая наша голяма разлика в годините + втори брак за него + втори брак + дете и на баща ми, направо си объркахме родата... Аз затова уча Невена да вика на всички по име (само баби и дядовци признавам + кака на мъжо на щерка му), иначе как да й обясня, че вуйчо й е с 6 години по-голям, а тя самата се пада леля на един 17 годишен младеж (от мъжовия род)?!

Чифлигарова, Анита, децата наистина са способни да измислят големи лафове. Сега не мога да се сетя конкратно зя някой скорошен, но ето ви един по-стар, отпреди няколко месеца (когато все още не я вълнуваше разликата момиче-момче):

Невена: Мамо, аз ще се оженя за малката Алекс (от ДГ), а ти ще се ожениш за голямата Алекс (пак от ДГ).
Аз: Ами момичетата не могат да се женят за момичета, а само за момчета. Освен това аз вече съм се оженила...
Невена (супер очудено): Е за кой?!
... Пратих я да пита баща си 

Айде, стига ви толокова, че ще вземете пример от Находката и ще искате пари за крем против бръчки...

Eхооооо! Честито на всички празнуващи на тази хубава дата!
Нека всички бъдем закриляни от Св. Мина!
Днес я свърших до средата, а мъжо ще довърши !
Находчице, яка мацка си ти..... , мацка трепач  Гордеем се с теб по всички параграфи
Да споделя че моето момиченце две поредни вечери спи от 22.30 до 6.30! и се чудя дали да ставам към 4 часа да се цедя, че нали тогава хормона на лактацията бил най-силен! Чудя се, че да не вземе да ми намалее кърмата! Иначе през деня се храни на 2-3 часа. Споделете как процедирате 

Относно запознаването то нашето беше луда работа! Когато влязох в морско училище, той беше 3 курс и си падаше по моя съкурсантка и понеже тя се оплакваше, че и досажда аз ходих да я спасявам. Когато завърших той работеше на място от където идваха да ни проверяват. И моя началник все мен пращаше по проверките за да ги омилостивявам. ( Моят мъж сега твърди, че съм ходила с разкопчано копче на ризата, ама не помня да е верно) Та тогава той много ме дразнеше! Тъкмо бях приключила една дълга връзка и неговите закачки направо ме подлудяваха. Ставаше ми лошо като разберях, че ме търси. Едва когато се премести на друга работа започна интересът ми към него. Не бяхме се виждали близо година и когато това стана ми се стори толкова променен, толкова мил и очарователен.....След няколко излизания ме покани да ходим до Горна Оряховица за костюм и по пътя ни хвана снежна буря. И така започна всичко и вече 4 години сме заедно

Бибоче, ние нали така се храним - с изцедена кърма, та аз даже си навивам телефона в 4, да не пропусна часа за цедене... Жалко само, че освен Зоополицаите на Финикс по Animal Planet друго нищо свясно не дават тогава но ТВ 

Честито на всичко именници!
Да са ни живи и здрави и месечинките!
Хайде и аз по темата - бях се регистриала в един сайт за запознанства и понеже ми беше писнало да ми пишат всякакви комплексари с никове от сорта на "готиния пич", "любовник от класа", "голям к.р", реших, че няма да отговарям на хора с такива никове, а ще чакам да се появи нещо нестандартно. И един ден получавам писмо от "Crazy Pig" . Викам си: "Този е, с него ще чатя" Та след няколко разменени изречения започнахме да чатим и в скайп където ника му беше "пикльо" (викам си:"Тоя за нищо се няма бе, баси имената ) Та след двумесечен чат решихме да се видим, ама "пикльо" се оказа притеснителен и в първите няколко минути не говореше, а мънкаше - и аз чула, недочула разбрах, че се казва Дончо, а той бил Ганчо. Та с тази мисъл живях 3-4 месеца от връзката ни, добре, че не го наричах по име, а с някакви прякори, иначе щеше да настане голяма излагация (той и до днес не знае, че не съм му знаела името ) И ходихме на море, после ми купи кола и започнахме ремонт на апартамента му с мисълта да живеем там, а аз все ще си мислех, че той се казва Дончо. И един ден случайно се заглеждам в личната му карта поставена на масата и виждам : "Ааааа, ГАНЧО?" И понеже съм гледала много филми си викам: "Тоя педал има брат близнак и сега се бъзкат с мене " Започнах да му задавам въпроси за минали неща свързани с нас и всичко си казваше, викам си : "Е не може да е преразказал на брат си всичко, явно аз съм объркала името" Дойде и ред да го запозная с нашите. Обаждам се на майка ми и й казвам: "Тая вечер ще доведа Ганчо да се запознаете!", а тя ми вика: Е, нова звезда ли, какъв е тоя Ганчо сега, нали Дончо беше добро момче, защо го разкара толкова бързо?" Та, общо взето 4 месеца след като му разбрах името решихме, че искаме бебе и резултата е налице

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ!!!

Честито на всички празнуващи днес, именници и месечинки!

Миринда, твоята Невена много сладки въпроси ръси, моя син и той така, искаше за мен да се жени като пораснел...казах му че не става вече, татко му го е изпреварил...

Ние с моя мъж как се запознахме сега : През 2000-та,  бяхме на един египетски кораб работейки, тъй като и двамата имахме връзки у дома, само като приятели се събирахме да играем карти и да се мотаме по пристанищата и кръчмите. Та от дума на дума, от Киантито или химията, той взе да ме сваля по-сериозно, аз се дърпах , но накрая след месец -два се предадох...Родос ни "събра", след едни бири и узо... След това хайде той в Бг, после аз в Румъния, след това разделени за месеци на различни кораби, си оставяхме писма в Козумел на порта( интернета беше не беше на мода) и така докато се събрахме на един кораб( и една кабина)и след 4-5 месеца направихме баткото, роден 2002...Оженихме се 2005 на Хаваи, а ето сега си имаме и малката бонбона Ирина...И всичко това за 9 години и 100 пристанища заедно

Здравейте мацки...
Днеска и аз направих тиквата на валери78...мнооого добра стана...
Находка да не напишеш книга после за наша с/ка ам?
Ами ние се запознахме по интернет. Тъкмо вкархава нета по големите учерждения значи 2001 2002 година и само на по засуканите длъжности /аз бях зам.главен счетводител тогава/ пускаха нет. Та така в един чат дъра бъра...ама влизахме редовно горе долу едни и същи хора и все от разни министерства, банки и т.н. Пишехме си всичките заедно...така един ден решихме да се видим...ама пак всичките ...бяхме около 10 човека...определяме си среща...и на срещата цъфам аз + 7 мъже...другите мацки се отказаха...е няма да ви кажа как се почувствах...имахме доста общи теми...но все пак с ъс 7 мъже Както и да е отидохме на кръчма...аз го мернах моя човек...но си имах гадже в чужбина и го чаках...И той ме е мернал...Така тази компания почнахме да си излизаме...като и другите мацки се появиха...но отоношенията ни бяха приятелски и професионални...абе много хубаво беше...Едната мацки ми обясняваше, че моя човек ме гледал по така...ама аз си чаках чужденеца....Така си мина доста време...Близо 2 години излизахме цялата компания/никой с никого не се загажди за този период, а имаше и женени/...а отделно аз си излизах и с моя човек..но си му разказвах  всичко...разделих се с този дето беше в чужбина...хванах си друго гадже...ама пак излизахме 1 път седмично с  моя човек...нито целувки, нито нищо...беше ми много хубаво и спокойно с него...Абе близо две години си ме ухажваше човека...амаа аз заспала патка...както и да е...накрая се усетих, тъкмо когато той беше решил да се откаже от мене...Той отиде на море...аз бях по същото време и аз на море...чухме се и отидох при него...така да се каже тогава се изконсумирахме за първи път....значи е било 2004 година... С две думи ние си бяхме станали приятели...а после сексуални партньори...Ама аз дърта вече 32, той на 36...тегава работа...всеки го е страх да се обвързва...Станахме гаджета... гаджосвахме още близо 2 години... януари 2006 заживяхме заедно...решихме, че искаме и дете...и така...2007 се роди Кати. Нямаме брак...Доста скучно и проточено във времето...ама важното е човек навреме да се усети...
Честити месечинки на празнуващите иименяците и рожденниците!