Как не си се изпуснала толкова време с грешното име
Но едно лято преди 5 години бях останала сама в офиса, едни умрял сезон, няма работа, поръчките закъсняват и нашия звъни да пита за неговата поръчка. Ама звънна и поне 1 час откарахме в говорене на глупости по телефона. След няколко дни дойде до офиса за нещо и пак бъзици, шегички и взе, че нещо ме прегърна през кръста. Ей честно ви казвам подкосиха ми се краката!
Не знам после как му писах няква фактура и как се опитвах да се съсредоточа. И тогава ми взе телефона за да излезем. Сумати време не звънна и аз бях много разочарована (ама той моя тогава беше бая алтав-като има работа и се е захванал с нещо не се сеща ни да яде ни да спи, а камо ли да звъни на девойки). Е в крайна сметка се обади, но докато науча дъртия ерген (тогава на 33
Как не си се изпуснала толкова време с грешното име
Смах се с глас, мъжът ми - също, щото като ме видя да се хиля на компа поиска да знае защо... и аз му прочетох поста ти... е, и той те призна!
Видях го по дънки и мускули с баща му, който пък познаваше майка ми; издирих телефона на баща му, за се свържа с него и го поканих на кафе. Той така се смути от тая офанзива, че прие. После излизахме, излизахме, докато няколко месеца по-късно го питах ще се ожени ли за мен и горкия какво да каже, отвърна "Разбира се". И го направи, къде да иде 

Работех в един магазин за телекомуникация и управиетеля ни ми обяснява сега как щял да дойде един негов познат кадето работи в същата верига ама друг магазин. Моя пак беше командировка. И ето го след малко влиза познатия и един озъбен до ушите. Аз тъкмо се бях върнала от отпуска и знаех че ще има и нов колега. Викам си "това е сигурно новия колега- ебаси пича и къв озъбен, супер , ще си паснем" Да ама не - това бил "познатия" на шефа. И дъра бъра говорят си двамата , отидоха да обядват и е ги на след 1 час идат па двамата. Бреее тва момче като закеси в магазина час, два , три ...искара цяла смяна с нас и не си тръгва. Лафим си , забавлява ме такъв и така. По едно време към 5 следобяд реши да си ходи. Вечерта приключваме с шефа магазина и аз му обяснявам как не ми се прибира тая вечер, че пак съм сама ит.н Гледам нашия си вади телефона и почва да си говори . Води следния разговор. "Кво става прибра ли се ......, ааа ми не щото тука имам една оферта за тебе ......аааа ми ти щом си се прибрал айде ето ти я да се разберете....." и ми дава телефона
Аз изобщо не подозирам даже на кой се е обадил и защо трябва аз да говоря и с кого най вече
И почваме сегааа.... "ами ти кой си... не не ти коя си.... Ама ти не ме ли помниш, мног бързо забравяш" и т.н Та най накрая вика ами ако не ме помниш да дойда пак при вас да се подсетиш. И тогава вече сгряяях
И се почна едно канене едно чудо- "ама дай да се видим тва онова...виж как си приказвахме хубаво днеска..." А ние си говорехме изцяло за работа , нищо лично. Тръгнах си от работа и му взех номера. По пътя му звъня да му кажа че аз нямам нищо общо с това че шефа му е звъннал и че съм ангажирана жена имам си гадже и не изневерявам
И той обаче продължава да настоява да се видим , да се чуем , ..... И така... след едно месечно криене от моя приятел се разделих с него и още на следващата седмица заживяхме с тати Коки.
Така си живеем от 2 години вече и много се обичкаме. Мечтаехме да си имаме този сладур (алкес ) от 3-тия месец на запознанството ни, но искахме да се опознаем още малко и да се оженим разбира се. То пък взе че стана преди сватбата , ама нищо де и така си потропках достатъчно хорца 



нека си жив и здрава и занапред-само щастливи моменти 
само здраве мила ти желая,останалото можеш да си го купиш 
за улеснение-http://shop.danet.bg/product.php?ProductID=1960 



много хубаво ми стана-любов,любов и пак любов

че в тоя динамиен,изнервен и студен живот тези спомени действат като климатик осемнайска

ама каквато и да е историята,винаги един е извода-СЪДБАТА СИ ЗНАЕ РАБОТАТА
а бе с две думи-стоплихте ми душата в тая дъждовна вечер момичета
направо ми подействахте като супа-чашка от тея на Маги
и най-важен е естествено резултата 
като каза,че сте от Перник,едно поздравче,без да са убиждате 


хубави спомени са....то нали само това остава от сватбите
Браво, Лиде, евала на такива жени като тебе пълни с енергия и позитивизъм!
Повече се радва на шезлонга, а снощи като за първи път направо се размаза - гука им, смее им се на висящите играчки, голяма работа 
Аз му дадох пак да суче като го видях така, ама дали това беше причината кой знае...защото пък като му дам биберон упорито си го отказва....
- хубаво и също толкова трудно.Препоръчани теми